Украински лежнек от село Ситово, Община Родопи, хахахахахахахаха... Аз съм ви разправял историята му, ама другаде, затова ще я разкажа и тук. Беше по времето на "кметуването" на кметският наместник от ГЕРБ в Ситово, (т.е. 2016 г.), който е наш отявлен враг, но това са подробности. Та, понеже не си вършеше задълженията като наместник ми домиля как украинката Паша живееща в селото, взела си мъж от Ситово (Желязко, Жечко), се мъчеше сама с гледането му, особено през зимата. Той я беше домъкнал от "Коми" в България. Сигурно, Паша съжаляваше, че не си е останала там, ама на, съдба... Ситовци, хич не я харесвали, гонили я, стреляли по нея... Та, ходих да й помагам, нося багажа, цепя дърва, не знам защо, макар, да не я харесвах особено, но не я и мразех, имах неутрално отношение, но въпреки това, знаех, че трябва да й помагам в този момент, в който гледаше болният Жечко след 3 -ти инсулт, който обаче, не се даваше. Та след като часове цепих навън в снегът дървата, влязох, да й кажа, че съм готов и имали нещо, друго за помощ, та гледам застлала дивана с него. - Яяяяя, възкликнах, аз, откъде го имаш? Тя вика: - Ха, откъде го имам“? От майка ми, от Украйна. наричаме го, там "лежнек". Ние там, вика, сме от старите българи... Па аз и рекох: - Па, ние да не сме от новите, щом познах, че е наше. Ако не бях викам от старите, щях ли да позная лежнекът като свой? Жечко почина и сега Паша е вече в Благоевград при синът си, но и тя, лека-полека си отива. Това ще ми остане от нея като ярък спомен....