По принцип навремето с Гуглето си набавих може би стотина фотоси подобно на тези, но Гуглето е ограничена, повтаряше фотосите...Смяната на търсачките доведе до нови изящни образци;)))

" Коренните български езици са седем, но всички те произлизат от локирския или локбирски език, който още наричали тузгарски, ляби-български, а също и старосубашки - в чест на алпа Субан. Локирският език породил карския[„фински"], карският език - джуграйски [„пра-унгарски"], джуграйският език - синджски [„кавказски"] и новосубашки [„чувашки"] езици; синджският език произвел ахилския, а новосубашкият – тюрко-българския език. Много невярно наричат новосубашкия език „тузски или тузгарски език". Сулейман ибн Дауд [български поет и учен от XII в.] нарича локирския език „старобългарски език [„прабългарски"] и това е правилното.
Ахилският език се дели на множество наречия, едно от които е бурджанското – нa което говорят сегашните барджийци [перси] и улчии [„славяни"]. Тракобългарският език на шега наричат смес от бурджанско и тузско наречия."

В случая с артефактите от градовете по долината на Инд, имаме най-вероятно писмеността на синджският език. Но няма да се изненадам, ако това се окаже съхранена писмеността на самият локърски език или някоя от неговите форми, каквато по-късна негова форма е и самият синджки език.