Гадовете пак затриха сайта XNETBG

По въпроса с хостинга.Много приказки се изприказваха тука за България и неините проблеми.Дайте да се организираме потребители по градове/региони и да се виждаме наживо отвреме-навреме.Разговор очи в очи,създаване на приятелства(не виртуални).Евентуално и събиране на пари за добър сървър за сайта.Какво са едни 10 лв?Време е и на дело да покажем колко струваме.Скоро ще дам личен пример...

Елтимир го махнете, в най-прекия симчсъл. Аз ослепявам. И това не е е шега. Питаха ме и други, защато са забелзали. Да, ослеппявам и е вярно. Просто очите ми вече престават да работят. Съжалявам, приятели. Това е гадната истина. Поне в това Мирчева беше права. Ще умра сляп, тоест когато умра, очите ми няма да виждат.

Вероятно е имала в предвид, че когато тя умира ти ще си сляп за нейните мъки и агония.
Така, че да не ти пука за еврейката. Понякога предсказанията са с разместен смисъл, подобно на сънищата.

Това съобщение е редактирано от georgi_nz на 17.10.2007, 22:48

Изключително гадно се чувствам,бат Ангеле,когато някое от сетивата ми откаже да работи.Изпадам в ужас,и веднага след това-в бяс!
Разбирам те напълно,как да ти помогна от 400 километра?!
Стегни се,скоро ще се ВИДИМ!!!

Мещер, приятелю, все ще те позная, мечко такава! Само където сега си имаме едно коте. И знаеш ли къде ми ляга нощно време? На главата. Нататък не коментирам. Е, разчитам, че животните по-дабре различават приятелите. Значи - пристигай докато мога да те видя!

Бат Ангеле,старото Българско предание твърди,че когато в един дом почине човек-идва котка.
Повече преданието нищо не казва,мълчи по отношение причините за това.
От свой собствен опит знам,че наистина в дом на починал идва коте-не котка.Когато почина баща ми Никола Мещера през 96-а,още в Свищов дойде едно коте до камиона,в който товарехме багажа.Тогава не знаех и го оставих там.Като си дойдох в Дулово,дойде друго коте,което нарекох Кокита-на баща си.
Роди й се мъжкарче,което нарекох БАДЖО-под влиянитео на други събития.Кокита умря смачкана от кола пред моето заведение/което е на 50 години/.Излъгаха ме приятели,че я няма и я хвърлил един,когото мразя-в една шахта на канализацията...
Кокита имаше син-кръстих го БАДЖО,под вдлияние на други емоции.
Тоя котарак спеше отгоре на телевизора и на моменти падаше оттам/отвисоко/ карайки децата да се заливат от смях.Тоя котарак ,понеже него време аз и домашните се местехме постоянно,идваше винаги в новия дом.И отскачаше до кръчмата-на километър и нещо-в пек и студ.
И него го уби кола.На уж приятел...
Пуснах го в същата шахта,дето и майка му замина...

Сега имам нов приятел-един мъничък БАДЖО,СИН НА ПИПИТА...
За някои може да е смешно,но тия животинки са доста по-умни от нас.
БЪДЕТЕ ЖИВИ ВСИЧКИ!