Тази табела отново ни спестява, тъй да се каже за българската наука. Ние, можем да бъдем спестени на широката публика, но не и забравени, защото нещата са се появили отново, благодарение на нашият търсещ дух, търпение, вяра и неистови усилия. На нас, Йордан Стайков и Мартин Константинов. Това са двамата (с техните семейства), поради, които Надарският надпис, отново се показа на бял свят. Той може да е открит през далечната 1968 г, , но освен едната черно-бяла снимка, друго нямаше! Мартин Константинов и Йордан Стайков повярваха, че надписът не е разрушен от иманяри и го търсиха неистово в продължение на години, докато един ден, късметът просто им се усмихна;))) Това е разказ на случил събитията, а не на страничен наблюдател. Началото на нашите търсения започна 2009-та или 2010-та, когато сведението за този надпис се появи в една от книгите на Никола Гигов. Там той бе наречен кременски надпис, не надарски;))) Знаете ли, какво огромно значение има това за двама човека, които отиват на едно напълно непознато за тях място, да търсят една загубена игла в купа сено? Представяте ли си, какъв дух трябва да имаш, каква вяра и въпреки оскъдните финансови ресурси, да успееш? Нали се досещате, че първото ни отиване бе в село Кремено и бе просто "гонене на Михаля", защото пък там разбрахме, че надписът не е в Кременя, а в една от махалите Надарци. Междувпрочем, този район е родното място на Рофинка, защото тя е живяла в една от махалите на Кремено. Аз лично бях напълно уверен, че ще го открием, рано или късно. Не знам, откъде идваше в мен тази вяра, но аз знам, че тя идва от интуицията ми. Знаех и толкова! Нема как, наложи се да се върнем и след време да потърсим помощта на Зоя Начева, служител на ДА "Смолян", моя позната и приятелка, днес вече пенсионерка, тя ни насочи към един бивш милиционер на име Трендафил, който беше присъствал на откриването и заснемането му. Както виждате, изскачат имената на още личности, освен въпросният поп Димитър Василев. Трябва да сме обективни. Само като чух, че е милиционер, силно се разколебах, въобще дали да му ползвам услугите... Искам да съм искрен: аз не вярвам на милиционери дори бивши и с право. Но, нямахме избор, трябваше ни поне насочване и посочване на мястото, където е бил, за да не се лутаме, по всички възможни скали в Надарци. Трендафил, разбира се, ни заведе на мястото, изсечени в скалите две пътеки, водещи към самата махала Надарци, те са горна и долна, но Трендафил ни насочи към долната и ни накара да се взираме в скалите на пътеката, защото според него надписът бил на самата пътека. Вие представяте ли си? Цял ден, ние се взираме с един милиционер в една пътека в една почти пуста махала в Родопите? Както знаете, надписът, впоследствие се оказа на горната пътека и то не на самата пътека. Оказах се прав, милиционерът ни показа мястото, но това не доведе до преоткриването и намирането на надписът. Разбира се, докато се мотахме безплодно по долната пътека, аз отскочих и претаршувах и горната и там открих два знака върху един камък, което ме обнадежди и останах с убеждението, че той е на горната, не на долната, но Трендафил каза, че е на долната, но не бил съвсем сигурен, защото това било преди 40 години.Особено се жегна от забележката ми, че едва ли надписът е върху пътеката, защото, ако е върху скала върху пътеката, щяха да си личат скали от издълбаване, а и самите пътеки, макар и да имаха подходящи плочести камъни за целта, със сигурност върху тези камъни, нямаше следи от каквито и да е било изсичания, някога. Това беше първото търсене;))) Лудост, а? Постепенно ние, преустановихме търсенето с годините, защото се насочихме към други обекти в Родопите и други планини в България. Разбира се, Мартин Константинов като райковец продължи да изследва нещата в районът около Кремене, откъдето излязоха много неща, като грандиозното светилище с хоризонтални трапецовидни ниши "Кралев камък".Аз се включвах в тези изследвания, когато мога и когато трябва. Разбира се, аз никога не съм губел в съзнанието си Надарският надпис и така един ден, решихме да наблегнем на Кремено, за да видим дали там няма някой, който знае още нещо за него. Така открихме един човек с нашите интереси, с който си паснахме психологически (това е много важно) и който ни показа доста селища и светилища в района и рече на въпросът ни: " Изчезнал? Никъде не е изчезнал, надписът и не е разрушен, покрит е с мъх. Оня ден го гледах". И ни заведе, беше отстрани на горната пътека, а не върху нея. Минал съм покрай него, но понеже съм гледал повече върху пътеката и над нея, а не под нея, не съм го видял, онзи път. Така, надписът се появи отново. Ние премахнахме със собствените си голи ръце и нокти, зеленият мъх от знаците му...!
Апропо, ние имаме също принос в откриването, оповестяването и популяризирането на Беланташкият надпис, оповестен на табелата, който отново е около една от махалите под Беланташ. Но, тогава бяхме в голям експедиционен екип с инж. Димитър Чиликов, който вече не е между нас, с Емил и Златка Тихолови, живеещи днес в село Орехово и с хора от Асеновград и т.н. Годината бе 2006-та. Мартин Константинов го нямаше, защото тогава още не се бяхме запознали с него. Димитър Чиликов лично ме покани да бъда с него, тогава, за да можем да направим известни съпоставки със Ситовският надпис, но Беланташкият се оказа друга "школа".

Мартин Константинов:
Точно така е, иска се вяра, дух и изследователски хъс, за да изтръгнеш Знанието от небитието на забравата, в която тънеха до преди да се появим най-важните свидетелства за древността и значението на българската цивилизация. В това небитие тъне и до днес масата от народа ни, приковали мечтите си в материалното и обърнали гръб на "чертите и резките", с които дедите ни пишеха не само на камъка – пишеха върху Небето. А що се отнася до Беланташкия – да беше само той. Май трябва сериозно да помислим за книга с всичките ни "митарства" в канските ни усилия да запалим туй що не гори