Годината Дилом

https://www.voininatangra.org/modules/xcgal...stup&cat=&pos=2

ГОДИНАТА ДИЛОМ (НА УМАЙ)

На 21 срещу 22 декември 2024 г., в 00.00 часa, Великият Аратеб (Свещеното Огнище) бе запален за шести път, изречени бяха Свещените Слова в 4-тe посоки на света и настъпи годината Дилом - Годината на Умай Артимас!

Да ни е честита!

ГОДИНА ДИЛОМ 6793 / 2024-2025 Г.

СЛОВАТА НА СИЛАТА

Изречени на Свещеното Огнище
в 4-те посоки на света

ТАНГРА ДИЛОМ!
ТАНГРА УМАЙ!

На Свещеното Огнище,
Призоваваме Теб, Вечно Небе!

Добре дошла ни

Турун Артимас, Умай кош, От Ене, Балада, Акай,
Умай Бийке, Бозби Умай, Бай Ене, Майрам, Рамай, Радимай
Турун Аби Умай, Ана Аби, Аби Айрам, Бабамай

Дилом!

Добре дошла ни, алп бийке!

Не мога да нарисувам очите ти- вечносиньото Небе,
не мога да целуна гърдите ти - снежнобелите планини,
не мога да докосна косите ти - златно зрелите жита
не мога да погаля нозете ти - белите брези
не мога да уловя стрелата ти, отдавна пронизала сърцето ми,
О, Умай, кан бийке, Царице на Българите,
криле на душата ми дала в Тангра да бъда!

След хилядолетие на забрава,
На смърт, окови и сълзи
Към Вечното Небе в смирение протягаме ръце:
От Ене, Чак Чак, Теб бийке,
Нов огън в огнищата ни запали,
Нека бъдат драги, нашите жени
Безброен детски плач в люлките, ечи!
Уют и топлина във всеки дом
А в душите – любовта е твой закон!
Кърми Умай ти нашите деца
Ти – Българската Майка и Жена!

Умай, Проклятието снеми!
Тангра, Благослови!
Свещен Огън – Чистота, Истина и Свобода!
Дилом, Дилом – на Тангра нов Закон!

Турун Артимас,
Враговете – вън от Рода ни!
Нека Яга, не мърсува с плътта ни!
Душите им – далече от нас,
В страната на Дахус, във Вечният Мраз!

Умай, Българска Майко,прероди ни!
Децата на Тангра отново роди ни,
Изгрява алпски род – нов български народ!

Обновена порода и обновена природа
Равновесието там върни, осквернителите – накажи!

На този свят, появи се зло,
срещу него застане добро;
дойде добро срещу него застане зло!
Умай, Умай от излишъка на зло,
Земята облекчи,
Хармонията на Везната възвърни!
Кан Гират, Кан Гират – над добро и зло
да прелетя през Времето към Вечността!

Умай, Проклятието снеми!
Тангра, Благослови!
Свещен Огън – Чистота, Истина и Свобода!
Дилом, Дилом – на Тангра нов Закон!


Един Тангра, един Кан, един Закон, един Народ, Велик Събор, Вечен Саракт!

Да ни е честита годината Дилом– годината на българската майка и жена, годината на делотворството!

Годината Дилом не дойде никак лесно. Както си говорихме вечерта, имаше случки и събития, дори вид съблазни, които целяха незапалването на Свещеният Огън. Най-малкото е това, че аз бех оставен сам, без всякаква помощ. В такива моменти, обаче, аз съм най-силен и с безпогрешната ми интуиция нещата беха подготвени така, че нищо да не попречи да бъде запален огънят, да бъде запалена Бялата пирамида, както нарекох наредените пирамидално брезови цепеници, дървото на Умай;)))А, знаете, закъснелият Субан реши да си покаже рогата;))) и потопи планината в сняг и лед. Тока стана кат светлините в дискотеката и накрая угасна, джиесем клетката, падна и секви комуникации с цивилизацията на човека беха прекъснати. Каква Свобода!;))) Опасенията беха, че нема сме сами за ритуала, че всекидневието, разбирайте, гражданите, ще се моткат и прозяват горе, профанно и ще гледат с подозрение лумналият посред нощ огън и думкането на тъпана, защото е събота и сички гражданя са юрват към високата планина. Уви, алпите ги наритаха от планината като кучета и те дезертираха под заплахата от студ и смърт;))) Настъпи истинска и дълбока, непрогледна нощ - без изкуствена светлина! Такова нещо, никога не е било! Това беше НОЩ! Тъмнината и Тишината пропиваха и просмукваха абсолютно всичко! Именно, тогава свещеният тъпан заби, огнището бе почистено от снежните преспи, отвито и запалено! Във Великата Нощ, Свещеният Огън бе единствената Светлина! Тангра Дилом! Тангра Умай!

Не си бил сам и не си бил без помощ.
Като разбрах, че към Смолян имало закъсали коли заради снega, беше ясно, че навяскъде ще е снежен апокалипсис. Но няма нищо по-хубаво от лошото време. Аз самият поисках такова време. Ритуалът и Еднажден са важни и то особено много тази година.

ДА БЪДЕ! Тангра Ешкесен.

Наиля Абикенова
Водещ сътрудник
Болгары тенгрианцы- земля Умай, небо Тенгри!

Йордан Стайков/Наиля Абикенова: Это, несомненно, так, когда она — Дилом, Змея. Здесь вообще нет никакого противоречия. Но в булгарском тенгрианстве Умай сначала — Артимас (девственница), а ее первая форма — двуглавая орлица. От этой и первой формы происходят все изображения двуглавого орла в древности на территории Малой Азии, Балкан и везде, где он встречается. Среди болгар особенно распространена ее птичья форма. Другой такой ее птичий облик — журавль (турна или турун), с помощью которого Она приносит небесную силу Тангры к голове правителя болгар в виде венка (короны). В болгарском сказании Умай имеет птичий, звериный и человеческий облик, и часто из птичьего облика она превращается в животное (лань, волчица и т.н.), а затем в человеческий облик. Так осуществляется связь Неба и Земли.

Това е така, несъмнено, когато тя е Дилом, Змия. Тук въобще няма противоречие. Но, в българското тенгриянство, Умай първом е Артимас (недокосната от мъж) и първата и форма е двуглавата орлица. От тази и първа форма произлизат всички изображения на двуглавият орел в древността на територията на Мала Азия, Балканите и където другаде се среща. При българите особено много е застъпена нейната птича форма. Другата такава нейна птича форма е жерава (турна или турун), с която Тя донася небесната сила на Тангра в главата на владетеля на българите под формата на венец (корона). В българският разказ Умай има птича, животинска и човешка форма и често от птичaта си форма, тя преминава в животинската (сърна, вълчица и т.н.) и след това в човешката. Така се осъществява връзката Небе-Земя

Костадин Костадинов за историята, езика и произхода на българите | По средата | #26
https://www.youtube.com/watch?v=Ch9zv5KHqWw


:))) Викам, чай да вида, дали има еволюция при Коста, че е изначало зле. Това, че е дипломиран историк, не значи, че не е зле;))) Има, обаче;))) При Коста има еволюция. Има много неща, за които още му трябва ръст, а и посветено познание, не просто образование и информация. Сега, Коста не мой да си обясни що иранци и що тюрки, но не са само тези субстрати. Цели 7 племена влизат в образуването на днешният български народ, като в котела, сиреч българската общност влизат цели 72 племена. Това е по времето на царствата на Умай. Тогава са тези 72 племена. Затова, българин с българин си не схождат физиогномично Коце, докато за французите, мой да познайш от раз за българите не мойш. Това не идва от асимилирането на външни племенни субстрати, а от процесите на вътрешният етногенезис. Кой да асимилира българина? Това са цели 72 племена! Българският народ е мислен като матричен модел за човечеството. Това съм го казвал. Така е мислен. И въз основа на успеха на този модел е развивано, това, което днес наричаме човечество. Та можеш да си представиш този набор от гени, нищо, че от тези 72 племена само 7 племена са останали. Генофонда на тези 72, обаче е останал в нас! Защото ние, още по времето на Умай сме започнали това смесване, за което говориш, ама то не е сега, то е 10-20 хилядолетия назад;))) Затова, наричам Умай, Българската Царица! И жените, сигурно смятат, че кат каа така, съм се кротнал спрямо жените, ха-ха-ха... И тука вече идва проблема с езика. Днес смятаме, че езика носи българското самосъзнание. Но, ти грешиш, Коце;))) Езика, на който говорим ние, днес е един от 7-те български езика, т.е. има още 6 езика на този свят, чрез които българите са се самосъзнавали като българи:))) А суперетноса българи е говорил на всичките 7 езика, поради, което днес, българина много бързо и лесно учи чужди езици;))) В това е тайната. Казвал съм я много пъти. Неговото съзнание в хилядолетията е подготвено да има многоезичен интерфейс;))) Ами, езика на волжките българи?:))) Нали не смяташ, че е бил като нашия, днес? Не, нали? Но, на него, те се самосъзнават като българи. И не само. Те са се самосъзнават като българи през исляма;))) И казват: ние сме българи. Ние, българите не сме славяни. Не сме траки, но не сме и славяни;))) Ние сме си просто българи;))) Това един ден ще се разбере, но не днес. За кана субиги Аспарух, браво! Ето, тука е твоята еволюция. Ще стане от теб, тенгриянин!;))) Виж сега, това, което е направил Аспарух, за да направи това чудо в краят на 7 век да възстанови Българската държавност на Балканите е вследствие на това, че той е тенгриянин, че има бог Тангра и че му служи без дивиденти! Това е основната характеристика на водачите, които водят народа, а не следват народа! Ти в тази посока имаш още хляб да ядеш. Хубаво е, че го осъзнаваш, че се стремиш, но ти трябва посвещение, а посвещението ти, ще дойде с връщането на тенгриянският ти мироглед и самосъзнание. Наистина, браво за Аспарух! Ей, тва беше приказка;)))

Бадж е едно от нарицателните на Турун Аби, Умай бийке, Умай Баджт, оттук Баджту, много древна българска дума, чиито форми, обаче успяха да доживеят 21 век. В студията "Турун Аби Артимас" съм направил подобен етимологичен анализ, разбира се, в контекста на развитието на идеите в студията, не толкова лингвистичен. Проблема на съвременната лингвистика е, че няма да посочи думата като древен български теоним. Просто, Умай Бадж ще е отново прескочена, а когато това стане навик, да се прескача Българската Царица, нашите жени спират да раждат, стават красиви, горделиви и кариеро-амбициозни като нея, стават истински Артимаси. Но, аз не ги упреквам, недоволствам, разбира се, но в личен план, не ги упреквам, защото те не знаят, че са искри от Умай;))) Затова, нали видехте как започна Наричането? С какъв стих?;))) Само един български мъж може да напише такъв стих и да олицетвори, асоциира и символизира българката по този начин. Жената са побърка кат го прочете;))) "Не мога да нарисувам очите ти - вечно синьото Небе и т.н." Ако българският мъж не може да взриви този вулкан, ако не може да направи този вътрешен триумф, той ще изчезне! Именно това ми даде основанието да искам след това Умай да свали Проклятието и т.н.
=============================================================
https://www.facebook.com/share/p/1AqvL8WAHE/
MIlen Ivanov
1 д ·
Ровя си аз из Интернета, за да изследвам едни от „падналите от Марс“ народи на Северното Причерноморие, или известните ви „ПЕЧЕНЕГИ“. Византийските и арабските хронисти използват този термин, когато споменават това племе. Арабският географ Ибн Фадлан ги нарича „баджна“. Баджанаки/Бедженаки според масовия историк е тюркското име, използвано от съседни тюркски народи.
Така… Да видим сега кой кум, кой сват, кой на булката брат и кой ще се окаже БАДЖАНАК накрая… 😊
Ако потърсите официална информация то на прима виста ви залива следната информация:
„Думата баджанак има тюркски произход и означава "роднина по сватовство" или "зет". Тази дума е запазена и до днес в НЯКОИ тюркски езици, където bacanak означава "съпруг на сестрата на съпругата" (т.е. зет, но не пряк роднина).
Интересното е, че думата почти не се използва в съвременните тюркски езици. Единствената връзка, която има е, че на азерски, baca, значи сестра.
Това ни води до извода, че баджанак няма как да е турска дума, а най-вероятно е заемка от други езици.
Съществуват различни хипотези за произхода и значението на това название, които надхвърлят модерния тюркски контекст:
1. Ранно тюркско значение
В старите тюркски езици думата баджанак може да е означавала „свързани чрез брак“ или „съюзници“. Тюркските племенни съюзи често се основават на роднински и сватовски връзки, което прави думата подходяща за обозначаване на обединение на племена.
2. Смесен индоевропейско-тюркски произход
Печенегите са живели в регион с интензивно взаимодействие между тюркски и индоевропейски култури, включително скити, сармати и траки. Названието може да е комбинация от тюркски термин и местен индоевропейски елемент, което би обяснило защо думата не се среща широко в съвременните тюркски езици.
Баджанак вероятно произлиза от древен термин, който отразява племенни или роднински съюзи, характерни за социалната организация на печенегите. Въпреки че в съвременните тюркски езици думата не се използва с това значение, тя вероятно е имала широко културно значение в епохата на печенегите.
Но да проверим една хипотеза, която както ще видите има право да бъде считана за доста вероятна.
В българският език има останала една стара дума (Тук следва да си отговорим и на въпроса трябва ли Вазов да се чете в оригинал… 😊) Думата е БАДЖА.
Думата баджа има различни значения в различни култури и езици, които могат да се използват за интерпретация на етимологията на баджанак или други сродни термини. Нека разгледаме възможните значения:
В старите и съвременните тюркски езици "баджа" може да се свързва със значение, което описва "роднински връзки" или "сватовство". В турския език (в някои само) думата "bacı" (произнася се „баджъ“) означава "сестра".
В индоевропейските езици няма пряка връзка със "баджа", но подобни звучения могат да имат значение на "общност" или "роднинство", свързани с термините за семейство и социални структури. Но в старобългарския език думата "баджа" има значение и е свързана с роднинските и социалните връзки. Тя произлиза от праславянския корен и се използва за обозначаване на "сестра на съпруга" или "братова жена". В този контекст "баджа" описва роднинство по брачна линия, което е важен елемент в семейната и социалната структура на старобългарското общество. В старобългарския език "баджа" (или "бадья", свързано е с БАТ, БАТя) се използва за обозначаване на „жена на брат“ или „жена, свързана чрез брак“. В българския "баджанак" (по-късно, за съпруг на сестра на съпруга).
В старобългарския език "баджа" означава „жена, свързана чрез брак“, и има значение в контекста на роднинските връзки. Това значение се вписва в по-широкия индоевропейски контекст, където роднинството е основа за социална структура. Възможно е използването на "баджа" в старобългарския да е допринесло за по-късната употреба на "баджанак" в смисъла на „роднина чрез сватовство“.
В санскрит думата "баджа" (или близки форми като bhaja, bāja) има значения, които се свързват със служене, принадлежност и почит. Това отваря интересни възможности за интерпретация на връзката й с термина "баджанак" или "баджа" в старобългарски и тюркски контексти.
Bāja (बाज) в санскрит може да означава „семе“, което символизира произход, създаване или род. Тази асоциация с "семе" е важна в култури, където родът и принадлежността са свързани с основите на социалната структура. В санскрит bhaja означава „да принадлежиш“, „да служиш“ или „да почиташ“, а bāja символизира „семе“ и произход. Ако разглеждаме думата "баджа" в контекста на старобългарския и индоевропейските корени, е възможно тя да отразява принадлежност, роднински връзки и социално значение. Тази връзка подсилва идеята, че старобългарските и тюркските термини за родство и сватовство могат да имат дълбоки индоевропейски основи.
Но и до днес в старобългарския и в някои регионални български диалекти е останало първоначалното значение на думата БАДЖА (ударението е на второто А). Тя се използва за обозначаване на огнище или домашно огнище. Това е много интересно значение, което добавя символично и практическо измерение към думата.
В контекста на домакинството баджа може да означава централното място в дома, където се съхранява и поддържа огънят. Огнището е било символ на дом, уют, семейство и общност, което го свързва с други значения на думата, като „принадлежност“ или „център“. В традиционната българска култура огнището е било не само място за приготвяне на храна, но и сакрално пространство, където се извършват обреди, свързани с дома и семейството. В този смисъл баджа би могла да символизира „основата на дома“ или „центъра на семейния живот“.
Ако баджа е обозначавала огнище, това може да обясни защо думата се свързва и с роднински термини, като баджанак. В традиционните общества родът и семейството се организират около общото огнище, което е буквално и символично израз на единството.
В много индоевропейски култури огнището е сакрален център на дома и рода, свързано с боговете на дома и семейството.
Например, в римската традиция Веста е богиня на домашното огнище, което напомня за подобната роля на огнището в българската култура.
Да, в българския език думата „баджа“ се използва за обозначаване на зидано огнище в помещение. Според статия, посветена на традиционното българско жилище, огнището, наричано още баджа или оджак, е мястото, където се кладе огънят в традиционното народно жилище.
Синоними: Комин, Оджак, Огнище
Да обобщим: „Баджа“ е преминала в тюркския от индоевропейците, вероятно от скитите, тъй като санскрит е по-стар език от тюркския а на санскрит имаме Bāja (बाज) което има значение на род. Реално това е стара дума, която оприличава огнището/баджата с рода. Абсолютно логична е хипотезата, че „баджа“ има дълбоки индоевропейски корени, преминали в тюркските езици от по-стари култури като тези на скитите. Санскритската дума Bāja (बाज), която означава „семе“ или „род“, подкрепя тази връзка, като поставя огнището (баджа) в символична връзка с рода и семейството. Това е особено значимо, тъй като огнището често е било символ на дома и рода в традиционните общества. В санскрит Bāja (बाज) се свързва със „семе“, което символизира начало, произход и род. Семето е основата на рода, както и огнището е символ на дома и продължението на рода.
Скитите, като част от индоевропейската културна традиция, вероятно са пренесли този термин и концепция в степните общества. В скитската и сарматската култура огнището е било сакрално място, свързано със защитата на рода и продължението на живота.
В много индоевропейски традиции огнището (или „домашният огън“) е било сакралният център на дома и рода, нещо, което липсва в тюрските и/или номадските народи.
Например, в римската култура богинята Веста е олицетворение на огнището, което символизира сигурността и единството на рода.
Гръцката богиня на домашното огнище Хестия също е пряко свързана с бита. Всъщност името ѝ е тракийско и всеки българин го разбира лесно: Х(Я)естия, т.е. ястие, нещо, което се прави на огнището.
В старобългарската традиция баджа може да е имала същата функция – символ на дома и място, около което се изгражда социалната и родова идентичност.
Огнището, както и семето, е място на начало и създаване – родът започва около огъня, който символизира живот, топлина и защитеност.
Думата баджа вероятно има индоевропейски произход, произтичащ от санскритското Bāja (बाज) със значение на „семе“ или „род“. Тази връзка подчертава огнището като символ на дома и рода, който стои в основата на социалната и културна идентичност. Терминът е преминал през скитите и е повлиял на тюркските езици, запазвайки своята сакрална и символична стойност. Това обяснява защо баджа е използвана за обозначаване на огнището, което е било центърът на дома и символ на родовото единство.
А сега да се върнем на печенегите. Анализът на изразите, използвани от Ибн Фадлан и други хронисти, предполага, че печенегите могат да бъдат разглеждани като родственици или наследници на индоевропейските народи, обитавали териториите на Северното Причерноморие. Това е важна хипотеза, която преосмисля стандартната представа за техния произход като номади от далечните степи.
Северното Причерноморие е било доминирано от скитите и сарматите, които са част от индоевропейската езикова и културна традиция.
Много от артефактите, свързани с печенегите, показват приемственост с по-ранните култури на Причерноморието.
Погребалните традиции и някои културни елементи са близки до тези на скитите и сарматите.
Липсата на категорични тюркски езикови елементи сред печенегите подкрепя тезата, че те са местен народ или дълбоко интегрирани в индоевропейската културна традиция.
Изразът на Ибн Фадлан и други хронисти, че печенегите са „родственици“ на народите от Северното Причерноморие, най-вероятно отразява тяхната интеграция в индоевропейската културна среда или дори произход от местните народи като скитите и сарматите. Това предполага, че те не са просто номади, дошли от степите, а са си местни племена…
Казано просто не са „паднали от Марс“. Или както удобно казват историците – „не е изяснен произходът им..“ Но, вие вече знаете – баджанаци са ни.
След няколко дена ще пусна и анализ на имената на владетелите на печенегите и тогава всичко ще се закове!