151 години от обесването на Васил Левски

НА ЛЕВСКИ





Ако ни гледаш днес -
не ни презирай,
че свободата си
за хляб продаваме.
Че давим съвестта си в грях
и в бира,
и че безволието си прощаваме.


Не ни презирай.
Само съжали ни.
Самоубили сме се от презиране...
ТИ СИ ЖИВЯЛ.
И днес живееш, сине.
А ние
още в люлките умираме.


© Румяна Веселинова Фалк (Фанагория)Всички права запазени.

Много е точно казано. Но ние май и съжаление не заслужаваме. Отдавна никой не е писал нещо толкова истинско,посветено на Левски.

От известно време на сам, все по-често се замислям за датите на важни за историята ни събития. Значи, знае се точната дата на историческото събитие по стар стил /стария календар/ и на тази база се изчислява на коя дата съответства по новия календар, но не рядко пъти се измисля някаква трета дата, която не съответства на нищо и не кореспондира с никаква логика. В конкретният случай с обесването на Васил Левски, датата е именно от този трети измислен вид.
Васил Левски е обесен на 6 февруари 1873год. и след изчисляване и приравняване на датата по новия календар, датата би следвало да е 18 февруари, а не както е прието, незнайно защо-19 февруари.

Днес се навършват 135 години от обесването на Апостола.


Васил Левски

Там край София, Левски увисна,
на бесилото за Свобода.
Февруарска виелица писна,
над една умъртвена душа.

През дълбоките нощи той бродел
ту свещенник, ту ”прост” въглищар.
За възстание готвел народа.
За Свободна Държава без цар.

В едно с гордото име България,
днеска името Левски звучи.
Виждам образа му легендарен
с двете орлови сини очи.

Днес застанал смирено на Левски,
пред старинната остра кама.
Клетва давам да служа аз честно
На теб моя Свещенна Земя!

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Малко за най-великия Българин, който новата ни история знае. Да надникнем в личния му бележник, там толкова ясно е показано що за човек е бил той.
Писмо до майка си;
"Искам, мамо, да те видя и вси мили у дома, но знамето ме не оставя. До кога ли ще мога, до кога?"

Знамето не го оставя. Левски е знаел, че ще загине, но въпреки това го е правил - в името на България.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"Току що се яви зората в един прекрасний майский ден. Излязох аз из одаята душевно много сокрушен. Но где,към кого аз да тръгна? Кой може да ме утеши? Към кой мъдрец да се обърна със съвет да ми се яви? И тъй си мислех с нетърпение и много, много] аз мълчах. По сърдечното си влечение към Трапезица аз тръгнах. Навред там тихи ветрец вее..."

Ето и още, където си водел счетоводството

"По „Св. Васил" дойдоха да ми честитят народни деца, на сирота жена, при
която намирам прибежище в зъл случай, пък сирота няма отде- - - - - - - 105.10 "

"Дал и малко пари, за които съм сигурен, че после е гладувал. Същото нещо
"В тайна къща за мен, за в противен случай там държа и народни работи,
сиротинска къща е
16 февруари 1872 давам - - - - - - - - - гр. 91 "

А ето го и най-силното.
НАРОДЕ???
Какво ли е искал да ни каже Апостола?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

„Аз Васил Лъвский в Карлово роден,

от българска майка юнак аз роден,

не щех да съм турсий и никакъв роб

същото да гледам и на милия си род

станах и отидох в Стара планина...”

Това е написал сам Васил Левски в единствения си автобиографичен стихотворен опи

http://www.vbox7.com/play:b05f1f7e

http://www.zazz.bg/play:b129c74e

10 дена от как съм си закачил на стената срещу леглото, знамето дето си го бях поръчал от ателие Брънзови по интернет - с везани цитати от Левски на зелен фон и лика му в средата и се чувствам прекрасно като го гледам и му се радвам!

... В Българско не ще има цар, а “народно управление” и “всекиму своето”. Секи ще си служи по вярата и законно, ще се съди както българинът, така и турчинът и пр. “ Свобода и чиста република”.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Аз пък ще събера кураж и ще поставя въпроса за някои идейни грешки на Апостола. Според мене това е една от тези грешки, която и исторически не се осъществи. След Освобождението никой не тръгна да прави "народно управление", а се тръгна из чужбина да се търси цар и да се връща идеята за Царството.
Днес, дори ние, говорим за Българския Саракт, защото исторически изпитахме на гърба си "народно управление" и разбрахме, че това е една утопия.
Което означава, че не всичко от идеите, които е заложил в Наредата за политическата форма на управление на България се е приемало от народа, а е имало и други позиции.

§3) Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система “ демократска република” и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.
========================================================
По тая точка, неумолимо показва, че трябва да бъдат разстреляни всички партии, намиращи се в Парламента.

... Не ще да бъде така в наша България, както е в Турско сега... Всичките народи в нея щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!
------------------------------------------------------------------------------------------------
Ето още една утопия "само ако припознаят законите равно с българинът". Нито турчинът, който нарича българина "кауре", нито евреинът, който смята себе си за богоизбран расово и смята другите за "гои", ще иска да припознае законите равно с българинът. Днес сме свидетели на това.
В това отношение Каравелов е бил по-прав, особено в отношението си към евреите.

Съгласен съм с това, което констатираш.
Не искам да измествам темата, но накрая споменаваш за Каравелов, а ето и неговото мнение за миризливите чифути:

“Ако солунската еврейска нечистотия се нарича готова холера, то софийския еврейски арсенал може свободно да се нарече вонещейша чума. Аз ниде не съм виждал, даже и в Измаил такова улично блато като, каквото видях в София. Софийските нечистотии се отличават от нечистотиите на другите градове – аз говоря само за някой махали, особено за еврейската – с това, че в първите вие рядко виждате мъртви котки, издъхнали кокошки и магарета, незатъпкани още черупки от варени или пържени яйца и т.н.
Но и Софииският евреин не е по благовонен от своята улица. В София вие ще срещнете такива еврейски типове, каквито се не срещат даже и във Варшавския еврейски музеум. Разбира се, че между Родшилда и Биконсфилда и между софииския евреин съществува такова различие, каквото Катрфаж при всичките свои старания, не е можел да намери даже между горилата и Мария Стюард.
Не зная, имат ли редакторите на "Пестер Лойд” и на “Новата Виенска преса” своя собствена миризма, зная само това, че ако софийския евреин се приближи до вас, то вие сте принудени да идете в банята и да се умиете с хума.
Един мой приятел, който обича да си поговори, ми разказваше един път, че купил от един едирненски евреин пошове, които, даже като се скъсали(той ги прал 100-тина пъти) все още вонели на лакерда. Ако не би поживял няколко деня в София и ако не би помирисвал софийските евреи, то историята на пошовете отдавна вече би се изветряла из главата ми. Аз мисля, че ако в София желаят да имат здрав воздух и да се избавят от тифузните трески, то са длъжни да преселят своите евреи на връх Витоша или да ги натопят в саламура.
Но да оставим евреите, които са известни на всичкия свят не само чрез своята телесна, но и душевна нечистота.”

Сега вникни само в тези думи на Дякона (останалото го изолирай).
Всичките народи в нея щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът

Да се замислим и над тези:
"Нека ме помнят като Дякон Игнатий!"
Какво значи "дякон"?
Защо точно "Игнатий"?(Игнатий Богоносец,Игнажден)
Мисля,че не знаем всичко за Левски,по точно - достигналият до нас образ на Васил Левски през годините дълго и съзнателно е филтриран....

Даааааа на 2 февруари 1873....
Защо умира Матей Преображенски на 1 март 1875 г.? Защо не дочакват 1876 г. съученикът на Ангел Кънчев от Табор, учителят в Бяла Черква Стефан Кимрянов и поп Васил Петков? Защо и съученикът на Ангел кънчев - Костадин Колев, умира само 4 години след Освобождението? Защо Ангел Кънчев загива след срещата си с тайната полиция на Левски в Бяла Черква? Какво е трябвало да стане в Букурещ? Защо "старите" съратници на Левски един по един изчезват от хоризонта, и се подменят от нови "европейски" възпитаници с фракове и двуглавокучешки бастунчета?
Защо? Защо?Защо?
Тези и други въпроси като че остро прозират от питанките които многозначително е поставил след обръщението:"Народе????"
Левски дълго се е готвил за върховната мисия...и няма да се учудя ако някой ден научим нещо повеч за нея....

А ето още една важна причина, която ни дава основание да кажем, че Апостола греши в преценката си за евреите в Османската империя
-----------------------------------------------------------------------------------------------


Из "Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция"

Джорджина М. Макензи & Ад елина П. Ърби



Истинската забележителност на Солун обаче е неговото население — тази странна смесица от различни народности.
Терми [35] от древната история и Солун от посланията на св. Павел сега създават любопитната представа за град исторически гръцки, политически — турски, по географско разположение — български, и етнографски — еврейски [36] (Броят на солунските евреи се изчислява на четиридесет хиляди, но с обичайното си лукавство те са съумели да избягнат индивидуалното данъчно облагане и общината им подкупва турските чиновници, чието повърхностно преброяване ги определя на не повече от единайсет хиляди и петстотин.). От шестдесетте хиляди жители около четиридесет хиляди са евреи (По време :на Византия

G. Mackenzie & A. Irby - 2 Page 4 of 10
населението на Солун трябва да е възлизало на двеста и двадесет хиляди души. (Вж. Финли. Византийската империя , кн. II, гл. 1.)). Те са и най-заможните и почитани граждани. Както повечето евреи, те са дошли в Турция от Испания, когато били изгонени от Инквизицията. [37] За относителната търпимост, проявена от султана, те му се отплащат с това, че са добри поданици. Установилите се в Солун евреи са представителни, много от тях са кестеняви, а жените им — често изящни, дори красиви. С красотата си те превъзхождат гъркините, което днес не означава много, тъй като поне в Европа на съвременната гъркиня й липсват както женствеността и огънят на ориенталката, така и изтънчеността и благородството на западната дама.
Както в повечето други многобройни общини солунските евреи са разделени на три прослойки — висша, средна и низша. Най-изтъкнатите от тях засенчват изцяло с богатството и разкоша си християнските си
съседи. Френският консул маркиз дьо ни каза, че в Солун за него и
съпругата му не съществува подходяща общество. Всички най-богати хора са евреи. Ако дават вечеря, приятели и роднини взаимно си услужват със сребърни сервизи и украшения, така че великолепието е съкрушително. В отговор човек не може да ги приеме по никакъв начин, така че да не изглежда mesquin [38]. После, ако някой кани гости, еврейските дами идват така пременени, че европейките се чувствуват genees [39] при срещата си с тях: „on finirait par n'avoir que des Juives chez soi [40]. Мнението на френския консул беше потвърдено от една наша позната англичанка. Тя на драго сърце щеше да ни покаже някои от тези еврейски дами, които описваше като изискани и красиви, „но работата е, че лятната ми рокля още не е пристигнала от Лондон — заяви тя—и макар че вас, като пътешественички могат да ви извинят за обикновените дрехи, аз не бих се осмелила да се появя сред тях, ако не съм облечена по последната мода".
Средната прослойка на еврейството също е заможна, но не е толкова придирчива по въпросите на тоалета, така че нямаше пречка да направим посещения. Първото семейство, с което се запознахме, беше на един равин. То беше много по-интересно от другите, тъй като беше запазило остатъци от традиционните обичаи и облекло. Дъщерите му носеха муселинени рокли по европейски маниер, но дългите им коси се спущаха свободно надолу по гърбовете им. В деня на сватбата косите се отрязват

G. Mackenzie & A. Irby - 2 Page 5 of 10
и матроните носят малък тюрбан, завързан с черна кърпа, която минава под брадичката и се пристяга отгоре на главата. Самият равин се появи в някакво дълго широко палто, обточено и подплатено с кожа.
Лекарите в Солун са на различно мнение за целесъобразността от възприемане на „франкската" мода, така че ние се постарахме да узнаем разбиранията на този добър човек, чиито възгледи минаваха за либерални. Споменахме за евреите от Краков, за странното им облекло и за нежеланието им да го променят. „Да — рече равинът, — но в Полша евреите се обличат различно от нас и са много по-различни по характер. Ние тук сме дошли от Испания и в началото сме носили черно като испанците. Облеклото, което сега носим, е турско, а някои започват да подражават на франките." „В такъв случай — казахме ние — вие не свързвате някакво религиозно чувство с дрехите." „Всяка дреха — отговори уклончиво той — има религиозно значение в очите на хората, на които принадлежи." След това запита дали сме забелязали любопитните манта на жените. Те са ушити от червен плат, подплатени са с кожа и са обточени със злато. На главите си носят дълъг шал от бяла материя, използувана от турците за пешкири.
Равинът, който посетихме, е търговец и разговаряше на италиански. Той е и богат. Узнахме, че тук повечето от равините са състоятелни търговци, тъй като богатството е едно от необходимите условия за заемане на поста и поддържане на съпроводеното е него влияние. До голяма степен търговският им успех се дължи на способността им да се съюзяват и на желанието им да си помагат един на друг. В това те и техните братя надминават местните християни, които изглежда рядко, могат да се доверят един на друг или да работят заедно.
Друга отличителна черта на нашия равин е, че той притежава печатарска преса. На гърците подобна привилегия не е дадена, а напоследък е била отказана на един български книгопродавец [41]. Неговата молба е била подкрепена от английския консул, който смятал, че е твърде желателно славянското население от околността да получи книги на своя роден език. Естествено, като главен мотив за отказа било изтъкнато оправданието, че печатницата ще се използува за разпространяване на руски възвания, като че липсата на печатница в родината им не е именно причината, която и досега кара българите да доставят книгите си от Русия.

G. Mackenzie & A. Irby - 2 Page 6 of 10
Следващия дом, който посетихме, беше на един замогващ се търговец на въглища — хубаво жилище, чисто и прохладно. Пристигнахме почти по пладне, така че домакинята и дъщерите й се наслаждаваха на следобедната си почивка. Те обаче така настойчиво ни молиха да останем, че ние седнахме търпеливо да ги чакаме. Затова пък имахме възможността да видим как слугинята пренася покрай нас през салона в стаята на господарките си горе три рокли и три cages [42]. След известно време, необходимо за обличането им, навън се появиха три елегантни, усмихващи се дами.
Докато чакахме, вниманието ни бе привлечено от взетите извънредни предпазни мерки за осигуряването на къщата срещу пожар. Причината за това е, че в събота евреите не докосват огън. Те не само че държат свещите си запалени от предишния ден и нееврейски слуги вършат необходимата работа, но и ако избухне пожар сред къщите им, по-скоро ще го оставят да бушува, отколкото да го потушат. Известни са случаи, когато еврейски слугини, чиито дрехи се подпалвали в събота, тичали горящи до най-близката християнска къща, за да им помогнат. Когато солунски евреин се обяви за „либерален", един от първите признаци е да запали пура в събота. Понякога равините се опитват да го вкарат отново в пътя, т. е. подкупват пашата да го вкара в затвора.
Друг еврейски обичай е казването на молитви за умрелите, като няколко са достатъчни за праведната душа, а за грешната са необходими повече. Ето защо, както би се сметнал за недостоен синът, пропуснал да се помоли за душата на баща си, така той трябва да внимава да не удължава много молитвите, за да не хвърли сянка върху бащината си личност.
Казаха ни, че много от по-бедните евреи са склонни да мислят, че сър Мозес Монтифиоре [43] скоро ще се окаже техният месия. Говореше се, че по-заможните не бързали толкова, „тъй като идването на месията би довело до изселването им в Обетованата земя, а понеже те са изключително търговски народ, нямат голямо желание да станат земевладелци в Юдея".
Голяма част от милостините и пожертвованията, събирани от шотландската църква за чуждестранните мисии, отива за изпращане на мисионери при източните евреи. Две от мисиите са настанени съответно в Солун и Битоля [44]. Благовидната им цел е обръщане в християнската

G. Mackenzie & A. Irby - 2 Page 7 of 10
вяра, но това е рядко явление. Дори новопокръстените не са надеждни. Например впоследствие научихме, че от двамата, които наскоро бяха успели да покръстят, единият се отрекъл, като разбрал, че мисията няма да изучи сина му за лекар.
В Солун има мисионерско училище; на занятията му присъствуват шейсет до седемдесет ученици — понякога се допускат и неевреи. Родителите изпращат децата си да получат безплатно образование, като специално уговарят да изучават френски, италиански и други необходими за търговския успех науки. Ако солунските евреи бяха толкова бедни, че да не могат да издържат училища за общината си, подобна възможност би могла да бъде добре използувана от мисионерите. Но дори и тогава може да се запита дали добрите шотландци биха се съгласили да получават срещу събраните от тях средства сравнително незначителни резултати, ако не смятаме обучаването на младите израилтяни в области, които ще ги подпомогнат в търговията им.
Няма да опитваме да описваме турските обитатели на Солун, тъй като се случи така, че не можахме да ги видим. След еврейската следваща по интерес е гръцката община. Въпреки че не може да съперничи до брой или богатство на евреите, срещат се и заможни търговци, които, докато бяхме там, строяха красиви къщи. Освен това съществуват и семейства, които поколения наред са сключвали вътрешни бракове и са чисти гърци, но въпреки това претендират да имат западен произход и се радват на покровителството на чужди държави. Това ги предпазва от намесата на турците и им дава големи предимства в търговията. Понякога правото на подобна защита е твърде съмнително и ако европейският представител няма нищо против „бакшиша", могат да последват големи злоупотреби.
Смаяни научихме, че така наречените английски поданици се унижават да събират данъци вместо турците. Защото „човек не може да носи огън в пазвата си и да не си изгори дрехите". Разказаха ни как действува системата. От все сърце се надяваме, че подробностите са преувеличени. Някакви франкиски търговци се заловили да събират данъка за свинете. Като чули, че селяните-християни от едно село били заподозрени в укриването на прасета, посетили пашата с молба да хвърли в затвора, където по това време върлувал тифус, петима от първенците. От


G. Mackenzie & A. Irby - 2 Page 8 of 10
петимата четирима се заразили и умрели.
В Солун, както и на някои други места в Турция, сред гърците преобладава отвратителният обичай да изваждат телата на погребаните след едногодишен престой в гроба, за да видят дали са изгнили. Един местен жител, който често присъствувал на подобни сцени, ни ги описа: и ужасяващото любопитство, и суеверният страх, и страшната гледка, и още по-страшната воня, от която много от жените повръщали. Смятало се за лош знак, ако тялото е запазено. В такъв случай следвало да се прочетат молитви, за които естествено се плаща на свещеника. След това трупът се погребва за още една година. Ако не се разложи, церемонията може да се повтори три пъти. Традицията, специално в това отношение, е толкова тиранична, че заможни образовани майки, живеещи в контакт с европейци, се чувствуват задължени да изравят децата си от гроба. Научихме и за един случай, при който страданието било още по-голямо, тъй като намерили телцето в състояние, което според роднините и съседите показвало, че душата му е в ада.

Защо умира Матей Преображенски на 1 март 1875 г.? Защо не дочакват 1876 г. съученикът на Ангел Кънчев от Табор, учителят в Бяла Черква Стефан Кимрянов и поп Васил Петков? Защо и съученикът на Ангел кънчев - Костадин Колев, умира само 4 години след Освобождението? Защо Ангел Кънчев загива след срещата си с тайната полиция на Левски в Бяла Черква? Какво е трябвало да стане в Букурещ? Защо "старите" съратници на Левски един по един изчезват от хоризонта, и се подменят от нови "европейски" възпитаници с фракове и двуглавокучешки бастунчета?
-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Понеже в Османската империя има сили, които не искат да се осъществи национално-освободителната борба докрай и да завърши с победа за Българите. Ако тези хора бяха оставени живи, със сигурност националната ни борба, можеше да завърши с победа със собствени сили. Зад тези сили антибългарски, стоят евреите. Горния текст, който публикувах, ясно показва, как живеят евреите в Османската империя, след изгонването им от Испания. Българите дори и днес не могат да мечтаят за такъв живот.
Вижте ги само - като семьончовци, дето имаме един лаф. Дори те са тези, които ни възпрепятстват да си имаме печатница! Е, как искаме евреина да признае да живее наравно под един закон с Българина? Ето тук е утопията. Дори днес, в държавата, наречена България, еврейските фамилии плуват в разкош и не искат да живеят под един закон с Българина.
Не е случаен и факта, че Апостола, често употребя в изказванията си, когато говори за съвместното съжителство в новата държава България, думите "турци и евреи". Той често визира тези два народа, защото е наясно, че тези два народа са истинската причина България да е под робство. Той е бил съвсем наясно!
Той тактически говори за равенство и един закон за всички, за да не създаде в тях отрицателно отношение към Българската национална революция, опитва се да им предложи един нов модел на съвместно съжителство, който да не ги застрашава като етноси. Но този модел е утопия.
Нито евреина ще допусне Българина да стане по-голям търговец от него, а той да хване мотиката, нито турчинът ще допусне, неверникът да го управлява.