|
Форум -> град Биляр и Волжка България
 град Биляр и Волжка България
| anti666 |
|
|
Тъй като се опитах да го публикувам в раздел Материали и по някаква неведома причина не се качва, отварям нова тема. Един превод от руски за града Биляр във Волжка България. В центъра на Биляр се е намирала огромна цитадела. Площадът и е достигал до 60 хектара. До него са се заполагали каменни къщи, където са живели царското семейство и приближените му. Най-големия разцвет Биляр достига в началото на 13 век: каменните и кирпичени сгради се подгрявали с подземна система за отопление (както в Плиска и Преслав, б.ред.), а сградите са били с остъклени прозорци. В Средновековието остъклението било голяма рядкост. В Биляр светлозеленото и светлосиньото стекло са го варили и издували редом до строежите. Руските летопосци наричали града “Великия град Биляр”. Тук са живели металурзи, ковчи, ювелири, шивачи и всякакви други занаятчии. По времето на глада в Русия рез 1024 и 1229 г. Богарият български град оказвал хумнитарна помощ с продукти на гладуващите руски градове и княжества... В Биляр са се събирали туърговските пътища от Иран, Русия, Каваказ и Византия, както и от Севера – Земята на Мрака. Пистигащите търговци отдалеко се настанявали в страноприемници. Развалините на една от тях се е съхранила до наши дни. Някога са били двуетажни и имали централно отопление. Но през 1236 г. , както и много други с здания са разрушени от монголските нашественици. Биляр, както и другите укрепени градове на Волжка България, е послужил като буфер срещу силата, която се надигала против Русия (както България за Европа при турското нашествие, б.ред.). Огромният, добре укрепен град след монголската обсада бил превзет, ограбен и разрушен. Според очевидци, “в течение на няколко дни монголите не оставили от града нищо, освен името”. Така загинал един от най-големите и развити градове на Волжка България, както и в средновековния свят като цяло. Градът е загинал, но богатата история остава. От 1967 в Биляр актино се водят разкопки (с идването на власт на Леонид Брежнев, който е от Набережни Челни – Волжка България, б.ред). Находките са толкова много, че останки от българска глинена посуда от 13 век може да се съберат от изораното колхозно поле. С падането на Биляр е свързана една легенда. По времето на нашествието на Батий 40 български девойки се укрепили на върха на планината в крепост, където я отбранявали от враговете (както българките в Калиакра, б.ред.). Когато паднала крепостта монголите започнали да закопават живи смелите жени-войни. Но те се превърнали в птици и отлетели. От този момент тези места се считат за свещенни както от мюсюлманите и православните, така и от тангрианите. Те считат за свещен ключа, биещ под планините (смисълът на това изречение е неразбираемо поради превода, б.ред. ). А на върха Ху-Джелар-Тау – планината на защитничките - в основата на стар дъб се поклоняват на древния езически бог, господаря на Небето Тангра, като оставят на клоните на дървото връзки с пожелания (както българските мартеници, б.ред.). Тук на свещенните места на Ху Джалар-Тау, никога не са правени разкопки. Според поверието, в тази земя са погребвали светите хора. И от мястото на технитя могили се открива прекрасния вид на долината, в която е бил удивителния град Биляр...
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
 |
|
|
| anti666 |
|
|
Ето го и адреса. http://www.vokrugsveta.ru/tv/vs/archives/?item_id=566Там още пише за "преогромен каменен стълп-минарето на Съборната джамия". Тук автора обърква стълпа за минаре от незнание (най-вероятно е мюсюлманин). Само за сведение, такива каменни стълпове има и в България - те имат доста по-различна функция, макар и да са по-ниски. При българите другото им име е стожери или ориентири. |
|
|
| Запознат |
|
Отдаден
Група: Участници
Съобщения: 1 759
Участник # 169
Дата на регистрация: 3-November 05
|
http://www.kroraina.com/fadlan/vb_1a.htmlВ горната връзка има и графични материали! | QUOTE |
Част I
Първа Българска държава
1.
Натрупването на прабългари около Етил създава предпоставки за учредяването на държава. Хан Алмуш от рода Дуло обединява племената Булгар, Баранджар, Сувари, Есенгел, Берсула.
БАРАНДЖАР са мюсюлмани, наброяват 5000 семейства. В културно отношение превъзхождат останалите племена. Предполага се, че са били жители на първата хазарска столица Берсилиq и градовете Беренджера и Варанца, разрушени от арабите. Баранджарците основават град Болгар (което означава "място за жертвоприношение").
ЕСЕНГЕЛ е племе, свързано с приурало-прикамския етнически масив. Главният град Ошел се намира край Етил.
СУВАРИТЕ по всяка вероятност са хунско племе, съдейки по писанията на Прокопий Кесарийски [Прокопий от Кесарии. Война с готами. Перев. Кондратьева С.П. М., АН СССР, 1959 г., стр. 407]. Главен град - Сувар.
БЕРСУЛА. Отъждествяват ги със сребърните българи. Основават град Биляр, наречен от руските летописци "Великият град на сребърните българи", а също "Великият град Болгар".
Местонахождението на тези племена определя и границите на Волжска България: на юг от р. Черемшен, на север р. Кама, на изток р. Шешма и на запад р. Свиняга. Съседните племена са Мордва, Половци, Башкири, Черемси. Маджарите (от древнопрабългарската дума "мадж" - съсед) са прогонени от прабългарите и те тръгват на запад.
* * *
Оформянето на българската нация край Волга е продължителен период. Племената враждуват помежду си. Младата държава е подчинена на хазарите. Синът на хана е заложник в хазарската столица, дъщеря му е съпруга иа кагана Йосиф, а след смъртта й той иска и втората дъщеря на Алмуш. От разрешаването на двата проблема - обединяване на нацията и постигане на пълен суверенитет – зависи ще я има ли Волжка България. Ханът вижда изхода в приемането на нова религия.
Легендата разказва, че персийски лекар излекувал Алмуш и съпругата му от тежка болест. След това той им разказал за пророка Мохамед и ханът приел вярата. Но това е легенда. Алмуш трябва да избира между юдейството, християнството и исляма. Хазарите са посветени в юдейството. Ако го възприеме, би означавало окончателно обвързване с тях. В Православната вяра са кръстени Византия и Дунавска България. Те обаче се намират далеч и в труден час не биха подали ръка навреме. От изток и север са езически племена, сред които славяните и финските народи. Най-големи политически изгоди би донесъл ислямът. Арабският халифат представлява в този момент огромна и силна империя, която се намира в сложни отношения с хазарите. Ето защо Алмуш предпочита вярата на Мохамед. През 922 г. пристигат пратениците на пророка от Багдад. Те са посрещнати радушно. Ханът получава името Джафар. Последният уверява делегатите, че вече тайно бил посветен в исляма.
Ислямът намира добра почва в България. Град Болгар се превръща в първото свято за мюсюлманите място след Мека. И сега тук пристигат паломници от цял свят. През XII и XIII в. в столицата се готвят религиозни учени от Персия, Египет и др. Европейският монах Г. Рубрук пише: "Българите са най-злите сарацини. По-здраво държат на законите на Мохамед от който и да е друг".
Въпреки че ислямът е твърдолинейна релйгия, българите я реформират. Жените никога не носят фереджета. Запазена е езическата традиция мъжете и жените да се къпят голи в реките. Нещо повече, нежният пол участва наравно с мъжете в лов и битки. Обяснението на подобни и единствени по рода си явления в мюсюлманския свят, вероятно е свързано с демократичния дух на българина. Всеки може да се срещне с хана, а почестите се свеждат до това посетителят да свали шапка и да я сложи под мишницата си.
Не може да се каже, че култът към Тангра е забравен. И днес в Татарстан, когато завали дъжд или когато времето се затопли, и въобще щом става дума за нещо хубаво, се споменава името на Тангра.
Въпреки сковаващите закони на религията българите си остават контактна нация. Те търсят изгодата, независимо от това какви са разбиранията или вярата на другата страна. Това тяхно качество им помага да оцелеят и да трупат богатства.
Има нещо мисионерско в двете български държави – и Волга и Дунав. Първите посвещават в исляма татарите, вторите издигат православната религия, чиито идеи са разработени в Константинопол, и покръстват източните славяни.
През 986 г. пратениците на двете български правителства се срещат в руската столица Лиев. Те поотделно обясняват каноните на своята религия пред Великия княз Владимир. Посланиците от Болгар му разказват, че мохамеданството забранява да се яде свинско месо, обрязват се, молят се по няколко пъти на ден, а след смъртта Мохамед дава на всеки по 70 жени. Владимир "сам любя жены и блуждание многое" отвръща, че обрязването и забраната за свинско месо хич не му допада, а колкото до това, да не се пие вино, отсича: "Руси ест веселие пить - не можем без того быть".
Разбира се, княз Владимир не е независим в решението си. Да оставим настрана, че книжовният език и буквите в Русия са български, което го задължава към православието. На юг са България и Византия, а на запад държавите са католически. Това значи, че мюсюлманската религия би създала големи проблеми на Русия. Владимир мъдро предвижда разширяването на страната да става на изток, където живеят главно езически племена. Не на последно място противопоставянето с мюсюлманската религия ще донесе на страната му нови завоевания.
И така, след Великия тюркски каганат, след Велика България на Кубрат, на географските карти са нанесени три български държави – Хазарският каганат, изповядващ юдейската религия; Дунавска България – православна страна – и Волжка България, наречена още в Х в. Велика България, посветена в исляма.
* * *
Съвременните летописци наричат Волжска България "Страна на градовете". Тук има около 1600 селища, сред тях 38 града са силно укрепени. И днес учените спорят коя е столицата на Волжска България: Биляр или Болгар.
Професор Алфред Халиков твърди, че е Биляр, тъй като "Биляр" означава "Великият български град Болгар". Сред изобилния материал от доказателства той изтъква например древната песен:
Вие казвате Булгар – Биляр
Вие навярно идвате от Булгар?
Български коне карайки,
Вие минавате даже през Хинда.
Липови чаши за кехлибарен мед,
Фаянсови чаши за медовина,
бисери, огърлици, рубини, сапфири –
всичко тече към Булгар.
[Халиков Алфред Хасанович. Кто мы - булгары или татары. Казан 1992, стр. 27]
Hramyt v Biljar.
Биляр. Храмът в центъра на града.
По предположение на съвременните архитекти
Biljar. Osnovite na hrama.Биляр. Основите на храма.
Вторият аргумент на г-н Халиков са размерите на Биляр. Градът има правоъгълна форма, както Плиска и Преслав. Заобиколен е от плодородни черноземни поля, а на север е планината Балангуз. Четирите ъгъла на правоъгълника сочат четирите краища на света. В центъра са построени дървена и белокаменна джамия. Общата площ на двете е 2500 кв.м. По мюсюлмански обичай те са обърнати на югозапад към Мека. В северната част на белокаменния храм се намира минаре. На север и юг от сградите са обществените кладенци, а на юг е царското гробище, в което са заравяли и аристократи. Зад минарето са разположени обществените зърнохранилища. Археолозите откриха в тях семена на около 20 вида културни растения. Няма съмнение, че в центьра са домовете и на най-изкусните занаятчии, защото тук е открита леярна за мед, работилница за бижутерия, оловен отпечатък от печата на новгородския княз Владимир.
Keramika ot BiljarКерамика от Биляр.
Вътрешния град заедно с центъра заема площ от 2 милиона кв.м. Сам по себе си това е най-големият български град, тъй като Суват е с площ 1 милион кв.м., а Болгар - едва 100 000 кв. м.
Вътрешният град е обкръжен със земен вал, който в началото на XII век е вече троен. В него живеят богати търговци, феодали, аристокрация, привилегировани занаятчии, стъклари, шивачи, ковачи, оръжейни майстори. Археолозите преброиха 30 тухлени дома и още десетки белокаменни. Останалите къщи се строят от дърво. Общият им брой е около 3000. Величествено и днес се възправят двата хълма, заселени със занаятчии. Очевидецът Джевалики пише: "В сградите има нещо общо със сградите на Константинопол. Той е велик град. Този град се казва Болгар. Той е велик град." [Греков, Б.Д. Калинин, Н.Ф. Булгарское государство в домонгольское завоевание. // Материалы из истории Татарии, вып. 1, Казань, Таткнигоиздат, 1948 г., стр. 153.]
Krevansaraj v Biljar. Биляр. Реконструкция на кервансарай.
Край главния вход на вътрешния град, зад линията на укрепленията, бил разположен Керван сарай. През XII в. дворът и част от сградата са засипани от укрепителни валове. Ширината им достига до 4 м височина и 10 м ширина. Дворът е ограден с висока ограда от дъбови колове, а зад тях имало ров, широк 4 м и дълбок до 2,5 м. В двора се намирал кладенец, изграден от дървени греди. Археолозите откриват и пещ за изпичане на тухли, която е двукамерна.
Сградата е построена от тухли и бял камък. Основата представлява правоъгълник. Стените са с дебелина до 1 м. На първия етаж те са облицовани с варовик, а на втория – с мазилка, украсени със стенописи. Помещенията са общо 6 с квадратна форма 3 х 3 или 4 х 4 м. Под пода на всяка стая на дълбочина от 60 до 120 см преминават димни отоплителни-канали. Те са направени от тухли и имат ширина 25-35 см. На три места са открити изходите за отопление на горния етаж. Централният канал е широк 50 см и той се свързва.с останалите перпендикулярно. Самата камера на пещта е с размери 300 х 100 см. В южния ъгъл на зданието е разположен масивен двусекционен портал с подпорни бази за стълбище, водещо към втория етаж.
Osnovi na sgrada v BiljarБиляр. Основи на сграда.
В централната част на вътрешния град археолозите откриват имение. Домът е с размери 11х11 м. Изграден е от недобре изпечени тухли. Дебелината на зидовете - до 100 см. Разделен е на 4 равни части. Помещенията се съединяват с врати, широки 100 см. Централната част на първия етаж има два куловидни издатъка. Предполага се, че това са стаи с вид на юрта; използвани за спални помещения. Преградните стени на втория етаж са разделени от тънка (от две тухли) преграда. Цялата сграда се отоплява от една пещ.
Съвременните разкопки откриха скелети на избити по време на монголското нашествие войници. Всичко ценно завоевателите са задигнали, но малкото останало, макар и разтрошено на части, говори, че тук е бил домът на болярин.
Външният град е с двойна и тройна укрепителна система с дължина 11 км. Валовете са укрепени с дъбови врати с дебелина до 6 м.
В предградието е градското гробище - 300 000 гроба, домове и вили. Тази част е защитена с ров. Общата площ на Биляр е осем милиона кв.м. Населението превишава 100 000 души. От града тръгват пътища към Скандинавия, Русия, Урал, Сибир Кавказ, държавите от Изтока.
Строителството на Биляр започва през 922 г., когато хан Алмуш укрепва държавата си срещу евентуално нападение от хазарите. В знак на благодарност, че е приел исляма, Багдадският халиф Муктадир изпраща 5000 майстори строители от Хорезм, Мерва, Хорасан.
Повечето учени са на мнение, че столицата на Волжска България е Болгар или както още я наричат - Булгар. Те пък се позовават на арабския пътешественик Ал Мухтали, който през 982 г. пише: "Болгар е град, разположен на р. Етил. В него всички са мюсюлмани. От Болгар излизат 20 000 конници. С всяка войска, колкото и. голяма да е тя, те се сражават и я побеждават". [ Халиков, А. Х. Первое государство. Казан, Татарстан кетап, 1991 г., стр. 70.]
Писателят Ал Балхи допълва, че жителите на Болгар живеят в дървени къщи, които им служат само през зимата. Лятото те се пренасят в юрти. Юртата на царя е най-голяма, побира 1000 души и повече. Застлана е с персийски килими. В средата е тронът, покрит със скъп византийски плат [Ковалевский, А. П. Книга Ахмета ибн Фадлана о его путешествии на Волгу в 921 – 922 г. Харьков, 1956 г., стр. 137.].
В Болгар има запазени няколко сгради, но те са строени след татарското нашествие: малкото минаре, Черния дворец, северния и източния мавзолей. Голямото минаре рухнало през 1741 г. поради слягане на почвата, а Белият дворец се срутва преди петдесетина години.
Днес само можем да съдим за величието на града. В центъра се издига храм с размери 32 х 34 м. Правоъгълният покрив се държал на 20 шестогранни колони с капители. От четирите му ъгли и сега са запазени част от многостранни кули с покрив във вид на шатра. Голямото минаре било високо 26 м. и до върха се стигало по 72 стъпала. На него се е изкачил Петър Велики, когато пътувал по Волга на поход. Той заповядал мейстори да го ремонтират. Направил го, защото фамилията Романови тръгва оттук.
В Северния и Източния мавзолей са погребвани аристократите. Досега тук не е посочено със сигурност нито едно царско погребение. Надгробните плочи са надписани с арабски шрифт, който е възприет веднага с приемането на исляма и твърде рядко вече е използван йугорографичният. Текстът на епитафиите е комбиниран: "благочестивите" думи са на арабски език, останалите - на български. Например:
1. Той е жив, който не умира (Аллах)
2. а всичко живо ще умре
3. Оураз син на Алп
4. Надгробен знак. Да бьде милостив Аллах над него
5. Милост обширна. От света
6. си отиде по летоброенето
7. 709 (по мюсюлманския календар – бел. авт.)
8. Раджата месец девети десети ден
9. беше. Смьртта е врата
10. и всички хора
11. в нея ще влязат.
[Мухаметшин, Д. Г., Хакинзянов, Ф. С. Эпиграфические памятники. города Булгара. Казань, Татар кетап, 1987 г., стр. 63. ]
В епитафията 1-2 и 9-11 ред се считат за "благочестиви" и са на арабски език. Останалите са на български. Или пък:
1. Той е жив, който не умира
2. Тая гробница е на девица
3. Скромна и целомъдрена
4. Благочестива, търпелива, постеща
5. Фатимелчи, дъщеря на Айуба, син на Мечк, син на
6. йунус ал Булгари. Боже мой, помилуй я
7. с милост широка. Отиде при милостивия Аллах всевишен
8. На 22-годишна възраст. Умря
9. в новолуние реби II. По хидже в 7
10. сто единадесет.
[Пак там.]
Черният дворец се използва не само за погребения, но, както предполагат съвременните учени, и за правосъдие. На първия етаж арестуваните чакат оковани да бъдат изведени горе, където ще се реши съдбата им.
Около малкото минаре, високо 16 м, е ханското гробище. От върха му се открива гледка към противоположната страна на Волга - част от града и укрепителния ров. Днес оттам се вижда ровът, тучни пасбища и гора в далечината. Такава е орисията на великата държава - руини, обрасли с трева. В близост до Волга, на мястото на някогашните къщи, расте вековна гора.
Белият дворец е най-посещаваното място след джамията. В него е градската баня. Подът и стените се нагрявали така, че трябвало да се обуват налъми. Водата се топлела в цистерни, иззидани от бял камък. В палатата се провеждали събрания, политически дискусии, плетели се интриги. Артисти изнасяли програми.
Сградите в Болгар са от камък, измазани с хоросан. Отвътре те се разписват оскъдно, съгласно мюсюлманските канони, с геометрични и епиграфични елементи, в син и розов цвят. Камъните се добиват през зимата от другата страна на Етил. Блоковете се хлъзгат по дебелия над метър лед до града.
Сувар съперничи на столицата. "Строенията му са величествени. Полята многочислени и другите богатства обилни", пише в една хроника. Градът е с квадратна форма. В центъра се намирал двуетажен дворец от тухли, украсен с полуколони.
Сувар си сече собствени монети, докато хан Алмуш не го подчинява на властта си. |
|
|
|
| Запознат |
|
Отдаден
Група: Участници
Съобщения: 1 759
Участник # 169
Дата на регистрация: 3-November 05
|
| QUOTE | Двуседмичник на Агенцията за българите в чужбина брой 22/1997 г. 15-31 декември
България, София 1000, бул. “Дондуков” N2 , тел.: 804 674, 981 35 39, факс: 819 177
E-mail: aba@Bulgaria.net
ЕКСПЕДИЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТИ В ТАТАРСТАН ПРАВИ ОТКРИТИЯ
ВОЛЖСКИ БЪЛГАРИ И ДНЕС ТАЧАТ БОГ ТАНГРА
Максим КАРАДЖОВ
Цветан ТОМЧЕВ
Щом излезеш от Казан, столицата на днешен Татарстан, попадаш в безгрижието на степта - няма график на автобуси, селата са на 100 км едно от друго... Ето на това място се озова експедицията на в. “Нощен Труд” до Татарстан, осъществена с финансовата подкрепа на фондация “Отворено общество”.
Първо стигаме Чистопол, като минаваме река Кама с ферибот - огромна, мътна и силна, - пред нея Дунав ни прилича на Перловската река. След два дни път от Казан с джип по черните друмища стигаме село Билярск. Директорката на музея Любов Салникова е била на Златните пясъци преди 20 години и сега ние сякаш я връщаме в младостта. Мигновено зарязва всичко, изтрива и съветско-татарската научност от знанията си за древния Биляр и започва да разказва.
Наблизо минавал пътят на коприната
Край столицата на волжките българи, основана в IX век, минавал пътят на коприната. Сведенията за Биляр са предимно от арабски пътешественици и търговци. Затова и името Болгар се е запазило в хрониките с арабската транскрибция - Биляр. И сега около селцето има камари от кости на камили. Биляр стигнал разцвета си през XII век, когато бил третият по големина град в Европа и Близкия изток - разположен върху 700 хектара. (Париж тогава е бил 430 хектара, Самарканд - 218, Багдад 750, Киев - 150, а Константинопол - 1600 хектара.)
Волжките българи приели исляма от арабите в 922 г., за да получат от тях помощ в отпора си срещу хазарите. “У нас ислямът уби българското, у вас - православието!” - казва историкът от Казан Фаргат Нурутдинов
На 4 км от града и днес е живо светилището на бог Тангра. В гъста дъбова гора, на възвишение се намира хилядолетен дъб - символ на Бога. В подножието му е изворът “Святой ключ”, така го наричат руснаците. Те не знаят, че това е тангристко светилище, но всички си пълнят тубите от лековитата вода. Навсякъде се натъкнахме на поверието, че където са отсядали древните българи, там водата после става лековита. Съзираме семейство с 10-ина годишна дъщеря да рие с лопатка около свещения дъб. “Глината тук също е целебна за кожата, за стомаха. През Отечествената война хората са яли само нея и така са оживели” - разказва водачката ни Любов Салникова, директор на музея в Билярск.
След опожаряването на Биляр
българите преместват столицата си на брега на Волга. Мястото не е случайно - преди това тук било първото поражение на Чингиз хан. Българският цар Челбир го победил в 1232 г. и върху полето на победата започва изграждането на Велики Болгар.
Доскоро това чудо на архитектурата било скривано под името село Куйбишев /да не се бърка с град Куйбишев - б.а./. Дотам може да се стигне само по Волга. На 114 км южно от Казан корабът ни акостира на малко спретнато пристанище с нов величав надпис “Болгарьi”. След 4-5 км из гората излизаме пред традиционна съветска деревня. Чак в края на калната _ улица прозираме белокаменните куполи на древни български мавзолеи и дворци.
Овалният мавзолей е гробницата на победителя над Чингиз хан - цар Челбир. Вътре са струпани надгробните плочи и на други волжко-български владетели. Пред мавзолея заварваме богомолци, които идват тук на Хадж. Велики Болгар се смята за “Северната Мека на мюсюлманите" и хора се стичат от цял Татарстан, Чувашия, Башкортостан, Марий Ел и други бивши съветски републики.
Зам.-директорката на архитектурно-историческия комплекс г-жа Раиля Симошева ни съобщава, че в началото на юни 1997 г. в Болгар се проведе среща-конференция на всички места, назовани с името Болгар. “Сега, казва тя, все по-често ни питат: “Българи ли сме, кой ни забрани да се наричаме българи?” Аз се ровя в историята и какво се оказва? Петър I е идвал тук и дори е издал царски указ за съхраняването на архитектурата на Болгар. Екатерина Велика също е идвала и е наричала хората тук болгари. През XIX век тук са се назовавали мюсюлмани или българи, но никога татари. Това име се появи през XX век”, твърди Раиля Симошева.
За конференцията в Болгар се обадили жители от незнаен остров на устието на Волга до Астрахан. Те пишели, че селцето им също се казва Болгарьi. В момента били около 500 жители, потомци на бягащи от болшевиките през 1917 г. На острова очевидно не достигнали указанията на Сталин и хората си запазили името!
На снимката:
Велики Болгар - мавзолеят на българския цар Челбир, победил ордите на Чингиз хан.
Фото: Цветан Томчев
Заличаването на националността
Смехотворно е днес да избуява сляп национализъм на базата татари или българи. Царизмът, а после и сталинизмът са туширали възможността поне за цвят тук да се съхрани българска етническа група. От 1928 г. българският език е забранен в училищата, а паспортите на всички са подменени и в графа националност съветските другари са изтрили “болгар” и са написали “татар”, “чуваш”, “мордвин” и др. Бащицата на народите специално работил върху изчезването на българите. Над 50 хиляди са разстреляни, други са разселени в съседни републики, а останалите до 1939 г. са със сменени паспорти. Проблемът е, че когато Иван Грозни превзема Волжка България, е подписан договор за анексията й, но в него не бил упоменат срок за изтичането му. И днес, ако съществуваше монолитна българска общност в Татарстан, тя би имала юридическо право да търси право на суверенитет... Затова Москва не преименува местните люде и в монголи - има Монголия, а в събирателното име татари.
Факт за българското самосъзнание на жителите на град Казан, столица на днешен Татарстан, е поведението им по време на Руско-турската война. При обявяването й през 1877 г. мюсюлмани-татари започнали да събират пари за подпомагане на Турция. Тогава българите, също мюсюлмани, разкрили тази мрежа и предупредили руснаците. След няколко години, през 1884-та, отмъстителни татари за една нощ изклали над три хиляди българи и опожарили библиотеките им. После пък НКВД, през 30-те години, се заело да прочиства държавните библиотеки. Тогава волжките българи преписали епоса си от арабски на кирилица и съветските другари не обърнали внимание. Именно от тези източници сега се подготвя вторият том на книгата “Джагфар Тарихъ” /историята на Джагфар-б.а./, чийто първи том втрещи руските и татарските националисти.
Журналистическият екип Максим Караджов и фоторепортерът Цветан Томчев подготвят книга с богат фотоматериал за историята на Волжко-Камска България. Тя ще излезе от печат в средата на януари 1998 г. Желаещите да я имат могат да се свържат с авторите на следния адрес: България, София-1000, бул.”Дондуков”52. Издателски комплекс “Труд”, за Максим КАРАДЖОВ. E-mail: media@mbox.digsys.bg
20-03-98
|
|
|
|
| anti666 |
|
|
"На 4 км от града и днес е живо светилището на бог Тангра. В гъста дъбова гора, на възвишение се намира хилядолетен дъб - символ на Бога. В подножието му е изворът “Святой ключ”, така го наричат руснаците. Те не знаят, че това е тангристко светилище, но всички си пълнят тубите от лековитата вода. Навсякъде се натъкнахме на поверието, че където са отсядали древните българи, там водата после става лековита. Съзираме семейство с 10-ина годишна дъщеря да рие с лопатка около свещения дъб. “Глината тук също е целебна за кожата, за стомаха. През Отечествената война хората са яли само нея и така са оживели” - разказва водачката ни Любов Салникова, директор на музея в Билярск". Благодаря Запознат за уточнението. Чудех се какъв е бил този ключ, за който пише, макар определено да има и допълнително значение, известно само за колобрите. Ето и снимката на пътеката към върха на това свещенно място сред дъбовата гора.
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
 |
|
|
| anti666 |
|
|
Както отбеляза Йордан, стълповете са свързани с идеята за Световното дърво или вертикалната ос между Горния, Средния и Долния свят според Тангрианството.
Ето и откъс от статия на български учен по този въпрос;
"Именно във фолклорната астрономия значими стават две от названията на Плеядите - Стожери и Седмостълпци, според които то се осмисля за сезонен заместител на Полярната звезда. Самата тя е Златен стожер, коневръз, около който кръжат звездите коне, а в определен момент от годишния кръговрат Плеядите поемат нейната функция и парадигматично ги снемат на Земята при организацията на пространството в обреда. Звездният куп от съзвездието в песните се означава с "дребни звезди", които играят - "дребни звезди не играйте", с "вито хоро на небето", а постоянното им число е седем ("после тях излиза Кокошката, която се състои от седем звезди") Съзвездието Плеяди е означено чрез седем ямички, подредени в правилен кръг над танцуващия с тъпан и палка в ръце гол шаман от рисунката графит върху каменния стълп Мечока. В тази сцена е засвидетелствана най-сигурно ролята на Плеядите на път (отвор), по който ще бъде отведена на Небето душата на изобразения в краката на свещенодействащия шаман болник (новопосветен или мъртвец).
За проекция на съзвездието Плеяди били разпознати, доколкото небесната топография е образец за земната, тъмнозелените кръгове трева сред пасбищата, чиято поява на нашата географска ширина след топли дъждове през април-май и октомври-ноември съвпада с крайните положения в годишния му кръговрат. Тези кръгове били сакрализирани и за тях се вярва, че са самодивски игрища с място за Свиреца в центъра на кръга. Според легенда известното Вильо Коло в Кюстендилско Краище било напуснато от самовилите, защото в центъра на кръга бил хвърлен трупът на куче. Характерни за тъмнозелените кръгове са колониите от дребни ядливи гъби (marasmius oreades), наричани "челадинки", "джунджулки", "гвоздейки", "кокошинки". Последното име ги обвързва с Плеядите във фолклорната астрономия, тъй като практиката да се предпазват стадата под покрив срещу Летен Тодоровден се осмисля с вярването, че завърналата се след мътенето Квачка "изтръсква перушината и кокошинците си" на земята върху стоката.
Както се вижда, във фолклорната астрономия Плеядите се представят не само като стълп, но и като кръг, което позволява чрез тях да се осъвместяват двата модела за пространство - по хоризонтала и по вертикала и съответно да се снемат в топографията на обредите при обхода в кръг според описанията им за Марково, Пловдивско и за Стеблео, Дебърско. Преданията за Михалци, Павликенско и за Симеоново, Софийско не посочват стълп или гроб, но на около 5 км от Михалци се намира известния античен стълп (Стълбо, Марков камък), който е запазената част от хероон със статуя на Тракийския Херос, а в случая със Симеоново обходът в кръг от Харачи бей започва (и завършва) "от стубело при Дървеница".
|
|
|
| anti666 |
|
|
А относно Свещенния Дъб и лековитото аязмо в Волжка България, същите неща има и на много места в България. Какво съвпадение, нали? Едно от тях е на Кръстова гора в Родопите, където също има лековит извор до свещенно дърво. Може би Йордан може да каже нещо повече за това място, ако смята че трябва да се знае.
|
|
|
| Севар |
|
Отдаден
Група: Участници
Съобщения: 2 371
Участник # 13
Дата на регистрация: 11-July 05
|
| QUOTE (anti666 @ Jan 14 2007, 01:39 PM) | Тъй като се опитах да го публикувам в раздел Материали и по някаква неведома причина не се качва, отварям нова тема. Един превод от руски за града Биляр във Волжка България.
В центъра на Биляр се е намирала огромна цитадела. Площадът и е достигал до 60 хектара. До него са се заполагали каменни къщи, където са живели царското семейство и приближените му.
Най-големия разцвет Биляр достига в началото на 13 век: каменните и кирпичени сгради се подгрявали с подземна система за отопление (както в Плиска и Преслав, б.ред.), а сградите са били с остъклени прозорци. В Средновековието остъклението било голяма рядкост. В Биляр светлозеленото и светлосиньото стекло са го варили и издували редом до строежите.
Руските летопосци наричали града “Великия град Биляр”. Тук са живели металурзи, ковчи, ювелири, шивачи и всякакви други занаятчии. По времето на глада в Русия рез 1024 и 1229 г. Богарият български град оказвал хумнитарна помощ с продукти на гладуващите руски градове и княжества...
В Биляр са се събирали туърговските пътища от Иран, Русия, Каваказ и Византия, както и от Севера – Земята на Мрака. Пистигащите търговци отдалеко се настанявали в страноприемници. Развалините на една от тях се е съхранила до наши дни. Някога са били двуетажни и имали централно отопление. Но през 1236 г. , както и много други с
здания са разрушени от монголските нашественици.
Биляр, както и другите укрепени градове на Волжка България, е послужил като буфер срещу силата, която се надигала против Русия (както България за Европа при турското нашествие, б.ред.). Огромният, добре укрепен град след монголската обсада бил превзет, ограбен и разрушен. Според очевидци, “в течение на няколко дни монголите не оставили от града нищо, освен името”. Така загинал един от най-големите и развити градове на Волжка България, както и в средновековния свят като цяло.
Градът е загинал, но богатата история остава. От 1967 в Биляр актино се водят разкопки (с идването на власт на Леонид Брежнев, който е от Набережни Челни – Волжка България, б.ред). Находките са толкова много, че останки от българска глинена посуда от 13 век може да се съберат от изораното колхозно поле.
С падането на Биляр е свързана една легенда. По времето на нашествието на Батий 40 български девойки се укрепили на върха на планината в крепост, където я отбранявали от враговете (както българките в Калиакра, б.ред.). Когато паднала крепостта монголите започнали да закопават живи смелите жени-войни. Но те се превърнали в птици и отлетели. От този момент тези места се считат за свещенни както от мюсюлманите и православните, така и от тангрианите. Те считат за свещен ключа, биещ под планините (смисълът на това изречение е неразбираемо поради превода, б.ред. ). А на върха Ху-Джелар-Тау – планината на защитничките - в основата на стар дъб се поклоняват на древния езически бог, господаря на Небето Тангра, като оставят на клоните на дървото връзки с пожелания (както българските мартеници, б.ред.). Тук на свещенните места на Ху Джалар-Тау, никога не са правени разкопки. Според поверието, в тази земя са погребвали светите хора. И от мястото на технитя могили се открива прекрасния вид на долината, в която е бил удивителния град Биляр... |
Неведомата причина е, че всеки материал преди публикуване минава през админа
|
|
|
| anti666 |
|
|
| QUOTE (Севар @ Jan 16 2007, 01:40 PM) | | QUOTE (anti666 @ Jan 14 2007, 01:39 PM) | | Тъй като се опитах да го публикувам в раздел Материали и по някаква неведома причина не се качва, отварям нова тема. Един превод от руски за града Биляр във Волжка България. |
Неведомата причина е, че всеки материал преди публикуване минава през админа и не става на секундата.
|
Неведомите причини продължават, но няма значение. Предполагам няма достатъчно място в галерията. Ето и една уникална снимка от подобни стълпове и колобър с тъпан. Не е правена в България и не е фотомонтаж. Направена е на място, където те нямат проблеми с властите.
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
|
|
|
Абонирай се за тази тема
Получавай известие по email всеки път, когато някой публикува съобщение в тази тема, докато те няма.
Абонирай се за форума
Получавай известие по email всеки път, когато някой публикува нова тема в този форум, докато те няма.
Свали / Принтирай темата
Свали си темата в различни формати или виж версия, подходяща за принтиране.
|
Помощ
Участници
Календар
Публикувано на: 15.1.2007, 13:36
Страници: (2) [1] 2