Братя Българи, с очите си видяхме как Стара Бога грохна, падна и се разпиля на съставите си. И не му бе присъдено да стане отново. Това бе последната голяма Благодат към нас в отиващата си 2016-та г. Тя бе за всички ония, за които Незримото не съществува, а Небето не е реалност. Мнозина от тях получиха зримост и уверение, но не и убеждение.
Затова, нека благодарим, на Небето, че в тази тежка, дълга и мъчителна за всички нас, 2016-та година, Благодатта Му не ни изостави. Щедростта Му бе не в материалният израз, както всички очакваха, а в духовните дарове, от които не всички успяха да се възползват. Но, затова не е виновно То – Вечното Синьо Небе. Затова, нека приемем страданието, което имахме, като наша неспособност да бъдем с Него, когато То е с нас. Да му благодарим за всичко това и за бъдещите страдания и изпитания през настъпващата 2017-та година, която няма да бъде по-лека и по-малко мъчителна. Защото те - страданията и изпитанията са новите предизвикателства и хоризонти към нашето Сърце, Душа и Дух. В тези трудни часове на предстоящата 2017, нека всеки опре гърба си в другия, за да разберем по-добре тайната на двуликият Чулман. И когато в неизбежност живеем земно, нека си спомним, че ние сме народ създаден от Небето и всичко, което То има на Земята, сме ние като Народ. То казва: Къде сте, чеда мои, не ви виждам и не ви чувам в Мрака! Въздигнете своя Глас, без него не ще има Утро!