Най-интересното е, че трибуквен надпис "нан", за който "Историята на Нариман" тука свидетелства, че е хунобългарски със значение "хляб", "брашно" открихме през 2013 г. , малко зад връх Малка Драгойна, където се основите, на т. нар. от Елена Божинова "тракийски къщи". Въобще, Божинова кат говореше за Драгойна, свършваше без да е правила секс;))), понеже това бил най-чистият тракийски обект, без наслоявания от други епохи. Самата тя, не знае, какъв капан си е заложила в бъдещето с това твърдение, защото, ето "нан". При все, че на Малка Драгойна също има уникален надпис, дори по-уникален от Ситовският, но Божинова го причисли към хайдушките и айде;))) Тя, въобще, всеки един надпис в района го неглижира, независимо от коя епоха е;))) Вероятно по заповед на "Щуката" от София;))) Траките, траките, ама на хунобългарски "нан" е "хляб", "брашно". Другото му звучене е "ман". И вероятно и оттук и в иврита "манна";))) Та, защо го казвам? Защото срещу Малка Драгойна, стои връх Елеза с другият надпис. Значи надписи на Малка Драгойна и отсреща надпис на връх Елеза, където имаме вече явни и категорични следи от смилането на зърно, производство на брашно и хляб, т.е. всичко, което писах като превод за надписа от Елеза е верно, за разлика от това на Серафимов и т.н. Когато сме открили този трибуквен надпис, е, естествено, сме го сметнали за съвременен, но не е;))), но все пак съм го документирал, голяма почасово търсене падна, докато го намеря, в коя папка и кога, луда работа;))) Същата лудост сме направили и тогава, качили сме са на Малка Драгойна , слезли сме и оттам сме отишли чак до Каракая, пеша;))) И за първи път, това велико светилище се публикува в нета и тръгнаха лешперите и те "барабар Петко с мъжете";)))

Из Нариман тарих, част 5
" Попитах дали може да се срещна с хуни от Урум [„Византия"] и Джан [Иоан] ми отвърна, че може. За един преход от Тучин, движейки се на запад, ние достигнахме аула на хуните-ермиасци от Тирма [„Юрта"] и бяхме посрещнати там като небесни пратеници. Хунобългарите ни чакаха на един чакрим [миля] от аула и ни поднесоха бал [медова напитка] и билман [триъгълни български пирожки с месо; „бил" - „отбрано месо", „ман" или „нан" - „хляб", „брашно" [умален вариант на билмана в бульона руснаците започнали да наричат „пелмени" (бележка на Ф.Нутурдинов)]."