Бахти, одъртявам и сам си го вкарвам. Вместо да наметкам, накратко чувашката митология, както са го направили руснаците, аз - "Мара Подробната", да обогатя, да разширя, с повече божества, с повече обяснения за тях. Убаво, ма, тва е превод от един такъв проклет език като руският;))) Ама, защо го правя? Да, защото излиза некой и казва: - Ама, ние не сме азиатци, ние сме европейци! Европейка си ти, оти си убегала в чужбина и са ти аресали благинките на животя там;))) Не си, ей туа и не едеш "Хуя на Съдбата" да върнеш българите към самите тях;))) Тва е голем хуй, вервайте ми;))) Затва, Серафимката бичи да сме траки сиреч хей-хуй-ропци! По-лесно е, а и има много благинки!;))) Да си Българин е адски трудно!

(БЕРЕКЕТ – уж турска дума)

ПЕРЕКЕТ (Перегет) е божество на пестеливостта и изобилието в традиционните религиозни вярвания на чувашите. Според техните вярвания Перекет имал баща, майка, жена и много деца; от него зависи благополучието на семейството, щастливият брак, плодородието на нивите и добитъка, а също така се смяташе за пазител на земните съкровища. В молитвите Перекет се споменава след Тура, Пюлехще и божествата Хевел, Уйах, като го молят за успех и милост. Неговите жертвени дарове са хляб и бира.



ХАРПАН - КУРБАН
Вижте кво, русначета с малки колачета;))) при чувашите Харпан е божество, което какво? Освещава принесените жертви на върховния бог Тура и спомага те да достигнат до него;))) Това е типично митологично и няма как да е привнесено от исляма. Ша ма извинявате, ама "курбан" произлиза от "харпан", не обратното. Не бива да се забравя, че курбана е обредна жертвена храна, докато Харпана е онази сила, която е освещава , т.е. прави я "угодна" , "Приемлива" за Тура. Той е нещо като ОТК на жертвените дарове, като сито. Не всички жертвоприноси са вибрационно хармонични. Затова, понякога молбите съпроводени със съответните жертвени дарове не се приемат от Небето.
========================================
В древности во время молений добрым небесным силам особая жертва предназначалась божеству Хăрпан (Хорпан, Хорбан,
Хурпан, Хурбан, Кăрпан) (матери Пÿлĕхçĕ), которое возносило
принесенную жертву людей к Турă [Вишневский, 1846, с. 4; Сбоев, 1865, с. 57, 106]. Наиболее точную дефиницию персонажа
дает этнограф и протоиерей В.П. Вишневский: «Хурбан – ходатай у мун тора (всевышнего Бога) и прочих божеских существ,
коему при жертвоприношениях чуваши прежде всего приносят
жертву, дабы он не препятствовал жертве достигнуть того существа, коему она приносится, и, быв задобрен, донес ее по назначенью» [Вишневский, 1846, с. 4].
Высокий статус данного мифологического персонажа также подтверждается его нахождением в одном ряду с Турă, Турă
амăшĕ, Пÿлĕхçĕ, Пихампар и Кепе. В источниках Хăрпан нередко
фигурирует совместно с Кепе (в комбинации Кепе-хăрпан). Не
случайно чуваши клялись и давали слово друг другу в чем-либо, обращаясь к указанным божествам, как к гарантам исполнения клятвы, а также подтверждая акт совершением в честь них
жертвоприношения [Чăваш халăх пултарулăхĕ. Мифсем, 2004,
с. 72]. В семейно-родовом молении картиш пăтти, проводимом
в связи с переводом домашнего скота на стойловое содержание,
Хăрпан и его мать Хăрпан амăшĕ упоминались сразу же после
«великого бога» Мăн турă и его матери Мăн турă амăшĕ [Чăваш
халăх пултарулăхĕ. Пилсемпе кĕлĕсем, 2005, с. 164]. Между тем
у В.К. Магницкого Хăрпан помещен на 9-е, у В.А. Сбоева – на
18-е, у Н.В. Никольского – на 29-е место. А в списке К.С. Мильковича он вовсе отсутствует.
В литературе Хăрпан дефинируется как божество жертвы,
жертвоприношений. Примечательно, что этим же словом чуваши называли должностное лицо, занимавшееся сбором жертвенных продуктов по домам в период проведения обряда изгнания
злых духов и болезней сĕрен [Чăваш халăх пултарулăхĕ. Ача-пăча фольклорĕ, 2009, с. 179; Салмин, 2007, с. 98, 397]. Источники указывают на существование особых божеств Çĕр Хăрпан, Карта
Хăрпан, Ĕне Хăрпан и Ут Хăрпан (земельный, загонный, коровий
и конный Хăрпан), которым также молились чуваши [Ашмарин,
1937, вып. XIII, с. 99; Ашмарин, 1929, вып. III, с. 320; Ашмарин,
1941, вып. XVI, с. 362].
Большинство исследователей единодушно в том, что небесное божество Хăрпан происходит от арабского слова kurban
«жертва», «жертвоприношение» и становится частью чувашского пантеона под воздействием мусульманства [Сбоев, 1865,
с. 106; Месарош, 2000, с. 27; Денисов, 1959, с. 75–76; Федотов,
1996, т. II, с. 333]. Н.И. Ашмарин, соглашаясь с данной этимологией, считает, что теоним возник «под влиянием истолкования последнего при помощи сближения его с чувашским
глаголом хăрт (хырт, хорт) «сушить»». Указанному божеству чуваши Белебеевского уезда Уфимской губернии молились со
словами Хăрпан, ан хăрт, ан типĕт «Хурбан, не суши, не засылай засухи» [Ашмарин, 1902, с. 120–121; 1921, с. 94]. Согласно
Д. Месарошу, исконной семантикой лексемы Хăрпан (< kurban) является принесенное в жертву «Богу» животное. «А позже,
когда перестала существовать связь между чувашами и мусульманской культурой и затуманилось значение данного слова, во
многих местах оно было полностью забыто», – заключает религиовед. Так, к началу XX в. представления низовых чувашей об
указанном божестве исчезли, однако в ряде селений (особенно «северных») словом Хăрпан стали называть отца верховного
бога Тор ашшĕ (или Ват торă «старый Бог»), что, по мнению Д. Месароша, объясняется приношением ему в жертву белого
барана [2000, с. 27].
В период проведения обрядов учук и чÿклеме обращение к «божеству жертвы» было обязательным. Чуваши просили у Хăрпан и матери Хăрпан амăшĕ не сушить людей, скот, землю, воду
и хлеба; защитить их от природных стихий, воров и разбойников; дать богатый урожай зерновых [Ашмарин, 1935, вып. VII, с. 183;
Ашмарин, 1941, вып. XVI, с. 362; Чăваш

Шербетя се сочи за иранска дума с доста широко разпространение, но при чувашите "шерпет", това е просто разбъркан мед с вода или подсладена вода с мед. Интерес ми предизвикаха и линовете за бира;))), както и пашалу - мекица. Интересно е, че лина или ваната в руският текст бе наречена "чан" и за малко да отече съзнанието ми в посока на нашата дума "чан";))) Що го турнах тва за ваните/линовете? За да се досетите бе, хърсъзи, за кво са нашите двуделни скални родопски линове! Серафимов - капут! Тюх, чи бавно зацепвате!;)))
=========================================
От меда, закупен с дарените пари в киремета, участниците в ритуала, приготвят медена вода - "шерпет", който се разливал на всички в малки чаши. Често вместо шерпет се приготвяла традиционна бира заради божеството Киремет, но и в случаите на молитви към други божества. По време на провеждането на обрядите посветени на боговете в пивоварната поставяли няколко вани (линове-б.р) ; малка вана (лин) за Киремет, голяма за Тура – върховният Бог. Наред с приготвянето на празничната храна е имало обичаи за събиране на готови палачинки и питки от населението. Хората донесоха брашно и малц. Процесът на печене и готвене се провеждал следобед. Месото и овесената каша се готвили отделно. Съпругата на стопанина, който е продал бика е натоварена със задачата да сготви кашата. Подобно на бирата, кашата се вареше в два казана; единият предназначен за Киремет, другия за Тура. Овесената каша раздавали за Киремет и добрите духове. В средата на кашата правели ямка, където слагали масло и отгоре мекица (пашалу).


Пашалу на чувашки, на наш български - мекица;))) която е не само всекидневна, но и обредна храна, както при нас. Навремето, много се раздваха мекици по Задушниците....
Тва преводите на обрядите, ич са не лесни;))) Там има секва терминология свързана с храните, която ич не си и мислил, че съществува и почва едно търсене, за да видиш, кво точно е тва.
https://www.culture.ru/…/chuvashskaya-nacionalnaya-vypechka…


ЕРКЕЧ;))) Това помежду другото, вчера го прочетох. Не, щото обясненията в интернет са, че старото име на село Козичино - Еркеч било турско;)))

Яркăч – поясное женское украшение.
Оно носилось по бокам на поясе и представляло собой два куска вышитой ткани с бахромой из шерстяных ниток на конце. Это украшение являлось женским оберегом, на
котором обычно вышивались символы –
Мировая Гора, Мировое Древо, небесные
и подземные светила, которые вместе изображали трехуровневый Мир (ил. 137. 1, 2).
Все виды вышеперечисленных женских украшений являлись одновременно и символами Мироздания и женскими
оберегами. Отметим, что сарă в отличие от йĕс хÿре и яркăч могли носить и маленькие девочки.





Вар (сув.булг.) – ограда, овраг. Днешната ни българска дума "вардя" - "пазя", "охранявам" или както си гълча аз: "не е вар, да прайш еди какво си", то това при мене не повна откъде ми иди, тоя израз, ама си го ползвам.

Кӑвар (сув. бълг.) - горящ, нажежен до червено въглен, символ на огнището и семейното благополучие. Символизира светкавицата и има етимологична и функционална връзка с божеството Хевел (Слънце).
(Сравни "кавардисвам", "кавардисване" и т.н. в съвременният дунавско български. Дума, считана, че е с турски произход)

Чартак (сув. бълг.) - постройка на свещените места Уйчук и Киремет, с три стени, с отворена страна на изток, без прозорци. Чартаци се наричали и сградите в гробищата, но те често имали прозорци и двускатни покриви, поддържани от колони. Както показва археологията, суварските българи са издигали чартаки - "храмове" и домове на огъня върху светилища, разположени на високи места, и то още през периода на Салто-Маяцката култура и дори по-рано. Чортаг, Хордаг (авест., пехлеви) - религиозна сграда с едно централно помещение без прозорци. Той е бил широко разпространен в древен Иран. През периода на източния елинизъм в традиционния дизайн на чартака се появява колонна система.



Чувашите и другите народи от Поволжието освен ежегодните моления правили и големи събори (примерно един път на три години).Някои източници отбелязват, че на такива обряди присъствали не по-малко от хиляда човека. Доста често чувашите извършваха тези мащабни жертвоприношения на Киремет заедно с марийските и мордовските селяни. „Има сведения за съвместни обряди на чувашкото, марийското и мордовското население, например, такива обществен и моления се извършвали през 17 век в провинция Алатир”. Тези голeми и общи обряди, долните чуваши наричат „асла Киремет”,а горните чуваши „ман Киремет”.

Б.р.: Аслъ, де... Всъщност тази дума вече излезе от говора ни, но през 20 век се ползваше редовно. Има я и в турският, безспорно, но там значението е малко по-различно. При нас е в смисъл на истинност. При чувашите я виждаме като „асла” - "асла Киремет" - "велик Киремет", "ман Киремет" - "голям, велик Киремет". Но, с поред мен към значението на думата „асла” – „велик”, трябва да се прибави и значението „истински”, „истинен”.

Аслачи (Аслă Ачи / Мăн Ачи / Ача Турă) -

Представен е като среброкос старец в блестяща златна броня. Седнал е в небето на златен трон и държи в ръката си голям златен жезъл (ман ъйлтан туя ) с перлена дръжка (мерчен шарса) и наблюдава през отвор живота на земята, както и хората в домовете им през комина - поради тази причина хората понякога затварят комина с тапа (тене пакки). В горния свят, на 7-то небе е жилището му Aчa Tора сурче. Неговият златен дворец (ъйлтан/илтан керем) е пълен с изобилие и богатства и има седем отделения (сич пюлем), където се съхраняват книгите на съдбата. Пред двореца му има стълб Юпа с халка (лаша унки) за връзване на коне за езда (Тур-лаши) и вита стълба, свързваща небето и земята. На неговата свещена синя поляна със златна трева пасат различни птици, животни и зверове, понякога той ходи на лов със сокол на ръка и хвърля златни стрели (мълнии). Също така, той използва тризъбеца като оръжие. В двореца си, той има и канцелария Пюлех , откъдето праща и предава заповеди и новини. Врагът на Аслачи е злият дух Келе (сред другите чуваши, това е Шуйтан, Йерех и дори Киремет). Той е създател на света. По негова заповед плуващата в големият син океан, патица Чомга се гмурна на дъното и извади в клюна си тиня, от която започна да плете плаващо гнездо, което прерастнало в земната суша. Според една от представите, Аслади язди по небето на белият кон Шоркона, а оръжието му са гръмотевичните стрели. И отива на изток, откъдето си взема за жена Утринната звезда (Зорницата), спасявайки небесната майка от ада. Чувашките деца правят тризъби вили от клони - символ на Аслачи, които хвърлят срещу злите духове.


Б.р.: Аслачи, от „Асла” – „велик”, вероятно е и със значение "Истинният";))) Чувашката версия на алпа Бури Барс, който както помните имаше, какво? Окото на Истината;))) и тризъбеца на Тангра наследен от алпа Чулман. Затова е написано на онзи надпис "Българите сториха много добрини на християните, но християните не им отвърнаха със същото, но, Бог вижда!";))) Така. Оттук, дори аз, бих извел и думата "ашладисвам", която досетете се, въобще не е турска. Нейното значение е "правя го истиннен", ашладисвам го;))) сиреч правя някого истинен или нещо истинско, което не прочи всъщност, синонимно да означава "оплождам го";)))

Д. Р.: прочитайки този пасаж : "Аслади язди по небето на белият кон Шоркона" - в съзнанието ми изплува едно народно определение за кон -"Шарколия"...

Й. С.: Taка е, за Шарколия става въпрос или както има една студия в ПДФ формат в нета, в крайна сметка, автора достига до идеята, че Шарколия не иди от шарен, а означава "кон-дракон";))) Хубавото е, че католика го яде, пак, т.е. и тук нема нищо тракийско, хххм;)))


Хххм;))) Абе, докачам простатата глава на Серафимката, тъй лекинко с чувашката митология, ама то е просто, не мой да види в Киремет или Керемет, тва дет виждам аз;))) Не се усещат, толкова са прости;))) Той требе да имаш и малко вътък за некои неща, не само да ровиш из чуждестранните източници и да четеше и вадиш абзаци, кой учен, до кво се е докопал относно траките;))) Аз, същото мога да го напраа в Евразия и да съм в пъти по-успешен особено с вярата в Киремет, която е една особена пресечна точка, сега ще ви каа: на вярванията, които има на Балканите, Египет и Индия. На Балканите, Киремет го наричат просто Хермес, в Египет - Асар/Озирис;))) И де се казва, тази вяра в Киремет/Асар/Хермес, все още може да се види наживо с юпите в киреметите, които на Балканите в античността са т. нар. 'херми";))) И ние имаме един добре запазен киремет в Източните Родопи - Дидьоу;))) Да не говорим за свещените дъбове в Странджа. Всички те са киремети превърнати в параклиси поради близостта с Рим.
=========================================
Таара — бог в эстонской мифологии.
В «Хронике» Генриха Ливонского упоминается Тарапита (Tharapita, Tharaphita, Tharaphitha), высший бог жителей острова Сааремаа. Это уже с XVII века было интерпретировано исследователями как боевой клич «Таара, помоги!» (Taara, avita! на эстонском языке) и связано со скандинавским богом Тор.
Поклонение Тора (Тоору на эстонском языке) было действительно распространено в Западной Эстонии, где по средневековым хроникам эстонцы не работали по вечерам в четверг (день Тора), а собирались в святой лес, где пели и танцевали.
В XIX веке создатели эстонской литературной мифологии сделали Таару верховным богом эстонского пантеона. Однако Таара практически не упоминается в аутентичном эстонском фольклоре. В середине века Таара стал популярным как символ в национальном движении. С этого периода город Тарту поэтически называют городом Таары (Taaralinn). В начале XX века родилось неоязыческое движение верующих в Таару.
Связи Тора, Таары и Тарапиты пока остаются неопределенными. Божества с похожими именами имеются в мифологии многихфинно-угорских народов: у хантов есть Торум, у саами Турмс, у самоедов Тере, у финнов Туури, Турисас.
Таарауск (эст. Taarausk — «вера Таара») — реконструктивистское неоязыческое движение в Эстонии. Основное направление движения связано с возвеличиванием Таара, известного из Хроник Ливонии, как высший бог жителей острова Сааремаа. Современная история движения начинается с 1933 года. Последователи Таарауска объединены вместе с последователями другой разновидности эстонского неоязычества Маауска в общественную организацию Маавалла Кода. Согласно некоторым статистическим опросам среди населения Эстонии движение Таарауск пользуется определённой симпатией до 11 % жителей страны.





(Автор: Мишши ЮХМА, народен писател, Чувашия).

СИН БОЖИЙ - ВЕЛИКИЯТ КЕРЕМЕТ (традицията на древната чувашка религия) Киремет е един от великите богове на древната чувашка религия. Той е най-големият син на владетеля на вселената, върховния бог Тангар (Тенгер) и съпругата му, златокосата богиня Пюлехсе. Киремет от малък обичал да лудува и да язди бял аргамак (https://vue.gov.ua/Аргамак ) по небето. И нямаше кон във вселената, който да може да се сравни по красота с аргамака на първородния син на Тангар. Господарят на Вселената му даде светла съдба - да дарява хората с щастие и да ги пази от различни несгоди и бедствия. И така Киремет порасна и започна да се готви да слезе на земята. Но Шуйтан, владетелят на злите демони узали, решил да попречи на доброто дело. И когато Киремет, натоварил сандъка с щастието на хората и напуснал изумрудените дворци на баща си в брилянтна карета, той започнал да подбужда хората към злодеяние: - Отнемете белия аргамак от Киремет и само тогава ще намерите своето щастие! – придумвал ги той. - Тогава ще можете да се издигнете на небето на бял аргамак и да станете равен на безсмъртните богове! Тогава няма да се подчинявате нито на Тангар, нито на други богове!..
В този момент младият бог Киремет се появил на земята, сред хората. Той бил много, много подобен на човек - висок, строен, красив. Само брадата, мустаците и косата му са бели. Очите му горели като два малки пламъка. Той се втурнал по земята по-бързо от вятъра в каретата си, в която бил впрегнат своят бял аргамак. С дясната си ръка той държал юздите, а с лявата ръка държал огромният сандък на щастието, което било достатъчно за всички, за всеки един смъртен. Хората се събрали на широко поле и зачакали бог Киремет. Шуйтан бил сред тях: - Вижте, не пропускайте възможността. Щом спре аргамака си, грабнете го, а него убийте! След това ще завладеете неговия кон и магическия сандък - прошепнал той на хората. И хората повярвали на узала. Тук, в полето, те коварно нападнали първородният син на великия Тангар и го убили. Но така и не успели да хванат коня. Той изцвилил дълго и обидено, ритнал хората с копитата си и полетял на крилете си право в небето. Тогава хората се втурнали към сандъка, който носил Киремет, за да го грабнат, отворят и да вземат щастието за себе си. Тъкмо хванали сандъка, но той изведнъж се изтръгнал от ръцете им и също полетял нагоре. - Изпуснахме го! - викали хората. Някои се втурнали към мястото, където стоял узалът: - Шуйтан, Шуйтан! Помогни ни! Върни сандъка! - извикали те. Но нямало и следа от него, Шуйтан го нямало никъде. И едва тогава хората разбрали, че са били жестоко измамени. - О, злият Шуйтан! - започнаха да говорят. - Проклет да си с всичките си прелести! Но лошото вече било сторено. Хората послушали Шуйтан, предали Тангар, нападнали неговият син и го убили. Опомнили се, но било твърде късно. Сега, те ужасно се страхували от наказанието на великия Тангар. „Трябва да скрием престъплението си“, казали глупаците. - Не, трябва веднага да се обърнем към великия Тангар и да поискаме прошка.
- Признаването на вината ни ще облекчи съдбата ни, наставлявали ги по-умните. Но хората послушали глупаците. Те решили да скрият престъплението си и изгорили тялото на младия бог на огън, а пепелта разпръснали по вятъра. Но боговете са безсмъртни. Там, където паднала от тази пепел, израснали дървета - дъбове, брястове, липи и във всяко от тях заживяла душата на сина на владетеля на вселената Тангар, великия Киремет, който искал да даде на хората щастие... И за да получат прошката на Тангар, хората се молят на Киремет - сина на Бога, даряват го с дарове и извършват жертвоприношения. Това пишат всички изследователи, това пишат древните пътешественици.


Междувпрочем този вариант на разказа за Киремет напълно съвпада с написаното в "Сказание за Чулман", където хората станали красиви, поради Шурале, т.е. той усъвършенствал физическите им тела и се възгордяли и започнали да нападат алпите подкокоросани от самият Шурале, поради, което наранили Чулман, който искал просто да се запознае и общува с тях. Това, разтревожило алпа Мар и той наредил на Дахус да изтреби хората до крак. Така се създала Стената на Дивовете и настъпила ледената епоха на Земята. Хората пак се обърнали за съвет към Шурале, но той им казал да обесят своите първенци, за да ги пратят при Тангра, от който те, понеже са мъдри да измолят милост и че след 4 дни, те щели да се върнат

(19) “Ами обесете своите умници
така те веднага ще преминат на Небето на Тангра,
а на четвъртия ден
ще ви изпратят вест!”.
(20) Хората тутакси обесили
най-добрите си съплеменници
и четири дни чакали вест от тях,
но не дочакали.
(21) Хората пак поискали да се посъветват със Шурале,
но той изчезнал безследно.
Едва тогава хората разбрали
какъв бил той.


Това, остава, обаче и се превръща в наша духовна традиция! Затова днес , глупаците са много повече от мъдреците и самите те са въприемани за мъдреци! Проблема на българина е, че е адски традиционен, безмозъчно, понякога традиционен;)))