|
Бойко Борисов, Румен Николов — Пашата и Дмитрий Минев
— Димата бяха тръгнали на обход. Бойко, по-известен с прякора Ипона, поради името на регистрираната от него фирма за охрана, разбирай рекет, беше познат с това, че от пожарникар в Народната милиция се издигна до най-високото стъпало в йерархията на “борците” и се явяваше нещо като личен бодигард — думата “охрана” почти не се използваше в съвременния български език — на най-зловещия сатрап в съвремената българска история, Тодор Живков, който беше под домашен арест в къщата на улица Секвоя, собственост на внучката му Евгения, мустакат дявол с женски облик. Румен Пашата, бивш гребец, а не борец, служил в спецотряда на Народната милиция, така наречените барети от квартал Враня,здрав мъжага с брада, с вид на юнак от старопланинските сказки и митове, беше напуснал милицията и сега беше сред “борците” силова фигура, чиято дума много тежеше. Димата (или Руснака) беше зарязал карането на такси в Ню Йорк и се беше прибрал в България, където заедно с Маджо и Маргина създадоха своя бригада. Не студентска, а борческа.
Тримата участваха в широка коалиция, въпреки че всеки сам си командваше подчинените, но общият им интерес — рекетът — ги обединяваше. Обход означаваше да се обиколят заведенията и магазините, които им плащаха за охрана. Отваряш дюкян и искаш да продаваш банички, или отваряш кафене, за да си издържаш семейството, магазин за дрехи, бакалия, книжарница, има ли значение? Още не си заработил надника на продавачката и пред твоето магазинче се изсипват двадесет-тридесет кратунести олигофрени, брадясали, въшлясали, разпасани и въоръжени с бейзболни бухалки или арматурни железа. И започват да те “охраняват”. Лепват един стикер на витрината или входната врата и ти започваш всеки месец да снасяш. Понякога повече от това, което изкарваш. Ако се опънеш, ти строшават хем магазина, хем главата. Ако не им стигне, натоварват жена ти или дъщеря ти в багажника на возилото, с което са дошли и ги качват на Витоша. Нещо като секс сред природата. С двадесет души например.
Първата им спирка бе на басейна “Спартак”. Оттам добре плащаха, но те си го бяха нарочили целия да го гушнат. Защо да нямат още една придобивка. И който иска да плува, да си плаща вход, гардероб и коридор. Остроумно, нали? Взеха месечната вноска и продължиха по булевард Витоша. Що магазини имаше там, що кафенета! Спри — тръгни, спри — тръгни. Ядец! Тия пък пред тях какви са?
— Дима, я слез да провериш? — помоли Румен.
Руснака се осведоми и отново се качи в нисан патрола:
— На Васко Илиев момчета. Сменят навсякъде лепенките.
— Карай към офиса! — изръмжа Бойко Рапона и престъпната му физиономия доби още по-престъпен вид. — Там ще му мислиме.
"Koкаин"
|
