Една статия от Дарик Радио;

Звуков файл
Една от най-големите загадки в най-новата история на България" - това е неизменното определение на секретната военна операция в софийското село Царичина. Според разкази на военни, те са търсили първия човек на земята, а информацията къде да копаят са получавали от извънземна цивилизация от съзвездието Феникс.

Слуховете за това какво точно са търсили военните там варират от феномен, космически кораб, извънземна цивилизация и хиляди неизвестни йероглифи с доказателства за извънземен разум, през търсене на съкровище, на прародителката на човечеството, наречена от Ванга „жута маймуна - ни мъж, ни жена", до измама и източване на милиони от военния бюджет. Разкопките продължават в пълна секретност и суперохрана почти 2 години - от 6 декември 1990 г. - 19 ноември 1992 г.

Твърде интересен аспект на скритите процеси около този случай обаче дава жалба на полковник професор Делчо Наплатанов, доктор на техническите науки и началник на
Научния отдел на Генералния щаб на Българската армия. Жалбата е написана на 21 ноември 1991 г. и е внесена до министъра на отбраната тогава Димитър Луджев и прокурора на въоръжените сили ген. Лилко Йоцов. Резолюция върху нея говори, че е била изпратена и на премиера Филип Димитров, и на Народното събрание. Реакция, поне видима за обществото, няма. До момента документът така и не е видял бял свят. Той е от цели 31 страници и дава отговор на втория най-важен въпрос, останал след странните разкопки в Царичина: защо след спирането им и запечатването на дупката в Царичина започват да измират хора по странен начин?

През 1995 г. проф. Делчо Наплатанов е намерен мъртъв под мост в София. Четири години преди това - на 8 февруари 1991 г. в 9.15 ч. се самоубива и дъщеря му Марина Наплатанова. Момичето се хвърля от десетия етаж на блока в столичния квартал „Красно село".

Отговори на въпроса за мистериозната смърт на бащата и дъщерята се съдържат в самото писмо на проф. Делчо Наплатанов за събитията, съпровождащи разкопките в Царичина. Фактите от писмото на проф. Делчо Наплатанов сочат за активно въздействие с психотронно оръжие (лeптонно по неговото определение) върху него и дъщеря му. Професорът описва подробно в писмото до министъра на отбраната, прокурора, парламента и премиера механизма на въздействие на психотронното оръжие върху двамата.

Фактите от писмото

Наплатанов се обръща с тази жалба към военния министър и прокурора на въоръжените сили по повод „трагедията, разиграла се в ГЩ под ръководството на неговия тогавашен началник ген.-полк. Радню Минчев, в резултат на която предумишлено чрез парапсихологически въздействия на 8 февруари 1991 г. е убита" дъщеря му Марина Наплатанова. Според жалбата на професора, всичко започна през октомври 1990 г, когато го търсят екстрасенси от инициативния комитет за учредяването на Асоциация „Феномени" и при него в приемната на МО идват председателят на асоциацията Стамен Стаменов и екстрасенсът от Пловдив Димитър Сираков. Казват, че идват по договореност със заместника на Наплатанов - полк. Цвятко Кънев. Обясняват, че целта на създаването на асоциацията е да изучават проблемите на биоенергетиката и затова търсят съдействие и сътрудничество с Генщаба, настояват и за среща с началника на ГЩ ген.-полк. Радню Минчев. По същото време дъщеря му Марина започва да се оплаква от периодично подаване на чужди мисли в мозъка й.

„Тогава аз още не знаех, че телепатичната връзка отдавна е реалност и чрез нея могат не само да се предават чужди мръсни мисли и думи, но могат да изтезават и убиват", пише Наплатанов. Във връзка с това след изследвания, консилиум от психиатри на Медицинска академия заключава, че Марина не страда от психично заболяване. Екстрасенсът Сираков обаче обяснява на Марина, че тя е избрана от извънземната цивилизация под кодовото название „КИКИ" за реципиент (контактьор) с планетата Земя, и започва да му задава въпроси. Марина и Сираков заявяват, че чуват едни и същи и то доста остроумни отговори и започват да се смеят.

След няколко дни екстрасенсите Димитър Сираков и Дора Петрова(работила в специалните служби - посочва проф. Наплатанов), отиват на поисканата от тях среща с началника на ГЩ, който проявява голям интерес. Двамата правят сеанс на ген. Минчев, който наскоро е опериран, и от този момент започват често да контактуват с него.

През това време по канала, с който поддържала връзка Марина, започнала да постъпва
информация. На 3 ноември 1990 г. се получава „Апел на Асоциацията на обединените цивилизации (АСО) до ООН", в който се казва, че много сериозни обстоятелства ги заставят да потърсят връзка с човечеството и предлагат на 22 февруари 1992 г. в София да се проведе първата галактическа дипломатическа среща и научна конференция на тема „Живот и еволюция на човека в Космоса".

В следващите дни на Марина е продиктуван списък от 183 теми, които да се обсъдят на тази конференция. Тя ги предава на екстрасенса Сираков, а той ги задържа „по заповед на системата под кодовото наименование „РОРО", контактьор на която е Елка Логинова, съпруга на служител от МО, впоследствие назначена на сержантска длъжност във военното министерство по заповед на ген. Радню Минчев „за особени заслуги". От този момент Сираков поставя код на куфарчето си и го заключва в метален шкаф в кабинета на Наплатанов. Куфарът дълго стои там, но дали материалите са в него, професорът няма как да разбере. После куфарчето е преместено в някакъв склад, а оттам следите му се губят.

На втората си среща с началника на ГЩ на 3 декември 1990 г. екстрасенсите Сираков и Дора Петкова му разказват за родово предание за старинно съкровище в село Градец, разказано им от местен мъж (Димитър Кекеменов,б.р.). На него пък „чрез сън му било внушено, че трябва да го направи достояние на ГЩ на Българската армия". Мъжът връчва нарисувана на ръка схема на местността и прави уговорка, че той самият не трябва да се явява в селото, защото местните иманяри ще го познаят. Дора Петрова особено настоява да му повярват, защото и друг път е участвала в такива разкопки и е веща по тези въпроси.

Същата вечер обаче екстрасенсът Сираков звъни на началника на ГЩ, казва му, че Логинова получила по канала „РОРО" много важна за него служебна информация и моли да я приеме веднага. Тя е доведена със служебна кола в кабинета на ген. Радню Минчев, а важната информация се оказва фактът, че „РОРО" потвърдил мястото на съкровището, а Логинова начертава две схеми на мястото. „РОРО" обаче изрично дал само три дни за изкопаването и изваждането на съкровището. От този момент кой да влиза в кабинета на началника на ГЩ вече определял екстрасенсът Сираков.

Тандемът „началник на ГЩ - екстрасенси" дори се готви да излети с хеликоптер, за „да направи рекогносцировка на местността, за да не оставя следи и да не прави впечатление на местните хора". Тук Наплатанов коментира: „Много по-късно разбрах, че аз през цялото време съм бил воден за носа, а действието се е развивало по предварително разработен сценарий от ген. Минчев и специалните служби на Министерството на отбраната и МВР".

Тук Наплатанов обяснява на началника на ГЩ, че и неговата дъщеря е екстрасенс и може да помогне за откриването на мястото. Генералът пита по телефона Логинова и се съгласява. След като мястото е открито, ген. Минчев заявява, че е разработил план на секретната операция, която нарекъл с кодовото название „Слава", и нарежда на Наплатанов да поеме ръководството на групата, независимо, че в нея участва и началникът на химическите войски ген.-майор Динев. Рано на следващата сутрин, 6 декември 1990 г. в 7 ч заедно с началник щаба на инженерни войски повеждат колона от инженерни машини към местността. Там вече ги чака охраната, районът вече е отцепен, развърната е радиостанция, с която да се поддържа връзка с началника на ГЩ. Независимо, че това е една от най-добрите радиостанции със ЗЕС апаратура, свръзка през целия ден почти нямало и едва се чувало. Машините и особено хидравликата непрекъснато блокира като по команда, механик водачът се движил като роботизиран под дистанционни команди и с изменено до неузнаваемост лице. На мястото вече има и представител на прокуратурата.

През това време докато започва копаенето на царичинската дупка в условията на секретна военна операция, началникът на ГЩ вика Марина Наплатанова и я разпитва около 4 часа ще има ли военно министерство, кой ще е новият министър и дали ще е военен или цивилен. Другата екстрасенска Дора Петрова пък в това време прави диагностика на заболяванията на прокурора. И към вечерта пристига третата екстрасенска Логинова и предлага на системата „КИКИ" на Марина Наплатанова „мир или война". И тук проф. Наплатанов забелязва, че Дора Петрова и Логинова започнали да правят някакви сеанси над главата на дъщеря му.

Същата вечер екстрасенсите Сираков и Дора Петрова продължили да издевателстват над Марина и тя се прибрала разплакана. „Войната на екстрасенсите" започва - Логинова съобщава на ген. Минчев, че Наплатанови трябва да бъдат отстранени от копаенето на дупката, тъй като от централния компютър на МО била изтекла 34 страници секретна информация. Професорът помолил генерала двамата с дъщеря му вече да не участват в операцията. От този момент екстрасенсите и подчинените на проф. Наплатанов полк. Кънев и майор Серафимов „минават в нелегалност". През следващите 6 месеца никой от двамата не се мярка на работа, но си получават заплатата редовно. Обяснението е, че им е поставена задача лично от началника на ГЩ и никой да не разпитва.

Докато проф. Наплатанов е в отпуск, дъщеря му Марина започнала да приема ежедневно информация два пъти на ден - в 10 ч и в 14 ч. Записвала я в специален дневник, прочитала я на баща си и все питала има ли това някакъв смисъл. С натрупването на информацията, професорът като кибернетик започва да разбира, че им се подава някаква фундаментална теория, свързана с функционирането на човешкия индивид в Космоса и неговата еволюция.

В жалбата си проф. Делчо Наплатанов обяснява накратко, че ставало ясно как чрез въздействието със спектрални лъчи върху клетката могат да се изменят характеристиките и функциите на всички органи и системи на човешкия организъм, както и на всяко живо същество. Разглеждала се теорията на биополето и влиянието му върху дейността на човешкия мозък, и за осъществяване на връзката на човешките индивиди и всички живи същества с космическите регулатори. Наплатанов коментира: „Ако човек прочете тази теория и я осмисли добре, би разбрал как са възможни и масовите лечебни сеанси на Питър Юргенд и други като него". В материалите изрично се споменавало, че тази теория може да се използва и за създаване на отбранителни системи чрез подаване на сигнали, малко по-мощни от нормалните. По такъв начин нападателят бива така блокиран, че се отказва от изпълнението на поставената му задача. Това били и начините за воюване в Космоса.

След края на отпуската, Наплатанов е извикан при началника на ГЩ, който го пита каква информация са получили. Професорът разказва и в отговор ген. Минчев му задава въпроса знае ли, че в Съветския съюз е разработено оръжие, много по-страшно от ядреното? В жалбата си проф. Наплатанов уточнява: „Става въпрос за съобщението на Виктор Седлецки във вестник „Дума" от 22.12.1990 г. за лептонното оръжие". В тази кратка информация, препечатка от московската преса, се казва дословно следното:

„Украински учен твърди, че лептонното оръжие е по-страшно от атомното Светът е пред прага на създаването на оръжие, по-страшно от атомното - „липтонното", заявява във вестник „Рабочая газета" членът на Лигата на независимите учени на СССР Виктор Седлецки, който е ръководител и главен конструктор на украинския център „Форма". По думите му центърът в продължение на година и половина се е занимавал с тази проблематика и е достигнал определени резултати за възможностите на лептониката целенасочено да влияе върху човешката психика. Ако се овладее лептонното оръжие, може да се роди психофашизъм - казва Седлецки и подчертава, че целта на създадената Лига на независимите учени на СССР е да не допусне това."

Проф. Наплатанов цитира още една дописка от 1991 г. с подобно съдържание. Вечерта дъщеря му съобщава, че в нейния канал за контакт се включил екстрасенсът Димитър Сираков. Сам назовал името си, а Марина като радиоточка изговаряла автоматично всичко, което се предавало от Сираков по телепатичен път, обяснява в жалбата Сираков. На следващия ден Сираков я вика в кабинета при ген. Минчев и двамата я разпитват за получената информация.

Когато вечерта се прибира от работа, професорът заварва истински ад: Сираков по телепатичен път сипе какви ли не хули и закани към Марина, а тя изговаря на глас всичко автоматично. Нарича я изчадие, покварена душа, заявява, че той - Димитър Сираков - ще я убие със собствените си ръце, за което баща й щял да му бъде благодарен. Тук професорът кипва, че Сираков използва психологически методи за издевателство над Марина и му казва, че използването на психологическо оръжие не е разрешено никъде в света, а той ще отговаря пред закона. Издевателствата им не спират и в резултат Марина рухва напълно психически и не е в състояние да се защитава. Наплатанов пише:

„Принципът на действие на системата е описан в статиите на Ю. Петушков „Парапсихология и конфликтология" в списание „Международная жизнь" и тази на проф. Влаил Казначеев „В една бъдеща психическа война хората могат да се превърнат в развалени компютри", публикувана във вестник „Диалог". Принципът на действие на системата е следният - сензорните апарати, очи и уши, преобразуват картината и звука в биотокове и ги предават в мозъка. От него чрез така наречения дистанционен предавател те се излъчват в космическото пространство към космическите регулатори. Ако обаче тези сигнали се приемат от чувствителни приемници и се декодират, те могат да служат за получаване на разузнавателна информация - военна, научна, политическа и т.н. Същото признава и проф. Казначеев в своята статия. Един път човек включен в такава разузнавателна система, става неин роб, а операторите на системата чрез парапсихологически въздействия го довеждат до състояние, при което той изпълнява всяко тяхно желание, включително и да се самоубие по заповядания му начин. Ето това е принципът на действие и тайната на лептонното оръжие."

Атаките над Марина бяха жестоки и брутални, описва баща й:

„Чрез психологически натиск по телепатичен път те успяваха да й внушат, че тя е толкова грешна, че няма право да живее. Издевателстваха над нея денонощно. В резултат на тези парапсихологически въздействия тя рухна, повтаряше цялата мръсотия, която й предаваха и непрекъснато ни молеше за помощ и опора, тъй като не беше в състояние сама да се защити от нападките им. Непрекъснато й нареждаха, че трябва да се хвърли от терасата или да се отрови. Наложи се да изхвърля всички лекарства от къщи. От всичко това ми стана ясно, че психологическото оръжие е факт и аз нееднократно заявявах на Сираков и неговите „съотборници, че те използват най-жестокото и най-безчовечното оръжие, създадено досега в човешката история, с което са нарушени природните закони за съществуване на човечеството и са посегнали на най-святото и неприкосновеното у него - човешкия мозък."

Проф. Наплатанов обяснява, че зад цялата тази мръсотия стои началникът на ГЩ ген. Минчев, а подчинените му пряко органи на ВКР директно ръководят „операцията". Професорът разказва това на брата на съпругата си, майор от специалните служби Атанасов. Още същата нощ Наплатанов също става обект на такова въздействие: събуждат го като по команда и го държат дълго буден. Когато си ляга отново в спалнята, е подаден някакъв много мощен сноп от биополе, с което го бомбардират като с мълния. Усещанията от болката той описва като непоносими. Обработват го на два пъти. Става със страшни болки в главата.

На следващия ден в кабинета му в ГЩ проф. Наплатанов отново усеща, че му прилошава, а слюнката му мирише на олово. Следобед всичко се повтаря. Той отново се оплаква на зет си Атанасов. Заявява и на заместник началника на ВКР Димитров, че психологическото оръжие никой не го е разрешавал и че лицата, които го прилагат към него и дъщеря му, трябва да бъдат арестувани и предадени на прокуратурата. Зет му пък му обяснява, че е „космически човек" и че с колегите си работи на някакви специални машини и по цял ден викали „КИКИТА-РИКИТА". За да илюстрира, се обадил по телефона на някой, изгасил лампите и по ъглите на стаята започнало да се чува пращене като от електрически разряди. Скарал се с Марина и заповядал на нея и баща й да скочат от терасата, тъй като нямат друг изход и той сам щял да ги унищожи.

Професорът отбелязва, че точно от тази тераса е била заставена Марина да се хвърли на 8 февруари 1991 г. Когато Наплатанови отказват да предадат записките си с информация, той размахва ключ от стаята на професора в ГЩ и от сейфа му и заявява, че сам ще си ги вземе, а него и дъщеря му ще вкара в психиатрия. На сутринта по телепатичния канал имитират майката на Марина и с нейния глас отново й казват, че няма друг изход, освен да умре. Марина изпада в ужас и казва, че щом и майка й така смята, тя трябва да умре - и започва да търси лекарства, за да се отрови. Професорът вика брат си и още един колега и решават да отведат Марина в Пловдив. „Тогава още не се бяхме запознали със статията на Ю.Петушков и мислехме, че това въздействие е с определен радиус на действие. Не знаехме, че психическата енергия се предава практически на неограничени разстояния", обяснява в жалбата проф. Наплатанов.

Марина признава, че по пътя към Пловдив непрекъснато са й внушавали да скочи от влака. В Пловдив атаките продължават. Слюнката й започва да мирише на ацетон. Правят неколкократни опити да я хвърлят от прозореца или терасата. Професорът описва:

„Чрез роботизиращи парапсихологически въздействия на Марина се изключваха центровете на разсъдъка и й се подаваха команди откъде да скача. Едва я опазвахме, дежуряхме край нея". След това тя не помнела нищо. По думите на Стамен Стаменов един от създателите на това оръжие проф. Казначеев имал желание да прехвърли част от института си в България, допълва Наплатанов и се пита кой би дал съгласието си Казначеев да превърне България и българския народ в полигон за неговите „научни експерименти". Наплатанов сочи, че Казначеев е бил в България през ноември 1990 г.

Наплатанови се преместили в друга къща в Пловдив, където няма откъде да се хвърли Марина. Върнали се в София на 26 януари 1991 г. „Дъщеря ми беше убита на 8 февруари 1991 г. към 9,15 ч.", пише Наплатанов. Вечерта към полунощ тези, които издевателствали над нея, й продиктували последните си закани. Той прочел само едно изречение:

„Аз, екстрасенсът Димитър Сираков все пак ще надхитря полк. Проф. Наплатанов". Листът е иззет от следствената група. „Убеден съм, че то беше извършено с помощта на биосензорна система за разузнаване и психологическо въздействие. Къде и кой я обслужва, трябва да кажат ген. Минчев, Сираков, майор Атанасов и Дора Петрова", пише в жалбата Наплатанов. През нощта след смъртта на Марина, в дома им нахлува пиян зетят Атанасов и заявява: „Това е само началото. В този дом и други ще мрат."

Проф. Наплатанов пише в жалбата, че именно Стамен Стаменов е внедрил тези екстрасенси в ГЩ и че той кани и поддържа връзки с такива психофашисти като Кашпировски, Казначеев, Ажажа (когото използвали за дезинформация пред българската общественост).

Накрая проф. Делчо Наплатанов пише, че по този въпрос се е обръщал два пъти към президента и ходил при вицепрезидента Семерджиев. Аналогичен материал предал и на премиера Филип Димитров. Във връзка със структурни промени в Министерството на отбраната, ръководеният от проф. Наплатанов „Военнонаучен отдел" в ГЩ, който планира, организира и ръководи военнонаучната работа в Българската армия, разработва научните доклади на военния министър и на началника на ГЩ и ръководи изследванията, се ликвидира, и 53-годишният професор моли министъра на отбраната Димитър Луджев да го върне на работа във Военната академия „Г. С. Раковски", тъй като не може да продължи да работи с убийците на дъщеря му.

Накрая проф. Наплатанов е допълнил 3 ръкописни страници към жалбата си. В тях той пише, че на поредния конгрес на екстрасенсите в България е приета декларация до Народното събрание, с която се настоява „проф. Борис Золотов да бъде изгонен завинаги от нашата страна заради неговата дейност по внедряването на лептонните технологии за разузнаване и психологическото въздействие, тоест за обучението и покриването на територията на България с мрежа от групи психоразузнавачи и психоубийци", тоест той има съществен „принос" за разпространението на психофашизма в България, коментира Наплатанов и задава въпроса в кои държавни структури са внедрени тези групи и кой ги покровителства. Писмото на Наплатанов носи дата 12 юни 1992 г и саморъчния му подпис.

Съкрушен от загубата на дъщеря си, проф. Наплатанов решава да проговори за секретни разработки на руснаците, изпробвани у нас. В доклада му до президента Желю Желев тогава се споменава това лептонно оръжие. С него, твърди полк. Проф. Наплатанов, може да се разгражда психиката на човека и той неусетно да полудее. Военният учен твърди, че въпросното оръжие е тествано и в екипа, работещ в Царичина. С него освен на него и дъщеря му, било въздействано и на шефа на Института за космически изследвания на БАН, акад. Кирил Серафимов. Астрофизикът е починал от тежък инсулт, без да се знае от какво е бил причинен.

Ненадейно тялото на разприказвалия се проф. Наплатанов е намерено под моста в столичния квартал "Дружба" на 13 февруари 1995 г. с пречупен гръбнак. Той е издъхнал моментално след падането. Дали е хвърлен, или нещо го е влудило и подтикнало да скочи от моста, остава неясно? Съдебната експертиза е лаконична и суха - става въпрос за самоубийство. Но проф. Наплатанов не е оставил предсмъртно писмо.

За тези години - 2020-2030 писах много отдавна. Още през 1991 година, ако не ме лъже паметта. Във всеки случай писах преди първия палеж, който се случи през март 1992 година. И така: 2020-2030 година. Какво ще се случи тогава? Аз не знам. Опитах се да предотвратя онова, което знам, заради което понесох множество удари. Е, ударите са си мой личен проблем, както ми бе казано. Само че аз се уморих от ударите и възнамерявам да си дам почивка. Ето защо съветвам онези, които имат по-малко "лични проблеми" да се заемат с предотвратяване на предсказаното. Или на планираното, не мога да бъда сигурен коя от двете думи е по-точна. Дал съм няколко отправни точки, повече не мога. Знам, че не е много, но все пак е нещо, от което може да се тръгне. Някога, когато започвах, нямах и тези отправни точки.
Според Едмон дьо Ротшилд през тези десет години ще бъде извършена окончателната ликвидация на българската държава и на българския народ. Едмон се хвалел, че лично поискал тази ликвидация и бе убит от своите сънародници и единоверци заради разкриването на тайната. Загадъчният арабин Осин е на мнение, че събитията ще се извършат значително по-рано. Във всеки случай десетилетието 2020-2030 година е твърде важно не само за България, но и за цялата планета. Не успях да извървя пътя до успеха и спасението. Силите не ми достигнаха. Аз спирам дотук, а вие, ако желаете, ще продължите.
Леко и приятно пътуване. И по възможност - без "лични проблеми".
И малко подаръче от мен. Намерих текста, писан през 1994 година и ви го предавам. Нищо не промених, нито една думичка. Служил съм си с алегории, със скрити картинки, но сега, от дистанцията на времето нещичко може би е по-ясно? Вие как мислите?

САМОИЗПЕПЕЛЯВАНЕ
Pазпиляването на българите по света ще стане през 2030 година. Съдя по две неща, но как мога да бъда напълно уверен. Въпреки съмненията, нека разкажа онова, което ми е известно.
Ще има масови размирици, потушавани безжалостно. Външният вид и функционалното устройство на полицейските машини съответства на показания срок - не твърде различни от днешните, но все пак усъвършенствани. Но по-важни за мен са цифрите "20-30", възникващи в съзнанието ми, щом се замисля над бъдещите противобългарски дни. Зная, че не е непредотвратимо. Предупреждението показва наличието на неизползван досега изход. Бях се заловил сериозно с неговото търсене. Търсех, работех, но ми липсваше спокойствие.
Една нощ сънувах. Стая между хола и спалнята. Каква стая? Та тях ги дели само една стена. Стая. Малка, с рафтове книги до тавана, с маса и стол. Работен кабинет. Това, което ми бе нужно. И аз поисках да имам кабинет, спокойно място за работа. Не се изискваше кой знае каква фантазия, за да се сетя. Терасата, неизпозваемата през по-голямата част от годината тераса. Тя би била чудесен кабинет. Трябваше само да се остъкли. Започнах ремонта. Кабинетът беше почти готов. Но пламна къщата. "Безумно", както писаха в един вестник. Нямах вече къща, простих се и с мечтите за свой собствен кабинет.
Две години по-късно. Сънувах същия кабинет. Почернял. С остра миризма на изгоряло. Между бившия хол и обгорялата спалня. Над спалнята нямаше таван; над кабинета - също. В спалнята мебелите бяха се превърнали на пепел; рафтовете в кабинета - също. През прозореца се виждаха огромни претъпкани автобуси, заминаващи неизвестно накъде. Върху покривите им бе натрупан багаж - денкове, куфари, чанти... Започнало бе масовото изселване.
Не за пръв път ми се случваше да досънувам сън след години. Сънищата с продължение са нещо обикновено при мен. Но този беше съдбоносен. Трябваше ми място, където да работя за предотвратяването на една велика беда. Изгориха мястото. А заедно с него и надеждата за тяхното собствено спасение. Запалиха ме, за да се избавят от неудобното ми присъствие. Дали някога ще осъзнаят, че са изгорили своето бъдеще? Подпалвачът опожарява чужди домове, но и своята собствена душа, защото:
Човешкият дух се изражда, когато упражнява насилие;
Човешкият дух се изражда, когато над него упражняват насилие;
Вината обаче не е еднаква.
Наказанието - също.
Безмислено е да съжалявам. Трагедията често се превръща в триумф на прозрението. Това е обратната страна на Закона за възмездието. Сънят бе съдбоносен, но не само за мен. Вече не работя над темата за спасението на тези хора. Отговаря се на призив за помощ. Помощта не бива да се натрапва. Забранено е да се натрапва. Забранява Огънят.
Нека бъде волята Му"!
Ангел Грънчаров - Елтимир, 1994г.

Братя и Сестри,

Дългочаканият Ден от нас настъпи!
Не всеки изгрев и не всяко утро е Ден, който прави История! Затова този Ден е за Избраните да обърнат Времето!
Дълго търпяхме и брояхме дните, когато ще събудим задрямала във вените ни кръв, дълго седяхме и чакахме да затупти мъртвото ни Сърце, обвито в сълзите проляни върху гробовете на братята ни и мъртвата ни Държава!

Дълго търпяхме убийците да убиват децата в утробите ни! Но тези Ден вече свърши, идва техният Последен Ден! В този Ден нека викнем: Стани Българино! Стани Хор! Станете Воини на Българския Саракт! Меч до меч, щит до щит, знаме до знаме.

Нека тарханът Мар ни води към Победата, която дълго жадувахме, повече от водата и виното, които не сладяха в робството; нека кръвта ни в боя възвърне плодородието на земята и утробите на жените ни!
Напред, без Страх, Творци на Бъдещето!
Майка Умай е в неговите бойни доспехи, великият Тулпар пръхти под нозете й, до нея – непобедимите й умайджанки с поглед пронизващ мрака, до тях са елбирите, богатирите и бойците... Стани Българино! От прахта на Нечистите, пречистена от Вечния Огън, да създадем Бъдещето на децата си!

Слава на Тангра и неговата Сила - Майка Умай! С червеното знаме на тархана Мар - Победа и отвъд Смъртта!

Макар и с някои резерви, заслужава си да изгледате лекцията на Спас Мавров (автор на книгата "Колобър") в Търново от януари 2017г.

Цветан Цветанов заяви в интервю за „Дневник“, че загубата на Цецка Цачева на президентските избори донякъде се дължала на сайтове и Фейсбук групи, които пишели срещу ГЕРБ. Тези групи според него били проруски или подкрепящи БСП. Това, което не му харесало на Цветанов е, че всичките те дискредитирали ГЕРБ, като разпространявали невярна информация.

Той също така се и закани, че ще се бори срещу фалшивите новини и дискредитирането на ГЕРБ. Обаче не каза хер Хайнрих Цветанов по какъв гестаповски начин ще се прави това. Засега може само да гадаем, но имайки предвид тоталитарния привкус на посткомунистическата сбирщина ГЕРБ, то съвсем ясно може да кажем, че ще се наблюдава една всеобхватна цензура в стил България преди 89-та година.

По всяка вероятност времената, когато можеше свободно да си каже мнението човек свършват и българската псевдодемокрация започва да придобива истинския си комуно-фашизоиден вид.

За хер Цветанов никой няма да има право да изказва мнение, което по някакъв начин обижда или дискредитира светлата личност на Бог Бойко, Архангел Цветанов, Майка Цецка и останалата шайка ГЕРБати светии. За ГЕРБ ще трябва да се говори само с добро. С ГЕРБ изгрява слънцето и с ГЕРБ залязва. ГЕРБ е държавата и държавата е ГЕРБ. Поне така излиза според гестаповеца хер Цветанов.

Какво ти разбира хер Цветанов от „фалшиви“ новини. Та нали именно ГЕРБ е символ на лъжата и самата им партия е фалшива. Защо тогава не е забранят? Кое им е истинското всъщност на ГЕРБ? Те дори са бивши комунисти, които викат срещу комунистите. Това не е ли фалшиво или фалшива новина е да изброиш ГЕРБерите поименно и да кажеш кой е бил член на БКП и на кой баща му е бил директор по време на социализма.Източник