Погледъ отъ нимбата къмъ носъ Атия.
Легендата е че Атия, дъщерята на владетеля на отсрещниятъ полуоствовъ се влюбила въ морякъ. Баща й я заключилъ на висока кула построена върху могилата и изрекълъ проклятие, всеки който се опита да я открадне да се вкамени. Морякътъ събралъ дружина и дошълъ съ два кораба на носъ Атия. Прокопали тунелъ до кулата. Малко оставало да откраднатъ момата, но моряците се вакменили, а течението отнесло корабите имъ към поуостровъ Акра, чиито носове вкаменени стърчатъ надъ водата на най северната точка на полуострова и до днесъ. Вероятно морякътъ да е успялъ да открадне Атия и въ последствие кога се вкаменилъ, момата помолила Небето и тя да се вкамени заедно съ Любимиятъ. Те днесъ са на Акра, отправили погледъ къмъ носъ Атия.