Развитието на погребалните практики при древните българи много добре хронологически са описани в различните песни на "Сказание за Чулман". В неговата пета песен, "Песен за аскъпските бахадири" е описано началото на създаване на т. нар. "балвани" или "каменни баби". Радостното за нас, в случая е, че можем да прочетем и да видим духовното начало и личното преживяване довело до създаването на този тип паметници, в което стои идеята за неунищожимостта на любовта от смъртта! Разбира се, изначалният и първи паметник не е бил така схематичен, както техните много по-късни аналози, които намираме, но и при тях е останал описаният основен елемент - чашата в ръката!
Инак, нашите учени, днес, започват да отричат, че тези паметници са български! Нищо, те, както винаги са абсолютни безродници и пълни тъпанари! ПО-БЪЛГАРСКИ ОТ ТЕЗИ ПАМЕТНИЦИ, НЯМА, ТЪПАНАРИ!
(61) Когато тя умираше,
тя свали шапката ми
и каза: “Искам да я взема
със себе си в мъгливата степ,
(62) та никоя друга
да не притича до теб
и да я свали от теб
по време на танца Гобе!”.
(63) Спомних си, как в младостта,
на празника Чачак,
тя дотича до мен
и свали шапката ми от главата.
(64) За пръв път танцувахме тогава
с нея заедно танцът Гобе –
и аз бях щастлив, защото отдавна
я бях заглеждал.
(65) Призна ми тя, че ме е очаровала
на Карга Боткасе –
взела със себе си от кашата
недояденото от мен месо...
(66) Така, с моята шапка в ръка,
умря Аджина, твоята майка,
казвайки, че й е приятна моята миризма,
която се разнася от нея.
(67) Не можех да си представя
как ще живея, без да я виждам –
и взех и направих от камък
един неин сънташ.
(68) Изобразих я
с чаша в ръка –
с нея тя ме посрещаше,
когато се връщах от походите.
(69) Понякога, когато страдах от раните,
ме возеха на таглика,
но преди аула аз винаги
се качвах на коня.
(70) Винаги съм искал да изглеждам
като юнак пред очите й –
от коня вземах и на коня изпивах
аз онази нейна чаша...
(71) Поставих нейния сънташ
на върха на нейния курган.
Когато излизам от къщи, -
аз винаги гледам нея.
(72) Чака ме тя – млада,
каквато бе на първия танц:
в красива одежда
и с чаша кумъс в ръце”.
Регионален исторически музей Шумен
27 април 2020 г. ·
КАМЕННИ СТАТУИ ОТ ЦАРЕВ БРОД
Двете каменни статуи от Ендже (дн. Царев брод) са открити от иманяри през 1926 г. Заслугата за тяхното изваждане и пренасяне в Шуменския музей е на Рафаил Попов. Те са известни в научната литература под условното име „каменни баби” по подобие на многобройните статуи в Южна Русия.
Каменните баби (от тюркски език „баща, войн”) заедно с девташларите (тюрк. „камъни - духове”) са от комплекса източно от село Царев брод в района на Плиска и са подобни на тюркските балвани. В старобългарската литература блъванъ означава статуя на човек, а в тюркските езици като balbal > balban > balvan „каменен стълб”, издигнат от хана за представяне на убитите от него врагове.
Въпросът за комплекса от балвани при с. Царев брод е дискусионен. Една част от учените смятат, че те са част от прабългарските погребални обреди, а „каменните баби” са образи на български владетели – войни от VІІІ – ІХ в. Други учени подкрепят утвърдилото се мнение, че те са с куманска принадлежност и ги отнасят към ХІІ – ХІІІ в.
Според Р. Рашев се различават две фигури – мъжка и женска.
Мъжката фигура е изсечена върху стълб от едрозърнест пясъчник с плосък гръб, висок 2,65 м (само фигурата е 1,80 м). Представен е мъж в цял ръст, прав, насреща, с чаша в двете ръце, събрани пред корема. Облечен е в къса връхна дреха – кафтан до коленете, обшит в долния край с широка кожена лента, върху която са закрепени метални апликации с форма на розета. На кафтана се кръстосват няколко ремъка, два от които през раменете и мишците се захващат за гърба. На главата се различава шлем с ребра, а под него на гърба се спуска заплетена в три плитки дълга коса. На лицето не са предадени никакви подробности.
Женската фигура е изрязана върху подобен стълб. Представена е жена в цял ръст, насреща, която държи с двете си ръце пред корема също чаша. Тя е облечена с дълга дреха под коленете, пристегната с колан, под която личат плитко вдълбани вертикални гънки. Гърдите на женската фигура са предадени реалистично и върху тях се различават нанизи на огърлица. Отстрани на главата се спуска права коса. Стиловите белези на скулптурата са подобни на мъжката фигура – обобщеност, липсата на индивидуални черти и търсене на монументалност. И при двете скулптури на култовата пластика долната част на стълбовете им е необработена за побиване в земята.