ОМ е както символ на формата, така и на звука. Тази сричка не е магическа дума и не се разглежда като дума, а е манифестация на духовната сила, символ, който е разпространен в целия Изток и обозначава присъствието на Абсолюта в мая. Светът на телесното, на духовното и несъзнателното се представят в буквата ОМ чрез три криви линии, а висшето съзнание - чрез разположената извън и над тях точка, която осветлява и разбулва другите три. Формата на ОМ е конкретна манифестация на съзряната истина. Никоя концепция или обект в тази вселена не са независими. Всички те са преображения на едното съзнание, участват в различни степени от неговата същност и по този начин са свързани помежду си. Символът ОМ се състои от три криви, един полукръг и една точка и е едно затворено цяло. Трите криви са свързани една с друга и произлизат една от друга. Точката с полукръга е свободна. Тя владее цялото. Символът сочи трите състояния на съзнанието (будно състояние, сънуване и дълбок сън), както и висшето съзнание, или Аза, което ги наблюдава и пронизва. Полукръгът под точката не е затворен, той обозначава безк-райността и така посочва, че ограниченото мислене не може да обхване дълбочината и височината на точката. Материалният свят на будното съзнание, равнището на външната и затова най-близката активност, се символизира от по-голямата долна крива (1). Равнището на състоянието при сънуване, стимулирано не от външната реалност, а само от мисловни концепции, се символизира от втората малка крива (2), която, така да се каже, се намира между състоянието на бодърстване и сън. Горната крива (3) символизира несъзнателното, което наричаме дълбок сън, но е все пак свързващо звено, защото лежи най-близко до точката на абсолютното съзнание. Точката е абсолютното съзнание, което осветлява и управлява останалите три; тя е Турия, „четвъртото". Без Турия не би имало мислене, символ и вселена. Точката осветлява трите състояния. Тя самата свети чрез своята собствена светлина и се познава само от хора, които са се издигнали над трите криви, достигнали са точката и са се слели с нея. Точката може да се тълкува по различни начини: като абсолютно съзнание, като съзнанието на зрителя, намиращ се зад тяло и мислене, или като освобождение от света на явленията.