- Галерия

Списък от албуми :: Последно качени :: Последни коментари :: Най-гледани :: Най-високо оценени :: Търсене

Галерия > Древнобългарски светилища и градове > Тракия и Средногорие

СЪРНЕНА ГОРА

ИМЕ НА ФАЙЛА	+	-
ДАТА	+	-

Сърнена гора. Обход 27.03.2022 г.

Скална мегалитна стена-съпоставки copy

Сърнена гора. Обход на 27.03.2022 г. Разузнавателна снимка от 30.01.2022г.

Сърнена гора. Обход на 27.03.2022 г.

Сърнена гора. Обход 27.03.2022 г.

Обход 26-02-2022. Допълнителен обход и допълненияКакво знание ни дават двата митологични сюжета? Световните епохи са оприличени на въртящ се хромел, който има точно определен брой завъртания и точно определено количество енергия, и когато тя свърши, хромела се счупва, а краят на епохата най-често е ознаменуван от катаклизъм, който пречиства и освобождава, за да сложи началото на една нова епоха. Катаклизмът не е само планетарно явление, той засяга и обществено-социалният организъм на човечеството, който се разрушава от нерешими конфликти и революции. В началото е заложен и края, но във всеки край стои едно ново начало.
Греъм Хенкок в своя труд “Следите на боговете” (Fingerprints of the Gods : The Quest Continues, 2001) изказва тезата, че “счупването на небесната мелница” (“Въртящият се сияен купол на небесната сфера се асоциира с воденичен камък, буталка, въртоп или хромел“) или “мелницата на боговете” символизира преходът (на всеки 2600 г. ) от една епоха към друга, преход, при който се извършва прецесия ( https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%...%81%D0%B8%D1%8F ) Слънцето изгрявало в продължение на 2600 г., в едно и също съзвездие, започва да изгрява в друго. https://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?act=ST&f=11&t=4056&s=13df139620558ff258cd665875e08c12

Обход 26-02-2022. Допълнителен обход и допълнения"Съвсем правилно е предположението, че счупените хромели не са прищявка на времето, варварско действие на зложелатели, а част от свещен обряд, извършван на върха, в града. Счупването на хромелът/мелницата е съществуващ митологичен сюжет в скандинавските саги и в “Одисея” на Омир. В Скандинавието я срещаме в старонорвежкото стихотворение “Песента на Гроти” (Grottasöngr https://en.wikipedia.org/wiki/Grottas%C3%B6ngr ) , в което две великанки Феня и Меня са купени като робини от датският крал Фроди. Те били вързани за една вълшебна каменна мелница и били заставени да я въртят без почивка, произвеждайки за краля злато, мир, изобилие, всичко каквото той пожелае. И колкото повече произвеждали, толкова повече кралят не спирал да иска все повече и повече богатства от тях. Великанките се разгневили на Фроди и запявайки “Песента на Гроти”, с голяма ярост започнали да въртят мелницата, толкова бързо, че валовете на мелницата се пропукали, смилащият механизъм се строшил и магическият камък се счупил на две.
Сходен е и сюжета в Двадесета песен от “Одисея” (“Произшествия преди избиването на женихите”), където 12-сет робини прислужват на женихите в дома на Одисей, мелейки на ръчни хромели ечемика и пшеницата за храната на пировете им." https://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?act=ST&f=11&t=4056&s=13df139620558ff258cd665875e08c12