Има още твърде много прилики и сходства. Те, обаче, идват от духовната култура на Тенгриянството, която тук не е отбелязана. Аз ще се спра на женската носийност. Много от елементите на тази носийност и при чувашите и при другите сродни народи са тенгриянски. Нямат общо нито с исляма, нито с християнството, нито с юдаизма. Най-важен елемент са монетите по носиите. Те свидетелства за почитта към праймайката на всички българи, алп биката Байгал, която е под формата на риба. Монетите са нейните люспи. Затова всички народи в Евразия, чиито жени имат монетни нанизи в носийният си костюм или са роднини на българите или самите те са българи, но са загубили своето българство. Друг важен български елемент е "кокошника", при нас, дунавските българи наречен "сокай". Той символизира короната на алп биката Умай ( От Ене, Умай кош, Турун Аби и т.н.). Защо, обаче Умай е с корона? Защото първом е жена на алпа Мар (Слънцето) в българското тенгриянство (не на Тангра, както е в редица евразийски народности. Тангра няма жена, той е Абсолюта), второ е царица на първото българско матриархално царство. Материалните царства в древната история на българите са две, след, което синовете на Аби Умай, правят първите патриархални царства. Но, българите, първом са имали царица, а след това - царе (кана субиги). Това е била самата Умай. Всичко това е отразено в пищната и пълна със духовни символи, женска носия на българките.
Слишком много еще сходств и сходств. Однако они происходят из духовной культуры тенгрианства, которая здесь не отмечена. Я сосредоточусь на женской носибельности. Многие элементы этого костюма как у чувашей, так и у других родственных народов – тенгрианские. Они не имеют ничего общего с исламом, христианством или иудаизмом. Самый важный элемент — монеты на костюмах. Они свидетельствуют об уважении к прародителю всех болгар альпийскому быку Байгалу, имеющему форму рыбы. Монеты – ее весы. Поэтому все народы Евразии, женщины которых имеют в костюмах ниточки монет, либо являются родственниками болгар, либо сами являются болгарами, но утратили свою болгарскость. Еще одним важным болгарским элементом является «кокошника», у нас, дунайских болгар, называемая «сокай». Он символизирует корону альпийского быка Умая (От Эне, Умай кош, Турун Аби и др.). Но почему Умай носит корону? Потому что, во-первых, она в булгарском тенгрианстве жена Альпа Мара (Солнца) (а не Тангры, как в ряде евразийских народов. У Тангры нет жены, он - Абсолют), во-вторых, она царица первого болгарского матриархального царства. В древней истории болгар было два материальных царства, после чего сыновья Аби Умая образовали первые патриархальные царства. Но у болгар сначала была царица, а потом – цари (кана субиги). Это была сама Умай. Все это отражено в пышных и полных духовной символики женских костюмах болгарок.
....................................
Древната история на чувашкия народ: Приличие на чувашкия култура с българската култура от периода на Българската империя
Северозападната част на съвременна Чувашия, а не част от Българското царство, е била населена от племена, образувани на основата на същата култура на града на грънчарството. Някои различия в живота, започващи от IX-X век, когато се формира Българската империя, определят своеобразни черти в културата и езика на населението на първата и втората част на чувашкия народ. После явно е имало разделение между базата и топ момчетата. Археологически материал ни позволява да заключим, че древните чуваш са се представлявали селскостопански заселници Втората по големина част от населението на Българското царство - номадските племена, населявали Долна Прикамия и степната част на Средна Волга от началото на нашата епоха, могат да бъдат свързани с Волжките татари. Последните доскоро оцеляха преживяванията на номадския живот.
В материалната им култура има много точки за контакт с културата на древните българи, а самият Казан дълго време е наричан Нова българска, тъй като в разбирането на съвременниците си е продължение на делото на Българската империя. Някои от чертите, които свързват Чуваш с древните българи, могат да бъдат наблюдавани в съвременния живот и в чувашкия фолклор. Особено интересно в това отношение е посвещението, написано от А. Вамбери, който казва, "че пичовете дошли от Черно море, през планините и наричат предците си Пичовете. "Тези думи ни напомнят информацията на византийски историци за първоначалната площ на заселване на българските племена в Приазовье и по-широко в Черноморските степи, откъдето българите са слезли на север към районите Долна Прикамия и Сред От българите тази традиция можеше да премине на местните народи, с които асимилират и които възприемат тази гледна точка за произхода си.
***
Не много дяволи са запазени в материалната култура на Чуваш от дълбока древност, като някои елементи датиращи от времето по-рано от появата на българите на Средна Волга. Такива черти ще открием в жилищните подредби, за които се отнася земляк, под формата на сечен в земята, което според Н. В Николски гледах Гейкел на брега на Волга и Кама. Това са бани, вкопани в брегова ивица, така че само покрити със земята покриви, понякога оборудвани с димни тръби от издълбани Руините на такива сънародници са срещани още в края на XIX век в бившия Ядрински район. Възрастните разказват, че в тях се крият бегълци, други твърдят, че тук са живели техните прадяди и прапрадяди с цели семейства. Земята имаше стени и таван отвътре. Ъглите се проведоха заедно със стълбовете.
Този тип мармоти наподобяват жилищата на град Городецки на Ока, изследвани в. И Городцов, който се намира на западната граница на разпространението на културата на роговата керамика. Жилищата на този град са правоъгълни земи с плоски подове и едноролен покрив. Сред някои от тях са открити примитивни огнища. Типовете полуземци, които съществуват в Чувашките, чиито стени частично се извисяват над повърхността на земята, наподобяват полуправата на Перемиловското село от V-VI век. Ще отбележа, че примитивните огнища под формата на задълбочаване, облечено с камъни, е описано от Н. .. Николски в Кирско и Норусовско горско стопанство. Тези черти свидетелстват за дълбоките корени на съвременната чувашка култура. По-съвършените видове сгради имат аналогии в българските домове от X-XIV век.
***
Интересна особеност, открита при разкопките на руините на Сувар, е съществуването на подземия за съхранение на земедел Н. В. Николски отбелязва като характерна особеност на чувашките жилища - подземния блок и в резултат на това височината на пода над земята. Подземният етаж на Чувашката стая се изхвърли за бита: за бира, за мед, за картофи. Понякога подземията служи като убежище за говеда през зимата. Очевидно стара традиция, проследена от българи, утвърдена от разкопките на Сувар, е планирането на ограден от всички страни имение. Знае се, че в стари времена пичовете предпочитали да обграждат къщите си от улицата с ограда и едва по-късно започнали да вадят прозорците.
В древността всеки двор е представлявал заключен блок, а фасадата на къщата излизала в двора. Такива елементи на съвременните чувашки жилища показват дълбоките местни корени на тяхната култура.
Наред с други елементи на материалната култура, изникващи от българите, трябва да се отбележи, че средствата за отглеждане сабанът, чиито прототип е често срещан в българската култура и доскоро живял с чуваш. Металните му части: лемеха (тюрен) и резачката (шурт) са напълно сходни с българските, добре познати с редица музейни колекции на Държавния музей на Татарстан, Историческия музей в Москва и Ермитажа в Ленинград. Предшественикът му е тесен примитивен трион, намерен при разкопки край Балимер. Несъмнено този тип земеделски инструмент е сгънат тук в Средна Волга и е перфектно приспособен за тежки почви. Земеделските инструменти най-вероятно са били взети назаем от номадските българи, когато се преместили да оседлават от местните
***
Все още не е завършена работа за сравняване на археологически материал на българската култура с паметници на материалната култура на чувашката, но освен тези елементи може да се отбележи, че декоративните шарки, използвани за украса на дрехи, наподобяват мотивите на българските паметници Преживяванията на българската култура сред съвременните монаси съществуват в исляма, в малка част от издържаното до края на времето, и в обичаите. Това е специален начин за поздрав, който ибн Фадлан наблюдавал: „И така, когато царят язди на кон, той язди сам без дете и няма никой с него. " И когато мине през базара, никой не остава да седи, всеки му сваля шапката от главата и я слага на подмишницата. Като ги мине, пак ще си сложат шапките на главите. "Този начин за изразяване на почит беше особеност на чувашките молитви, където и да се случват - на полето или у дома, в студения или топъл сезон.
И така, Ашмарин в творбата "Българи и чуваши" отбелязва, че в с. Нови Шимкуси Тетюшки район, по време на молитвата за дъжд през пролетта, край Семик, когато ври курбанната каша, старецът сварящ курбана, взема лъжица каша от тенджерата и, вземайки сваля шапката си и затваря подмишницата си, започва молитва, гледайки на изток. Същото е наблюдавал и в село Чувашска Менче на Чистополска област. "Когато всичко е правилно подредено по този начин, човек, който знае молитвата, прочетена на ритуала, мие, облича горната си дреха, слага шапката и подмишницата си под лявата ръка, взема в ръце чиния с курбан гъска и, обръщайки се, кръсти ли се, към богинята, а ако не, до вратата, започва да се моли. "Този метод за посрещане на старейшините - цар или бог - не се спазва в другите народи и се съхранява в чуаша в религиозните им обреди още от периода на Българската империя.
Следва продължение...
Прочетете предишната рубрика "Население на Волга X век" на този линк:
https://www.facebook.com/ngsjournal/posts/1139939737575968