Значението на "Обо" при калмиките

Описание на "обо" В. В. Радлови, югоизточно от долината на река Себи (алт. Себи Суу; Радлов - Себа; на руски. Сема на една от планинските вериги):

"Край пътя беше струпана купчина камъни, която на калмикски се нарича „обо”. На нея всеки калмик, освен покръстените в християнство, спира коня си, чупи клон и го слага в тази купчина камъни. Тази церемония е вид благодарствено жертвоприношение на „бащата на планината“ или „реката“ (судунг тудунг адазым), за да му позволяват безопасно да премине през опасното място (или опасните места в планината). Когато Радлов попитал защо го правят, един от водачите отговорил: „Като забучваме клон или окачим кичур коса от конска грива, ние изразяваме благодарността си към Бога, защото Той храни всички ни, подхранва и умножава стадата ни. ” Сега особено се нуждаехме от неговата закрила, защото колко лесно би могъл дяволът (Ерлик) да ни победи и да тласне и завлачи в пропастта (на това опасно място), каруцата с нашите коне”! »

https://www.voininatangra.org/modules/xcgal...6051&fullsize=1
На снимката: „Обо” по пътя за Инеген (при сливането на реките Чуя и Катун). Юли 2010.
Костров.Н“А.” Екскурзия до р. Чуя с д-р Радлов през 1860 г. Томск, 1879.

====================================================
"Обо", "Оба", "Уба", това е на древнобългарски "светилище". И оттук Търнаоба - Търново - Жеравното светилище, светилището на Умай. Да се замислят лингвистите за окончанието "ово", най-вероятно иде от "оба". Тук лесно можем да провиодим и произхода на т. нар. Власов ден (уж посветен на св. Власий). Той е безспорно, тенгриянски!

Според мен все пак това е родителния падеж по името на някой си или нещо си, както е останало в руския език. "Власов ден" - ден принадлежащ на влаха, шамана. За неселените места, някога цял род е държал землището и там е създавал и махала. Оттам например Драганово - по името на рода на някой си Драган.

Що се отнася за уба и каква е разликата с карамадж или капище. Уба в тюркския език е светилище, но каменно. Докато карамадж (капище) може да е планинска поляна или дори вековен дъб. Така че най-точния превод на Велико Търново (Мен Турна Уба) е Великото Жеравно Каменно Светилище (на Умай). Неслучайно основателят на Дунавска България кан ИспЕриг (Безбрадия Атила) е избрал за свой последен пристан на Средния свят.

В случая при калмиките, натрупването на каменна Грамада си е вид създаване на Уба, защото е свързано със свещенни ритуали. В България последно такава уба беше издигната пред общината във Варна през 2013, когато Пламен Горанов се замозапали в протест срещу Тиквата и варненския октопод ТИМ.
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...65/Garden19.jpg

Този сайт е уникален откъм знания, стига някой да знае къде и какво да потърси. Ето например цяла тема в раздел "Материали" по въпроса за каменните грамади, макар снимките да са изфирясали.
https://www.voininatangra.org/modules/xfsec...1&articleid=544

В случая пред общината, този който е започнал да изгражда Убата, е бил наясно със значението й, или просто в него се е събудила родовата памет на бащината вяра. Както в Калмикия казват; ""Сега особено се нуждаехме от неговата закрила, защото колко лесно би могъл дяволът (Ерлик) да ни победи и да тласне и завлачи в пропастта (на това опасно място), каруцата с нашите коне”
Опасното място там е Община Варна, която представлява Системата и в частност, групировката ТИМ, която тя обслужва.

За калмиките не знаех, че това е единствения регион в Европа, където след тенгриянството официалната сега религия е будизъм.
Тук има едно добро видео от калмикски тенгриянин, в който разказва вкратце за тенгриянството в Калмикия. Който разбира руски, може да го прегледа.
https://www.youtube.com/watch?v=7MBUge8YeNE