Български артефакти, надписи и символика |
 |
| ИМЕ НА ФАЙЛА |
+ |
- |
| ДАТА |
+ |
- |
|
|
|---|
Умай Биче Артимас на Перперек
|
|
Крилати богини Умай-Енисей
|
|
DSC_3692-1
|
|
Поредният халколитен надпис от България
|
|
Сакрална символика
|
|
Сакрална символика
|
|
Игра на дама
|
|
Триполска култура - Халколитен период
|
|
Седмолъчица
|
|
Халколит
|
|
Халколит
|
|
DSC_3508-1
|
|
rao5HR-56a0216f5f9b58eba4af1a3f(18) Когато Арча видяла Чулман
в образа на дървото Карабаш,
тутакси загубила дар слово
и безумно се влюбила в него.
(19) Но той не й обърнал
никакво внимание,
тогава тя пламнала от огъня на любовта
и изгоряла в неговия пламък.
|
|
tigerladyk50aАлп биката Ашна в долината на река Инд
). Древните българи най-често представяли Ашна-бика в образа на прекрасната сърна Кашан, върху чиято глава расте цъфтящото дърво Туба. Мита за Кашан-бика проникнал даже в Германия и се отлазил в приказките за барон Мюнгхаузен( елена с вишневото дърво на главата). По време на българските празници, девойката, играеща ролята на Ашна, я увенчавали с венец от цветя - символ на дървото Туба, в което често виждали брезата( затова и нея я наричали с думата "кашан").
|
|
Хор-Свети Георги
|
|
Плеяди-Кен copyИзходът е даден! Българи, отиваме си у Дома!
|
|
iv32
|
|
|
sahasra-linga-12Сахасралинга край река Шалмала, Карнатака
Sahasralinga in Shalmala river in Karnataka
|
|
Линове Родопи-Харапа-1 copy.jpg
|
|
Линове Родопи-Североизточна България-Крит-1.jpg
|
|
Изливане чашата на земята"В историографията
съществуват спорове относно
точния превод на това сведение (Рашев
2008, 304), но още В. Златарски изтъква,
че разсичането на кучета като ритуал
отсъства от описанието на събитието,
включено в житието на патриарх Никифор
от дякон Игнатий. В него са посочени
други ритуали - изливане на земята на
вода от чаша, обръщане на конски седла,
докосване до тройна юзда и вдигане на
трева нависоко (ГИБИ IV, 36)." (Из" за шарапташите-жертвеници и тяхната роля в прабългарското езичезтво". Т. Чобанов)
|
|
Седемглава ламя с Белополяне, Иваловградско св Атанас
|
|
Рудра Пашупати-Цернун-Орфей2 copyПлочката наречена „Печатът на Пашупати” открита при разкопки в Мохенджо Даро и датирана в периода 2350-2000 пр. хр., ни показва, как е създадена цивилизацията по долината на река Инд от древнобългарското племе Синд. Пластовете познание, които могат да бъде извлечени от нея са многобройни, но основната наука, основното познание, което се дава, е че възникването на тази цивилизационна общност в долината на река Инд е един медитативно-съзерцателен процес на вътрешна битка на човека със самият него, в която той трябва да преодолее първичните животински инстинкти и вибрации на биологията, в която е облечен. Ако това не се случи, той не може да изгради цивилизационна общност, защото тези първични животински инстинкти и желания са стихийно необуздаеми и винаги ще разрушават усилията на Духа чрез ума да твори от първичният хаос, нови порядъци, да твори определен тип цивилизационна общност.
Именно това ни показва артефактът, наречен „Печатът на Пашупати” - първом се работи за промяната вътре в човека, която трябва да доведе до това, той да стане господар на собствените си страсти, чувства и емоции, да ги укроти в първичната им стихия, за да може ума да ги впрегне в ралото си и да направи първата разорана целина , основа на първото селище. Цивилизацията е митологичната страст на Духа.
Човека достигнал до това е Пашупати (Пасупати)* – Господар/ Пастир на Животните, сиреч овладял хаоса от звуци на своите емоции, превърнал ги в една хармонично-мелодична песенност, господар над своя емоционален свят, свят, който повече не разкъсва душата му, а я изразява в нейната съвършеност, цялостност и чистота. Чак тогава човекът може да прави цивилизация на земята. Затова короната е бича, а бикът е едно от присъстващите животни в сцената, отдясно на раджа-йогът. Той е символ на Божествеността, която вече свободно може да работи на земята, и да усъвършенства. Пашупати е Царствен, когато е Пастир на своят емоционален свят. Това е несъмнено. И само тогава в спираловидната-цикличност на човешките общества, можем да имаме хармоничен социаум, който не е „социална джунгла”, а човекът – обществено животно.
Не е случаен факта, че хорическото име на много от египетските фараони е „Канахт” – „силният като Бик”, една несъмнена отпратка към древнобългарската титла „Кана Субиги”. Няма как да си Водач начело на една голяма цивилизационна общност, организирана в Държава, ако емоционалният ти свят, не е овладян, омиротворен; ако хаосът от звуци, не е мелодия, ти не можеш да чуеш Гласът на Бога като откровение в твоят душевен свят и съответно не можеш да имаш реално познание за управлението на държавата и бъдещето на своят народ, не можеш да създадеш устойчиво развиващо се общество и проспериращ хармоничен социум.
Съпоставката на „Печатът на Пашупати” от Мохенджо Даро с плочка от котела от Гундеструп и римските мозаечни изображения на Орфей и животните, идва да покаже не само как тази идея се е развивала времево, но и географски. Тук вече се вижда, че на Запад, духовната практика или философия (медитативната асана на хатха и раджа йога, днес) на тази идея, с която тя се е реализирала на Изток, се заменя ( придобива друга форма) с лирата на Орфей, т.е. търси своето осъществяване вече чрез лъча на изкуството. В тоя ред на мисли, свиренето на „лирата на Орфей”, може да бъде осмислена като медитативно-съзерцателният процес на Запада. Но в нея, ние няма да видим Орфей изобразен в медитативната асана на Рудра Пашупати от Мохенджо Даро. Свързващият , синтезен елемент на тези две страни (или постепенният преход от Изток на Запад) е персонажът Орпю юнак от Веда Словена (символизиран със служенето на Бога в гората и пещерата и свиренето на златна свирка), както и плочката от котела от Гундеструп, където вече аскезата на съзерцателно-медитативният процес е нарущена и това символно е изразено на плочката с разгъването на левият крак на Цернун и атрибутите в ръцете му, които вече показват отношение към и деятелност във външният свят.
* Неслучайно думата „пашу/pasu” е със същото значение в санскрита, каквото е и в днешният български език, а именно „паса животните или извеждам ги на паша”. Дали тя е взета от санскрита или обратното е привнесена в санскрита, отговора от гледна точка на племето Синд е ясен. Думата „пашу” в санскрита е с несъмнено древнобългарски произход.
|
|
Мулдава-Харапа1Слава на Веда Словена! Международният обмен, не е от днес, а па глобализма е нищо ново измислено. Ама във фундамента му тогава не е културната уравниловка по евростандартите, а културният обмен, който води до една душевна ферментация. Тук пак, немаме "траки". Абе "траките" просто ги нема, некак си 
|
|
Вълчитрън-Харапа1Слава на Веда Словена! Дори краят на бронзовата епоха 18-11 век пр хр. не оставя на мира пустите му траки и все има напомня за "индоевропската им ориентация"
|
|
111-1Керамично изображение на двуликият Чулман от праисторическото селище при Старозагорски минерални бани, намиращо се около самите извори.
|
|
Племето СиндЗнакът IYI го срещаме на територията на България, изсечен върху камъни, керамика и т.н., но в долината на река Инд го виждаме във фундамента на "културата Харапа", създала основите на индуската градска цивилизация.
Артефактът е тотално потвърждение на написаното в "Джагфар Тарихи" и "Веда Словена".
Тук древните българи, от племето Синд , ни представят в една твърде различна, непозната за утвърдените днешни исторически схващания, свелина. Племето Синд е в основата не само на материалната, но и на духовната култура на бъдещата индуска цивилизация. Ясно на медитиращите фигури се вижда отново древната тривърха корона, представяна днес от Лейла Пугачова като носена само от жени. Както казах, ако днес е така, в древността не е било така, а бъдещето ще повтори миналото.
|
|
Орелът отпредс.Вознесенка, Запорожие, Украина (Улаг Болгар)
Атила Аспарух
|
|
Известният орел на кан Атила-АспарухВознесенка, Запорожие, Улуг Болгар (Украина)
|
|
[ xcGallery powerd by dev.xoops.org ]
|
