Годината Верени (на Дракона)-година пета

[Йордан_13]

Колко са тъпи и наивни, българските управляващи. Това, означава ли, че и населението е такова? Вероятно, оти Бойко каза: - Аз съм прост и вие сте прости, затва са разбираме:))) Как пък не каза: Аз съм умен или аз съм мъдър и вие сте такива и затва са разбираме;))) Нали? Бойко не каза така и не каза това!
Ще строиш язовир... А с какво ще го напълниш?:))) Ами, ако не вали?:))) А нима не си спомняте онаа 7 годишна суша предсказана от Йосиф, която засели евреите в Египет и те станаха роби на египтяните?:)))

Виолета Коритарова: Проблемът с безводието е остър
https://news.bg/politics/violeta-koritarova...to-e-ostar.html

[Йордан_13]

Ето, така се формира света на прадедите или "антроподемоните", както ще ви кае Валерката Фол, а колко по просто е, да кажеш - небето на прадедите и свързаната с тях Архангелова задушница. Тя се води, днес, православна традиция, но никога не е била, такава. Това е тенгриянска традиция свързана с небето на прадедите, където, обаче, не всеки прадед отива. Тук трябва да се уточнят, някои неща. Този свят, това небе се формира пряко от Тангра, защото то е отговорно за пътя на децата му като минало, настояще и бъдеще, тук и сега и след това! В това е небето на служителите и там отиват само заслужилите йерархически това ниво! Затва, кат ми кажат: защо работиш само с това ниво? Ами, с кого да работя в материалният социум?:))) С кого?;))) Нали? Тангра иска, Небето вика, както бях казал в един разговор, но само аз му отговарям! Говорете с Небето! Затова именно този ден е от големите в Тенгриянството, защото съзнанието ни се докосва до това "небе". Тук става въпрос "о душех" на историческите ни герои, в които влизат държавници-канове, капагани, боили, обикновени воини, служители, въобще българите с принос към създаването на бъдещето ни, някога, станало след това минало и историческа памет. Тук, също има една подробност: тези хора не се прераждат отново на земята, защото остават да служат горе, докато необходимостта от тяхната служба отпадне. Докато, обикновеният човек, обикновено бързо се устремява по пътя към новото тяло и земно съществуване, защото той трябва да работи върху себе си, т.е. "обработва земята", както ви е казано в еврейската Битие:)))

"Тюмен" - гроб на герой, могилен и подмогилен храм, мавзолей, параклис и т.н.

(42) Помислили нечистите
че им се подиграва
славният бахадир
и почнали да удрят и късат Раджи.
(43) Лежейки по гръб
почнал и Раджи да удря нечистите,
ритайки ги с крака
и удряйки с тоягата.
(44) Но не би се справил той,
разбира се, с всичките,
ако не му помогнал
алпът на тюмените Кавес.
(45) Заедно те избили
всички халджавъзи...
Почнал Раджи да му благодари
и попитал за името му:
(46) Отвърнал му Кавес:
“Аз съм алпът Кавес или Кумъс,
пазител на кавесите-герои
и на тюмените на героите.
(47) Някога на младини
аз бях ковач, ученик на Хурса:
именно моят чук после
Хурса подари на Таргиз.
(48) После, по волята на Умай
аз станах агамумин
на държавата на Турун-Аби –
тя бе доволна от моята служба:
(49) нали аз разбих халджавъзите
и Джулах- вожда на галиджийците,
по името на който ние
често ги наричаме.
(50) Веднъж Умай-биче
ми показа
как да си приготвям гобе,
за да си направя приятно.
(51) А аз предадох
тази тайна на хората
и те почнаха на наричат гобе-то
и с моето име – Кумъс...
(52) Веднъж, в поход срещу враговете,
аз бях убит,
но Всевишният
ми оказа милост:
(53) По волята на Тангра
аз станах алп на кавесите
и затова получих
ново име – Тюмен...
(54) Аз охранявам кавес-тюмените
и помагам на хората
да ги устройват и правят –
нали те са нужни на героите...
(55) В определените дни,
когато хората почитат героите,
маджарците се спускат
в своите кавес-тюмени от Небесата.
(56) Те слушат хората,
разговарят помежду си
и пият и ядат онова,
което са им донесли хората...
(57) Халджавъзите, отмъщавайки ми,
оскверняват тюмените
и се опитват да ме убият,
и наскоро ме раниха.
(58) От гибел ме спаси
жената на Маджи – Айджан...
Когато се оправих,
Дойдох в този край.
(59) Узнах, че тук нечистите
са осквернили кавес-тюмена
Голямата Бяла Кула...
от нея аз те видях...”.

(2) “Велики са владенията на Тангра:
има места, където нищо не се вижда,
има места, където пукат студове,
има места, където има пясък и зной.
(3) Но няма място,
където да се срещнат да поговорят
Маджи – бахадирът
и неговият син – Джирас Хайджи.
(4) Добър баща беше Маджи,
той бе майстор
в устройването на молебени
и великолепни пирове,
(5) на които възславяха
милостивия Тангра
и всички предани
слуги на Твореца”.
(6) Чул Всевишният
тази песен на тамъра:
достигат до Твореца
всички стенания на света.
(7) Повелил Тангра да стане
Маджи алпа на пировете Тумаджи,
а Джирас Арджан Казан –
алпа на тамърджиите Боян.
(😎 Сега можели Маджи и Джирас
да се виждат един друг
и да ходят по земята
по делата на службата си...
(9) Мнозина тамърджии
обучил Боян
на изкусна игра
и чудно пеене.
(10) Но ето, че настъпило време,
когато станали малко хората,
които искали да обучават децата си
на изкуството на тамърджиите.
(11) Почнали често хората да молят
самия Джирас-Боян
да пее за тях на тържествата –
и Боян не успявал да бъде навсякъде...
(12) Веднъж той
свирел на помена
на един бий – и изведнъж
немият син на бия запял.
(13) Поразени били хората
от изцелението на немия,
който се казвал Тимджан –
учудил се и самият Боян.
(14) Като поразмислил, той разбрал:
това е знак за това,
че Тимджан може да стане
велик хайджи.
(15) Обучил той Тимджан
на изкуството на тамърджиите –
и после честичко
го навещавал при странствуванията си.
(16) Пеел му Тимджан
при техните срещи
своите песни – една от тях
той посветил на Раудеб...

И.М:
Дали е случайност, но последните дни .. Нещо се случва с мен. В мен. Като дете и девойка бях солистка в хор. Когато ... убиха...моят Алфа - нещо в мен умря! Десетилетия не съм пяла! Но от няколко дни ..втора седмица... свиря си, тананикам си... Запявам ...


Й. С.: Това е дара за теб в Годината Верени. Вярна си била, а Субан обича верността. Затова е докоснал душата ти, да разцъфти отново. Музиката е покана за Път. Нов Път. Не може, вечно душата да е в болката и тъгата. Пей!;)))

[Йордан_13]

Вижте сега, Годината е Верен. Тя има макроплан и микроплан. Повечето хора я гледат в макроплана, особено българина;))) Една от важните й особености, че е Годината на Верността и Предаността. Един много тежък изпит. Аз пак ша го кажа, не търся верност към мен, а към Българството. Това Българство има макро и микроплан. И ако в малкото не сте верни, нема как да сте верни и в голямото. Отпадате. Като съзнание и душа отпадате. Така че, вие избирате - бъдещето, в което да сме заедно или МВР днес, за вашата сигурност и удобство. Този избор, аз, много отдавна съм го направил. Сега е ваш ред. Аз, мога да направя, крачка, две назад, да простя, но Тангра–Субан, няма да ви прости. Защото в Тенгриянството няма прощение, а изпити. Всяка Година от календара е изпит. 12-сет житейски изпита. И не е въпроса, изпита да го вземете с 6, а да го вземете, за да бъдем заедно напред!