Какво знание ни дават двата митологични сюжета? Световните епохи са оприличени на въртящ се хромел, който има точно определен брой завъртания и точно определено количество енергия, и когато тя свърши, хромела се счупва, а краят на епохата най-често е ознаменуван от катаклизъм, който пречиства и освобождава, за да сложи началото на една нова епоха. Катаклизмът не е само планетарно явление, той засяга и обществено-социалният организъм на човечеството, който се разрушава от нерешими конфликти и революции. В началото е заложен и края, но във всеки край стои едно ново начало.
Греъм Хенкок в своя труд “Следите на боговете” (Fingerprints of the Gods : The Quest Continues, 2001) изказва тезата, че “счупването на небесната мелница” (“Въртящият се сияен купол на небесната сфера се асоциира с воденичен камък, буталка, въртоп или хромел“) или “мелницата на боговете” символизира преходът (на всеки 2600 г. ) от една епоха към друга, преход, при който се извършва прецесия ( https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%...%81%D0%B8%D1%8F ) Слънцето изгрявало в продължение на 2600 г., в едно и също съзвездие, започва да изгрява в друго. https://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?act=ST&f=11&t=4056&s=13df139620558ff258cd665875e08c12