Читска земе мощне се заселила,
Леха месту и селу гулему!
Ураче се единъ другумъ биетъ,
Оти нема де да оратъ;
Сита стока имъ измреела,
Оти нема де да пасатъ.
Плачъ утиде дуръ на крале:
Ой ти кралю, Сада кралю !...

(Веда Словена. IV. Пакъ за преселението, но различно)

Скалноизсечените знаци, които представям, бяха намерени и документирани при наши теренни обходи в най-различни местности на селата Ситово (Щудград), махала Плочник, Лилково, махала Брезовица (Чернатица, Севернородопската яка) и землището на село Орехово (Долен Рупчос), в периода 2006- 2011 г. Точното местоположение на всеки знак във въпросните места, засега няма да бъде оповестявано.
Много от тях се публикуват за първи път в интернет . Съпоставката им със знаци от културата “Харапа” по долината на река Инд (началото на бронзовата епоха), направих във връзка с изследванията за преселението на родопско население в тази точка на Азиатският континент. Това е изследване е едно своеобразно продължение на студията “Керамиката от Щудград – част първа” и се роди вследствие разтълкуването на един митологичен сюжет, за който ще се разбере,с публикуването на самата студия и който засяга и самото светилище Щудград.
Съпоставката не цели буквалната аналогия на скалноизсечените знаци от Ситово и региона с тези от цивилизацията на долината на река Инд (Синдх), наречена от учените “култура Харапа”, по името на град Харапа, чиито взаимоотношения с територията на България са добре описани в сборника “Веда Словена” в частите й именувани “Преселението”. Нейната цел е да проследи идейното развитие на знаците и тяхната културна интепретация и метаморфоза при преселението на родопското население и неговото заселване в долината на река Инд в началото на бронзовата епоха, както и обратният ход на завръщането му, отново на Балканите, също тъй добре описан във Веда Словена. Съпоставянето на знаците доведе до някои неочаквани резултати, които показаха, че смятаните от нас за естествени белези на скалната порода от село Ситово и близкият нему район, всъщност са знаци, тъй като бяха открити близки или почти точни съответствия на тях в знаковата система на “култура Харапа”.
Беше направено и съпоставяне на знаците на Ситовският надпис, което ще бъде публикувано.
Всичко това доведе до разширяване на обсега на съпоставянето и така бяха съпоставени още много знаци от различни части на Родопите, открити, документирани от нас или открити, документирани и публикувани от други изследователи. Това доведе до още една пространна и плътна картина, разшири разбирането и дълбочината на проникването в пластовете хилядолетия и даде една добра и сигурна доказателствена част към солидната основа на бъдещата студия. Трудността при самият процес на съпоставяне, дойде от това, че няма как да разполагаме с всички скалноизсечени знаци в района на Ситово, разрушени и изчезнали от естественият процес на рушене на скалите или умишлено унищожени от човешката дейност в района през хилядолетията та до наши дни. От другата страна е невъзможността да се разполага с цялата база данни от намерени знаци от археологическите разкопки в долината на река Инд и такава тепърва трябваше да бъде създадена от публикациите, направени в интернет, като бе събирано абсолютно всичко, както изображенията върху плочки, печати и цилиндри, така и знаците и изображенията върху съдовете от различните фази на “култура Харапа” и т.н.. Тук трябва да отбележа, че не всички знаци, документирани в района на Ситово и близките села, бяха съпоставени и съответно публикувани. Не се публикуваха и знаци, които можеха да бъдат съпоставени, поради силното им вече изличаване или повреда.
Благодарим, на Господ, за спокойствието, което ни осигури при нашите теренни обходи през тези години. Това спокойствие, беше безценно!