Чувашкото тенгриянство

Възстановявам темата, която изчезна поради черезвичайни обстоятелства със сайта, навремето. Чувашкото тенгриянство е едно от най-значимите за нас, заедно с това на саха, казахите, монголите и т.н. в Евразия

https://novinata.bg/obsthestvo/za-kakvo-mol...HXp9cuueEevg0Eg

И те не са искали хора като мен;))) Обяснимо е, за тенгрияните това чувство. Общението с Тангра и алпите, някак си те освобождава от подобна необходимост или, ако я има, тя е с такива като теб. Другите не могат да те разберат. И конфликта е неизбежен. Проблема е в русификацията, която се налага чрез православието и руските имена. А станеш ли, православен, сменяш името с гръцко и еврейско и въпрос на време е да забравиш последният български език от групата на тюркските езици - чувашкият. Същото е и с исляма. Няма разлика. Там па ставаш или арабин, турчин или татарин, в крайна сметка.
===========================================
„В семейството ми няма кръстени, пфу-пфу-пфу. Ако е трябвало да бъда кръстена, то бог щеше да ме роди в такова семейство. Защо да вървя против вярата си?“
„В института изучавахме най-различни религии и тогава разбрах, че всичко това не е мое. Кръщенето е било формално, родителите ми, да речем така, са направили неосъзната стъпка. Двамата ми големи синове също сега са решили да изучават нашите традиции. Това, в което ние вярваме, не е религия, а някакъв ред за устройството на света“. Той казва, че дори кръстените чуваши дълбоко в душата си вярват само в Тура. "
Чувашите бягат през XVII от района край Казан, за да се спасят и от покръстване, и от исляма. И се установяват тук. Чувашите и татарите са тюркски народи, но татарите приемат исляма още през X в., а мнозинството чуваши – православието. Някои от най-твърдите обаче успяват да се скрият в труднодостъпни селца и да запазят езичеството. Върховен бог за тях е добрият бог Тура (в превод от чувашки „небе“, „бог“), на когото се противопоставя Шуйтан („дявол“). Те вярват, че всичко живо в природата има дух, а всяко човешко занятие си има бог покровител. Подобна схема на вярвания е била твърде разпространена сред различни тюркски народи, само че те са наричали върховния бог с различни имена: „Тенгри“, „Тейри“, „Тор“.

https://vk.com/video6373910_456240118…
В България в градовете, родови дървета няма как да има;))) Макар че, едно такова спасих от отрязване в Годината Верени ффф Филибелата, така направих своето за Субан Бирул, духа на дървото. То, може да играе ролята на родово дърво в града;))). Но, родови дървета съм виждал на събора в Гела, преди едно 20-сет години. Всеки род, там си имаше дърво, под което се събираше. Бай Терек е на флага на Чувашия.

https://www.youtube.com/watch?v=6MGXlOEDXaA
Керемет или Карамат (Светилище) В случая светилище на Субан Бирул и Тангра.

Звуците на историята - тайната на чувашките музикални инструменти
https://www.youtube.com/watch?v=iP2TQUjfSBA

Eто ви прекрасен материал, който прави Серафимов и "От Извора" барливи пеераси;'))) Вижте, какво казват за себе си чувашите, какви са те;))) А, тези двамата наши педералчики, ви казват, как те не са българи;))) Въобще, ако страдате от национален дефицит и търсите нещо, с което да се гордеете (понеже самите вие като качество не струвате) не търсете Серафимал Пеерал и "От Извора" Дебилал, гледайте подобни клипове, ще научите много повече, дори и това дет не сте предполагали, че ще научите;)))

https://www.youtube.com/watch?v=GhiGC_dqkVo

Така е. И в Дунавска България не всички са станали веднага християни след 865 г. Християнизацията е един много дълъг, поколенчески процес. Имало е голяма съпротива срещу християнството дори при покръстените и то толкова голяма, че се е наложило православието да се българизира и да се получи днешното българско православие;))), което умря, реално и вече сме гърци;))) т.е. в 21 век сами си ебахме мамата. Това, пък доведе до обратната реакция и либералната демокрация ни послужи да върнем Българското Тенгриянство. Истината е, че, ако бехме под руски ботуш, нямаше да можем, защото щехме се занимаваме да убиваме руснаци;))) Затова, много правилно подкрепихме Украйна;))) Руснака не ни е нужен тук! Българското Тенгриянство е най-важното нещо в 21 век! Българи мой да не останат, Тенгриянството требе да остане!;)))

@Николай-й6з5т
преди 1 месец (редактиран)
Булгары не все были мусульманами, даже после 922 года.
Массовая исламизация в Волго-Камском регионе произошла лишь при хане Узбеке через 400 лет при Золотой Орде.
К этому периоду остатки булгар были вытеснены в леса, большая их часть по меньшей мере.
И посему мусульманами стали кипчаки, к этому времени,, государствообразующая" нация Золотой Орды, заселившая и города Булгарии.

https://drive.google.com/file/d/1QrZidrTELL...?usp=drive_link
Aз нема кат русофилите от "Възраждане" да ви призова да учите, тоа изпортен дунавско-български език, руският;))) Учете, езиците на тези, които се самоназовават българи там! Това са народите, с които ще се общува в бъдеще! Руснака е бита карта, той е кат сърбина;))) или става българин или майната му!


https://drive.google.com/file/d/1b7jxF2RpW-...?usp=drive_link
Ся, кво да ви каа, чуйте си го от първа ръка;))) А, не да четете Серафимов, Хорус Борус и другите тракясали путки майни, които искат да са некакви яхнали едно изкуствено модно течение, което ви разказва за един изчезнал народ, отново по думите на В. Фол;))) която също гради имидж въз основа на труповете на този народ. А, българите са още живи! Дори там, където те са "помъчени", защото става въпрос именно за "помъчване", което води до страха, да не можеш днес, гордо да се наречеш българин, а само негов наследник!;))) Не, вие не сте наследници, вие сте българите! А руснаците са болотище, болотнъйе суки;)))

https://drive.google.com/file/d/19gaUIwULn6...?usp=drive_link
Тук може много да се говори, твърде много. Сега, какво ми дойде за Акатуй (Голямата или Великата Сватба), за този чисто български тенгриянски празник, относно младото момче, победител в борбите (кереш - борба) (не знам дали става въпрос за борба, не мога да чуя добре, кво казват), което има правото да участва на Акатуй заедно с мъжете. По принцип, трябва да е победител във вдигането на тежести, защото това е изначалният обичай - кой може да вдигне плуга, най-високо! Това момче е Иджик Алабуга, символизира Иджик Алабуга. Именно като Педя Човек - Лакът брада;))) Иджик йерархира и кастовизира българите превръщайки ги от номади скотовъди в земеделци. Причината за това е разгневената Умай, която като Улят избива добитъка на българите. Тя е особено разгневена на българските мъже, че са я предали и напуснали царството й и по този начин са довели до неговото падане. (Падането на второто матриархално царство, Бурджан Суба). Сега, когато дамата казва и нартъртва, че чувашите са земеделци, това веднага говори за етногенезата им. Те произлизат от българите барсолджийци (земеделци обработващи земята с плуг - важно уточнение) и те са онези сирийски и иракски българи или българите джираки. Джир, което би трябвало на днешният чувашки да премине в Шир (доколкото разбрах от разните филмчета за езика), оттам Ширак и Ирак;))) Затова, понятието Джир, което срещаме и джираки, това са българите населявали някога днешните територии на Сирия и Ирак, сиреч шумерските българи. На тях първи Иджик преподава барсолджийство, т.е. как се работи земята с плуг. Чуклемет, това според мен съвпада с днешният наш Димитровден. Другото, което исках да ви кажа го забравих, като започнах да пиша;))) Старост-нерадост;)))

https://www.youtube.com/watch?v=dZqLMR4rMp0...sbHJPUdR5THr5Vg

Oткак взех да гледам поредиците за чувашките села си "глътнах граматиката"! Особено при тия, където се е запазил тенгриянският дух и култура, граматиката ми тотално залипсва. Винаги съм мечтал да видя, великата българска тенгриянска култура наживо в България, но уви, явно ще я видя в Чувашия. Това е нещо невероятно като творчески свят, създаден от духа, който пише в материята. Невероятно е. И представете си, Вежди Рашидов и този чуваш! Разликата е колосална и тя не е въобще в полза на турчина-българин!;))) Това е свят, който е в него, ражда се в него, живее в него и той го материализра чрез уменията си. Дълбоко митологичен и едновременно с това дълбоко духовен. Дори само да съзерцаваш изкуството, което той твори, може да изпаднеш в медитация и безвремие. Това няма как да го постигнеш с гръцките икони;))) И се замислих, дали не грешим като търсим независимост на Волжка България, днешен Татарстан, тъй като Чувашия заслужава да е независима, защото е истинска българска тенгриянска държава, каквато ние, трябва да имаме, държава на Духа! (Това е държавата на Духа, без да е етикет, означение, определение, каквото незаслужено се дава на България, защото била дала християнство на руснаците...) Така ще я спасим от руското православие. Но, от друга страна, тя не може да може да устои на арогантността на англо-саксонският свят и той ще я смачка! Чувашите са фин, вътрешно изтънчен народ с дълбока вътрешна българска култура и аз не искам това да се загуби. Искам да виждам от него - още, още, още... още България! Затова нека стоят сега така, под този чул, че онова, англо-саксонското е още по-лошо!

https://www.youtube.com/watch?v=Beiu4z8rTrw...UoPPzOfwgNDyi_g
Вълях и ний го знаем , кво е. Тука го наричаме Влас;))) Абе, нали сте българи, трябва да знаете, кво е, ха-ха-ха-ха... М-да;))) Хххм;))) Съда със символите е уникален.


Раят отдавна не е в Дунавска България;))) Тука при нас, само пеерасе;))) Раят е в Аскъп - Българската Степ ("Ас" - Българска, "скъп" - степ. ) Всъщност, Раят е там, де нема ора, затва Адам и Ева беха натирани от него;))) И нема са върнат, бъдете убедени;)))
https://www.youtube.com/watch?v=KBwMligQYxc...XW7CHBNzzMyKMHg

https://drive.google.com/file/d/1b7jxF2RpW-...?usp=drive_link
Видето, което си качил е много добро само по себе, показвайки колко близко я тяхното везмо (вишиванка) с българското.

Но чувашката жена казва нещо много важно. Буквален превод;
"Везмото, които сега имаме е останало от руническата писменост на Велика България. Именно така нашите предци са изразявали древните руни".

Уникалното в този случай е, че жената се счита за наследничка на Велика България. Досега съм чувал за така наречените "татари" да се зоват българи. Но за Чувашия е друго нещо. Макар тя, както Башкирия и Мари-Ел да са част от Поволжието, рядко чувашите говорят за България.
Но изключително рядко там се говори за Велика България. Всъщност, освен от Фархат Българина не съм чувал някой там да използва пълното име на България.
Като дете, като учих история винаги се чудех защо наричат България на Кубрат - Велика България. Мислех си, че нашите историци са го измислили и просто засилват нещата. После Фархат Българина го използва в някои от интервютата си, но отново реших, че това може да го е прочел някъде от български (имам предвид дунавски) източници - учебници или нещо подобно.
Но българка от Чувашия да говори за старата ни писменост и за Велика България, това е вече нещо ново.

Не е само Фархат. Фархат е просто публицист и историк. Изказванията идват най-вече от
Талгат Таджудин, главният мюфтия на РФ
Ето ти
https://drive.google.com/file/d/1W87ccsX1qu...?usp=drive_link

https://drive.google.com/file/d/199kP_G50eI...?usp=drive_link

https://drive.google.com/file/d/1axaSWD7Dp_...?usp=drive_link
постарал съм се да потърся, сваля и набавя подобни изказвания, а това вече е сериозно, защото Талгат не е какъв да е, тойс е явява и съветник на Путин, което го прави, обаче, опасна и противоречива личност. Защо? Защото той, както патрираха московски и равина поддръжат яростно войната срещу Украйна, но Талгат като мюсюлманин е още по-радикален (защото мюсюлманството, както знаем е повече военна отколкото религиозна вяра), той иска Путин да анексира Израел и Сирия (има ги в интернет, изказванията), за да настъпи мир в Йерусалим, заради исляма. С волжките българи, проблема е този, че са мюсюлмани и дори са по-радикални от турците и арабите (типично по български, по-големи мюсюлмани от Мохамед), докато при чувашите, това са тенгрияни противопоставили се на имами като Талгат в миналото и отделили се в отделна държава. Тези, които са станали християни впоследствие и са с еопршли на руснаците за помощ, са тактически християни, тъй като по този начин са спряли опитите да бъдат асимилирани духовно и военно (защото исляма се налага с армия, това го знаем, иначе никой няма да го приеме) от страна на сънародниците си, мюсюлмани и техните молли и имами. Но, ако трябва да сложим двете части на Волжка България, днешните Татарстан и Чувашия (За Башкирия още е рано да говорим, тъй като не знам как стоят там нещата) определено везните са в полза на Чувашия, защото с мюсюлманският фанатизъм на имами като Талгат ще си вкараме голям таралеж в гащите. Там трябва да се работи прослочено, т.е. където има тенгриянство да се правят контакти, но на високо ниво, не мисля, че ще получим подкрепа особено за Тенгриянството.

Така е, най-близки до нас в момента по манталитет от земите на Велика България са украинците (или по-конкретно донските и кубански казаци), както и чувашите. Чувашите са съхранили повече от старата Вяра, просто защото по-късно от Кийвска Рус приемат аврамическите религии. В Украйна това става 10-и век, а в Поволжието 3 века по-късно.
Обаче в Татарстан (по правилно е ТЕРТЕРстан) са по-силни центробежните течения. Да не забравяме, че 2000г. те с референдум избраха независимост и промениха Конституцията си. И именно любителят на "референдуми" Путин обсади бунтовната република с танкове и потъпка волята на волжските българи. Ясно е, че Москва няма как да допусне отделянето на Татарстам, защото е в центъра на империята и ако това стане, самата имеперия се разпада. Всъщност, Руската империя се създава след победата на Иван Грозни над Волжска България и самоубийството на Сюм-бике. Дотогава тя се е наричала Московия и територията и е била колкото днешна Румъния. Дори Кремъл го построяват казанските майстори по подобие на казанския Кремъл.

Що се отнася за имамите, скоро имаше скандал в Киргизстан. Забележете, даже не Афганистан или Саудитска Арабия. Там старата Вяра също е много силна и ислямистите обявиха открита война на тенгриянството. Наскоро един учен-тенгриянинн, Гулзат Алиев бе арестуван по обвинение от ходжите, че разпалвал забележете "омраза на междурелигиозна основа".
Режимът с удоволствие се е присъединил към претенциите на мюмюните, просто защото тенгриянинът критикувал също и корумпирания режим. Миналата година друг тенгриянин и бивш депутат, Арстан Алай е арестуван по същото обвинение и умира в следствието при неясни обстоятелства. Какво ще се случи с киргизкия режим след такива изтъпления не знам, но Небето не прощава. Скоро ще се чуе в новините.

Темата за Велика България трябва да бъде отделена. И е много важна, защото това, според Фархат Българина е най-пазената тайна в СССР и Русия. За нещо подобно през 1981 Людмила Живкова плати с живота си, а в БАН още тогава беше издадена неписана заповед да се мълчи за старата Вяра или най-малкото да се принизи ролята й, както във филма за Аспарух. Където онзи артист Стефан Гецов въртеше очи като малоумен в ролята на тенгриянски колобър и естествено играеше отрицателен герой.

И в контекста на везмото от Чувашия - тук в Материали има качена една прекрасна книга на Тачо Танев - "Българското Везмо и Изтокът", написана през 30-те години на миналия век.

https://www.voininatangra.org/modules/xfsec...p?articleid=372

1. https://www.youtube.com/watch?v=ACAy5a6r8B8 . За чувашката култура.

2. За Ижек. https://www.youtube.com/watch?v=lVh6_S-jQGw

РАЗКАЗ ЗА ИЖЕК

Много важен за общобългарската история, защото почти нищо не се знае, какво се случва с населението на Волжка България след превземането й от татаро-монголите. Руските учени смятат, че българите просто са изтребени до крак или са изчезнали някъде и са се претопили и нашите учени тук следват техните идеологеми, когато говорят по темата. Това дава основание на руските учени, да говорят там, че българите отдавна ги няма и на тяхно място, днес, живеят просто татари. Разказа за субага Ижек напълно опровергава това.
Преведох го от пряка реч на руски, защото знам, че ще бъде подминат небреже от всички;))) Ще им мине покрай ушите и ще се обърнат да чуят, кво ще им каже Серафимов. А младите тепегьози, дори нема му обърнат внимание, щото е на руски;)))
===========================================
Нашият дъб расте в свещеното място и името на селото, където непосредствено е територията, на която е живял нашият великан, се казва село Кшауши. Село Кшауши по чувашки звучи като Жаваш, а по-рано селото се е казвало Таганаш, Таганашево. Откъде идва това име? Оказва се, че нашите прародители са били толкова мъдри, че са умеели да оставят в паметта, историята на своят народ и по този начин са увековечили имената на тези места, където са живели, по-рано, но и на хората водачи, които са успели да съхранят живота на своят народ. Нашият куз (община), майчиният куз принадлежи към Ижековско. Така са говорили в нашите местни жители в 17-18 век, когато се срещали за знаменитото за цяла Русия, Ярмарке; Ярмарке, също така Ишаки (тържище https://ru.wikipedia.org/wiki/Ярмарка ) и като се запознавали се питали, един на друг, откъде идваш, чий си, но никой не казвал селото си. Всички казвали така: „Ижековски сме ние.” А, кой е този Ижек? Ижек е знаменит суваро-българин. Велик вожд, който е запазил своят народ във времената, когато великата Волжка България в края на 13-ти началото на 14-век била изгорена от татаро-монголите и когато от нашето племе, както казват историците, останало всичко на всичко 1/3-та, един от останалите живи вождове, който се казвал Ижек, отвел остатъците от своето племе, нагоре по Волга. Историята, както и легендите разказват , че Ижек не се доверил на увещанията на татаро-монголските владетел и решил да съхрани своят народ, своята култура, своят език и разбира се, как да ги съхраниш, когато трябва да останеш в рамките на чуждата религия, чуждата култура? Няма как. И взел решение да напусне родните места. Нямало какво да го задържа, защото цялата държава вече била изгорена до основи. И тръгнал нагоре по Волга. И в негова чест било наречено централното село на Ижековска област. Днес, това е село Ишаки. Ижек, Ишек - Ишаки https://ru.wikipedia.org/wiki/Ишаки . А всички села, които се намирали до старото село, всички те, носели имената на неговите синове, както казват нашите историци. Единият от синовете му, се казвал Таганаш. Селото, за което говорим има старо име Таганашево, а днес се нарича Кжавъш яле, Кшауши https://ru.wikipedia.org/wiki/Кшауши и към Кшаушкото поселение се отнася нашият район, нашият етнографически комплекс „Ясна”. Това е древно название на наблизо разположена поляна, също толкова сакрална и свещена. Местните жители я знаят и я наричат Янгър, Янгър уже (в българските епоси и истории „янгър” е със значение „дъжд”- бел.ред.) . В превод на руски език, Янгър уже, означава „по светло от светлото”, най-висшата степен на чистота и светлина, осъзнатост, просветеност, В съвременният руски език, няма такава дума. Думата „ясно” има малко по-друго значение, например „безоблачно” или „на мен всичко ми е ясно”. Затова в старият древнославянские зик, предшественик на съвременният руски език (българският език – бел. ред.) има такава дума и това е думата Ясна, която означава „по светло от светлото” (блестящо – бел. ред.), осъзнатост и просветеност, казва Владимир Иванович Дал в своят речник, характеризирайки семантиката на думата „ясна”. По руски „ясна”, а по чувашки „янгър уже”, едно такова удивително название и не само. Когато ние тръгваме към нашата Ижековска община, освен през нашето село Тоганашево, ние ще преминем през село Голем Котяк и Малък Котяк. Котяк също е име на един от синовете на Ижек и така по пътя всички древни названия на тези села, носили имената на синовете на Ижек, а хората, които си спомнят и се срещат по съборите и панаирите, казват: Ние сме Ижековски. Ето, толкова голяма е дълбочината на почитанието, уважението и благодарността към своите водачи, които са съхранили културата, народа и езика. Това е една отличителна особеност на нашият народ. В 1866 г., когато бил публикуван в Казанска област справочника за населените места и градове в нашият район, нашият учен Магнитски, внимателно ги изучил и определил 700 наименования, които имат корени в нашите чувашки имена или на личности или с конкретни корени в чувашкият език, които характеризират поминъка, занаята или местата, от които са дошли. Ето защо по топонимите, имената на реки, градове, поселение, села и др., може да се проследи дълбокият исторически път на нашият народ, с който се занимаваха учените в последните десетилетия. И им благодарим, защото най-накрая разбрахме, кои сме ние! Когато бях дете, в училище, учителят по история ни казваше, че чувашите се появилив 15 век, а в трети курс, когато бях студентка във Филологическият факултет, аз четох г-н Мар – един потресаващо уникален учен езиковед и той пише, че чувашкият език е на повече от 5000 г. И тогава математиката, въобще не излизаше, къде е 15 век, къде са 5000 години? Как така? Народа от 15 век, а езика звучи от пет хилядолетия! Благодарение на усилията на нашите учени етнографи, археолози, историци, фолклористи е намерен корена на нашият народ, който дълго време не можеше да бъде намерен. И накрая, имат възможност съвременните чуваши, уточнявам суваро-българи, можем да кажем, кои сме ние, какви сме ние! И да разберем колко дълбок и мъдър е коренът на нашият народ, колко са потресаващо велики знанията на нашият народ. Съвременните учени днес, получават нобелови награди за тези знания, които с десетилетия търсят и намират, а нашите предци са живели с тези знания и са ги предавлаи от поколение на поколение.

3. https://www.youtube.com/watch?v=dHJcLe5vpVA...MkBb9w6UV2wivLQ .За духовете на гората и лошите мисли.





4. https://www.youtube.com/watch?v=xXCFt7pOnlM...uVDFIg1VBxEIj8Q

Абе, дръж си за вярата в Тура, тя те отличава от руснаците. Кво били казали генетиците... В генетиката има доста статистика, т.е. стъкмистика;))) Имах си аз, да не ва напраат руснаци. Руските генетици искат вас да направат славяни, а нас, дунавските българи изцяло траки! Как ще бъдеш едно с рускинята след като Московията ликвидира Казанска България, а вас подложи на християнизация. Ти казваш, че си сувар-българка, а рускинята била славянка и вие сте били родни сестри... Щом е така, значи и рускинята трябва да каже: Аз съм българка! Но, няма да чуеш това от рускиня;))) А и тва сме го чували;))) за вечната дружба за "братушките". С едни и същи идеологеми клатат електората в поколенията.

5. https://www.youtube.com/watch?v=eIuh36Hznz0


6. https://www.youtube.com/watch?v=5vuUclhnesQ...lZXf8bqswkZAtFA
Tуристическата лудост и историческите паркове, всичко тва иди от Русия;)))) Митре ле, ейй, Митрее, леееее. Шта спрем! ;))) Да си знайш, де.

7. За среброто и украшенията на чувашките жени. https://www.youtube.com/watch?v=TWOWds8809Q...H6EjAJ_Q3MauH1A

Tук казаното е много важно за нас, българите. За всички българи, където и да са. Ама или Умай, няма значение, как ще бъде наречена, но е ясно, че умайджанка и амазонка (от "Ама") са едно и също и са все български названия на армията на Турун Артимас, която е част от онези времена от българската армия. Оосбеното на тази военна част е, че се е водила от самата Умай Ама в критичните моменти. Досетете се, Алтън Чеч, Шуш и Шеш, това е нашата Жълтуша, героинята на едноименно село, която също пада в борбата срещу турците, това е човешкият преобраз на Умай Ама. И аз съм ви говорил за онези руси/златнозрели коси в сънищата ми и нейните сини очи, които всъщност са Великото Небе. Да не си помислите, че аз съм просто съчинител на наричания. Не! Дори поет не съм в онези мигове на настъпващата българска нова година. Колкото до "доспехите" на нейните воини амазонки, те не са само за защита от железен меч или стрела, а от енергийните такива, защото войната първом се води на енергийно ниво. Енергийните центрове на българката са защитени от главата до петите, т.е. от първата чакра до седмата. Мъжете, както виждате нямат тази привилегия. А, сега? Сега бърза да си покаже дупето и циците и да го врътка тва дупе, за да може Яга, по-добре да й го намести! Ясно е, че чувашите като част от българите са били и по времето на двете или трите матриархални български царства, т.е. те са почитатели на алп биката Умай Ама Артимас. И това много лично и ясно е показано при тях с онези велика скулптура на Ама разперила ръце подобно кръст. Но, както виждаме, те все по-силно заявяват Българското. От година на година, те все по-силно го заявяват за разлика то нас, които го губим от година на година, все повече го губим!


"За среброто и украшенията на чувашките жени"

(Фонетичен превод от руски)

Шестнадесет килограма сребро в качеството му на украшение са носили нашите прабаби. Но, на мен ми стига и килограм и половина, не повече от това. Това е твърде много. А, ако пък сложа и шапката, дори не и от сребро, а просто от метал, тънки метални пластинки, точно половин час ми е достатъчен, за да дам интервю за ОРТ „Русия” и не повече, защото самото тяло просто изнемогва от такава тежест. А нашите прабаби са носили такива украшения, особено след сватбата и не са ги сваляли 40 дни. Представяте ли си? И на работа са ходили и в гората и вкъщи и по стопанството, навсякъде. Само нощем са ги сваляли тези украшения. И с целото това снаряжение... На всичкото отгоре шапката силно се е привързвала към пояса и ако били нужно да се наведеш , трябвало да го правиш с целото тяло, защото здраво били фиксирани гръбнака и главата и главата сама по себе си, не можеш да въртиш, трябва да го правиш с цялото тяло. И тогава възниква въпросът: За какво? За какво трябва толкова тежести да носят нашите жени особено след като се омъжат? Защо на вторият ден след сватбата нашите млади жени са ги поставяли, както пишат етнографите, както казва фолклора и както разказват прабабите я поставяли на необязден кон и тя трябвало да обходи с коня всички момци от селището като изцяло била накичена с всички тези сребърни украшения. И тя била длъжна, да обходи с този кон всички момци от селото, в което се е омъжила. Защо? Защо три века подред 15,16,17 век, европейските пътешественици, които преминавали през територията на съвременна Чувашия, там където ние, сме започнали да живеем от 14 век (преди това сме живели на други места) и където картографите указват границите на нашата територия, пишат, все едно са се наговорили три века подред: Сарматия-амазонас. Кои са тези амазонас? И защо приказките и легендите разказват: когато победителите се връщат в своите родни села, от местните жители ги питали: - Кам сире пулӑшрӗ? - Кой ви помогна? - Амашинсем, отговарят победителите. Амашин. Ама-шин. „Ама” (в днешният български „мама”-бел.ред) е женското начало, „шин” – човек или жена. А, понякога, казвали „Амашинсем” – побеждаващата жена (подобно днешното римско Виктория – бел. Ред.)
Защо? Откъде е това? Защо древните приказки и легенди, ни разказват за това, че когато си отива от живота по време на сражение, някой вожд от нашият народ, неговото място се заема от неговата жена. Защо? Нима няма той съратници мъже? Няма вещи военноначалници? Или приятели, които са способни да оглавят? Именно жена, както Атила и Херка. В легендата за Атила и Кримкилте ( https://ru.chuvash.su/news/5858.html ) е написано, че Херка е майка на народа. И когато във времената на Волжка България, в тези времена, когато татаро-монголите изгорили до основи нашата държава, най-великата в световната цивилизация, загинал вожда на нашето племе Алтън бек – Златоподобен в превод на руски език и на негово място не застава приемният му син Бачман, а дъщеря му Алтън чеч, Алтън шуш – със златните коси, Златокоска (нашата Жълтуша – бел. ред.) Ето от това време голямо количество приказки и легенди разказват как нашите жени и девойки защитавали град Биляр. Това са исторически данни. И легендите разказват, че когато враговете настъпили на това място , то Алтън чеч се „зазидала” в скалите (вероятно се има впредвид, че се е вкаменила - бел.ред.; вж. също https://ru.wikipedia.org/wiki/Замуровывание и https://dzen.ru/a/ZgRm7D3nhipwlAU9 ); (действително град Биляр е на възвишение, по-скоро се е намирал) и легендите разказват, че 40 патици са полетели нагоре над този хълм, над града и след това нагоре по Волга. Затова, може би, неслучайно на герба на град Чебоксари са изобразени патици. Та, така, всички въпроси са „Защо”. Защо? Защо? Защо? Ако внимателно разгледаме древните сребърни украшения обърнете внимание, че всяка монетка е зашита върху другата плътно като люспи за разлика от малките народи на Поволжието, където всяка монета е пришита поотделно и помежду тях се вижда тъканта, на която тя е пришита. Дори нашите съвременни жени спазват традицията на нашите древни украшения, точно. Дори да не са от сребро, а от друг метал, нашиват металическите елементи ги нашиват плътно като люспи. Люспи на главата и целият накит за глава е от метал. Люспите закриват изцяло и целият гръбначен стълб, люспите закриват раменете, а броня закрива целият гръден кош. Всички наименования имат определено значение. „Ама” – това е дълго украшение до кръста, покриващо напълно гърдите, раменете и корема; „шугиме” - то е било и двойно от ключицата до пъпа, гръдната област е покрита напълно с метал. Всичко това, както много учени етнографи казват, напомня на воинско снаряжение, т.е. броня, шлем, ризница; „цивец” – превръзката, която са носили нашите прабаби е стояла, не с опашките отпред, а настрани, както са превързвали лъка и стрелите. И всичките тия украшения, не е ли странно защо са носени от нашите прабаби; украшения, които много силно напомнят воински доспехи. И отново въпрос: Защо? На тези многобройни въпроси защо дават отговор нашите археолози. И още в миналият век, където бяха проведени разкопки на всички места, където сме живяли във времената на Велика България са намерени при разкопките 250 погребения на жени воини. И най-удивителното е, че воинските доспехи са абсолютно идентични на украшенията, които носим днес. И на тези доспехи, на тези артефакти, които са били намерени от нашите археолози се намират символи и образи, т. нар. „тамги”. Тамгата, това е символ на принадлежност към народ, т.е. към нашият народ. И нито един народ в света не носи толкова метал в качеството на украшения. Навярно, това не е случайно. Аз стоя до една статуя, която са я направили нашите скулпури, статуята на амазонката, статуята на амазонката, която според легендата била принудена от върховният бог Тура... защото върховният бог Тура се разсърдил на жреците, които взели да размесват божествената напитка хмел и той ги превърнал в земни пчели. И повикал върховният бог Тура, аманшинсене (амазонките) при себе си и им казал: - Вие повече не сте ми нужни. Вие не съхранихте тайната на божествената напшитка, на вълшебната напитка „сура”, „съра” по чувашки („шира” на дунавско-български). Изпращам ви на земя, на която има река със същото име . На територията на Чувашия е отбелязана река с такова наименование Сура, бреговете на която са обрасли с хмел. И продължил бог Тура: - И докато, не си спомните своето предназначение и докато не си спомните тайната на божествената напитка, няма да може да създадете велико племе! Ето, това е удивителната легенда, в която са упоменати амазонките. В парка посветен на 1500 годишнината на град Чебоксари, който сега се нарича етнокомплекс „Амазония”, на централният вход са поставени от бял мрамор скулптурите на жени воини, жените защитници. Всички тези жени имат отношение към защитата на нашият народ. И за всички тях има приказки и легенди и исторически сводки . Една от тях победила царя на персите Кир и 200 000 перси оставили вдовици. Тези жени, които сега стоят в парка, също са вдовици. Така се случило, че тяхната участ била друга, да не бъдат просто жени и майки, но да станат и воини защитници. И тези жени блестящо се сражавали срещу враговете и побеждавали. Друга жена воин усмирила арабите. Трета, четвърта - всички тези наши героини, които виждаме в упоменателният парк, блестящо са се сражавали с враговете. Само една от тях, Алтън чеч, Алтън шуш загинала във времената на защита на великата Волжка България при превземането й от татаро-монглите. Навярно, не е случайно, че днес, даже съвременните баби грижливо пазят нашите сребърни украшения в своето старо сандъче. И тези сребърни украшения ги предават като най-голяма ценност, като памет свидетелстваща за историята на нашият народ на своите потомци.




8. https://www.youtube.com/watch?v=3NvEg6PQF50
А, сега, кажете че, думата "шира" сме я заели от персите чрез турците, както ще ви каже интернет;))) При все, че традициите при българите да се прави вино са изначални. Не само, изначално уменията ни в тази посока идват от алпите. Та думата "шира" си е изначално българска. А, траките?... М-да, да им прелеем за Бог да прости;)))

1. https://www.youtube.com/watch?v=ACAy5a6r8B8 . За чувашката култура.

2. За Ижек. https://www.youtube.com/watch?v=lVh6_S-jQGw

РАЗКАЗ ЗА ИЖЕК

Много важен за общобългарската история, защото почти нищо не се знае, какво се случва с населението на Волжка България след превземането й от татаро-монголите. Руските учени смятат, че българите просто са изтребени до крак или са изчезнали някъде и са се претопили и нашите учени тук следват техните идеологеми, когато говорят по темата. Това дава основание на руските учени, да говорят там, че българите отдавна ги няма и на тяхно място, днес, живеят просто татари. Разказа за субага Ижек напълно опровергава това.
Преведох го от пряка реч на руски, защото знам, че ще бъде подминат небреже от всички;))) Ще им мине покрай ушите и ще се обърнат да чуят, кво ще им каже Серафимов. А младите тепегьози, дори нема му обърнат внимание, щото е на руски;)))
===========================================
Нашият дъб расте в свещеното място и името на селото, където непосредствено е територията, на която е живял нашият великан, се казва село Кшауши. Село Кшауши по чувашки звучи като Жаваш, а по-рано селото се е казвало Таганаш, Таганашево. Откъде идва това име? Оказва се, че нашите прародители са били толкова мъдри, че са умеели да оставят в паметта, историята на своят народ и по този начин са увековечили имената на тези места, където са живели, по-рано, но и на хората водачи, които са успели да съхранят живота на своят народ. Нашият куз (община), майчиният куз принадлежи към Ижековско. Така са говорили в нашите местни жители в 17-18 век, когато се срещали за знаменитото за цяла Русия, Ярмарке; Ярмарке, също така Ишаки (тържище https://ru.wikipedia.org/wiki/Ярмарка ) и като се запознавали се питали, един на друг, откъде идваш, чий си, но никой не казвал селото си. Всички казвали така: „Ижековски сме ние.” А, кой е този Ижек? Ижек е знаменит суваро-българин. Велик вожд, който е запазил своят народ във времената, когато великата Волжка България в края на 13-ти началото на 14-век била изгорена от татаро-монголите и когато от нашето племе, както казват историците, останало всичко на всичко 1/3-та, един от останалите живи вождове, който се казвал Ижек, отвел остатъците от своето племе, нагоре по Волга. Историята, както и легендите разказват , че Ижек не се доверил на увещанията на татаро-монголските владетел и решил да съхрани своят народ, своята култура, своят език и разбира се, как да ги съхраниш, когато трябва да останеш в рамките на чуждата религия, чуждата култура? Няма как. И взел решение да напусне родните места. Нямало какво да го задържа, защото цялата държава вече била изгорена до основи. И тръгнал нагоре по Волга. И в негова чест било наречено централното село на Ижековска област. Днес, това е село Ишаки. Ижек, Ишек - Ишаки https://ru.wikipedia.org/wiki/Ишаки . А всички села, които се намирали до старото село, всички те, носели имената на неговите синове, както казват нашите историци. Единият от синовете му, се казвал Таганаш. Селото, за което говорим има старо име Таганашево, а днес се нарича Кжавъш яле, Кшауши https://ru.wikipedia.org/wiki/Кшауши и към Кшаушкото поселение се отнася нашият район, нашият етнографически комплекс „Ясна”. Това е древно название на наблизо разположена поляна, също толкова сакрална и свещена. Местните жители я знаят и я наричат Янгър, Янгър уже (в българските епоси и истории „янгър” е със значение „дъжд”- бел.ред.) . В превод на руски език, Янгър уже, означава „по светло от светлото”, най-висшата степен на чистота и светлина, осъзнатост, просветеност, В съвременният руски език, няма такава дума. Думата „ясно” има малко по-друго значение, например „безоблачно” или „на мен всичко ми е ясно”. Затова в старият древнославянские зик, предшественик на съвременният руски език (българският език – бел. ред.) има такава дума и това е думата Ясна, която означава „по светло от светлото” (блестящо – бел. ред.), осъзнатост и просветеност, казва Владимир Иванович Дал в своят речник, характеризирайки семантиката на думата „ясна”. По руски „ясна”, а по чувашки „янгър уже”, едно такова удивително название и не само. Когато ние тръгваме към нашата Ижековска община, освен през нашето село Тоганашево, ние ще преминем през село Голем Котяк и Малък Котяк. Котяк също е име на един от синовете на Ижек и така по пътя всички древни названия на тези села, носили имената на синовете на Ижек, а хората, които си спомнят и се срещат по съборите и панаирите, казват: Ние сме Ижековски. Ето, толкова голяма е дълбочината на почитанието, уважението и благодарността към своите водачи, които са съхранили културата, народа и езика. Това е една отличителна особеност на нашият народ. В 1866 г., когато бил публикуван в Казанска област справочника за населените места и градове в нашият район, нашият учен Магнитски, внимателно ги изучил и определил 700 наименования, които имат корени в нашите чувашки имена или на личности или с конкретни корени в чувашкият език, които характеризират поминъка, занаята или местата, от които са дошли. Ето защо по топонимите, имената на реки, градове, поселение, села и др., може да се проследи дълбокият исторически път на нашият народ, с който се занимаваха учените в последните десетилетия. И им благодарим, защото най-накрая разбрахме, кои сме ние! Когато бях дете, в училище, учителят по история ни казваше, че чувашите се появилив 15 век, а в трети курс, когато бях студентка във Филологическият факултет, аз четох г-н Мар – един потресаващо уникален учен езиковед и той пише, че чувашкият език е на повече от 5000 г. И тогава математиката, въобще не излизаше, къде е 15 век, къде са 5000 години? Как така? Народа от 15 век, а езика звучи от пет хилядолетия! Благодарение на усилията на нашите учени етнографи, археолози, историци, фолклористи е намерен корена на нашият народ, който дълго време не можеше да бъде намерен. И накрая, имат възможност съвременните чуваши, уточнявам суваро-българи, можем да кажем, кои сме ние, какви сме ние! И да разберем колко дълбок и мъдър е коренът на нашият народ, колко са потресаващо велики знанията на нашият народ. Съвременните учени днес, получават нобелови награди за тези знания, които с десетилетия търсят и намират, а нашите предци са живели с тези знания и са ги предавлаи от поколение на поколение.

3. https://www.youtube.com/watch?v=dHJcLe5vpVA...MkBb9w6UV2wivLQ .За духовете на гората и лошите мисли.





4. https://www.youtube.com/watch?v=xXCFt7pOnlM...uVDFIg1VBxEIj8Q

Абе, дръж си за вярата в Тура, тя те отличава от руснаците. Кво били казали генетиците... В генетиката има доста статистика, т.е. стъкмистика;))) Имах си аз, да не ва напраат руснаци. Руските генетици искат вас да направат славяни, а нас, дунавските българи изцяло траки! Как ще бъдеш едно с рускинята след като Московията ликвидира Казанска България, а вас подложи на християнизация. Ти казваш, че си сувар-българка, а рускинята била славянка и вие сте били родни сестри... Щом е така, значи и рускинята трябва да каже: Аз съм българка! Но, няма да чуеш това от рускиня;))) А и тва сме го чували;))) за вечната дружба за "братушките". С едни и същи идеологеми клатат електората в поколенията.

5. https://www.youtube.com/watch?v=eIuh36Hznz0


6. https://www.youtube.com/watch?v=5vuUclhnesQ...lZXf8bqswkZAtFA
Tуристическата лудост и историческите паркове, всичко тва иди от Русия;)))) Митре ле, ейй, Митрее, леееее. Шта спрем! ;))) Да си знайш, де.

7. За среброто и украшенията на чувашките жени. https://www.youtube.com/watch?v=TWOWds8809Q...H6EjAJ_Q3MauH1A

Tук казаното е много важно за нас, българите. За всички българи, където и да са. Ама или Умай, няма значение, как ще бъде наречена, но е ясно, че умайджанка и амазонка (от "Ама") са едно и също и са все български названия на армията на Турун Артимас, която е част от онези времена от българската армия. Оосбеното на тази военна част е, че се е водила от самата Умай Ама в критичните моменти. Досетете се, Алтън Чеч, Шуш и Шеш, това е нашата Жълтуша, героинята на едноименно село, която също пада в борбата срещу турците, това е човешкият преобраз на Умай Ама. И аз съм ви говорил за онези руси/златнозрели коси в сънищата ми и нейните сини очи, които всъщност са Великото Небе. Да не си помислите, че аз съм просто съчинител на наричания. Не! Дори поет не съм в онези мигове на настъпващата българска нова година. Колкото до "доспехите" на нейните воини амазонки, те не са само за защита от железен меч или стрела, а от енергийните такива, защото войната първом се води на енергийно ниво. Енергийните центрове на българката са защитени от главата до петите, т.е. от първата чакра до седмата. Мъжете, както виждате нямат тази привилегия. А, сега? Сега бърза да си покаже дупето и циците и да го врътка тва дупе, за да може Яга, по-добре да й го намести! Ясно е, че чувашите като част от българите са били и по времето на двете или трите матриархални български царства, т.е. те са почитатели на алп биката Умай Ама Артимас. И това много лично и ясно е показано при тях с онези велика скулптура на Ама разперила ръце подобно кръст. Но, както виждаме, те все по-силно заявяват Българското. От година на година, те все по-силно го заявяват за разлика то нас, които го губим от година на година, все повече го губим!


"За среброто и украшенията на чувашките жени"

(Фонетичен превод от руски)

Шестнадесет килограма сребро в качеството му на украшение са носили нашите прабаби. Но, на мен ми стига и килограм и половина, не повече от това. Това е твърде много. А, ако пък сложа и шапката, дори не и от сребро, а просто от метал, тънки метални пластинки, точно половин час ми е достатъчен, за да дам интервю за ОРТ „Русия” и не повече, защото самото тяло просто изнемогва от такава тежест. А нашите прабаби са носили такива украшения, особено след сватбата и не са ги сваляли 40 дни. Представяте ли си? И на работа са ходили и в гората и вкъщи и по стопанството, навсякъде. Само нощем са ги сваляли тези украшения. И с целото това снаряжение... На всичкото отгоре шапката силно се е привързвала към пояса и ако били нужно да се наведеш , трябвало да го правиш с целото тяло, защото здраво били фиксирани гръбнака и главата и главата сама по себе си, не можеш да въртиш, трябва да го правиш с цялото тяло. И тогава възниква въпросът: За какво? За какво трябва толкова тежести да носят нашите жени особено след като се омъжат? Защо на вторият ден след сватбата нашите млади жени са ги поставяли, както пишат етнографите, както казва фолклора и както разказват прабабите я поставяли на необязден кон и тя трябвало да обходи с коня всички момци от селището като изцяло била накичена с всички тези сребърни украшения. И тя била длъжна, да обходи с този кон всички момци от селото, в което се е омъжила. Защо? Защо три века подред 15,16,17 век, европейските пътешественици, които преминавали през територията на съвременна Чувашия, там където ние, сме започнали да живеем от 14 век (преди това сме живели на други места) и където картографите указват границите на нашата територия, пишат, все едно са се наговорили три века подред: Сарматия-амазонас. Кои са тези амазонас? И защо приказките и легендите разказват: когато победителите се връщат в своите родни села, от местните жители ги питали: - Кам сире пулӑшрӗ? - Кой ви помогна? - Амашинсем, отговарят победителите. Амашин. Ама-шин. „Ама” (в днешният български „мама”-бел.ред) е женското начало, „шин” – човек или жена. А, понякога, казвали „Амашинсем” – побеждаващата жена (подобно днешното римско Виктория – бел. Ред.)
Защо? Откъде е това? Защо древните приказки и легенди, ни разказват за това, че когато си отива от живота по време на сражение, някой вожд от нашият народ, неговото място се заема от неговата жена. Защо? Нима няма той съратници мъже? Няма вещи военноначалници? Или приятели, които са способни да оглавят? Именно жена, както Атила и Херка. В легендата за Атила и Кримкилте ( https://ru.chuvash.su/news/5858.html ) е написано, че Херка е майка на народа. И когато във времената на Волжка България, в тези времена, когато татаро-монголите изгорили до основи нашата държава, най-великата в световната цивилизация, загинал вожда на нашето племе Алтън бек – Златоподобен в превод на руски език и на негово място не застава приемният му син Бачман, а дъщеря му Алтън чеч, Алтън шуш – със златните коси, Златокоска (нашата Жълтуша – бел. ред.) Ето от това време голямо количество приказки и легенди разказват как нашите жени и девойки защитавали град Биляр. Това са исторически данни. И легендите разказват, че когато враговете настъпили на това място , то Алтън чеч се „зазидала” в скалите (вероятно се има впредвид, че се е вкаменила - бел.ред.; вж. също https://ru.wikipedia.org/wiki/Замуровывание и https://dzen.ru/a/ZgRm7D3nhipwlAU9 ); (действително град Биляр е на възвишение, по-скоро се е намирал) и легендите разказват, че 40 патици са полетели нагоре над този хълм, над града и след това нагоре по Волга. Затова, може би, неслучайно на герба на град Чебоксари са изобразени патици. Та, така, всички въпроси са „Защо”. Защо? Защо? Защо? Ако внимателно разгледаме древните сребърни украшения обърнете внимание, че всяка монетка е зашита върху другата плътно като люспи за разлика от малките народи на Поволжието, където всяка монета е пришита поотделно и помежду тях се вижда тъканта, на която тя е пришита. Дори нашите съвременни жени спазват традицията на нашите древни украшения, точно. Дори да не са от сребро, а от друг метал, нашиват металическите елементи ги нашиват плътно като люспи. Люспи на главата и целият накит за глава е от метал. Люспите закриват изцяло и целият гръбначен стълб, люспите закриват раменете, а броня закрива целият гръден кош. Всички наименования имат определено значение. „Ама” – това е дълго украшение до кръста, покриващо напълно гърдите, раменете и корема; „шугиме” - то е било и двойно от ключицата до пъпа, гръдната област е покрита напълно с метал. Всичко това, както много учени етнографи казват, напомня на воинско снаряжение, т.е. броня, шлем, ризница; „цивец” – превръзката, която са носили нашите прабаби е стояла, не с опашките отпред, а настрани, както са превързвали лъка и стрелите. И всичките тия украшения, не е ли странно защо са носени от нашите прабаби; украшения, които много силно напомнят воински доспехи. И отново въпрос: Защо? На тези многобройни въпроси защо дават отговор нашите археолози. И още в миналият век, където бяха проведени разкопки на всички места, където сме живяли във времената на Велика България са намерени при разкопките 250 погребения на жени воини. И най-удивителното е, че воинските доспехи са абсолютно идентични на украшенията, които носим днес. И на тези доспехи, на тези артефакти, които са били намерени от нашите археолози се намират символи и образи, т. нар. „тамги”. Тамгата, това е символ на принадлежност към народ, т.е. към нашият народ. И нито един народ в света не носи толкова метал в качеството на украшения. Навярно, това не е случайно. Аз стоя до една статуя, която са я направили нашите скулпури, статуята на амазонката, статуята на амазонката, която според легендата била принудена от върховният бог Тура... защото върховният бог Тура се разсърдил на жреците, които взели да размесват божествената напитка хмел и той ги превърнал в земни пчели. И повикал върховният бог Тура, аманшинсене (амазонките) при себе си и им казал: - Вие повече не сте ми нужни. Вие не съхранихте тайната на божествената напшитка, на вълшебната напитка „сура”, „съра” по чувашки („шира” на дунавско-български). Изпращам ви на земя, на която има река със същото име . На територията на Чувашия е отбелязана река с такова наименование Сура, бреговете на която са обрасли с хмел. И продължил бог Тура: - И докато, не си спомните своето предназначение и докато не си спомните тайната на божествената напитка, няма да може да създадете велико племе! Ето, това е удивителната легенда, в която са упоменати амазонките. В парка посветен на 1500 годишнината на град Чебоксари, който сега се нарича етнокомплекс „Амазония”, на централният вход са поставени от бял мрамор скулптурите на жени воини, жените защитници. Всички тези жени имат отношение към защитата на нашият народ. И за всички тях има приказки и легенди и исторически сводки . Една от тях победила царя на персите Кир и 200 000 перси оставили вдовици. Тези жени, които сега стоят в парка, също са вдовици. Така се случило, че тяхната участ била друга, да не бъдат просто жени и майки, но да станат и воини защитници. И тези жени блестящо се сражавали срещу враговете и побеждавали. Друга жена воин усмирила арабите. Трета, четвърта - всички тези наши героини, които виждаме в упоменателният парк, блестящо са се сражавали с враговете. Само една от тях, Алтън чеч, Алтън шуш загинала във времената на защита на великата Волжка България при превземането й от татаро-монглите. Навярно, не е случайно, че днес, даже съвременните баби грижливо пазят нашите сребърни украшения в своето старо сандъче. И тези сребърни украшения ги предават като най-голяма ценност, като памет свидетелстваща за историята на нашият народ на своите потомци.




8. https://www.youtube.com/watch?v=3NvEg6PQF50
А, сега, кажете че, думата "шира" сме я заели от персите чрез турците, както ще ви каже интернет;))) При все, че традициите при българите да се прави вино са изначални. Не само, изначално уменията ни в тази посока идват от алпите. Та думата "шира" си е изначално българска. А, траките?... М-да, да им прелеем за Бог да прости;)))

1. https://www.youtube.com/watch?v=ACAy5a6r8B8 . За чувашката култура.

2. За Ижек. https://www.youtube.com/watch?v=lVh6_S-jQGw

РАЗКАЗ ЗА ИЖЕК

Много важен за общобългарската история, защото почти нищо не се знае, какво се случва с населението на Волжка България след превземането й от татаро-монголите. Руските учени смятат, че българите просто са изтребени до крак или са изчезнали някъде и са се претопили и нашите учени тук следват техните идеологеми, когато говорят по темата. Това дава основание на руските учени, да говорят там, че българите отдавна ги няма и на тяхно място, днес, живеят просто татари. Разказа за субага Ижек напълно опровергава това.
Преведох го фонетично от руски (много по-труден превод от написан на руски текст) , защото знам, че ще бъде подминат небреже от всички;))) Ще им мине покрай ушите и ще се обърнат да чуят, кво ще им каже Серафимов. А младите тепегьози, дори нема му обърнат внимание, щото е на руски;)))
===========================================
Нашият дъб расте в свещеното място и името на селото, където непосредствено е територията, на която е живял нашият великан, се казва село Кшауши. Село Кшауши по чувашки звучи като Жаваш, а по-рано селото се е казвало Таганаш, Таганашево. Откъде идва това име? Оказва се, че нашите прародители са били толкова мъдри, че са умеели да оставят в паметта, историята на своят народ и по този начин са увековечили имената на тези места, където са живели, по-рано, но и на хората водачи, които са успели да съхранят живота на своят народ. Нашият куз (община), майчиният куз принадлежи към Ижековско. Така са говорили в нашите местни жители в 17-18 век, когато се срещали за знаменитото за цяла Русия, Ярмарке; Ярмарке, също така Ишаки (тържище https://ru.wikipedia.org/wiki/Ярмарка ) и като се запознавали се питали, един на друг, откъде идваш, чий си, но никой не казвал селото си. Всички казвали така: „Ижековски сме ние.” А, кой е този Ижек? Ижек е знаменит суваро-българин. Велик вожд, който е запазил своят народ във времената, когато великата Волжка България в края на 13-ти началото на 14-век била изгорена от татаро-монголите и когато от нашето племе, както казват историците, останало всичко на всичко 1/3-та, един от останалите живи вождове, който се казвал Ижек, отвел остатъците от своето племе, нагоре по Волга. Историята, както и легендите разказват , че Ижек не се доверил на увещанията на татаро-монголските владетел и решил да съхрани своят народ, своята култура, своят език и разбира се, как да ги съхраниш, когато трябва да останеш в рамките на чуждата религия, чуждата култура? Няма как. И взел решение да напусне родните места. Нямало какво да го задържа, защото цялата държава вече била изгорена до основи. И тръгнал нагоре по Волга. И в негова чест било наречено централното село на Ижековска област. Днес, това е село Ишаки. Ижек, Ишек - Ишаки https://ru.wikipedia.org/wiki/Ишаки . А всички села, които се намирали до старото село, всички те, носели имената на неговите синове, както казват нашите историци. Единият от синовете му, се казвал Таганаш. Селото, за което говорим има старо име Таганашево, а днес се нарича Кжавъш яле, Кшауши https://ru.wikipedia.org/wiki/Кшауши и към Кшаушкото поселение се отнася нашият район, нашият етнографически комплекс „Ясна”. Това е древно название на наблизо разположена поляна, също толкова сакрална и свещена. Местните жители я знаят и я наричат Янгър, Янгър уже (в българските епоси и истории „янгър” е със значение „дъжд”- бел.ред.) . В превод на руски език, Янгър уже, означава „по светло от светлото”, най-висшата степен на чистота и светлина, осъзнатост, просветеност, В съвременният руски език, няма такава дума. Думата „ясно” има малко по-друго значение, например „безоблачно” или „на мен всичко ми е ясно”. Затова в старият древнославянские зик, предшественик на съвременният руски език (българският език – бел. ред.) има такава дума и това е думата Ясна, която означава „по светло от светлото” (блестящо – бел. ред.), осъзнатост и просветеност, казва Владимир Иванович Дал в своят речник, характеризирайки семантиката на думата „ясна”. По руски „ясна”, а по чувашки „янгър уже”, едно такова удивително название и не само. Когато ние тръгваме към нашата Ижековска община, освен през нашето село Тоганашево, ние ще преминем през село Голем Котяк и Малък Котяк. Котяк също е име на един от синовете на Ижек и така по пътя всички древни названия на тези села, носили имената на синовете на Ижек, а хората, които си спомнят и се срещат по съборите и панаирите, казват: Ние сме Ижековски. Ето, толкова голяма е дълбочината на почитанието, уважението и благодарността към своите водачи, които са съхранили културата, народа и езика. Това е една отличителна особеност на нашият народ. В 1866 г., когато бил публикуван в Казанска област справочника за населените места и градове в нашият район, нашият учен Магнитски, внимателно ги изучил и определил 700 наименования, които имат корени в нашите чувашки имена или на личности или с конкретни корени в чувашкият език, които характеризират поминъка, занаята или местата, от които са дошли. Ето защо по топонимите, имената на реки, градове, поселение, села и др., може да се проследи дълбокият исторически път на нашият народ, с който се занимаваха учените в последните десетилетия. И им благодарим, защото най-накрая разбрахме, кои сме ние! Когато бях дете, в училище, учителят по история ни казваше, че чувашите се появилив 15 век, а в трети курс, когато бях студентка във Филологическият факултет, аз четох г-н Мар – един потресаващо уникален учен езиковед и той пише, че чувашкият език е на повече от 5000 г. И тогава математиката, въобще не излизаше, къде е 15 век, къде са 5000 години? Как така? Народа от 15 век, а езика звучи от пет хилядолетия! Благодарение на усилията на нашите учени етнографи, археолози, историци, фолклористи е намерен корена на нашият народ, който дълго време не можеше да бъде намерен. И накрая, имат възможност съвременните чуваши, уточнявам суваро-българи, можем да кажем, кои сме ние, какви сме ние! И да разберем колко дълбок и мъдър е коренът на нашият народ, колко са потресаващо велики знанията на нашият народ. Съвременните учени днес, получават нобелови награди за тези знания, които с десетилетия търсят и намират, а нашите предци са живели с тези знания и са ги предавлаи от поколение на поколение.

3. https://www.youtube.com/watch?v=dHJcLe5vpVA...MkBb9w6UV2wivLQ .За духовете на гората и лошите мисли.





4. https://www.youtube.com/watch?v=xXCFt7pOnlM...uVDFIg1VBxEIj8Q

Абе, дръж си за вярата в Тура, тя те отличава от руснаците. Кво били казали генетиците... В генетиката има доста статистика, т.е. стъкмистика;))) Имах си аз, да не ва напраат руснаци. Руските генетици искат вас да направат славяни, а нас, дунавските българи изцяло траки! Как ще бъдеш едно с рускинята след като Московията ликвидира Казанска България, а вас подложи на християнизация. Ти казваш, че си сувар-българка, а рускинята била славянка и вие сте били родни сестри... Щом е така, значи и рускинята трябва да каже: Аз съм българка! Но, няма да чуеш това от рускиня;))) А и тва сме го чували;))) за вечната дружба за "братушките". С едни и същи идеологеми клатат електората в поколенията.

5. https://www.youtube.com/watch?v=eIuh36Hznz0


6. https://www.youtube.com/watch?v=5vuUclhnesQ...lZXf8bqswkZAtFA
Tуристическата лудост и историческите паркове, всичко тва иди от Русия;)))) Митре ле, ейй, Митрее, леееее. Шта спрем! ;))) Да си знайш, де.

7. За среброто и украшенията на чувашките жени. https://www.youtube.com/watch?v=TWOWds8809Q...H6EjAJ_Q3MauH1A

Tук казаното е много важно за нас, българите. За всички българи, където и да са. Ама или Умай, няма значение, как ще бъде наречена, но е ясно, че умайджанка и амазонка (от "Ама") са едно и също и са все български названия на армията на Турун Артимас, която е част от онези времена от българската армия. Оосбеното на тази военна част е, че се е водила от самата Умай Ама в критичните моменти. Досетете се, Алтън Чеч, Шуш и Шеш, това е нашата Жълтуша, героинята на едноименно село, която също пада в борбата срещу турците, това е човешкият преобраз на Умай Ама. И аз съм ви говорил за онези руси/златнозрели коси в сънищата ми и нейните сини очи, които всъщност са Великото Небе. Да не си помислите, че аз съм просто съчинител на наричания. Не! Дори поет не съм в онези мигове на настъпващата българска нова година. Колкото до "доспехите" на нейните воини амазонки, те не са само за защита от железен меч или стрела, а от енергийните такива, защото войната първом се води на енергийно ниво. Енергийните центрове на българката са защитени от главата до петите, т.е. от първата чакра до седмата. Мъжете, както виждате нямат тази привилегия. А, сега? Сега бърза да си покаже дупето и циците и да го врътка тва дупе, за да може Яга, по-добре да й го намести! Ясно е, че чувашите като част от българите са били и по времето на двете или трите матриархални български царства, т.е. те са почитатели на алп биката Умай Ама Артимас. И това много лично и ясно е показано при тях с онези велика скулптура на Ама разперила ръце подобно кръст. Но, както виждаме, те все по-силно заявяват Българското. От година на година, те все по-силно го заявяват за разлика то нас, които го губим от година на година, все повече го губим!


"За среброто и украшенията на чувашките жени"

(Фонетичен превод от руски)

Шестнадесет килограма сребро в качеството му на украшение са носили нашите прабаби. Но, на мен ми стига и килограм и половина, не повече от това. Това е твърде много. А, ако пък сложа и шапката, дори не и от сребро, а просто от метал, тънки метални пластинки, точно половин час ми е достатъчен, за да дам интервю за ОРТ „Русия” и не повече, защото самото тяло просто изнемогва от такава тежест. А нашите прабаби са носили такива украшения, особено след сватбата и не са ги сваляли 40 дни. Представяте ли си? И на работа са ходили и в гората и вкъщи и по стопанството, навсякъде. Само нощем са ги сваляли тези украшения. И с целото това снаряжение... На всичкото отгоре шапката силно се е привързвала към пояса и ако били нужно да се наведеш , трябвало да го правиш с целото тяло, защото здраво били фиксирани гръбнака и главата и главата сама по себе си, не можеш да въртиш, трябва да го правиш с цялото тяло. И тогава възниква въпросът: За какво? За какво трябва толкова тежести да носят нашите жени особено след като се омъжат? Защо на вторият ден след сватбата нашите млади жени са ги поставяли, както пишат етнографите, както казва фолклора и както разказват прабабите я поставяли на необязден кон и тя трябвало да обходи с коня всички момци от селището като изцяло била накичена с всички тези сребърни украшения. И тя била длъжна, да обходи с този кон всички момци от селото, в което се е омъжила. Защо? Защо три века подред 15,16,17 век, европейските пътешественици, които преминавали през територията на съвременна Чувашия, там където ние, сме започнали да живеем от 14 век (преди това сме живели на други места) и където картографите указват границите на нашата територия, пишат, все едно са се наговорили три века подред: Сарматия-амазонас. Кои са тези амазонас? И защо приказките и легендите разказват: когато победителите се връщат в своите родни села, от местните жители ги питали: - Кам сире пулӑшрӗ? - Кой ви помогна? - Амашинсем, отговарят победителите. Амашин. Ама-шин. „Ама” (в днешният български „мама”-бел.ред) е женското начало, „шин” – човек или жена. А, понякога, казвали „Амашинсем” – побеждаващата жена (подобно днешното римско Виктория – бел. Ред.)
Защо? Откъде е това? Защо древните приказки и легенди, ни разказват за това, че когато си отива от живота по време на сражение, някой вожд от нашият народ, неговото място се заема от неговата жена. Защо? Нима няма той съратници мъже? Няма вещи военноначалници? Или приятели, които са способни да оглавят? Именно жена, както Атила и Херка. В легендата за Атила и Кримкилте ( https://ru.chuvash.su/news/5858.html ) е написано, че Херка е майка на народа. И когато във времената на Волжка България, в тези времена, когато татаро-монголите изгорили до основи нашата държава, най-великата в световната цивилизация, загинал вожда на нашето племе Алтън бек – Златоподобен в превод на руски език и на негово място не застава приемният му син Бачман, а дъщеря му Алтън чеч, Алтън шуш – със златните коси, Златокоска (нашата Жълтуша – бел. ред.) Ето от това време голямо количество приказки и легенди разказват как нашите жени и девойки защитавали град Биляр. Това са исторически данни. И легендите разказват, че когато враговете настъпили на това място , то Алтън чеч се „зазидала” в скалите (вероятно се има впредвид, че се е вкаменила - бел.ред.; вж. също https://ru.wikipedia.org/wiki/Замуровывание и https://dzen.ru/a/ZgRm7D3nhipwlAU9 ); (действително град Биляр е на възвишение, по-скоро се е намирал) и легендите разказват, че 40 патици са полетели нагоре над този хълм, над града и след това нагоре по Волга. Затова, може би, неслучайно на герба на град Чебоксари са изобразени патици. Та, така, всички въпроси са „Защо”. Защо? Защо? Защо? Ако внимателно разгледаме древните сребърни украшения обърнете внимание, че всяка монетка е зашита върху другата плътно като люспи за разлика от малките народи на Поволжието, където всяка монета е пришита поотделно и помежду тях се вижда тъканта, на която тя е пришита. Дори нашите съвременни жени спазват традицията на нашите древни украшения, точно. Дори да не са от сребро, а от друг метал, нашиват металическите елементи ги нашиват плътно като люспи. Люспи на главата и целият накит за глава е от метал. Люспите закриват изцяло и целият гръбначен стълб, люспите закриват раменете, а броня закрива целият гръден кош. Всички наименования имат определено значение. „Ама” – това е дълго украшение до кръста, покриващо напълно гърдите, раменете и корема; „шугиме” - то е било и двойно от ключицата до пъпа, гръдната област е покрита напълно с метал. Всичко това, както много учени етнографи казват, напомня на воинско снаряжение, т.е. броня, шлем, ризница; „цивец” – превръзката, която са носили нашите прабаби е стояла, не с опашките отпред, а настрани, както са превързвали лъка и стрелите. И всичките тия украшения, не е ли странно защо са носени от нашите прабаби; украшения, които много силно напомнят воински доспехи. И отново въпрос: Защо? На тези многобройни въпроси защо дават отговор нашите археолози. И още в миналият век, където бяха проведени разкопки на всички места, където сме живяли във времената на Велика България са намерени при разкопките 250 погребения на жени воини. И най-удивителното е, че воинските доспехи са абсолютно идентични на украшенията, които носим днес. И на тези доспехи, на тези артефакти, които са били намерени от нашите археолози се намират символи и образи, т. нар. „тамги”. Тамгата, това е символ на принадлежност към народ, т.е. към нашият народ. И нито един народ в света не носи толкова метал в качеството на украшения. Навярно, това не е случайно. Аз стоя до една статуя, която са я направили нашите скулпури, статуята на амазонката, статуята на амазонката, която според легендата била принудена от върховният бог Тура... защото върховният бог Тура се разсърдил на жреците, които взели да размесват божествената напитка хмел и той ги превърнал в земни пчели. И повикал върховният бог Тура, аманшинсене (амазонките) при себе си и им казал: - Вие повече не сте ми нужни. Вие не съхранихте тайната на божествената напшитка, на вълшебната напитка „сура”, „съра” по чувашки („шира” на дунавско-български). Изпращам ви на земя, на която има река със същото име . На територията на Чувашия е отбелязана река с такова наименование Сура, бреговете на която са обрасли с хмел. И продължил бог Тура: - И докато, не си спомните своето предназначение и докато не си спомните тайната на божествената напитка, няма да може да създадете велико племе! Ето, това е удивителната легенда, в която са упоменати амазонките. В парка посветен на 1500 годишнината на град Чебоксари, който сега се нарича етнокомплекс „Амазония”, на централният вход са поставени от бял мрамор скулптурите на жени воини, жените защитници. Всички тези жени имат отношение към защитата на нашият народ. И за всички тях има приказки и легенди и исторически сводки . Една от тях победила царя на персите Кир и 200 000 перси оставили вдовици. Тези жени, които сега стоят в парка, също са вдовици. Така се случило, че тяхната участ била друга, да не бъдат просто жени и майки, но да станат и воини защитници. И тези жени блестящо се сражавали срещу враговете и побеждавали. Друга жена воин усмирила арабите. Трета, четвърта - всички тези наши героини, които виждаме в упоменателният парк, блестящо са се сражавали с враговете. Само една от тях, Алтън чеч, Алтън шуш загинала във времената на защита на великата Волжка България при превземането й от татаро-монглите. Навярно, не е случайно, че днес, даже съвременните баби грижливо пазят нашите сребърни украшения в своето старо сандъче. И тези сребърни украшения ги предават като най-голяма ценност, като памет свидетелстваща за историята на нашият народ на своите потомци.




8. https://www.youtube.com/watch?v=3NvEg6PQF50
А, сега, кажете че, думата "шира" сме я заели от персите чрез турците, както ще ви каже интернет;))) При все, че традициите при българите да се прави вино са изначални. Не само, изначално уменията ни в тази посока идват от алпите. Та думата "шира" си е изначално българска. А, траките?... М-да, да им прелеем за Бог да прости;)))

Превод от руски: Йордан Стайков

СЕРЕН (СЬОРЕН) – пролетният празник на долните чуваши посветен на прогонването на болестите от селото. Самото наименование на празника означава “изгнание”. “Серен” се провеждал в навечерието на Великият ден – Манкун * (от “ман” – “велик” и “кун” или “кюн” - ден - бел. ред.), а в някои места преди летният помен на починалите предци, т.е. в навечерието на Шимек.
В навечерието на празника всички селски младежи, приготвяли дрънкалки и тояги от офика, събирали се при почитаемия старейшина на селото и го молили да ги благослови за доброто дело: – Благослови ни, Дядо да отпразнуваме Серен според традицията и измолим от Тура милост и богата реколта! И нека ни пази от злите духове! А, Стареца им отвръща: – Добро дело сте захванали, юнаци! Не сте забравили добрите обичаи на своите бащи и дядовци!
Тогава младежите молят от Стареца земя, за да могат да пасат на нея овцете си, поне за една нощ. “Овцете” в ритуала, това са децата на 10-15 години.
Стареца им отговаря: - Бих ви дал исканата земя, но тя ми е много скъпа. Дали ще имате достатъчно пари да я купите?
- Колко пари искаш за нея, дядо – попитали младежите.
- За над 100 декара (десятин https://ru.wikipedia.org/…/%D0%94%D0%B5%D1%81%D1%8F%D1%82… дванадесет чифта яребици, шест чифта овни и три чифта бикове.
В този алегоричен отговор под “яребици” се разбирали, дванадесетте песни, които младежите трябвало да пеят при обхода на слеото, под “овни” се разбирало яйца, а под бикове – гевреците (калачи или колачи в днешният български), които момчетата участващи в обряда е трябвало да събират по къщите.
Тогава Старецът изваждал на двора си бъчва от бира и в него се събирали всички от селото или колкото хора двора може да събере.
Тогава Старецът шеговито започвал да разпитва хората имат ли някакви оплаквания.
Тогава присъстващите започват да се оплакват един от друг: овчарите лошо пазили овцете, някои от присъстващите вземали подкуп, присвоявайки общественото благо...
Старецът налагал наказание за нарушенията : хиляда, петстотин или сто камшика според провиненията. Наказанията веднага влизали в сила и виновните започвали да се преструват на болни (вследствие наложените им и изпълнени наказания). Тогава им се поднася бира от бъчвата и те внезапно оздравяват, започвайки да пеят и танцуват.
След това всички отиват в определено место в покрайнината на селото, където се събират всички. Почетните старци, старейяиниуте на селото привикват ръководителите на които е възложена организацията на обряда на отчет. Те отчитат всичко, което са успели да съберат: яйцата, колаците, пайовете, везаните кърпи (сурбани) и т.н. След отчета на това място започва провеждането на състезания в скокове на конете, борба и надбягване. Победителите се награждават с бродирани кърпи (сурбан https://archivogram.top/…/polotentse_-_surban_chuvashskoe… ) и яйца.
След състезанието хората се разотиват по къщите, а участниците в обредът отиват към гробището западно от селото. Там, в дерето, те събират сухи съчки и дървета, слама и запалват огън. В кръг около огъня забиват офиковите пръчки, които прогонват злите духове. И три пъти прескачат огъня. Встрани от него разстилат плат от бяла вълна. Участниците в ритуала раздават яйца и други лакомства на децата и всички се хранят.
След храненето всички се събличат, три пъти хвърлят нависоко към небето, горните си дрехи и шапки. Това се прави, за да се изгонят злите духове, скрити там. Старите хора жертват останките от храната за починалите роднини и се молят за тях. А младежите, прескачайки огъня три пъти, се връщат в селото.
==========================================================
От книгата «Възпитание на здравото дете в традициите на чувашкият народ »
, а също и
Серен /От книгата на Мадуров Д.Ф. “Традиционно декоративно изкуство и празници на чувашите”.
* Науруз – Нов ден


https://pdfs.semanticscholar.org/f391/fe5f3...5fafb2cb2d8.pdf

Тук в този ПДФ на руски може да прочетете още подробности за обичая Серен при чувашите или Сирни при нас и ще видите, че нямаме разлики, освен тия, че там не се упоменават животинските кукерски маски и чановете. Чановете са заместени с дървени кречетала, иначе има и саби и оръжия. Явно си личи, че ритуала е полека-лека заглушаван в руската среда. Чувашите са толкова българи,че нямат нищо общо с руснаците и спокойно могат да претендират както Украйна за самостоятелност, ха-ха-ха... Въобще, аз не знам, накъде са ръгнали руснаците с техните претенции всички да са руснаци;))) Руснака няма нищо, цялата му култура е синтезна от народите, които военно са подчинили. Те нямат нищо подобно американците и европейците. Никаква самобитност;))) Пеераси с една дума!