Не бих се сетил за тази снимка, ако Димитър Радев - Вотан - Лоенгрин не ме беше обвинил, че съм поддържал Симеон Сакскобурггота и съм му вервал. Така е, признавам. Вервах му, както му верваха голяма част от българите. После се усетих, че лъже и си признах заблудата.
Сега няма да обяснявам защо съм вервал и защо съм се заблуждавал. Онези, които ме учеха, че трябва винаги да бъда верен на България и на нейния Цар не са вече между живите. Явно и те са се заблуждавали. Та вервах, признавам си. Вервах, обаче не съм стоял в центъра на София с плакати като този на снимката. Ако някой намери прилика между Димитър Асенов Радев и човекът с очилата от снимката, ще му кажа, че и аз намирам такава прилика. Смущава ме само едно. Защо Митко Радев ме упреква, че съм вервал, а не си каже, че и двамата с него вервахме. Аз и на него вервах тогава. Силвия Мирчева още не се беше появила. Тогава заедно с Митко Радев вярвахме в Българския Бог, в Българското Отечество и в Българския Цар. После, след години разбрахме, че Царят всъщност е парцал. Разбрахме, че Отечеството е престанало да бъде Българско, че в него се разпореждат мангали, джагали и ционисти. Сега аз очаквам Българският Бог да каже своята Дума. Митко Радев очаква трепетно на вратата му да позвъни госпожица Силвия Любенова. Ще изпреваря евентуалните въпроси като поясня, че госпожа Силвия Мирчева и госпожица Силвия Любенова по всяка вероятност са едно и също лице. А защо са с различни имена, си ги питайте тях. Аз не съм адвокат на г-н М. Мирчев. Да продължим с моя стар бивш приятел Митето Радев, който някога обичаше да сяда на една двойка маса в клуба на БНРП, да си пие биричката и да ни развлича с интересни разкази. Вече се заех да възстановявам поне част от тези разкази. Къде по записки, къде по памет. Ако се получи сносно четиво, може би, и ако преценя че си заслужава, ще ги пусна да ги четат всички.
За всеки случай поставям и снимка от биографията на Димитър Радев. Публикацията е от вестник "Български глас", издание на БНРП, Българската национално-радикална партия и е по повод кандидатурана на Радев за народен представител. Няма да ви соча противоречията в тази официално публикувана биография. Вярвам, че сами ще ги забележите. Ако пък някой иска да знае моето мнение по въпроса, препоръчвам му "Лица в сянка". Писал съм го преди десетина години, когато не само от този форум нямаше и следа, но и когато си нямах понятие какво е това "Интернет". Не съм го предлагал за печат в никое издание. Писах го с мисълта, че няма да бъде публикувано поне докато съм жив. Явно съм сбъркал. Също както сбърках, когато повервах на Царя. И на Митко Радев, как щях да забравя!
Приятно четене. И мислене!