Настоящата диаграма е част от студията „Щутград – столицата на царство Йотунхайм” и служи за онагледяване на определена идейна част от него. В нея е представен скален стълб, под формата на каменен чук, от местността „Усторец” край село Ситово, Община Родопи с трирунен надпис под него, състоящ се от руните на Старшият Футарк - Сол (Слънце, огън, мълния), Гийфу/Гебо (Дарът на времето, съюзр хармония и равновесие) и руна Ийс/Иса (спри, съхрани). Почти същият Т-образен чук-стълб, символ на Тор е изобразен на рисунка (голяма 1,80 м) с рунически посветителски надпис около него и почти същият трирунен надпис в основата, но вертикално разположен и успоредно на стълба, съществува в град Аби, на 1 км източно от град Алберга в историческата провинция Сьодерманланд в Швеция (http://www.arild-hauge.com/arild-hauge/se-rune-aeby-vaestermo.jpg ). Разликата между него и ситовският е в това, че местата на две от руните в надписа са разменени като руната Иса (I) в шведският трирунен надпис е поставена в центъра му, а третата руна е Нийд (а не Гийфу/Гебо) и заема мястото на Ийс/Иса. Трябва, обаче да отбележим, че както Нийд, така и Гийфу са руни свързани с Времето и макар, да изразяват различни негови аспекти, това определено е повлияло на близкото им калиграфическо изписване. Сходството между рисунката на чука с трирунният надпис от град Аби в Швеция и скалният стълб от Ситово с трирунният надпис в подножието му е повече от очевидна и говори, че и двете изпълнения са в рамките на една и съща посветителска традиция, изобразяваща бог Тор. Тази находка е едно от ключовите доказателства за изложената в студията теза за Щутград при село Ситово, България като столица на царството на йотуните (великани) Йотунхайм, засвидетелстван в скандинавските саги и връзката му с бог Тор като единственият ас, който успява да достигне до (Щ)утгард и да убие неговият цар Трим . Тук трябва да отбележим, че думата „Мьолнир” ( на днешен български „мълния”) в старите скандинавски и норвежки диалекти означава, едновременно както „чук”, така и „камък, скала” (или просто „каменен чук”, инструмент от камък), точно каквото представлява и каменният стълб в местността „Усторец” край село Ситово.
Трирунният надпис от село Ситово, България изсечен под каменният стълб-чук, има в общия смисъл на рунното тълкуване, следното значение „Нека равновесието създадено от Слънчевата Сила бъде съхранено”. Това равновесие, може да бъде както равновесието на силите в природата, които не позволяват доминацията на хаоса и разрушението на формата, така и хармонията във взаимодействието на три свята, олицетворени чрез трите руни в надписа – света на светлите елфи Алфхейм (руна Сол), света на боговете Аси (Асгард) (руна Гийфу/Гебо) и света на ледът, студът, мъглите и мрака Нифелхайм(руна Иса/Ийс). Тази хармония на тези три свята, съвсем явно е създадена чрез чукът Мьолнир (Мълния) и е установена като закон от Тор. Затова в центъра на тази равновесност, между Алфхейм и Нифелхейм стои Асгард и неговото значение в случая е на „свещено гумно” и същевременно на филтър, който арбитрира тяхното взаимодействие, така, че то да не поражда конфликтност. Скандинавската митология дава малко познание за спецификите и конкретните взаимодействия на световете с небесен характер и световете с хтоничен/подземен характер, но от трирунният надпис от Ситово става ясно, че техните взаимодействия и понякога конфликтност са повече от сложни. Вероятно стълбът-чук и надписът под него са били изсечени за да ознаменуват победата на Тор над йотуните от (Щ)утград и възвръщането на чука Мьолнир, обратно в ръцете на Асите. Не можем да изключим, обаче стълбът и надписът да представят и неотбелязани в скандинавската митология демиургични функции на бог Тор.
При трирунният надпис от град Аби, провинция Сьодерманланд в Швеция, вдясно в основата на изображението на чука на Тор имаме взаимодействие между три свята - Алфхейм (руна Сол), Нифелхайм(руна Иса/Ийс) и Йотунхейм (руна Нийд), като Алфхейм и Нифелхайм, тук взаимопроникват, а Йотунхейм носи Съдбовността на това взаимопроникване. Взаимодействието на тези два свята се дефинира от Съдбовността, която носи Йотунхейм и същевременно създава такава. Затова този трирунен надпис, отделно от посветителният такъв изписан върху кръговата извивка на тялото на змията (както всички подобни рунни надписи от провинция Сьодерманланд), може да бъде тълкуван в следният смисъл: „ Само приложената Слънчева Сила може да спре действието на Съдбата (трите норни)”. В този смисъл „чукът Мьолнир”, който Тор притежава може да се разглежда като магическо средство (вид амулет) за въздействие върху Съдбата, което да спре временно действието или да предпази човека от лошите аспекти в неговият съдбовен път, но не и да ги отмени. Промяната им е дело на самият човек.

На територията на Североизточна България, образът на асът Тор можем да срещнем усвоен и съхранен като Железният Баща (Демир баба), а в самото село Ситово (Родопи), отделни негови аспекти са представени и съхранени чрез функциите и образите на св. Илия и св. Атанас, но е възможно по-нататъшните изследвания да открият и друго неподозирани негови страни и аспекти.