Каменен стълп-менхир. Навлизаме все по-навътре в гробището, т.е. все по-назад в историята. Идва времето на каменните стълпове. А този е като пламък от огън, леко подухван от вятъра, без да може да го угаси. Духът на човека е жив Огън. Тялото го пояжда земята, но Духът на човека е жив Огън, него земята не може да го задържи.