- Галерия

Списък от албуми :: Последно качени :: Последни коментари :: Най-гледани :: Най-високо оценени :: Търсене

Галерия > Древнобългарски светилища и градове > Орфеева планина-Родопи

Албум Родопи (Орфеева планина)

ИМЕ НА ФАЙЛА	+	-
ДАТА	+	-

ГрадищетоИзглед към светилището от хълма, където е Дъба на Тангра.

МенхирМенхирът от съседното светилище в близост до Дъба на Тангра.

Дървото на ТанграБайДерек/бойтерек или Дървото на Живота.

Действащ кромлех, символ на незагиващата слънчева Вяра на българите. Могилата е в източните Родопи. В днешни дни бабите от селото използват Бойтерек само за да предпазят от градушка нивите си.

DSC_2498-1Пещерата "Царна" (наричана още Царищина, Круша) , светилище на Асклепий, преди това светилище на Великата Майка, снимана откъм другия свещен център в село Гълъбово, лечебното аязмо "св. Петка". Според "Пътеводител Родопи", стр. 230, тук са открити 22 оброчни плочки. Какво обаче е изобразено на тях, остава загадка. Загадка е и къде се намират в момента. Най-вероятно в Пловдивския музей, но дали някога са били представяни, също е загадка.

DSC_3184-1

Keramika_Ada tepe1В тази керамика щемпелувания символ на "соларния кръг" е доминиращ, изразен е с голям диаметър, в многобройна повтаряща се аритметична прогресия. Кръгът тук е формиран от малката точка, явяваща се негов център, който излъчва и вибрира енергия отвътре-навън. Абсолютното еманира Самото Себе Си, създавайки времепространството. Но нищо чудно наличието на тези големи кръгове, в случая по дебелата външна страна на огромна дръжка да е било свързано с рудодобивните работи на Ада тепе, символика, указваща определени процеси свързани с конкретната дейност.

Keramika_Ada tepe2В това парче виждаме същата щемпелувана "украса" от ранножелязната епоха, но тук кръговете са без точка в центъра си и концентрични окръжности във вътрешността. Кръгът без точка винаги е бил символ, на Абсолютното в неговото Самосъзерцание, като Самозатворено Цяло. Все едно говорим за чисто злато;)))

Keramika_Ada tepe3Частта от купата, от външната страна

Keramika_Ada tepe4Това парче е част от голяма купа Изображенията на свързани "соларни кръгове" са както от вътрешната, така и от външната страна в близост до устието. Смисълът на този излъчващ енергия в концентрични окръжности кръг е именно Сътворителното Божествено Начало, но множеството им и свързаността им, говори, че то има различни аспкети (божества), които образуват съобщност или народ. Иначе такъв тип символизъм е характерен за началото на желязната епоха и учените са си турнали един термин за този вид "орнаментика" (според тяхното разбиране)- "културна група Бабадаг", кръстена на местото дето уж за първи път е била намерена подобна керамика, нищо, че най-голямата й концентрация е на територията на днешна България.

Keramika_Ada tepe5Керамика от Ада тепе, най-вероятно от началото на желязната епоха (12-11 век пр. хр.), в чиято "орнаментика" присъства "небесната стълба"

DSC_3349-1

DSC_3348-1

DSC_3342-1Ето как и с какво се е добивало златото на Ада тепе. Това е била технологията. Каменни хавани и стриване на рудата със специално изработени за целта обли камъни. И въпреки това, археологическите разкопки свидетелстват за пласт, в който не е имало обитаване на Златният остров, пласт носещ белезите на екологична катастрофа. Той свидетелства, че има прекъсване в живота и дейността на Ада тепе. Бил много странен този пласт, казват. Имал особени белези, все едно е водена война за галериите със злато, ама не обикновената война между хората за ония времена, тъй като тя не би предизвикала такива поражения. Нещо друго е атакувало Златният остров...

DSC_3355-1Върхът на крумовградското Ада тепе с археологическите разкопки. Тук керамиката от края на бронзовата и началото на желязната епоха е повече от пръстта и са събрани 16 тона керамика!

DSC_3508-1Златното крумовградско Ада тепе, което спокойно може да бъде наречено "Златният Остров". Предназначено за унищожение от еврео-атлантическа фирма, която ще добива от него злато, за да стават евреите още по-богати, а ние - още по-бедни!

Skalen praded_s.Krivodol_Egri dere1

Skalen praded_s.Krivodol_Egri dereКриводол или Егрѝдерѐ (на гръцки: Καλλιθέα, Калитеа, до 1921 Εγρή Δερέ, Егри Дере[1]) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия. Населението му е 626 души.
Селото е разположено в източните склонове на планината Змийница (Меникио) край пътя Зиляхово - Просечен. В горния край на селото е студеният извор Ля̀сконица, от който води началото си река Серница, а на северозапад от селото, на границата със съседното Горенци имало друг извор и местност, наречени Куманце.
Според Йордан Н. Иванов формата Егри дере, която е по-популярна към 1912 година, е от турското igri dere, крив дол и е превод от старото българско Криводол, което също се пази сред бежанците от селото. Жителското име е егрѝжденин, егрѝжденка, егрѝжден. В края на 19 век Криводол е село в Зъхненска каза на Османската империя. Известно е с мелниците и хубавата си вода. Гръцка статистика от 1866 година показва Ери дере (Ερί-Ντερέ) като село със 750 жители българи православни и 75 турци.[4]
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Егри дере (Egri-déré) е посочено като село със 172 домакинства и 75 жители мюсюлмани, 460 българи и 17 власи.[5]эВ 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Егри-дере като село със 124 български и 20 турски къщи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
„Ери дере, на СИ от Скрижово 1 час и по-малко. Разположено е на хълмове, до Анджиста 1/2 час. Изкарват най-добър тютюн; между другите грозде и анасон. 2 гръцки църкви: „Св. Атанас“ и „Св. Петка“. Мъжко гръцко училище с 30 ученика. В Ери дере има 10 влашки къщи, 170 български.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Егри дере живеят 1080 българи, 100 турци, 12 арнаути християни, 60 власи и 120 турци християни.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Egri-Deré) има 1264 българи екзархисти и 72 власи.[9]
На 23 януари гръцка чета напада край Сфелинос осем български първенци от Криводол - двама свещеници, четирима ази, църковният настоятел Ангел Петков и поляка, пътуващи към Зиляхово, и успява да убие Ангел Петков и да рани някои от другите.[10]
След Младотурската революция в 1909 година жителите на Криводол изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
„Селото ни, което се състои от 105 къщи български и 55 гъркомански, има едно училище и една черква. Гъркоманите, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и присвоиха си черквата и училището и ги считат за свои и до днесаграбиха черквите и училището и ги владеят и до днес. Тъй като днес е минал вече периодът на произволите и грабителствата, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Скрепено със селския печат.[11] “
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Криводол е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12
По време на войната Криводол е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Към 1918 година селото има 300 къщи , от които 120 български, 100 български гъркомански, 60 турски и 20 гагаузки. Според Йордан Н. Иванов местните българи наричат гагаузите власи.[2] В 1928 година Криводол е представено като смесено местно-бежанско с 63 бежански семейства и 246 жители общо.[13] Българското екзархийско население на селото се изселва в България на две вълни през 1918 - 1919 и през 1926 година и се заселва в Неврокоп и Неврокопско, Пазарджик и Пловдив. Потомци на българи гъркомани още живеят в Криводол.[2]