Колада иде от "коло" - "кръг, колело" символизиращо пътя на Слънцето по небесната сфера. Оттук и термини като наименованието на месец декември от речника на Найден Геров - коложег. Доколкото си спомням, но Геров в своя речник, визираше декември. Макар че наименованието на този месец в други източници се отнася за януари "колог" коложег" и като цяло се отнася за цикъла на слънчевата светлина и нейната сила. Има го и при сърбите и хърватите, но те са българи, отпаднали от Българлъка, от българската общност и създали свои държави.
В Полша го имаме като Колобжег, наименование на град. Така че тази тенгриянска българска жреческа титла "колобър" ясно е, че можем да я отнесем за българската Нова година, 21-22 декември, когато поради цикличност, поради това "коло", Стара Бога си отива и идва Млада Бога, началото на българската Нова година.
Този празник е известен в тенгриянството и тука няма никакви изненади;))) Именно затова, понеже българският кан носи духовната сила на Тангра и негов изразител, той е част от този цикъл - Стара Бога-Млада Бога, затова Колад ражда Болг - Стара Бога-Млада Бога.
Те са едно и също или това е времето, в което се ражда името "българи" и се обновява и преражда всяка година българската народност. Поне би трябвало да е така;))) Това е! Просто е. Обяснявал съм го стотици пъти през годините. И тук няма нищо християнско! Нищо! Просто християнството няма как да измести този централен български празник, който при волжските българи се нарича Нардуган или (зимното слънцестоене), понятие, което смислово е именно прераждащия се дух на Слънцето. Наскоро го обяснявах дори на един балкарец, защото ме попита. И тука вече, образът на Злата Майка. Това е едно от многото понятия на тенгриянския алпски женски образ - Умай. В българското тенгриянство тя е съпруга на Слънцето (Мар или Нар), докато в евразийското тенгриянство е съпруга на Тангра, но при нас, не е така. Тангра няма съпруга, той е това, което наричаме философски днес Абсолют.

Умай буквално означава "пъпна връв, утроба". Виждаме я тази скална утроба навсякъде из източните Родопи и други части на България. Тук вече нещата са сложни. Умай никога не може да бъде оплодена, нито да зачене, тя е вечната девственица. Затова създава свой втори образ, при който съпругът й я опложда и този неин втори образ ражда слънчевите деца (които са част от прераждащия се дух на Слънцето), но ги кърми самата Умай. Затова най-често я срещаме иконографически кърмеща дете, а не раждаща;)))

Ще се зачекна още малко по темата;))) В еврейската история наречена Стар Завет има момент, в който родоначалникът им Аврам е бездетен, защото Сара не може да зачене. Тя доста дълго не може да зачене. Поради което, Аврам отива и опложда прислужницата, египтянката Агар и тя му ражда син Измаил;))) Точно този библейски сюжет е пряко взаимстван от "Сказание за Чулман", където, както ви казах, Турун е Артимас (недокоснала мъж), а Бозби е нейния втори образ, който Мар опложда и така тя ражда алпите. Точен цитат;

"Алп-биката Бозби,
която се родила в образа на кошута
и била слугиня в двореца на Мар."