Статуетката, вероятно представя един мит за алпа Кирел, който после става Шурале и Байгал. Описан е в Нариман тарих 1,2,3 част.
Някога алпите (безсмъртни същества, духове) Шурале и Бойгала били добри приятели и живеели редом един с друг: Шурале живеел на клоните на огромно дърво, а Бойгала обитавала
дупката сред корените му. Шурале тогава бил наричан Кирел (орел, гриф, голяма птица), защото често приемал този образ, а Бойгала се превръщала на змия, като подражавала на господарката Умай. Бойгала имала осем сина, въплътени в малки змейове. Седем от тях били черни, осмият имал бял цвят. Белия змей нарекли Алабуга. Братята му го мразели и постоянно му се подигравали. Само баща му - алпът Субан Боян Имен - обичал сина си и го наричал Зияджи/Зиези или
"обичащия", както се обръщала към него майка му, самата Умай-биче...
Бойгала имала силно доверие на Кирел и оставяла децата си под негово наблюдение. Веднъж, обаче в нейно отсъствие Кирел изял черните братя на Алабуга. Алабуга го запитал защо е направил това, а той отговорил:
Дарил ми е Тангра пророчески дар,
аз виждам чрез него как идва пожар!
Узнах, че подготвят убийството твое
черните братя и то съвсем скоро!
Тъй братята твои изядох без жал,
живей, весел клетнико, сега без печал!
Едва ли Бойгала на мен ще повярва,
че искал съм теб да спася от жарава! (Братята смятали да изгорят Алабуга).
Боя се от нейното зло отмъщение,
далече оттук ще подиря спасение!
Отлитам, прощавай! - завършил Кирел
и литнал стремглаво, разперил криле.
Бойгала наистина не повярвала в благородството на Кирел и решила да му отмъсти. Тя познавала слабостта му към яденето на мърша, намерила трупа на умрял кон и се скрила в
черепа му. Кирел наистина дошъл и започнал да кълве от трупа, тогава Бойгала го ухапала. Тези двама алпи обаче били равни по сила и отровата на Бойгала могла само да парализира временно Кирел. Той опитал да се спаси и полетял, но не стигнал далече и паднал в една пропаст. Бойгала наредила на сина си да го доубие, но Алабуга се спуснал долу и запитал алпа как да му помогне.
Кирел се просълзил и отговорил:
Не смятай, че смърт съм намерил тук аз,
ще литна отново след половин час.
Ти, млади клетнико, имаш чувства добри;
ще ти помогна и тайна ще ти открия!
Случайно дочух всяка злоба небесна
връз дома на Бойгала да извиква Телеса. (Злата господарка на горните
недра).
"Децата й седем нека осмото да убият,
а после от гнева на Бабай да загинат!"
4
(Бабай е алп на бурята, мълнията и
войната).
Като връх на копие бяха клетвите страшни,
попромених ги заради тебе, юначе!
Готовата да ги сбъдне Карчег-Юха (Кара-Тимат, дух на клетвите и заговора).
реши занапред ти да нямаш деца"... (Виждаме как Юха-Карчег се смилява
над Алабуга).
Помръкна героят при таз новина, мечтаеше той за семейство, деца...
Отново тогава Кирел промълви:
"И тук ще помогна, помолиш ли ти!
Ще излъжа заради теб и Умай,
кавес ще взема, с бедата ти - край!
но бъде ли хваната мойта измама,
ще бъдем наказани, решавай си сам!
Алабуга без колебание се съгласил да излъжат баба му (Умай-биче била негова баба), защото бездетството му изглеждало като най-голямата от всички беди. Кирел се съвзел, покачил го на гърба си и се издигнал в небето. Успял да прелети чак до небесните покои на Умай, където представил Алабуга за сина на нейната любимка Ингарсак и склонил могъщата господарка на
духовете да му даде да пие кавес, даряващ мъжка сила. Алабуга го изпил и заедно с Кирел се върнал обратно на Земята...
Лъжата им обаче била разкрита и Тангра по молба на Умай сурово наказал измамниците:
Кирел бил лишен от предвидливостта си и и от крилете си, той се превърнал в алпа на смъртта Шурале (Трол), а Алабуга бил смален до размера на един пръст. Започнали да го наричат
Бармакти (Момче колкото пръстче), но българите с любов го именували Бармади или Биярмади (Небесният Мади - тоест Булгар). Алабуга не можел да си намери любима; той бил дребен дори и за шеките (гноми) - най-малките алпи. Веднъж, докато се къпел в Ангара, той видял недалеч във водата й да влиза гола прекрасната дъщеря на алпа Бабай - Имен-къз (Дъщерята на Дъба, Бабай често приемал образа на дъб). Алабуга изпитал към нея толкова силна любов, че Имен-къз
приела любимия си облик - този на голям дъб... Алабуга се боял, че детето ще се роди мъничко като него, но Имен-къз добила от него могъщ син, когото Алабуга нарекъл Джам Кавес за спомен от изпитата напитка (от тази дума са тюрко-българската "кумис" и руската "квас").
Този син на Алабуга оглавил първата империя на българите - Идел, която била покровителствана от самата Умай, защото Кавес й станал любимец. Като управник Кавес получил името
Аудан, означаващо "вожд" (от тази дума са германското "Один" и руската "атаман"); а като мъдър и справедлив човек го нарекли и Тамта-Китай, тоест Свети Човек. По-късно Кавес бил
наречен и Карт-Джам (Старшият Джам), за да бъде различаван от потомците си, носещи името Джам (вдъхновен, жив, порядъчен, вярващ, красив, прелестен). Още преди възцаряването на Карт-Джам, разказва Сузбир - в Балин (Източна Европа) от Акбаш (Азия) нахлул с огромна
войска от тузи друг син на алпа Субан (дух на силата, потенцията, урожая, пастирството, младостта, пролетта и любовта) - могъщият Локбир или Локир.