Един старинен мотив буди размисли1-1Разказват ли ви, за жените -воини, винаги става въпрос за воините на Майка Умай. Но тогавашната ни историография, няма как да има днешната дързост.
|
|
Езикови данни за миналото2-1
|
|
Булгарията - старинен музикален инструмент1-1Като чета описанието на Булгарията в статията, като музикален инструмент и неговото въздействие; като чета за тамъра на алпа Чулман в "Сказание за Чулман" и неговото въздействие, мога да кажа, че прототипа на Булгарията е Тамърът на Чулман. Говорим вече за човешки прототип на божествен атрибут, но това не пречи, Българите в древността, особено, онези, които са били почитатели и привърженици на Чулман, да са свиртели, на самият негов Тамър. В тоя ред на мисли, в "Сказание за Чулман", ние виждаме прототипа на Орфей на Балканите, чийто тамър е сменен според еладските разбирания с лира. Че това е така, ни говори и самото име на Чулман в епоса, а именно Орбай. разбира се, волжко-българският Орфей
|
|
Булгарията - старинен музикален инструмент2-1
|
|
Заселване на прабългари в Родопите и Одринска Тракия1-1Статията е написана от Райко Сефтерски и е публикувана в списание "Родопи" брой 1/1982. Като цяло, тя отразява, тогавашното разбиране за българската история, българите и Дунавска България. Тук, няма да срещнете днешната тракизация, нито пък разбирането на българската история от волжките българи, отразена в "Джагфар тарихи", "Нариман Тарихи", "Булгар Тарихи" и т.н.,къъдето се говори за "древнобългарска общност" (булгарлък). Но въпреки,това, тук ще намерите отделни важни моменти, които биха ви послужили като известни опорни точки. За мен, такъв момент е посочването на понятието "тепелък", който е в пълен синхрон с думата "тепе", чието тълкуване правих във връзка със скалните храмове в село Овчево, Източни Родопи. Топва, което можем да кажем във връзка с "заселването" на маси българи на Балканите в периода 3-7 век, а и по-рано, то трябва да се смята за целенасочено, като елемент от стратегията на Завръщането в Прародината, защото Дунавска България това е нашето Завръщане в Прародината. Колкото до Ситовският надпис е несериозно да се отнася към 7 век, аналогията на неговите знаци с българската руника от 7 век, идва от това, че единият от двата основополагащи клона на древнобългарската общност, племето имен е от Балканите, според историите на волжките българи. Големият парадокс на дунавските българи е, че те нямат съхранена писмена историческа памет за самите себе си, за разлика от другите части на българската народност. Цялото ни познание за нас (дунавските българи), като минало идва от това, какво са написали за нас, ромеите. Но, всъщност, какво ли ни интересува, когато сме се завърнали успешно у Дома.
|
|
