Какво да ви кажа, в типичният праисторически стил на матриархата, мъжката фигура е доста неглижирана и е сведена повече до единият хуй;))) Разбира се, в общи линии, мъжа си е тва, затва, навремето си викахме "Абе, Хуйчо";))) Разбира се, тук, тя не е толкова неглижирана, както в пещерата "Магура", просто една отвесна черта с една, малка странична и това е мъжа;))) Не, тук лангата на мъжа не е просто една черта, а доста добре анатомично е изобразена;))) Тук, вероятно, той е имал и образ, както и самата женска фигура е с образ, но образа е заминал, ликвидиран е. Останали са само леки контури от главата и разбира се, самият торс, чиято иконографска поза е, като тази на жената, за да се види ясно натопорченият и забелен хуй;))) Другото важно е, че там, където на жената са гърдите и пафтата, на мъжката фигура са изсечени символи подобни на буквата "л" , първи ред и втори ред долу, два символа подобни "ц" и "и" или "н". Сега, дали са изсечени в по ново време или са заедно с фигурата е въпрос на експертиза. Дълго време се бъзикахме, че на мъжа "ци"-то е много добро и мъжа е в отлична сексуална форма;))), понеже приехме, че десният знак е буква "и" и стана "Ци";)))Инак е ЛЦН. Според Илко Стоев: " Ако е ЦН, може да е някакъв прабългаризъм от рода на осетинското ЦИН - "радост", добавим ли Л-образния знак получаваме ΛЦН или АЦИН - да се порадваш, да приласкаеш." Йордан Стайков: Oт ЛЦН е вероятно да идва и думата "лъст", "лъстя". Една забравена вече дума
|