За тези години - 2020-2030 писах много отдавна. Още през 1991 година, ако не ме лъже паметта. Във всеки случай писах преди първия палеж, който се случи през март 1992 година. И така: 2020-2030 година. Какво ще се случи тогава? Аз не знам. Опитах се да предотвратя онова, което знам, заради което понесох множество удари. Е, ударите са си мой личен проблем, както ми бе казано. Само че аз се уморих от ударите и възнамерявам да си дам почивка. Ето защо съветвам онези, които имат по-малко "лични проблеми" да се заемат с предотвратяване на предсказаното. Или на планираното, не мога да бъда сигурен коя от двете думи е по-точна. Дал съм няколко отправни точки, повече не мога. Знам, че не е много, но все пак е нещо, от което може да се тръгне. Някога, когато започвах, нямах и тези отправни точки.
Според Едмон дьо Ротшилд през тези десет години ще бъде извършена окончателната ликвидация на българската държава и на българския народ. Едмон се хвалел, че лично поискал тази ликвидация и бе убит от своите сънародници и единоверци заради разкриването на тайната. Загадъчният арабин Осин е на мнение, че събитията ще се извършат значително по-рано. Във всеки случай десетилетието 2020-2030 година е твърде важно не само за България, но и за цялата планета. Не успях да извървя пътя до успеха и спасението. Силите не ми достигнаха. Аз спирам дотук, а вие, ако желаете, ще продължите.
Леко и приятно пътуване. И по възможност - без "лични проблеми".
И малко подаръче от мен. Намерих текста, писан през 1994 година и ви го предавам. Нищо не промених, нито една думичка. Служил съм си с алегории, със скрити картинки, но сега, от дистанцията на времето нещичко може би е по-ясно? Вие как мислите?

САМОИЗПЕПЕЛЯВАНЕ
Pазпиляването на българите по света ще стане през 2030 година. Съдя по две неща, но как мога да бъда напълно уверен. Въпреки съмненията, нека разкажа онова, което ми е известно.
Ще има масови размирици, потушавани безжалостно. Външният вид и функционалното устройство на полицейските машини съответства на показания срок - не твърде различни от днешните, но все пак усъвършенствани. Но по-важни за мен са цифрите "20-30", възникващи в съзнанието ми, щом се замисля над бъдещите противобългарски дни. Зная, че не е непредотвратимо. Предупреждението показва наличието на неизползван досега изход. Бях се заловил сериозно с неговото търсене. Търсех, работех, но ми липсваше спокойствие.
Една нощ сънувах. Стая между хола и спалнята. Каква стая? Та тях ги дели само една стена. Стая. Малка, с рафтове книги до тавана, с маса и стол. Работен кабинет. Това, което ми бе нужно. И аз поисках да имам кабинет, спокойно място за работа. Не се изискваше кой знае каква фантазия, за да се сетя. Терасата, неизпозваемата през по-голямата част от годината тераса. Тя би била чудесен кабинет. Трябваше само да се остъкли. Започнах ремонта. Кабинетът беше почти готов. Но пламна къщата. "Безумно", както писаха в един вестник. Нямах вече къща, простих се и с мечтите за свой собствен кабинет.
Две години по-късно. Сънувах същия кабинет. Почернял. С остра миризма на изгоряло. Между бившия хол и обгорялата спалня. Над спалнята нямаше таван; над кабинета - също. В спалнята мебелите бяха се превърнали на пепел; рафтовете в кабинета - също. През прозореца се виждаха огромни претъпкани автобуси, заминаващи неизвестно накъде. Върху покривите им бе натрупан багаж - денкове, куфари, чанти... Започнало бе масовото изселване.
Не за пръв път ми се случваше да досънувам сън след години. Сънищата с продължение са нещо обикновено при мен. Но този беше съдбоносен. Трябваше ми място, където да работя за предотвратяването на една велика беда. Изгориха мястото. А заедно с него и надеждата за тяхното собствено спасение. Запалиха ме, за да се избавят от неудобното ми присъствие. Дали някога ще осъзнаят, че са изгорили своето бъдеще? Подпалвачът опожарява чужди домове, но и своята собствена душа, защото:
Човешкият дух се изражда, когато упражнява насилие;
Човешкият дух се изражда, когато над него упражняват насилие;
Вината обаче не е еднаква.
Наказанието - също.
Безмислено е да съжалявам. Трагедията често се превръща в триумф на прозрението. Това е обратната страна на Закона за възмездието. Сънят бе съдбоносен, но не само за мен. Вече не работя над темата за спасението на тези хора. Отговаря се на призив за помощ. Помощта не бива да се натрапва. Забранено е да се натрапва. Забранява Огънят.
Нека бъде волята Му"!
Ангел Грънчаров - Елтимир, 1994г.