Произход на Българите

Вече като се уточни се съгласих...!!! Защо ти зададох този въпрос.?!! Влиза някой в сайта и почва да чете и без това шокиращата (за повечето) информация тук. Изведнъж вижда как някой от нас ей така (без да се обоснове) започва на око да датира находки намерени от самия него..!!! Та си зададох въпроса дали не олекваме малко...?!!! Добре е да се съобразяваме, че тук влизат хора които не са запознати с предисторията на дискусиите ни! Мисля, че е добре за сайта и за движението...!!! Иначе това за броенето на зърната във въздуха ми хареса...!!!!!

В допълнение на казнато - Според една книга (Неразгаданите мистерии) на всички местни наречия където се среща Биг Фут - Йети, Съскуоч и т.н., името му буквално означава НЕЗАВЪРШЕН ЧОВЕК..

Броенето ти харесало?!

На мен ми изгниха червата от смях!И на въпроса,и на отговора.
Трябва по-честичко да пущаме нервите по този начин.

"Остава юдоучените да обяснят как в Родопите и Америка може да има находки с идентични мотиви по едно и също време, примерно 7000 г.пр. н.е. "

Не виждам какво има чудно за шокиране. Определено Йордан няма диплома, която да изяжда, оттам едва ли е имал достъп до лаборатория за въглероден или радиоактивен анализ. Но с горното изречение е отговорил съвсем ясно как точно е хвърлял боба. Елементарна логика - ако A=B и В=С, следователно А=С. Ако тази находка в Юта е доказано на 7000г. и мотивът е идентичен с керамиката от Родопите, следователно може да се твърди, че и тя (родопската) ще е на 7000г. (поне). Другият вариант е българите да са имали летателни апарати в по-късно време и някак си да са прелетели дотам да копират въпросния мотив. Щото все пак щата Юта си е малко далечко от България, а и когато откриват Америка, ние сме били под турско "присъствие" и родопчани са си имали други проблеми.
Има разбира се вариант, както казва Пламен, някоя мечка да си е трила ноктите по керамиката (случайно попаднала в древнобългарско светилище) и въобще да е някакво съвпадение. Но не смятате ли, че напоследък прекалено много съвпадения станаха? Разни изображения пак по родопските светилища, подобни на тези от Марс, разни лъвски глави и на земноводни животни като в Странджа. Всичките без изключения разположени на древнобългарски светилища. Все случайности, ще каже Овчарофф.

Немога да се сетя на кого беше тази мисъл, но горе-долу гласи следното: - ТАМ КЪДЕТО НЯКОИ ВИЖДАТ СЛУЧАЙНОСТИ, ДРУГИ ВИЖДАТ ЗАКОНОМЕРНОСТИ...

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
За да бъде параноята пълна и "олекването" ни тотално и да станем за смях на цялата публика, ще публикувам "драконовия ездач", така, както съм нарекъл това изображение. Драконови ездачи не съществуват само по фентъзитата, но и по "ония баири", за които дума Овчаров, и които за негово огромно съжаление се намират в България. По тия баири са се разхождали и четирипръсти, едни такива...


Ще кажете, че това не е никакво изображение, пукнатини по скалата създаващи илюзии за нещо, породени от капеща вода и силно изветряване: О, разумни и юроде, за твое голямо съжаление това нещо съществува като изображение и в по "съвременен вариант" в съкровището от Летница




Пускам ги снимките на линк за сваляне, щото колкото и да им намалявам резолюцията, като ги сложа тук, разтягат екрана до безкрай.
За днес стига толкова цирк... Да заповяда НСБОП;))))

http://tranz.it/load.php?id=RDjzVUSzZ5qOf4Ok48724

"Но с горното изречение е отговорил съвсем ясно как точно е хвърлял боба."
-------------------------------------------------------------------------------------------
Така е. Хвърлянето на боб е много важно магично свещенодействие, затова избрах тази алегория за отговор, то е префасонираното хвърляне на руни в далечната ни древност.
Макар, че днес то е станало словосъчетание за подбив и подигравка, вероятно наложено като такава след идването на християнството и пригласяно от комунигите.

Днес се натъкнах на една интересна снимка от открити древни артефакти. Преди да прочета статията самата снимка на стенопис ми изглеждаше странно позната. Дървото на живота с грифони, както е рисувано по българската народна иконопис, и жена със светеща аура зад главата и (както ги правят по иконите). Смисълът е същия като сиянието, излъчвано от тези балагури от скалната картина в Юта, САЩ. Този път тези скални фрески са рисувани в скитите (пещерите) на Афганистан. Оттам нататък не ме учуди повече. Учените ги датират 7 век. Точно по времето на хунобългарите след Кушанската империя и Бактрия. Разбира се "учените" уточняват, че това била китайска или индийска живопис, щото хората имали дълги плитки (чембаси).
Най ми хареса как европейските учени били шокирани от това, че рисунките били правени с маслени бои. До този момент се е смятало, че маслената боя е открита от италианските ренесанови художници. Та към списъка от постиженията на нашите предци аз добавям и знанията за маслена живопис (която вероятно и предават на местните по тия земи)
Ето тук интернет статия по този въпрос
http://www.khaleejtimes.com/DisplayArticle...s_january27.xml
Самите скални фрески ги няма, но пък е дадено мястото в Афганистан, където са открити. Самите скали изглеждат странно познати с Родопските.

Когато бяхме ученици, и си падахме по философстването с един приятел, дадохме следното определние за случайност:
"Всяка случайност е подранила или закъсняла закономерност.
И само това подраняване или закъсняване, които са чисто субективни категории, я правят случайност."

http://www.baga-tur.com/e107_plugins/forum...wtopic.php?7062

Тука има една гледна точка.

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ


Тук са дадени най-новите факти за българите, които се намират в историческите извори на различни народи – индуси, арменци, сирийци, римляни евреи и др. Те доказват древността на нашата държава и етнос. Придружени са от кратки обяснения за някои по-неясни събития или спорни събития. Датировката и обяснението са според книгите на Петър Добрев и други съвременни автори – негови последователи - доц. Атанас Стаматов, Димитров, Шопов и др.
ОСНОВНИ ДАННИ

Първите сведения за български племена са според Анонимния хронограф от 334 (354) г. според който българите произхождат от внука на Ной Зиези. Димитров индентифицира Зиези с шумерския владетел Заггизи (2750-2726 пр. Хр.). Още по-ценни сведения за държавното устройство на ранните български държави откриваме в шумерските хроники за управлението на шумер от кутиите (Шопов). Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. П. Добрев (1994) показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове-утигурите е утии, тъй като вместо окончанието - гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание –и за множественно число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон-кутигури да се е наричал "кутии" (Шопов). В действителност такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная история, 1955). През 2495г. преди Христа кутиите завладяват Шумер и Акад и ги управляват повече от един век (Авдиев, 1948). Този период от Шумерската история е известен с разцвет на строителството и литературата. Впоследствие кутиите са били наричани още гутеи.

През 2360 г. до н.е. владетеля на Урук възстава и разбива "царя на кутиите Тирикана" (Авдиев, 1948). Може би Тирикана не е малко име а титлата на командващия войската таркана. При прабългарите боила таркан е бил втория престолонаследник (Добрев, 1995-б). Твърде вероятно е народа кутии да е еквивалентен на прабългарския клон кутигури. Окончателното му индентифициране обаче изисква допълнителни изследвания.

Титлата цар не е от руски произход, а е била употребявана още от кутиите. Срещана е в Шумер (Добрев, 1994) и в Египет като "шар" (Димитров, частно съобщение) със значение на император.
За периода между 2360 и 1000г. няма сведения, но вероятно първобългарите се изселват през иранските земи към Памир. Още едно доказателство в посока Двуречието дава Стаматов. В асирийския "Списък на епонимите", който е служил за датиране на събитията, още срещу 856 г. пр. Р. Х. той открива понятието "туртан" - много висок военен чин в Асирия. Носителите на този чин са били и наместници за дадена област в царството. Конкретно се споменава за сановник с чин "туртан" като наместник за областта Харран. Стаматов го свързва с ненапълно изяснения термин "TOPTYNA ПIЛE Z_ПАN" (тортуна пиле жоапан). П. Добрев прави сравнение с талишкото "пиле" - старши. А българското "тортуна" явно е в пряка етимологична зависимост от асирийската титла "туртан". По смисъл понятието би трябвало да се преведе като "военен наместник за областта - старши жупан". В друг случай той попада на понятието "канаранг" - пазител на границата. И двете понятия, особено първото, действително ни откриват една библейска по време проекция.
Втората ни прародина е около планината Имеон (Имай) в Памир. Там е съществувала древната държава Бал(к)хара с главен град Балх (сега в Афганистан) Вероятно това е индийско произношение на българа, българи. След време се появява и първата държава с име Българ в Памир и Хиндукуш. Българското народностно име е преиначавано от съседните народи, които не могат да го изговорят на своите езици:
Болхи(ки) (индийски)
Бо-ло (китайски) или Пу-ку
Булх (арменски) и по-късно
Балкар (арменски)
Палгар, Булгар (тюркски)
Бургар, Бурджан (арабски)
Болгар, Балгар (руски)
Бългерианс – (английски)

По-долу са дадени хронологично фактите за българите така както са ги записали различни летописци в древността.
ПЪРВИ ПИСМЕНИ СВЕДЕНИЯ

Заггизи (2750-2726 пр. Хр.) е споменат като шумерски владетел.

2495г. преди Христа кутиите завладяват Шумер и Акад и ги управляват повече

от един век

2360 г. пр.Хр. владетеля на Урук възстава и разбива "царя на кутиите Тирикана"
1800г. пр.Хр. - нашествие на хиксосите в Египет
1000г. пр. Хр. – сведения за държава Балхара – и царя й Кардама в Северна Индия. Бог Кубера (на богатството) е споменат в Махабхарата 800г. пр. Хр. - Първи писмени извори - Махабхарата - народа болхи(ки).
500г. пр. Хр. - племената кимри и болги ( белги) се преселват в Англия
0г. Исус Христос

Преселението на българите водени от Вунд (Вананд) в Армения е станало във времето между царуването на Арташес II Аршак (33-20 г. пр. Р. Х.) и Аршак (35-41 г. сл. Р. Х.). Вероятно те са пресекли Кавказ в мирното десетилетие между 30-20 г. пр. Р. Х
ІІ век сл. Хр. - идва народа баслики (болхики) северно от Кавказ. арменците наричат земята Балкар, Балгар
165г. сл. Хр. - основана е Старата Велика България
350г. - ново преселение на българи и евреи в Армения в областта Кох
354г. - Анонимния хронограф съобщава българите на мястото на бактрийците
360-370 сл. Хр. - размирици в Старата Велика България

В 422г. българите нанасят поражение на лангобардския крал Агелмунд и пленяват дъщеря му. Събитието е станало в северните склонове на Карпатите и е отразено от Павел Дякон и Фредегарий. Виж епоса "Херварарсага".
429 възцаряване на Еран - обединяващ държавата
459г. сл. Хр. - разбиват хуните отвъд Азовско море

464/65 г.- Под натиска на аварите савирите потеглят на запад и от своя страна притискат сарагурите и оногурите. В посоченото време пратеничествата на тези две племена посещават Константинопол. Всички автори идентифицират оногурите с българите-оногундури.

480 г. - Византийският император Зенон(474-491) се обръща към българите за помощ срещу готите. Враждата между остготските вождове Теодорих Амалецът и Теодорих, синът на Триарий, приключва в 479 г. Същата година е датиран и бунтът на Маркиан. В опит да изпълнят молбата на имп. Зенон, българите са отблъснати от Теодорих, сина на Триарий. Той умира през 481 г., което поставя събитието в 480 г. За това свидетелствува Йоан Антиохийски.
482г. сл. Хр. – е споменат български владетел Бузан

488 г. - Теодорих тръгва за Италия по римския крайдунавски път. Гепидите, подкрепени от български отряди, се опитват да спрат и отклонят остготите в сблъсък при р. Улка. Загива вождът на българите Бузан (П. Дякон).

493 г. - Същият хронист съобщава, че докато Теодорих воювал в Италия срещу Одоакър, българите опустошавали Тракия.

498 г. - Според Анастасий Библиотекар, българите бродели между Илирик и Тракия "преди да се узнае за тях".
499г. сл. Хр. - българите разбиват византийците при р. Цурта Решаваща българска победа над главнокомандуващия военните сили на империята в Илирик - Арист. От византийска страна в сражението участвуват 15000 бойци и 520 коли. На бойното поле намират смъртта си над 4000 византийци и четирима военачалници - Никострат, Инокентий, Танк, Аквилин (Комес Марцелин). Вардарско-Моравският път веднъж за винаги е "разпечатан" за варварски набези в империята, която повече не успява да създаде ефикасен контрол над него. Запазеният топонимичен материал потвърждава, че това е районът на първото трайно българско присъствие отсам р. Дунав.

502 г. - Комес Марцелин, Теофан, Кедрин, Зонара, Ландолфус свидетелствуват, че българите вече имали навик безпрепятствено да кръстосват Тракия и Илирик.
504г. сл. Хр. - първо преселение на българи на Балканите. Теодорих воюва с гепидския крал Тразарих за Сирмиум. Намесата на българите едва не довежда до крах похода на готите.
505г. сл. Хр. - българите минават Дунава при Видин и се заселват в Охридско. Военачалникът на Илирик Сабиниан с 10 000 войници и при подкрепата на отряд българи се опитва да изтласка готите и отцепилия се от гепидите вожд Мундо.
500 -520г. сл. Хр. - българите проникват на Апенините
512г. сл. Хр. - нападения на Българи срещу Цариград –
император Анастасий изгражда дългата стена

513 г. - В бунта на Виталиан Тракиецът за защита на православието участвуват хуни-федерати и българи.
519 г. - Българите отново нанасят катастрофално поражение на византийската войска в Илирик. По-късно възкачилият се на престола Юстиниан I(527-565)търси решение на "проблема Илирик" като назначава за стратег отделилия се от Теодорих Мундо.
530 г. - Мундо успява да разпръсне група българи, нахлули в Тракия. Пленниците изпраща за устройването на триумф в Константинопол. След триумфа те са зачислени в състава на византийската армия в Армения и Лазика.
535(538)г. сл. Хр. Булгар и Дронг (Дрогон) в поход срещу Византия. Българите отново се споменават като участници в битката при р. Йатрус.

546 г. - Византия често използува услугите на българите във войните си с готите. Главнокомандуващият Велизарий нееднократно настоява пред император Юстиниан I да му изпрати в помощ за Италийската експедиция българи. През споменатата година дори командуването на гарнизона в Перузия (Италия) е било поверено на българина Одолган.
548 г. - От византийска страна в областта Кампания (Италия) военните операции срещу готите с българска помощ води стратегът Йоан. Той губи доверието на българите и те минават на страната на готския крал Тотила. Козма Индикоплевс в съчинението си "Християнска топография"(кн. III) изброява от изток на запад християнизираните племена и народи. Споменати са и българите след иркани (хиркани), херули, и преди еладците, илирите, далматите, готите и пр.
550г. сл. Хр. готския историк Йорданес пише за българите по Северното Черноморие.

552 г. - Новият главнокомандуващ на византийските сили в Италия - Нарсес, възстановява доверието на българите в съюза с Византия и с тяхна помощ при Б. Галорум нанася съкрушително поражение на готския крал Тотила.
555г. сл. Хр. сирийския хронист Захарий Ритор пише за българи в Източен Кавказ - град Дербент
558г. сл. Хр. кан Заберган - напада Цариград.

560 г. - Виктор Танунски съобщава за български набег в Тракия, който стига чак до предградията на Константинопол.
567 г. - Аварите в съюз с лангобардите нанасят решително поражение на гепиди и българи в Панония и там установяват центъра на своята държава. Панонските българи стават аварски поданици.
568г. сл. Хр. второ преселение на българи на Апенините
569 г. - Лангобардският крал Албоин се оттегля в Италия. С лангобардите заминават и немалка група гепиди и българи. Те се установяват в Етрурия - областта Беневент и дълго време селищата им носят техните имена, а населението е двуезично.
573 г. - Юстин II сключва мир с аварския хаган. Като залог за мира той иска децата на хагана, но военачалникът Тиберий, явно добре познавайки действителната вътрешна конфигурация на властта в хаганата, поискал заложниците да са от децата на "скитските началници" - несъмнено децата на българските вождове. Българското присъствие вече е било така осезаемо, че те започват да оказват влияние върху снаряжението, тактиката и стратегията за водене на бойни действия от византийската армия. В "Стратегикон"-а на Псевдомаврикий от края на VI в. на конниците във византийската армия се забранява да носят български наметала.
593 г. - Папа Григорий Велики (540-604) в IV-та книга на "Диалози"-те си разказва случая с раненото воловарче и българина - спатарий на военачалника Нарсес. В походите на Балканите българите действуват като поданици на аварския хаган, но явно са се ползували с една твърде широка автономия и са били почти равностойни на аварите като държавнотворен народ. Примерите са красноречиви. Успехите на главнокомандуващия византийската армия Приск при Сингидунум се съобщават като изгонване на българите от града.
595 г. - Авангардът на византийската армия, командувана от Петър - брата на императора, попада на отряд от около 1000 българи, които се движили без предохранителни мерки впредвид мирния договор между империята и аварския хаган. Българите заявили, че се придържат към договора и не желаят кръвопролития. Въпреки това Петър заповядал на авангарда да атакува българите с копия, а след това да ги доунищожи с мечове. Българите се строили рамо до рамо в обичайния си боен ред и обърнали византийците в бягство, след което спокойно се оттеглили, следейки за поведението на противника. Византийският император бил принуден да поднесе извиненията си на хагана за нарушаването на мирния договор. Сведението дължим на Теофилакт Симоката.
597г. сл. Хр. българска победа над византийци при р. Осъм.
600г. сл. Хр. първи български кардинал в Италия Петър българина Левит 560г. Верчели -605г. Рим
631-632г. сл.Хр. - българи водят борба за аварския престол. Разбити, 9000 от тях бягат в Бавария, където ги избива крал Дагоберт. Малка група начело с Алц(е)иок бягат в Италия в околностите на Венеция. Дружината се заселва в Беневент и Кампобасо в градовете Сепиниум, Бовианум и Изерния. На Алцек е присвоена титлата "дукс". По датировка на В. Бешевлиев в 663 г. българите търсят мирно убежище при лангобардския крал Гримоалд (662-671). В. Бешевлиев сочи две вероятни причини за тази постъпка - "неуспеха на Констанс II да очисти Италия от лангобардите" и желание за единение с българския етнически елемент в Беневент натурализиран по времето на Албоин. Алцековите българи са изпратени при Ромуалд - сина на краля. В Беневент вождът на българите получава титлата "гасталдиус". За двуезичието на тези българи чак до края на VIII в. свидетелствува Павел Дякон. Нещо повече - в съчинението си "Български преселници в Италия през VI в."(1933) Винченцо Д'Амико съобщава, че дори до началото на XV в. в Италия е имало българи съхранили народностното си самосъзнание. На 23.V.1417 г. - пише авторът - българските благородници от гр. Верчели полагат клетва пред дука на Милано. Дни по-късно същото задължение поемат и българите жители на Милано. Към 1933 г. Д'Амико брои потомците на древните българи, живеещи в Италия, на около 3 милиона души.
679г. сл. Хр. - Котраг основава Волжка България
680г. сл. Хр. - Аспарух преминава Дунава

674/75 г.(или 680г.)- Кубер повежда своя народ на юг към Македония - Битолско, Прилепско и Солунско. Нанася шест поражения на преследващия го аварски хаган и се установява в Керамисийското поле. След разчитането на надписите около Мадарския конник историците са почти единодушни, че е имало съгласуваност в действията на Аспарух и Кубер при овладяването на земите южно от р. Дунав и в опитите им тук да пренесат центъра на българския държавен живот.

686г. сл. Хр. - Мавър - съратник на Кубер се опитва да превземе Солун.
688г- сл. Хр. - Аспарух втори път разбива византийците
706г. сл. Хр. - Тервел е провъзгласен за кесар от Император Юстиниан ІІ
716г. сл. Хр. - първи търговски договор с Византия
718г. сл. Хр. - българите разбиват арабите пред Цариград

За тези стенописи ми попадна още една интересна информация. В една от скалите пак там - Афганистан е открита маслен стенопис на Слъчневия бог, яздещ колесница. Във ведите го наричат Вирочана - или буквално преведено "Сияещата светлина през Вселената". Той - Слънчевият бог в скалите там е представлявал и по-високата 53м. статуя. (сега обявена за Буда). По-ниската, 37-метрова статуя е била женска и най-вероятно е на богинята Умай. За мен цялата тази композиция представлява Бога в Скалата - така позната от нашите тракобългарски светилища. Същият този мотив присъства навсякъде по каменните ни светилища - от Мадара до Дъждовница. Самите гигантски статуи там датират около 5 век преди Христа, макар светилището да е по-старо. Това е точно по времето на разцвета на българската държава там - Бактрия и столицата и град Балх (откъдето е родом и самият Зороастър). Погледнете и сравнете трапецовидните ниши на снимките от това скално светилище в Афганистан
http://en.wikipedia.org/wiki/Buddhas_of_Bamyan
със снимките от Дъждовница.
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...p&cat=0&page=11
За съжаление, самият Скален Бог е разрушен от малоумните талибани на 21.03.2001г. Малко по-късно, по съвпадение сигурно, талибанският режим прекрати съществуването си. Нашият туземен турско-комунистически режим (или поддържаната от него иманярска мафия, заедно с ДПС-ето) също си позволява да руши в България скални светилища. Аналогията е очевидна

http://www.vbox7.com/play:ce09a939

--------------------
Клипа е правен от Волжски Българин EdigerKhan, в него се виждат едни от най - извесните "Татари" Марат Сафин, Алсу. Както сами виждате няма и грам монголоидност както досега се опитваха да изкарат , че българите са имали.
-------------
Те са си абсолютно като нас!