Двамата ромеи в червено може би са Никифор и синът му,тъй като само импероторът или царят(цар произлиза от цезар и е еквивалентно на император,но липсва ромейският провиденциализъм...т.е. има много царе,но един император.Крал е по-ниска титла от цар)са имали правото да се обличат в червени кожи.Възможно е и поради факта,че единият е с брада,следователно е "старши".

Добре,но къде е Крум Никифор губи главата си,а синът му и ранен в гърба,но успява да се спаси,не умират заедно

...Вярно е,че Ставракий се завръща и за кратко е император.Но Заради раната в гърба,която е много тежка,е принуден да абдикира и в последствие умира(Мехаил Рангаве се възкачва на трона,оцелял).Може би смъртта на вероятния Ставракий е представена ретроспективно...

Също така ореолите на жертвите се различават - има тъмни и златни.Това не е просто изклана армия,а армия,предвождана от аристократи.

Когато я качвах,не прочетох някъде кой исторически момент описва...но все повече се убеждавам,че именно това е битката на 13 срещу 14 811г...Армията била 30 000,предвождана от множество аристократи и сановници,сред които зетът на Никифор - Михаил Рангаве,синът на Никифор - Ставракий(от гръцки ставрос-кръст).Тогава В изворите се чете "погина цветът на цялото християнство.Обаче липсва Никифор А ако не е,в коя друга битка при проход участва ромеиска знат?

На фон зад клането може да се познае Балканът.Значи това дейние не е произвол,а е повеля и то от висша инстанция.Планината е символ на съдбовност,а за ромеите Балканът е Велик страж на Българските земи - те са изпитвали ужас от тази планина,която толкова пъти е оставяла военнокомандващи без подчинени и обратното.Много императори и предводители са се опитвали да я прекосят,но не са успявали не заради себе си,а заради бунтовете в армията.Когато чуели,че ще преминават балкана,армеиците надигали врява и протест - за тях непознатата блатна земя отвъд смъртоносните скали представлявала смърт за всичко живо.
В трите пъти,когато ромеите са минавали зад Великия Балкан,обземало ги чувство на страх.Когато предвождаш армия към обсада и когато чуеш,че преминатите мрачни гори,проходи и клисури - преди самотни - сега гъмжат от български "главорези" - дори конят ти трепери.А когато не завариш никаква сериозна съпротива на предприетата ти обсада,когато завариш превзетия град пуст като гробница,ясно ти става - от тази земя никой не се завръща жив.Единственият обратен път е през скута на Великия Български Страж.
Всеки стануващ в полите на Балкана,преди да се отправи към Мизия,ясно различава българските съгледвачи по скалистите зъбери,неподвижни,сякаш предизвикващи целия ти полк.Когато си спомниш всичките истории,които си чувал за Планината на българите,отговаряш си на въпроса защо командващите стигнат ли я,удрят див бяг и оставят армията назад като гущерова опашка.
Можем да си представим ужасът,който е царял в нощния лагер на Никифор - маршируваш,а на отсрещната страна на клисурата се чуват ризници.Спираш,а някой още шумоли.Безумният ти началник иска да нощувате насред планината.Едва ли някой е успял да заспи,а достатъчно малко са онези,доживели до утрото.

Изобразяването на Балкана,на фона на клане,е наситено с твърде много емоция от автора.Не че ромеите не са били въоръжени,те са били като безпомощни.

По облеклото на българите има слънца.Присъствие на командващ с характерна униформа - това е отряд от благородници.