ПиччеИнтересното е, че тази дума си стои изначало в чувашкият, който сега се води там, "новобългарски език", според класификациите на лингвистите, както чухте, ако сте гледали видеото, но явно е преминала в немският. Явно немският и чувашкият имат немалко допирни точки;))) Отрицателното значение, което получава при нас, първоначално, според мен е вследствие нарочна злонамереност. Инак, нейното диалектно значение е свързана с овощарството и земеделието: Израстък, издънка от стъбло на дърво или лоза (филиз, младочка), но това е с пряка връзка с първоначалният родов смисъл при чувашите. При нас, днес, тя дори и значението на "готина мадама" - "яко пичче" или "пичка" ;)))
=============================================
Думата "пич“ в разговорния български език има интересна история и значително еволюира в значението си през годините."Пич“ произлиза от немската дума "Pitsch“, която в немския жаргон означава "момче“ или "приятел“ и се е пренесла в българския език чрез посредничеството на немско влияние в началото на XX век. Първоначално е била използвана в ограничени среди, но по-късно се разширява и става част от масовия жаргон.
Днес "пич" се използва в България като неформален и приятелски израз, който обикновено се прилага към мъже и означава нещо като "готин тип“, "приятел“ или "пичага“. В този контекст думата е положителна и се свързва с качества като сила, независимост, добронамереност и обикновено се използва за похвала или признание. Например: "Той е истински пич – винаги готов да помогне“.
|
|
ИваилНие, научаваме името на "селският цар" Ивайло, именно от една случайна преписка, иначе, никога немаше да го знаем, но там, в преписката, името му, не е Ивайло, а Иваил и това е истинското му име. Етимологията му е ясна в чувашкият език. Означава просто "син" или "сина ми".
|
|
Хера-етимологияТракологията убедително се превръща в батална тюркология, ха-ха-ха-ха... Серафимов - Капут! Аз, нал ви думам? Серафимката е един хитър католически измекяр. Ето ви сега "херарам" в общото значение за жена и "хера" като "момиче" или девойка" И сами се убеждавате, защо като четете за гръцката богиня Хера, нейното име има доста несигурна етимология седяща върху предположения за произхода му, но в същност, нито едно от тези предположения не го обяснява. А през чувашкият произхода на името й става ясен, както и функциите й като богиня! И тогава думата "херой", т.е. герой е производна на Хера", не обратното. Героя, всъщност е този, който е успял да опази повелите на Хера и да и уйдиса на акъла, т.е. това е дума, която изхожда от матриархата или както сега казваме "мъж на жена си";))) Оттук и Херакъл. "Арам", не бива да ви учудва, ние и досега имаме фамилия Арамазови, макар, че с това "арам" доколкото си спомням имаше значение относно жреците в чувашкото тенгриянство, т.е. термина има още по-дълбоко значение, да не говоря за Арамазд и т.н. Важното е, че имаме запазен топоним в Сърнена гора - Аръмча дере;))) "Ча", както ви обясниха чувашките лингвисти е български суфикс. После ми казват: - Абе, ти защо толкова пъти ходиш на едни и същи места? Разшири си, съзнанието;))) - Ами, защото само аз си знам, защо хода, виждам нещо там, дето ти не виждаш;))) А и нема го видиш в близкото бъдеще;))) Разбира се, отивам там и със задачата да удара Фол и Серафимов;))) Идея, която отблъсква мегалитните ръчкачи и те гледам да ма зарежат борже, за да си хода сам, ма тва е Истината сиреч, аз са вода от Истината, не от модата. И тук вече ще разберете отде иде и "хърцои". Всъщност то е "херцои", а може и "херцог" да си изведете оттам;))) а и германското "хер". Оттам е. Нема отде другаде. Траките? Ех, тези траки, те пак не сполучиха!;))) Затва Фол говори, гледам, че ми изскочи едно нейно интервю в потока на Тубата "Залеза на траките"... а-ха-ха-хаааааа. Ся, аз тука може още да артикулирам;))) От "арам", може да идва и "ярем"(като символ на тежкият съпружески живот), както и "харем";)))
|
|
Йерархия и структура на чувашкият народ.На пръв поглед, какво от всички тези чувашки думи е останало в днешна България, защото нашата България е единствена днес в света и ако има българи, то българите сме ние;))) Няма други. Всички други се наричат всякак, но не и българи. И така: Кил (семейство), но и мисля, че имаше и значение на "дом/къща", доколкото съм срещал думата във вашите песни... Тази дума при нас е запазена като топоним на едно място; един връх край село Буково в нашата България се нарича "Светото Киле". На него има руини от едно единствено здание (къща). Може да се търси евентуална връзка. Второ, думата "Йах" не е останала в нашият език, но е взета от евреите като име на техният расов бог Яхве или Йехова. Това е расовият, ревнив еврейски бог. "Несьол" или "Насел"... Тази дума е останала в пълното си значение в нашият български език. при нас е останала като "население" (множествено число), което в чувашкият е "сем", а при нас, чувашкото обозначение за мн.ч. "сем" е в нашата дума "семейство". Руската дума за семейство е производна от българската дума за семейство, както и числото "седем", защото от седем племена е образуван българският народ. "Таван", тази дума не е останала при нас в родовите отношения, а се отнася, най-вече до елементите на къщата, в която живеят родствениците. 'Таван" ние наричаме горната част на всяка стая, както и подпокривната част на къщата. Думата съществува, но не с това значение, както при чувашите и се смята, че идва от турският език, което аз лично поставям под съмнение, по-скоро е езиков остатък от вашият български език. "Каса"... При нас се е запазило в думата за дължина "къс", която означава, малко парче, част от нещо, отрязък и в "късам" - "разделям на парчета, на части" и т.н. ''Тайапа" - има я в нашият български под формата "тайфа", но се смята за арабизъм привнесен чрез турците. Ако е чисто чувашка дума и не е арабизъм и при вас, значи ще смятаме думата за чувашка;))) "Ара", "Ару", това е несъмнено, налично при нас, защото е част от името "България". "Халах". Думата има звукови и граматически аналози в нашият български език в думата "хала" и в занаятчийското съсловие "халачи", което вече не съществува, било е в 19 век. както и в думата "хал", но последните две се смятат за привнесени арабски или турски думи. Ако думата "халах" е чисто чувашка, тогава ще трябва да се коригираме лингвистично и да започнем да смятаме, че думите са останали при нас като езиково наследство от българският тюрки, наречен днес чувашки или "новобългарски" език
===============================================
На первый взгляд, что из всех этих чувашских слов сохранилось в современной Болгарии, ведь наша Болгария — единственная в мире, и если есть болгары, то это мы болгары ;))) Других нет. Всех остальных называют как угодно, но не болгар. Так вот: Кил (семья), но я также думаю, что оно имело значение «дом», насколько я встречал это слово в ваших песнях… Это слово сохранилось в нашей стране как топоним в одном месте; вершина возле села Буково в нашей Болгарии называется «Светото Киле». На ней находятся руины единственного здания (дома). Возможно, вы ищете какую-то связь. Во-вторых, слово «Ях» не сохранилось в нашем языке, а было заимствовано у евреев, как и их родовой бог Яхве или Иегова. Это родовой, ревнивый еврейский бог. «Несёль» или «Насель»… Это слово сохранилось в своем полном значении в нашем болгарском языке. У нас это слово сохранилось как «население» (множественное число), которое на чувашском языке пишется как «сем», и у нас чувашское обозначение множественного числа «сем» — это наше слово «семейство». Русское слово «семья» происходит от болгарского слова «семья», как и число «семь», потому что болгарский народ состоял из семи колен. Слово «чердак» не сохранилось у нас в контексте семейных отношений, а относится главным образом к элементам дома, в которых живут родственники. «Чердаком» мы называем верхнюю часть каждой комнаты, а также часть под крышей дома. Слово существует, но не в таком значении, как у чувашей, и считается, что оно происходит из турецкого языка, в чём я лично сомневаюсь, скорее это лингвистический пережиток вашего болгарского языка. «Каса»... У нас это слово сохранилось в значении длины «куз», что означает небольшой кусочек, часть чего-либо, ломтик, и в слове «кузам» — «разделить на части, на части» и т. д. «Тайапа» — в нашем болгарском это слово в форме «тайфа», но считается арабизмом, привнесенным турками. Если это чисто чувашское слово и у вас оно тоже не является арабизмом, тогда мы будем считать слово чувашским ;))) «Ара», «Ару» — это, несомненно, есть у нас, потому что это часть названия «Болгария». «Халах». У этого слова есть звуковые и грамматические аналоги в нашем болгарском языке в слове «хала» и в ремесленном классе «халачи», которого больше не существует, он существовал в XIX веке, а также в слове «хал», но последние два считаются заимствованными арабскими или турецкими словами. Если слово «халах» чисто чувашское, тогда нам придется лингвистически исправиться и начать рассматривать что эти слова сохранились у нас как языковое наследие болгарски тюрки, которых сегодня называют чувашкий или "новоболгарски" язык.
|
|
Долмен от Волжска БългарияОказва се, че освен в Дунавска България и Кавказ, долмени е имало и в земите на Волжска България. Намира се в отдела за волжските българи, Исторически музей, Москва
|
|
