http://liternet.bg/publish2/mkirova/gergana.htm ГЕРГАНА В ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ
(Петко Славейков, "Изворът на Белоногата") Милена Кирова
Поемата "Изворът на Белоногата" се появява през 1873, когато Петко Славейков е навършил 45 години - възраст, твърде преломна в съзнанието на възрожденския българин, време за равносметка и обобщение на ценностите в житейския път. Почти по същото време, между 1864 и 1871 година, един млад английски математик с псевдоним Люис Керъл почти на шега написва детски роман за порастването; неговата малка Алиса странства в страната на чудесата и в огледалния свят. Десетилетия по-късно литературоведите започват да мислят детето-герой като метафора на човешката психика, на Аза в неговото развитие, на вечното детско в душата... По повод на тази книга през 30-те години на ХХ век Уилям Емпсън започва да говори за пасторал: детското преживяване като начин/модел да се мисли светът. Вече в края на същия век Славой Жижек чете Алиса в лаканиански термини - като метафора на пътуването, което "обзема" несъзнаваното в неговото ранно натрупване.
Сякаш в отказ от перипетиите на западната душа, която трябва да странства, за да порасне, българският творец Петко Славейков написва поема за нежеланието да се напусне първото място, легенда за всеобхватната, самодостатъчна сила на родния свят. Неговата Гергана е също така отнесена към темата за душата - душата на "автентичните" добродетели в "най-добрия възможен" свят. "Изворът" е съвършен пасторал според онтологическата характеристика на този жанр: тя представя идиличното селско място като модел на доброто в природата на човека...