Плоча с древнобългарска писменост от "тракийската" Петелова могила, край село Драгойна. Разкопана малко преди Освобождението на България от турците. Собственикът на местото разкрива каменна гробница, с надписи, човешки и животински фигури. Вероятно това е бил малък храм на писмеността. Каменните и блокове са отнесени от езеровци и драгойновци и са послужили за строеж на къщите. Само Паун Колев от Драгойна съхранява тази отломка от мраморна плоча с надпис и тя се предава от поколение на поколение, за да видим днес, че с изключение на 1-2 знака, върху нея си е същата тази наша, "изобретена" уж, от Кирил и Методий писменост.

СНИМКИ

Прочитайки тази информация от книгата "Началото" на Георги Бялков и ядосвайки се на изключително некачествената снимка в книгата, от която едва се вижда нещо, ние един ден, в много ранната пролет на 2009г., се оказахме в село Драгойна. За наша голяма радост, плочата още съществуваше! Кметът и държащия ключа за музейната сбирка човек, ни оказа много топло съдействие, за което благодарим!
Това са единствените качествени фотоси на тази плоча в България.
Плочата беше сложена върху парното и завита с един парцал... Викам му: "когато си възстановите сбирката, сложете я на видно място, тази реликва!" Вероятно цялата истина за възникването на писмеността в България е събрана в този мраморен отломък!
Археолозите и историците, дето идвали на разкопки, подминавали тази плоча. Защо ли? На местното население, просто казали, че това е "гръцка" писменост и да не ги занимават повече. Естествено, че драгойновци верват. Вие виждате, колко тази писменост е "гръцка"?
Човек просто се замисля, кому е било нужно, Кирил и Методий да вземат тази създадена преди тях азбука и да я прекарат през гръцката, и след това през столетията да се налагат непрекъснати реформи така, че днес след множество езикови реформи, нашата писменост, да се върне близо до оригинала си от преди неколко хиляди години? На драгойновци, за да не се заблуждават за "гръчката" писменост им посочихме само две думи, които се четяха по-ясно - "мама" и "тато". Прави впечатление оскъдното наличие на изписани гласни измежду съгласните. И все пак това е наша писменост, много по-близка до днешната, отколкото тази, която Кирил и Методий "изобретиха". Ще ме прощава БПЦ, но Истината ми е по-скъпа!