Съпоставката между праисторическата култура през неолит и каменно-медната епоха на днешната територия на България, и тази на Египет, по течението на река Нил, култури "Накада" I,II и III, ясно показва, че култура "Накада" е развивана под давлението на праисторическата култура на територията на днешна България. Сходствата в артефактите, ясно го показва, като се има впредвид, че неолитната праисторическа култура по територията на България е поне с 3000 години по-древна. Култура Накада I, представляваща де факто, египетският неолит, стартира, когато праисторическата култура в България е в средата на каменно-медната епоха. Египетската култура, може да се каже е имала възможността да ползва готови културни образци и модели, въз основа на, които по времето на култура Накада III, да започне да развива и своя собствена културна идентичност и държавност. Интересното е, че периодът Накада III е много кратък, само 200 години (3200-3000 г. пр хр.) и съвпада с началото на ранно-бронзовата епоха по територията на България. И тук вече идва написаното в летописът "Джагфар Тарихи", в който се, казва, че Стр. 292. През 3000 г. пр. н.е. българите губят Северен Египет, превзет от етиопските афразийци (българите наричали Африка, Етиопия и афразийците - караоба “род, област на черните, т.е. чернокожите хора”, откъдето се образувала думата гараб – “араб”). Но египетските афразийци възприемат от българите обичая да строят пирамиди, названието “копти” (от българското “оба” – “Племе, народ, област”), думата “фараон” (от българското “барън” – “царска слава”), имената на духовете Ра, Амон (от българското куман “жълт”), названието на Синайският полуостров (от Син “Вълк”), високите български шапки (те станали корони на фараоните), българският мит за спасяването на принц Магис (вярно, българският котел при афразийците се е превърнал в кошница,а името Магис – в “Мойсей”)...
|