Йоанна Паринова от ВТУ е точна в своите изследвания на този митологичен сюжет, когато говори за сложността на странстванията на Йо. Но, ние трябва да поговорим върху началата и корените за възникването на този мит. И той трябва да се търси в разпада на първата българска матриархална държава Турун Суба и създаването на втората матриархална българска дуржава Бурджан Суба или Аскъп Суба, вследствие на това, че синът на Умай, алпът Субан опитомява конете и кравите, слагайки началото на животновъдството, което е основната икономическа база на Бурджан Суба. Субан за целта се превръща в бик, който търси кравите, които са затворени в пещерата Абдере от нечистите. Именно, това са коренните начала на „митът за Йо“. Зевс се превръща в бик, за да се срещне тайно с любимата Йо или Хера (Умай) я превръща своята аргоска жрица в крава, за да я накаже, заради прегрешенията й с нейният мъж. И двата варианта на митът за Йо са верни, ако се разгледа детайлно странстванията на Субан като бик за да открие кравите и неговото поглъщане от мерзката имегенка. Факт, който виждаме и при митът за Загрей (неслучайно „Великият Ловец“) . Превърнал се в бик, той е разкъсан от титаните, изчезва. Това отново се случва, по повеление на Хера, защото Загрей е син на Зевс и Персефона. Тези митологични събития в древнобългарският епос са символизирани с множество праисторически преселения на древнобългарските племена на принципа „Ако търсиш бика, ще намериш и кравите“. За него, вече споменахме в студията „Кравите... или „неолитната революция“ според Сказание за Чулман“. Така, че първичният динамизъм в праисторията е на бика Субан, който търси кравите и изчезва, вледствие, на което българите търсейки бика Субан, ще намерят кравите. Вторичният исторически динамизъм е породен от създаването и след това разпада на втората българска матриархална държава Бурджан Суба. И в него са рождените начала на „митът за Йо“, както и сложността и странността на нейните странствания. В тях е кодирана праисторическата пространствено-времева зона на преселение на древнобългарските племена. Митът за Йо е код. Код, който наистина елините не разбират, те просто го отразяват или интепретират за нуждите си. Наистина, ако разгледаме внимателно епосите ни, дошли от Волжка България и другите ни близки държавни образувания в тази част на света, ние няма да видим символен образ на Умай Биче като крава, какъвто по-късно ще видим в Индия и Египет. Това изглежда странно, при все, че животновъдната икономическата основа на Бурджан Суба в Джемерел са именно кравите. Но, в ритуалите свързани с Умай Биче Артимас, ние ще видим ясно откроена тази връзка. Защо е така? Първом, Бурджан Суба, като идея за държава е промисъл на Умай Биче, но като изпълнение и създаване е дело на синът й Субан-Субаш (Сабазий). Затова в началата на древнобългарските епоси, ние няма да видим в изначалният символизъм съпътстващ образа на Умай Биче Артимас – кравата, а ще видим птицата. Кравата е вече един земен преобраз на небесността и като такъв, той е аватарният преобраз на Умай Биче Артимас като земна жена, а не като алп бика. (Затова в митът за Йо в крава е превърната жрицата на Хера). Ние ще видим кравата като богиня в културите, породени от първичните, вторични и третични преселения на древнобългарските племена вследствие разпада на Бурджан Суба, но няма да я видим като основен символ на Умай Биче като алп бика, съпруга на Мар (Слънцето). Едно такова преселение от унищожената Бурджан Суба са българите на Джам Алабуга (5600-5300 г. пр. хр.), които създават Булгар Сънджак. Булгар Сънджак за мен е градската цивилизация по долината на река Инд. Говорим за една стройно организирана държава, която преживява своят дълбок човешки, исторически и културен драматизъм. Именно тук, ще срещнем артефакти свързани с образът на кравата Йо, които няма как да бъдат обяснени от днешните индийски и пакистански учени. Те дори трудно биха били обяснени и от който и да е европейски учен, защото той трябва да приеме историзмът на праисторическите древнобългарски миграции, а не да говори за тях с някакви общочовешки термини за неизвестна цивилизация с неизвестна писменост и език. Езикът на българите на Джам, можем да кажем, че е синджски, а писмеността върху плочките от долината на река Инд, считана за неизвестна, трябва да приемем като загубеното синджско древнобългарско писмо. Но, това са артефакти, които свидетелстват преминаването на Йо по долината на река Синдху (Инд) и културно-историческите събития довели в крайна сметка след хилядолетия до възникването на индийската култура и цивилизация.