Статията е написана от Райко Сефтерски и е публикувана в списание "Родопи" брой 1/1982. Като цяло, тя отразява, тогавашното разбиране за българската история, българите и Дунавска България. Тук, няма да срещнете днешната тракизация, нито пък разбирането на българската история от волжките българи, отразена в "Джагфар тарихи", "Нариман Тарихи", "Булгар Тарихи" и т.н.,къъдето се говори за "древнобългарска общност" (булгарлък). Но въпреки,това, тук ще намерите отделни важни моменти, които биха ви послужили като известни опорни точки. За мен, такъв момент е посочването на понятието "тепелък", който е в пълен синхрон с думата "тепе", чието тълкуване правих във връзка със скалните храмове в село Овчево, Източни Родопи. Топва, което можем да кажем във връзка с "заселването" на маси българи на Балканите в периода 3-7 век, а и по-рано, то трябва да се смята за целенасочено, като елемент от стратегията на Завръщането в Прародината, защото Дунавска България това е нашето Завръщане в Прародината. Колкото до Ситовският надпис е несериозно да се отнася към 7 век, аналогията на неговите знаци с българската руника от 7 век, идва от това, че единият от двата основополагащи клона на древнобългарската общност, племето имен е от Балканите, според историите на волжките българи. Големият парадокс на дунавските българи е, че те нямат съхранена писмена историческа памет за самите себе си, за разлика от другите части на българската народност. Цялото ни познание за нас (дунавските българи), като минало идва от това, какво са написали за нас, ромеите. Но, всъщност, какво ли ни интересува, когато сме се завърнали успешно у Дома.