https://en.wikipedia.org/wiki/Jumala

Ако бехте манали иконата на Исус немаше да сгрешите, никак не е на място, в това етимологично обяснение. Ами, Джумала, това е другото име на Тангра - небесен сиреч джума или джима, оттук и прозвището на тенгрияните - джимяри сиреч небесни. Както сами разбирате, тази дума и до днес я имаме - джамал, т.е. кукер, небесен човек. С тази разлика, че се въприема като част от народните традиции и обичаи, защото тенгриянството е заличено като система. Но, най-важното е, че произхода на думата не е нито турска, нито арабска, макар, да я има в арабският. Думата е от карският, фински език, сочен за вторият български език след локирският или още субашки първобългарски език. Вижте, какво нещо, как лека-полека, ще потвърдим написаното в епосите на волжките българи, а там, в Нариман тарих, който описва 7-те български езика, финският е вторият такъв!;))) Той произлиза от първият, локирският. Ахилският, балкански език е троен генезис на първобългарският, синдският (кавказкият) и българският тюрки. Оттук и сложната топонимия и богатството на езика ни. Той, затова е богат, не защото е "славянски", а точно, защото е синтезен български език и е съвсем нормално в него да има остатъчни думи от другите български езици. Една такава дума е "джамала", "джумала" или "джимала". И това е една "бяла дума" сиреч въпреки странното си звучене, не е с произход от Гаджалистан и Пакистан;))) По принцип, мене, скандинавските езици винаги много ме изнанедват с някои сходства на място;)))