- Галерия

Списък от албуми :: Последно качени :: Последни коментари :: Най-гледани :: Най-високо оценени :: Търсене

Галерия > България > История

Българска история

ИМЕ НА ФАЙЛА	+	-
ДАТА	+	-

Капитан Петко войвода7 февруари 1900 година - умира Капитан Петко Войвода!
300 битки и 33 куршума в тялото за България...
Умира в нищета,смачкан от тези,за които се е борил..
"Така умира Капитан Петко войвода в своята освободена Родина, ненавършил още пълни 55 години, преждевременно телесно състарен и сломен от тежките побоища в Ич Кале, от мръсните клевети и трагични разочарования. Въпреки мразовития зимен ден погребението му е тържествено — хората, както е известно, на погребение са щедри. Всички са мрачни, някои плачат и плачат искрено, само върху Петковото лице е застинала една загадъчна усмивка, сякаш в последната минута той е разбрал нещо много смешно, ала не е имал време да го изрече. На какво се е усмихвал Капитан Петко Киряков в последния си час? Дали на избавлението от непоносимата болка? Или от задоволство, че е извървял пътя си прав, или пък се е надсмивал над мързеливата човешка правда, която винаги идва след ковчега на мъртвеца, ако тя изобщо благоволява някога да дойде! Неизвестно! Легендарният капитан потъва в гроба заедно със своята весела тайна. Преселва се във вечността последният рицар на хайдушкия деветнадесети век, един гигант - по дух и тяло, както Страшимиров го нарича — смел и благороден Гъливер, който има нещастието да надживее своята борческа епоха, за да попадне в царството на коварните джуджета. Джуджетата го умъртвяват — наистина, но неговият огнен дух вместо да гасне - все повече свети и сгрява сърцата ни с благородния си пример, с кристалната си чистота и с щедрата си саможертва пред олтара на България."
„Капитан Петко Войвода” - Николай Хайтов

Надписът на чешмата на лобното място на Злати войводаВсе ме дърпаше тва село Злати войвода, колчем мина през него, то само мангафляк сега са мота, но нещо се ма дърпаше, па виж, то преди се казвало село Джиново... Значи имало защо да ме дърпа... Та на връщане, воланът на Нивата сам зави натам, де се казва. Но от главният път, няма никакъв знак, който да казва, че в тази отбивка е лобното място на Злати войвода! На секви глупости се слагат кафяви табели, антични крепости, римски бани, разни други простотии, но за истинските Българи, почит нема! Чешмата е скрита в некви паркови пристройки, не че лошо го е направил човекът, ама лобното място, не го виждаш, ако не е шуртенето на водата, обилна планинска вода с голям дебит! Поклон! Слава на Тангра! Резлиите гнусни са изчегъртали славните му думи! "Докле е Стара Планина... глава не прекланям!"

Ажена Расате
Браво на него отишъл е във Валхалла....всъщност как се казва нашата валхала...
Йордан Стайков
Ажена Расате Бой Терек. Отишъл е в клоните на Бой Терек, където живеят алпите!
Ажена Расате
Благодаря.....
====================================
На мястото, където загинал Злати войвода, още тогава българите издигнали чешма, която и днес заедно с близката рекичка носи неговото име.

Неуловимият размирник хайдутувал до 1810 г., когато бил предаден. Един ден като отивал сам да накаже тежко провинилия се ходжа на с. Налбантларе (днес Ковачите, Сливенско), бил обграден от многобройна потеря до една малка река близо до село Джиново, днешното Злати войвода. Злати се отбранявал и не се давал. Страхувайки се и този път, че българинът може да се изплъзне, турците довели кръстника му, знаейки че по тогавашните обичаи кръстник се тачи дори повече от баща. Под страх, че ще затрият целият им род, кръстникът бил заставен да моли войводата да се предаде. Злати не се хванал на тези уговорки и продължил борбата. След време свършил фишеците и изсипал барут, за да го напълни в пушките. Случайна искра обаче взривила барута, подпалила му дрехите и го ослепила. Едва тогава неприятелите посмели да се хвърлят срещу него, но дори и ослепен, войводата развъртял ятагана и посякъл много глави, преди сам да бъде повален. Главата му била набита на кол в Сливен. За да видят къде се крие необикновената му сила, поробителите разпрали тялото му. Както разказвали по-сетне открили, че сърцето му било „чаталесто“ (сиреч Y,бел. ред.), но под мишниците си нямал криле. (сиреч IYI, бел. ред.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0_(%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD)?fbclid=IwAR3gTyRGY9aWWa04JMGKKWuDHtYrpwyFj7U5_hUoX3TrwibLRml_B7fQ4s0

Опида

Скити-скалпиранеНай-накрая да чета всички части на Херодотовата "История" на български! Яко! Благодаря за труда на всеки, направил ни това достояние! И сега, дами и господа, ако знаете как ще се развихрим, хахаххахаа... Та, последните генетични изследвания се чудеха и маеха как българите и индианците могат да имат, каквато и да е връзка. Ами имат, дори скалпирането е български патент! Много хора си плачат за него

Забравих, Херодот 4:64
Та, определено не са били християни, шъ знайте, хахаха...
Затова, разберете, колко елегентен бях, колко аристократичен, когато дефинирах енергията на Сомор по този начин: "Освободи Враговете ни от Нашият Път". Не уточних, обаче, как да се освободят, оставих това на действието на Сомор съчетано с личната съдба на всеки, който е срещу нас. Това е моят Меч! Мечът на Правдата и Мечът на Истината!
Иначе, ако трябваше да използвам старите обичаи... не, че нямаше възможност и не се стигна до такъв момент... м-да... втори път няма да се поддам на каквато и да е кряшенска аристократичност!

Валентин Иванов-антитенгриянство

Как станах хайдутин"Отгоре на това циганинът Мустафа взе една българка за жена от същото село Градец, а именно на тогавашният кмет Върбан Чорбаджи, сестра му по име Женда и циганинът Мустафа я обниза с турски жълтици - махмудии! И село Градец търпеше да гледа това понижение, нанесено от един турски циганин! (стр. 45, "Как стана хайдутин, Панайот Хитов)

Народ Създател1-1Хареса ми заглавието на публикацията "Народ-Съзидател" (сп. Родопи, бр. 10/1981 г.. Много е точно. Иначе, това е статия с цел патриотично-воинско възпитание, но в нея има хубави моменти. Един от тях е, опровергаването на концепцията, че Аспарух идва тукс една малка ордичка. Всъщност Летописите на Нариман много интересно описваха този момент, като броят на българите атакуващи Източно-Римската империя е 520 000 души, като една част, 500 000 акостира по море, в Тракия (в гърба на императора), а ордата на Аспарух е 300 000 българи, но впоследствие е сведена до 20 000 души. Да си припомним купона според хазарският вариант на историята:
"Кир Багъл прехвърлил Аспарух, женен за приемната му дъщеря от Утиг [Западно Предкавказие] към Волжска България, Кутраг - от Буртас в Деберджай [Добруджа]. Бат Боян, комуто Кир Багъл бил много задължен, получил целия Джеремел [междуречието на Днепър и Дон] и Плат (платото на северен Дагестан) и оттам започнал да се нарича Плат-бир [„Владетел (бир) на Плат”].
Някак си кан урумът [император на Византия] успял да измоли Кир Багъл да изкара Катраг от Добруджа, твърдейки, че хората му ужким нападали урумците. Кир-Багъл прехвърлил Катраг обратно в Буртас [лявобрежието на Средна Волга], а Аспарух и хората му - в Добруджа. Но Аспарух не бил безропотен като Катраг – ненапразно го наричали Безбрадия Атила. Наместо 60 хиляди тихи катрагови буртаси, Аспарух довел в Деберджай 300 хиляди сурови и отчаяни хунски или джунгарски българи и жадни за грабеж анчийски българи от Скития [северска Украина], за които да убиеш стотина врага било като да размажеш комар. Така урумците узнали какво е това настоящ грабеж и нападения. Да искат отстъпки от суровия Кир Багъл урумците се боели, а вече при управлението на джабгусир хакан Колин Бей поискали връщане към договорката с Атила, по която количеството българи в Деберджай се ограничавало на 20 хиляди воини. От търговията с урумците Хазария получавала голяма част от доходите си и затова Колин Бей заповядал на Аспарух да остави в Онгъла [десния бряг на Дунав] само два тумена [20 хиляди воини] със семействата си. През 681 година урумците се опитали вероломно да изтласкат хората на Аспарух от Деберджай, но част от джунгарите успели да се задържат там няколко месеца.
Разстроен от вероломството на урумците Колин Бей изпратил на Аспарух още 500 хиляди души и му заповядал да накаже врага за пример и назидание. През 681 година Аспарух на хазарски кораби прехвърлил воините си в Дебержай (Добруджа) и заповядал на хазарските българи да настъпят към южен Бирак [Тракия] по крайбрежието, откъдето хората му предварително евакуирали българите. Аспарух уговорил почти всички урумски (римски) гарнизони, заплашвайки ги с хазарската безжалостност да се върнат без бой в Станбул (Константинопол). Само от една крепост стреляли в него и го ранили, но войниците сами убили стрелящия и изоставили отбраната. В Миджан (Мизия) почти нищо не пострадало, а виж в южен Бирак всичко станало плячка на хазарските воини. Такъв разгром Урум никога не бил преживявал. Получавайки вестта за пълна победа, Аспарух обявил своите земи на Кара Бурджан за Българско царство, което станало ак-андашлък (автономен съюзник) на Хазария.

Народ Създател2-1

Ot Povoljieto do Rodopite1-1сп. Родопи бр. 5/1981 г.

Ot Povoljieto do Rodopite2-1

Поп Глигорко и неговото време-продължение1-1Данайците винаги са се стремели да смажат българското православие и да гои заменят с гръцко, погърчвайки българите, преломявайки съзнанието им, замествайки го с фанатично гръцко. Така, гръкоманът е по-върл грък и от гърка. Където това не е ставало, в границите на Соамнската империя, те са инициирали Потурчването на непокорните. Тази борба, започнала с кряшизацията (еленизацията) на чисто българксият остров Крит със светилище на Тангра, преминала през поставянето ан Данайз а цар, вместо Пеласг (Геланор), продължава дори в Българското Възраждане по времето на турското робство. Защо, иначе, каква е причината данайците да са тъй настървени срещу Българското Православие, нали става уж въпрос за една и съща вяра, православно-християнска? На пръв поглед, това е така, но данайците са наясно, че Българското Православие, крие в себе си, Българското Тенгрианство. То е катои кръвта във вените ан човека, не се вижда, ноид ава живот. И когато историческият момент е дошъл То (Тенгриянството)излиза, за да съхрани Българската Народност и Българската Държавност. Защото, дайте да не се лъжем, Християнството като вяра и религия е космополитно; неговото рождено предназначение, не е да брани народността. Затова ние, виждаме, това особено раздвоение в изповедта, мисленето и действията на православните дейци и светци.И техните дела са насочени именно към а съхраняване на равновесието - прилагайки Тенгриянството, да не нарушат догмите и каноните на Православното Християнство и неговият блюстител Вселенската Патриаршия. Това обяснява и особеностите в дейността и делото и на поп Глигорко в Асеновградско и Родопите

Поп Глигорко и неговото време-продължение2-1

Поп Глигорко и неговото време-продължение3-1

Езикови данни за миналото1-1Не знам, защо трябва да се увърта, за да се държи линията на установената научна догма. Ясно е, че вероятно става дума за наследници на древнобългарски знатни фамилии в южните склонове на Родопите и Беломорието. И то, поне от Първото бълогарско царство. И най-вече става въпрос за Тенгриани. Особено интересна е,фамилията Кара Курджали. Днешният изговор на Кърджали на турски е Кърчаали. Явно произхода на името на днешният град Кърджали, трябва да се търси и в друга посока - древнобългарската. 2 коментара

Езикови данни за миналото2-1

Един старинен мотив буди размисли1-1Разказват ли ви, за жените -воини, винаги става въпрос за воините на Майка Умай. Но тогавашната ни историография, няма как да има днешната дързост.

Езикови данни за миналото2-1

Булгарията - старинен музикален инструмент1-1Като чета описанието на Булгарията в статията, като музикален инструмент и неговото въздействие; като чета за тамъра на алпа Чулман в "Сказание за Чулман" и неговото въздействие, мога да кажа, че прототипа на Булгарията е Тамърът на Чулман. Говорим вече за човешки прототип на божествен атрибут, но това не пречи, Българите в древността, особено, онези, които са били почитатели и привърженици на Чулман, да са свиртели, на самият негов Тамър. В тоя ред на мисли, в "Сказание за Чулман", ние виждаме прототипа на Орфей на Балканите, чийто тамър е сменен според еладските разбирания с лира. Че това е така, ни говори и самото име на Чулман в епоса, а именно Орбай. разбира се, волжко-българският Орфей4 коментара

Булгарията - старинен музикален инструмент2-1

Заселване на прабългари в Родопите и Одринска Тракия1-1Статията е написана от Райко Сефтерски и е публикувана в списание "Родопи" брой 1/1982. Като цяло, тя отразява, тогавашното разбиране за българската история, българите и Дунавска България. Тук, няма да срещнете днешната тракизация, нито пък разбирането на българската история от волжките българи, отразена в "Джагфар тарихи", "Нариман Тарихи", "Булгар Тарихи" и т.н.,къъдето се говори за "древнобългарска общност" (булгарлък). Но въпреки,това, тук ще намерите отделни важни моменти, които биха ви послужили като известни опорни точки. За мен, такъв момент е посочването на понятието "тепелък", който е в пълен синхрон с думата "тепе", чието тълкуване правих във връзка със скалните храмове в село Овчево, Източни Родопи. Топва, което можем да кажем във връзка с "заселването" на маси българи на Балканите в периода 3-7 век, а и по-рано, то трябва да се смята за целенасочено, като елемент от стратегията на Завръщането в Прародината, защото Дунавска България това е нашето Завръщане в Прародината. Колкото до Ситовският надпис е несериозно да се отнася към 7 век, аналогията на неговите знаци с българската руника от 7 век, идва от това, че единият от двата основополагащи клона на древнобългарската общност, племето имен е от Балканите, според историите на волжките българи. Големият парадокс на дунавските българи е, че те нямат съхранена писмена историческа памет за самите себе си, за разлика от другите части на българската народност. Цялото ни познание за нас (дунавските българи), като минало идва от това, какво са написали за нас, ромеите. Но, всъщност, какво ли ни интересува, когато сме се завърнали успешно у Дома.