Исторически ревизионизъм "Истината винаги е първата жертва на войната. В историческите писания емоционалните смущения и изопачения са най-големи по време на война." - Проф. Хари Елмер Барнс За ревизионизъм започва да се говори за пръв път към края на 19-ти век, когато Едуарт Бернщайн проверява марксистката доктрина. Той отхвърля много елементи от тази доктрина като съвсем неоснователни и твърди, че предричанията на Маркс, че капитализмът е пред сгромолясване и че средната класа ще изчезне много лесно, са неправилни.
Терминът ревизионизъм е използван и от комунистите като обвинение за някакъв вид отклонение от вече установената линия. В такъв смисъл например беше атакувана от съветските комунисти позицията на Югославската комунистическа партия. От своя страна китайските комунисти приложиха термина със същото значение по отношение на съветските лидери.
Проф. Хари Елмер Барнс, историк, социолог и кримолог, основава веднага след Първата световна война училище за исторически идеи и мисли, станало известно като ревизионистическо. Какво е историческият ревизионизъм и защо е по различен от историята, която се изучава в училище и се чете в пресата. Според Барнс ревизионизъм означава да се корегират историческите данни в светлината на малко по-пълен сбор от исторически факти при малко по–спокойна атмосфера и от по-обективно гледище. Непосредствено след Първата световна война група учени от много страни си направиха труда да съпоставят съвсем честно и обективно всички факти и събрани данни за възникването на войната и виновниците за нея Официалните обвинения са били единствено срещу Германия. Комисията от учени установява, че вина не носи само тя а и редица други. Повдигат се много въпроси и спорове Твърди се че със това се слага началото на историческия ревизионизъм. Този термин е използван, като се прилага специално към въпроса за виновността за Първата световна война, за което било необходимо да се намерят и съпоставят всички исторически данни с тези, които върхушката представя. Ревизионизъм на историята значи свобода на словото.
Първите ревизионисти, както и съвременните констатират, че в случай на война историците от страните победителки почти винаги, когато пишат историята, избягват, игнорират фактите, неизгодни за победителя, докато в същото време измислят или представят неправилно други факти, които поставят губещия в неблагоприятна светлина. Повечето от тези историци в Първата световна война са имали активна роля в областа на разузнаването.
Навремето кралете и църквите са имали свои щатни историци. И в наши дни, дори повече от преди, историците са само на страната на “добрия” – на победителя.
Когато историята се пише от историк от страната - победителка, тя е добра за силния. Победеният, слабият, е “лошият”.
Колко историци са писали за лошите страни на Версайския договор, който докара Първата световна война. Кои историци са писали за въздушните нападения над Дрезден, над Хирошима и Нагасаки, с които бяха унищожени 500 - 600 хиляди невинни цивилни хора Колко историци писаха за тайните споразумения в Техеран и в Ялта. Всичко бе пренебрегнато и потулено.
Комисията, ревизирала Първата световна война, е била съставена от изследователи от печелившите и от губещите страни. След като ревизирали официалната версия, на победителите, те се сдобиват с всякакви тайни документи от техните министерства, генерали и дипломати. Документите показват твърде големи различия между това, което лидерите са заявявали публично, и онова, което са вършели .След основно проучване на всички факти и доказателства, ревизионистите установяват, че милиони хора са станали жертва на някакви си идеали, споделяни таино само от влатниците.
Здравият и честен ревизионизъм е най-силното оръжие в ръцете на народа. Това е и единствената причина, поради кочто всяка диктатура и скрита власт го преследва и подлага на жестоки гонения. След Втората световна война победителите решиха да няма никаква ревизия на тяхната военна пропаганда, което значи и въобще историята повече да не почива на факти. Авторите, които писаха одобрената и разрешена история на Втората световна война, бяха вече причислени (без дори някой да са го искали) към управлявашия елит, както и историците в миналото, които бивали приобщавани към кралете. Единствено на тях е давана възможност да стигат до данните и документите, измислени от по-висшата класа. Наричаните отстъпници историци–ревизионисти са били лишени от правото да пишат книги в областта на историята, както и да проверявват истинноста на казаното. Победителят е добър, битият е лош. Това се повтаря непрекъснато, така продължава и до днес, поради което стигнахме до положението да виждаме всеки световен конфликт през призмата на епохалните борби между доброто и злото. Преди войната в Ирак не се казваше никаква дума (добра или лоша) за тази държава и лидера и Саддам Хюсеин. След като я смачкаха , по черна от нея и от Саддам няма. Добрият човек Буш Победи лошият Саддам. Така се говори непрекъснато в САЩ, това е и най големият актив на Джордж Буш.
Целта на ревизионистите е да разберат войните и покажат причините за тях, за да се избегнат. Те търсят скритите причини за войните, използват хора от всички страни на борбата, разследват ролята на трета, много често скрита сила, която се стреми към някакви придобивки, които ще получи от сблъсъка.
Учените–ревизионисти работят в много държави и са се посветили преди всичко да откриват истината, която често се таи в скритите архиви на управленията, или от международния елит, които предпочита архивите да остант завинаго запечатани и непокътнати. Те имат твърдото становище, че поданниците на една държава имат правото да знаят всички решения, които взимат техните уппавници – не само съобщаваните, а и скритите.
Ревизионистите дълбоко се безпокоят и са загрижени от налагането на монолитна ортодоксалност в областта на историческото проучване. Специално по отношение на Втората световна война те оспорват някои неприкосновенни догми от пропагандата, започващи с неоспоримата агресивност на Германия, Япония и техните съюзници, и стигащи до безпрекословно възприемане на т.нар. холокост с всички негови детайли.
След многото проучвания ревизионистите са стигнали до извода и ни учат, че неразбирането на естеството на конфликтите между държавите често дава възможност на политиците да застанат на страната на някой специални интереси и съвсем слепешката да ни отведат до война, от която повечето хора нямат никакъв интерес.
Неправилното подвеждане и участие на САЩ във Втората световна Война ги доведоха до много кризи след нея, като се започне от Корея и се стигне до Виетнам и Бейрут. Настъпилата в момента икономическа криза е плод също на тези войни. Всеки път политиците се измъкват умело от отговорност, заявяваики че се отблъсква агресията “предотвратяват се кръвопролитията“, “бие се комунизмът и тероризмът“. И всеки път интервенцията не свършва с победа, а с убити, разрушения и позор.
Все още преследващите свои специални интереси говорят за “лоши хора” и “нови дяволи”, докато това са самите те. Съперничеството и съществуващата омраза в Средния изток продължават да снабдяват световните лидери с оправдания за нови авантюри с място от персийския залив до Либия. Основателно е опасението, че професионалните пропагандатори ще успеят да подготвят дълбока омраза и срещу други арабски лидери, каквато изработиха срещу Кадафи, Саддам, Хомеини и други а това вече твърде лесно може да докара ядрен конфликт. Катастрофата може да се избегне само ако се вземат под внимание изводите на ревизионистите. Те са убедени, че войните не са необходими и последователно са доказвали, че доводите на тези, които са ги предизвиквали и водили, винаги са били лъжливи и без каквото и да е оправдание. Всички тези войни намалиха свободата на хората, подкопаха състоянието им и създадоха фалшива илюзия за национална справедливост. Ревизионистите са тези които казват че ”проверявайки и конролирайки миналото, ние контролираме бъдещето, контролирайки настоящето, ние контролираме миналото”. Само една честна и безпристрасна проверка на миналото може да доведе до благоприятно бъдеще за всички нас.
Много бързо развиваща се организация е Институтът за Историческо Преразглеждане, която се гордее с традицията си на историческия ревизионизъм, станал вече световно явление. Тя е безпартийна и неидеологическа организация, която се интересува само от истината и от задачата да доведе историята до състоянието да отговаря само на факти. Никола М. Николов |
