Великият Маньяак. Това е точното име, на укрепеното светилище, което по-късно е придобило формата Моняк. Това не противоречи на тълкуването на името му, дадено в "Пътеводител Родопи", а именно Мъняк, Мониак, Мониква, Мняк - бесен, яростен. Но, разбира се, това "бесен, яростен", тук не трябва да се разбира само като воинска бяс (берсерк) и лудост, но и като "лудостта" на жреческият изтъп, защото "маньяак" е одеждата на белият шаман в Тенгриянството. Неслучайно, интуитивно тук, в южното му подножие, преди година-две, проведохме и първото си заседание. Под носа на Доган ефенди паша;))) Слава на Тангра! Оттук по-нататък думата в хилядолетията думата се развива в "маниак". Те казват, че думата е пренесена от френският, но това не е така, по-скоро е привнесена във френският;))) Слава на Тангра! Маниакът е изповедникът на Тенгриянството! Аз съм типичен пример;)))