Към годината Верени

[Йордан_13]

;))) Субан - Лелей! За Враговете - Олелей!
Сега му е времето да обърна внимание на масирано вирещата се в интернет пропаганда против рептилите:))) които се представят като изключително отрицателни за човечеството, извънземна раса или раси;))) Това е отново една голяма заблуда пропагандирана от слугите на тъма тархана Яга Албасти и свързаните с него авраамически вери - юдаизъм, християнство и ислям! По дяволски вери от тия, нема, ако питате мене, но те са ваш избор, не мой;))) Та, дракона/змея в Тенгриянството е винаги в позитив и свързани с него близки митологии, като например китайската, където имаме един спасител и зидар;))) на човечеството в лицето на Фу Си и неговата съпруга т.н.Ако сте чели митологиите ще знаете, че изначалните форми на дракона са позитивни за човечеството, те го градят, те го развиват, бранят и спасяват, когато се наложи. И вие, ако сте чели древнобългарските епоси, ми че то формата на средните алпи Кубар и Субан, отначало е една - Барадж с две глави! Този дракон с две глави носи имената Бабай (Татко), Бурат и Берен! Оттук и името на годината в нашият календар Берен или Верен - Верени, откъдето може да си изведете думи Верен, Вярност, Вяра и т.,н.;))) Той се разделя на два близнака - Кубар Баръс Бури и Леу Субан Барадж Верени Трек Елбеген, Зъяджи(Зиези) и т..н. десетки прозвища и имена, които вероятно ще изброим на Свещеното Огнище;))) В този ред на мисли, годината Верени би трябвало да е близнак на годината Бури Барс, разбира се, но вече в един доста земен аспект, докато годината Бури имаше един повече небесен аспект, който малко хора пак разбраха. Много земни, много...;))) Прекалено земни, сте станали! Та с настъпването на авраамизма и неговите вери, започва демонизацията и рептилизацията на Дракона, той става антагонист;))) От водач - антагонист и вие виждате, че тези вери започнаха борба срещу Барадж - "Свети Георги убива змея";))) А, знаете ли, че това е поредният епизод от борбата срещу Българите? Че сами се самоубиваме и погубваме като народ и държавност приемайки християнските идеологеми, които са гръцки, разбира се! Ето ви, например и във Волжка България, специално го извадих, за да го видите:

"В народните предания ибн Фадлан е запазен в образа на мулла Бакир, враждуващ с крилатия змей Барадж – символ на благополучието на народа и страната. " (Джагфар тарих, част първа)


Крилатият Барадж е символ на благополучието на българският народ и държава!

ИЗПОВЯДАЙКИ ОБРАТНОТО, ВИЕ УБИВАТЕ СЕБЕ СИ И ДЕЦАТА СИ! ВИЕ СЛУЖИТЕ НА ЯГА!
И ще ми излезе един пикльо, едно насрано келешче, едно майчино мелезче от ул. "Богомил" в Пловдив с псевдоним Хорус и ще ви говори за лошите рептили и вий тъпите изстъргани от християнство и ислям мозъци, ще се храните с неговата омраза и ще убивате децата си. После ми ревете: Къде е бъдещето на децата ни? - Няма, вие го убихте! А Субан - Лелее ! Каква хубава българска дума - лелея! Леу Субане, леле Субане! Лелей! Къде е този съвършен ягин изрод Хорусчето? Да ви кажа ли, къде отиде? В Лилково, при великите православни християни в Лилково;))) да прави курс по телепатични визуализации. Къде е онзи, великият християнин Вълчев;))) да го спре? На кура е той ! На кура ми! ;))) Видяхте ли се, как обслужихте Яга Албасти;))) предадохте вашият Христос Спасител за един асфалтиран път! Лешове, гомнари! За един асфалтиран път! Сила на вярата? Къде ви е силата на вярата християни?:))) Хм?:))) За един асфалтиран път! Това искам да ви кажа, че Верени, че Вярата се изпитва и изпита е много тежък. Затова, за едните Субан ще Лелей, а за другите - Олелей! И това не са случайни фрази! Помислете, накъде отивате и срещу кого!

[anti666]

Във връзка с наближаващата Нова година, Данчо е публикувал най-новата VII част от Епоса за Чулман
https://www.voininatangra.org/modules/xfsec...p?articleid=621

[Йордан_13]

https://www.voininatangra.org/modules/xcgal...5975&fullsize=1

Братя Българи и тенгрияни, времето тече в своят кръг и годината Дванш неумолимо си отива за да предаде енергията и ритмите си на годината Верени, която е най-българската нова година в целият ни 12 годишен календарен цикъл!
Обредността свързана с всяка една година има за задача да ви изведе от земното, битийното от всекидневният сън, с който вършим своята битология и физиология;))) Само този, който може да направи това, да надскочи азовото и човешкото става част от макрокосмичният цикъл. И това са смислите в растежа и порастването, така, както растенията го правят, така както овошките го правят - с всяка една година, те невидимо за нас, възвисяват ръст, така и човека расте от микрокосмос към макрокосмос! Най-българската нова година, в която българите се самонаричат "трьок/трек" - дракони, годината на българската земна духовност и магика, на българската юнашка сила, на българското семейство и българският народ ! ;))) Онова, което Небесният Заек даде като чеда на Тангра, Леу Субан ще превърне в юнаци, витязи и богатири, пазителите на българският народ и държава чрез Свещената Храна на Свещеното Огнище! Само с будните, Субан споделя своята храна! Така, българина получава своето велико причастие с небето и земята и ги единява в техният могъщ съюз! Събудете се, Дракони!;)))

М. Н:
Трек!!! Дай ни сила Сабане да пребъдем и да сразим враговете и господарят им!

Й. С.:
Освободи Яга от нашият Път!;))) Досега, наричането беше срещу враговете ни, които са неговите слуги, а те може и да са наши приятели;))) "Освободи Враговете ни от нашият Път" си бе брутален израз. В Земното царство на Яга, врагове, могат да ни бъдат дори тези, дето смятаме за приятели, дори тези, които смятаме за наша рода, защото за българина рода е нещо свещено, патриархално свещено, да, но, това е било някога, не и днес. Днес, всичко това е покварено от Яга, чиято сила е достатъчна да обърне всичко свещено срещу нас. Силата на Яга като тъма тархан е да може да обръща всичко Свещено срещу нас. Затова, годината е Берен/Верен. Верните са тези, с които заедно сме Тенгри. "Освободи Яга от нашият път",автоматически ликвидира всяка една възможност да имаме земни врагове. Няма кой да ги храни, да им дава силата си, за да бъдат срещу ни. Този израз е продължение на онова, което поискахме в годината Бури Барс - "с казака, Яга разчлени";))) Но, Кубар не може сам, нужен му е и неговият брат близнак Субан.

М. Н.: Затова не мразим враговете си, а се учим от тях и молим Тангра да ги отстрани от пътя ни след като сме се поучили. : ))

Й. С.: Необходимостта от врагове е, кога човек се развива и се учи, когато твори, обаче, той няма никаква нужда от тях;))) Затова израза е "нашият път". По другите пътища и пътеки, враговете и Яга ще останат, но нашият път към Тангра е без тях. Именно, Субан е първият алп, който се опитва със сина си да достигне до самият Тангра;))) Българският Икар, де се казва, хахахаххаха, гърците нема отде да вземат митологични образи. Но, Субан е Силата, с която можем да го направим, този велик духовен подвиг. Дали ще успеем;))) Който не успее, ще бъде земен герой, юнак, богатир. Не губи нищо той в годината Субан!


М. Н.: Човек се учи докато е жив, а твори когато действа. Враговете могат да те подтикнат към действие или да те свият в ъгъла. Да живееш без да ги мразиш или страхуваш си е същинско творчество. А "нашия път" е отворен за всички които следват "истинния път". На него слугите на Яга са безсилни затова и целят да кривнеш от него. : ))
Й. С: За некои творчеството е действие, за други е бездействие;))) Лично аз, немам нужда от Врагове, не ми липсват. Врагът е този, който ме занимава със своята преходност, за да не бъда в своята вечност.

М. Н.: Никой не е вечен в преходното си тяло. Вечна е Великата тайна Тангра и паметта за нея, а врагове са тези които се опитват да ме поробят да вярвам че Я няма защото реално са наполовина прави - и я няма и я има ; )))

Й. С.:Да, но в случая, въобще не визирам тялото;))) а съзнанието.

K. П.:
Нямам търпение. Предишната година на заека беше най-лошата в живота ми, тази я конкурира сериозно.

Щ. Щ.: Тя още не е свършила тази на Небесният Заек;))) Де се казва, дори до 00.00 на 21-ви е все Небесният Заек. Аз просто правя обредната подготовка за следващата. Акцентувам, защото всекидневието убива. Отдавна съм изключил в личен план, понятията "лошо" и "хубаво". Това са човешките разбирания за живота. Те са наложени разбирания, за мене, всичко е случване и борба, не добро или лошо.
K.П.:
Прав си погледнато глобално 🙂
Щ. Щ.: Просто не очаквай "добро";))) Съзнанието ни е свикнало да работи с тези категории и с тях да оценява случването в живота. Нашият човешки ум не може да провиди пътят напред, затова казваме: нищо добро не ни се случи, но без да знаем пътя си, напред. Напред, това зло, може да се окаже търсеното добро. Куян ти е взел, но нали, ако не го направи, няма да е Куян;))) Дал го е на друг;))) А, какво точно е взел и защо, ще се разбере по-натам.

[Йордан_13]

A.O.:
⭐️ Моля те направи съпоставка с новия боен вик УРА и стария ТРЕК. Мислиш ли, че и двата заедно някога са вървяли ръка за ръка?

Й. С.: "Трек" е теургичен възглас, сиреч призоваване. То има уточнение, кога се е ползвал този вик - призоваване на Субан, на Дракона като военен вожд, който да ги води към победата. Това е преди битката. И това е в един определен исторически момент. Но, той е засвидетелстван, неслучайно, защото дотогава, българите не са познавали военното поражение, т.е. Леу Субан Субаш става военен вожд след първото и историческо поражение на българите. Те за първи път са победени в цялата си дотогавашна история. Самото поражение ги е смутило дълбоко вътрешно. С една дума изпитали са голям срам. "Ура" е боен вик и ние го ползваме, само, когато щурмуваме вражеските позиции. Само, когато атакуваме "на нож", т,.е. с щурм. И за него беше уточнено, кога се е появил, но трябва да търся, къде беше. Иначе може и с гайди и духов оркестър, както по време на Балканската война. Много от военните ни традиции са си отишли с християнството. Тук говорим за хилядолетия време. След цар Симеон, ние губим тенгриянският строй на армията, започваме да воюваме като ромеите, ставаме предвидими военно и съответно идва тенгриянина Светослав (това, което не се казва, че той не е християнин,а тенгриянин) откъм днешна Украйна и ни ба майката;'))) Това е истината. Станеш ли европеец, загиваш;)))
================================================
И така;))) Китайките, яко рулз.;))) Плодат са, кат въшки;))) Но, ето ги отново двата образа на алпа Субан Субаш - дракона и мечката;))) С една дума, според интернет пропагандата на Хорусчето от ул. "Богунемил";))) китайците са гадни рептили;))) А при нас "св. Георги убива дракона", т.е. убива Българина. За да се пречупи Българина, за да бъде лишен от самият него, да бъде премахната силата му, да бъде принзиен до днешното окаяно състояние, в което многознайковците говорят за рептилите, колко са лоши. Ако не знайте, тези пикльовци, тези майчини путьовци са едни духовни лекенца и голи охлюви.
Ееей, путьо майчин, марш от България, християнизиран плъх!

https://bulgarian.cri.cn/chinaabc/chapter14...EzVWSXsvovRE06s



Драконът /龙/ е едно от най-старите животни символи, чиито стилизирани изображения са елемент от украсата на древните бронзови съдове, излети още преди откриването на писмото. В пълен контраст със западната митология обаче, драконите рядко се представят като зли същества. Те вдъхват страх, но са смятани за добри и справедливи същества, носители на богатство и късмет.
Драконите в западната и китайската митология имат много прилики – имат големи туловища, покрити с люспи, имат по четири крака, рога и могат да летят, но за разлика от Западния дракон, Китайският не е многоглав, а – едноглав и е много почитано същество, към което се отправят молби, както към справедлив и честен управник, поради което той се превръща в символ на властта и бива поставян върху облеклото на императорското семейство и благородниците.
Всъщност, драконът става символ на императора след края на династия Хан. По време на династия Западна Хан (206 г. пр. Хр. – 23 г.), император Лиу Бан разказвал, че майка му го е родила, след като на сън се венчала с дракон и той самият е син на дракон. Народът пък говорел, че когато Лиу Бан си пийнел повече, главата му приемала форма на дракон.
Според други специалисти драконът е бил първоначално в облика на див кон, обитавал Северен Китай. През 1971 год. при археологически разкопки в областта Сансинтала, Вътрешна Монголия, е била намерена фигура на дракон с конска глава и змийско тяло, изработена от нефрит и датираща от близо 5000 години. /вж. обр. 1/ Древните китайци са наричали хубавия и бърз кон ‘дракон’. И до днес монголските народни песни твърдят, че добрият кон е ‘златен дракон, слязъл от небето’.” (Ниу, 2001, 390-391) Съществуват и много други празници, посветени на дракона, с по-специална символика като например “Драконът надига глава”, отбелязващ края на зимата, празнуван във втория месец на годината по лунния календар. Наричат го още Чунлундзие /春龙节/ или Празник на пролетния дракон. “Легендата разказва, че след едногодишна суша драконът, обитаващ Небесната река, тайно изпратил на хората дъжд. Затова Юди (Нефритовият владетел) го затиснал с една планина и казал, че може отново да се върне на небето, ако дочака златен боб да покълне.
В резултат хората взели царевични зрънца и започнали да ги пукат в гореща мазнина. Така “златният боб” покълнал и драконът бил освободен и се завърнал на небето. На този ден в някои области в провинция Шаанси всяко семейство прави пуканки и в същото време припява: “На втория ден от втория месец драконът повдига глава; нека големият хамбар да е препълнен, а малкият да прелива”. Така се изказва пожелание за благоприятно време и богат урожай. На много други места през този ден соевите кълнове и т. нар. “драконови мустаци” са се превърнали в традиция.” (Ниу, 2001, 387-388)
В митологията дракони теглят колесниците на различни божества, например на Слънцето, на Сиуанму и др. Дракон придружава и Пангу , легендарният архитект на вселената, изобразяван като джудже, облечено в меча кожа, който държи чук и длето, с които създава вселената, заобиколен от Четирите създания: Костенурка, Феникс, Дракон и Еднорог. Древният историк Сю Джън, живял по време на Трицарствието (220 – 265 г.) пък пише, че Пангу е имал глава на дракон и змийско тяло.
Доста по-късно се появяват други две митични същества Ню Уа (女媧) – първата жена, която имала човешка глава и тяло на змия и Фу Си (伏羲) – първият мъж, който също имал човешка глава, но тяло на дракон. Именно те двамата създали първите човешки същества на земята, а легендата за тях била запазена на каменна плоча от времето на династия източна Хан (25 – 220 г.), където било издълбано сливането на телата на Ню Уа и Фу Си. (Prof. David Chuanyan Lai, www.cic.sfu.ca/cchf/dragonInChina.html)

Символът на дракона в китайската култура
в категория Китайска митология, КУЛТУРА
д-р Искра Мандова,
ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”

https://china.edax.org/?p=561&fbclid=IwAR35...JrY-0UgKuO5Ydcw

[Йордан_13]

"Змеят се описва като дебела шарена змия с човешка глава. В Северозападна България преобладава представата, че е гущеровиден. Според представи от Западна България и Родопите змейовете могат да бъдат орли. Денем змеят е змия, а през нощта е млад красив момък. Понякога съчетава териоморфни и антропоморфни белези – от кръста нагоре е човек. Змейската кожа (риза, ризница) може да се сваля и облича. Чрез нея змеят придобива териоморфен или антропоморфен вид. Змеят се описва и като силен едър млад мъж с криле. Често се описва като огнено кросно. Може да се превръща и в предмети."

Според представи от Западна България и Родопите змейовете могат да бъдат орли."

Фащаме фалшификата:))) Нариман тарих, и зачитаме: "Елбеген - многоглав дракон с основна глава, главата на орел и змийска опашка"; за Субан: "Българите употребявали и хуно-манчжурските му имена - Леу и Елбеген".


"Определението за него е „огнен змей”. Произходът му се извежда от голям смок или от шаран, невидяни от човек 100 години, или от смок, доживял 40 години. "

Фащаме отново фалшификата Нариман тарих и четем: " В драконов облик се явявали двама алпи, братята-близнаци Карга и Самар (аватари на Субан), както понякога правела Байгал ( Рибата, жена на Субан, майка на Иджик Алабуга)

"Змеят обитава пещери във високите каменисти върхове на планините. От топонимията са познати змееви дупки, които се свързват с предания за змейове. Като тяхно пространство се посочват и големи стари дървета."

Отваряме, другият фалшификат;))) "Джагфар тарихи" и там зачитаме: "Дивът на дъба, алпа на младостта, силата, любовта и урожая Сабан (Субан), който обичал да седи на дърветата, особено по дъбовете и бил покровител на българите."

[anti666]

Субан Барадж е бил любимия алп на българите. Във Волжска България той се е считал за техния закрилник.
В драматичните дни в края на септември 1552г. смелите защитници на Казан загиват един след друг, отбранявайки родния си град. Когато виждат как Барадж, свещенния змей-хранител на Волжска България отлита от града, отчаяните бранители разбират с ужас, че краят им е дошъл.

При скитските и сарматските воини (както в Русия сега наричат българите от Велика България), символът на бараджа е бил на гърдите им при всяка атака. Откъдето идва и бойния вик Трьоок!

Какво е останало сега от Барадж в измислената република Татарстан? Един паметник, да напомня за покровителя на волжските българи.
https://www.voininatangra.org/modules/xcgal...5976&fullsize=1

[Йордан_13]

Мааааа, много зле;))) Къф евреин си ти? Да запецнеш на прогнозата за годината Верени?;))) Давам жокер;)))

Съселче, чий български алп е почитал Давид, след като е написал:

Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
2. Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,
3. подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
4. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.
5. Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.
6. Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.

Смутна 2024 г. очаква топастрологът Гал Сасон
https://19min.bg/news/novini_8/smutna-2024-...xS_igQnRqO8PmGc

[Йордан_13]

Змей витяз, девойки люби,
Ой, Субане, мой Субане!
И превръща ги в съпруги,
Ой, Субане, мой Субане!

На Субан жена, щом станеш ти,
не си царица, разбери!
Но ще познаеш горестта, що утешава гордостта!
Субан как силно люби, тъй бърже и разлюби
в сърце му - не една жена,
но любовта му - към една!
Тя, неговата майчица любима!
Умай бийке е несравнима!

За да счупиш таз несгода,
да обърнеш таз прокоба,
съдбата своя изкови -
Чак Чак Байгал бъди,
към Слънцето се устреми
И със Субан, едно стани!


Там двамата изгарят заедно;))) Семейството е личната саможертва. Българската митология е колосално яка, само да мой да я разберете. В единият полюс стои полигамията на Субан, а в другата - саможертвата на Чак Чак, идея да споделиш един общ път, за да станеш едно цяло и едно тяло в случая, това на светлината. Трябва да изгориш заедно с него. Тази тяхна взаимност в крайна сметка води до спасението на българите от Ледената епоха. Субан се жертва за Байгал - да не измръзне в реката, ще разруши Стената, а тя се жертва за Субан, за да му помогне. Създава се нов път и обща съдба. Печелят българите. Късметлии, този път;))) Така, между тези два полюса и тяхното взаимопреплитане и сблъсък, върви и днешното българско семейство, неговото щастие и трагизъм;)))

Исторически това после го виждаме в могилните погребения. Там жените на мъжа се състезават, коя е най-достойната и само тя отива с него в небесният свят, само тя, бива пожертвана останалите са свободни за своят нов път и съдба. Отиде тракологията на фамилията Фол.

И тук, ако проследим нишката отиваме към другата втора фаза на създаване и устрояване на българското семейство, празника Шиллък (или още Акатуй), който се чества след Сабантуй (Гергьовден). Там имаме вече, най-красивата девойка се посвещава за жена на Субан;))) Отначало, се е заравяла в браздата или в земята до главата, за да дойде Субан, да си я вземе, но на Умай бийке и се сторило такова обредно отношение много варварско и наредила на българите да поръсват девойките само със пръст. След което я завързвали на една дървена платформа поставена върху 4-ри плуга, за да дойде Субан да си я вземе. Ако Субан не идвал, с нея имал право да преспи победителят в конските кушия. Той я вземал за жена. Този обряд го виждаме след това в Индия, където цар Джанака ще заоре обредно браздата и от нея ще изскочи Сита (от браздата) и ще стане жена на Рама, виждаме го и в поведението на Деметра (Сито), която преспива с Ясион в браздата ;))) и ражда Плутос. Това е първообраза на многодетните семейства защото е свързан с раждащата земя и нейното плодородие. Децата при нас, най-често са правени на нивата. Това не е просто и само бит;)))


И третата фаза на създаване и устрояване на бългаското семейство - празника Сабантуй сред средите на скотовъдите номади;))) Тук имаме сватбеният двубой, от който ще се вземе идеята за "борбата между половете". Този сблъсък, мерене, борба, обаче и до днес, реално съществуват в българските семейства само че, се провежда с други средства и по други начини;))) Обикновено загубилите двубоя мъже стават "чехльовци" или семейството се разпада. Обикновено, жените, които са боркини по природа, постоянно мърморат днес: "Няма мъже;)))"; "Аз съм по мъж от мъжете";))) По-добре са сборете, не говорете или ако не, са наебете и който са представи по-добре там, става глава на семейството, хахахахахахаха... Така;)))

Джагфар тарих: " Мирянската същност на Сабантуй се състои в утвърждаване на правото на юношата да се ожени за избраницата на сърцето си. Интересно е, че в доислямския период у предците на българите, които не познавали женското равноправие, така нареченият сватбен дуел се провеждал непосредствено между юношата и девойката. Алп Самар-Сабан можел да се
ожени за Ашна само ако я победи в борцовски двубой. Това ще предизвика усмивка у
съвременните млади хора, но често се случвало джигитите да излязат от двубоя
пребледнели; жените в скотовъдните племена се занимавали с мъжките работи, дори са
воювали наравно с мъжете и често не им отстъпвали по сила. В епоса „Шан къзъ дастан“ или „Сказание за дъщерята на Шан“ легендарният Иджик побеждава невястата си -
богатирка чак след помощта на езическите духове-алпи. През XII век дъщерята на българския емир Шамхун-Саин в двубоя си с мъжа си – кипчакски хан – му счупила ребрата!
Под влияние на мечетите девойките постепенно били отстранени от борбите. Вместо
тях на борцовския майдан излизали роднините им – мъже. По-трудно било на муллите да
забранят на жените участието в конните състезания. Надбягването се наричало „къз куу“
- „догони момата“. В надбягването младежът се стараел да догони избраницата си. В
случай на неуспех девойката го преследвала и с нагайката го налагала така, че да свали
шапката от главата му (това било голям позор за един мъж). Изобщо не било смешно.
Представете си как в епичния „Барадж дастан“ българската принцеса Алтънчач в
състезанието „къз куу“ с камшик отсича главата на татарския хан.
В средата на XIII-ти до началото на XV век уседналите жители на Казанска област
променят обичая и доспускат на състезанията само мъже. В първоначалния си вид
ритуалът е запазен само у башкирите. Явно ислямът се е внедрявал по-лесно в уседнала,
отколкото в номадска среда. През XVII – XVIII век „къз куу“ и при башкортите се
превърнал в чисто развлекателно зрелище. Борбата куреш също става мъжко занимание.
328
Ако в Башкортостан на жените се разрешавало наравно с мъжете да присъстват на
майданите на Сабантуй, то в Казанска губерния пълноправно в празника участвали само
мъжете, а жените наблюдавали състезанията отдалеч.
Сватбеният характер на Сабантуй независимо от ограниченията все още е запазен.
Победителят в състезанието (батир) бил почетен и желан жених. Самият Сабантуй
започвал със събиране на подаръци в дома на младоженците, които са създали семейство
на предишния празник. Символ на Сабантуй били дългите български сватбени пешкири,
на които имало избродирана свастика като символ на щастието. Те се развявали
преметнати на ръцете на събиращите подаръците и на майданите, те били използвани от
борците за захващане на противника. Запазила се и традицията на победителя да бъде
връчен овен. Днешният юнак, който вдига над главата си блеещото животно, не знае, че
прави това в чест на победата на легендарния български богатир Аудан над алпа Баран
(който се опитал да попречи на женитбата му) и за избавяне на бъдещите семейства от
разпри (като тези на Самар и Ашна). Както и преди на Сабантуй алкохол не се пиел, а
пияните бивали изгонвани от празника. В края на XIX век Сабантуй започнал да се
обогатява с развлекателни мотиви. На майдана се появили игри, шеговити съревнования.
Започнали да канят гости от руски, чувашки, марийски, удмуртски, мордовски села. Все
пак борбата и надбягванията оставали най-важните обреди на празника.
По препоръка на съветските органи традиционният български Сабантуй от 1925 година
бива ликвидиран, а названието му и обредите му се прхвърлят към измисления от
болшевиките юнски „празник на социалистическия труд“.


При нас, в Дунавска България, обичаят на сватбеният двубой и надбягването "хвани момата" са заменени комплексно с обичая "Надиграване"!

https://skafeto.com/фолклор/обичаи-и-традиц...ичай-нек/32492/

[Йордан_13]

***

[Йордан_13]

В този ред на мисли, сега разбирам, че някои 'българи' слушат християнски псалми. Вероятно изпитват някаква гордост. А може би също така вярват, че изпълняват някакъв дълг.
Слушането на псалми от българи е като слушането на “Ан-Нашид”-ислямските духовни песни. И двете неща нямат нищо общо с Българина!
Българинът - от човек с духовна като кристално чист поток яснота в момента не знае кой е.
----------------------------------------------------------------------
По принцип на всяко погребение се цитира Давид: "Господ е Пастир мой" Е, годината на Господа Пастир, дойде, Годината Верени, Годината Сабан Субаш, на Пастиря Обаче, тва никой нема го отбележи, ще отбележи Давид, а той, със сигурност е почитал Субан Субаш, защото е бил пастир, чобанче. "Когато бяяях овчарче и стадото пасях..." Именно, затова той пише: "Господ е Пастир Мой", защото именно пастирите са ония слабаци, които Сабан Субаш превръща в богатири, във витязи ( В случая Давид става цар на Израил;))), но преди това е богатир, витяз, част от армията на Саул) , като ги причастява със себе си, т.е. към Тангра чрез храната, която те му споделят. Той ядейки я осветява и споделя остатъците си с пастира. Ядейки, чобана получава "кут" - духовна сила в нейният витален и физически аспект. Затва имаме ний поговорката "Ранътъ прай борбътъ";))) Тя, не е случайна, но няма кой да се сети, защото сички гледат Европата с парите. Това е един много тънък момент, но християнството няма как да го види по този начин, защото за него Давид е предшественик на Христос по родова линия и така.
Да оставим, днешните българи, те така или иначе са обречени, по добре да си гледаме Годината Верени - годината на героите, на богатирите, на българското семейство, на причастието с небето. Ако трябва да се изразя с религиозен термин, това е годината на тенгриянското причастие, на българското причастие, в което Небето благославя храната, благославя земята, годината на лидерите - духовни и държавни.


ЗВЕЗДАТА НА ДАВИД НЕ Е ДАВИДОВА ЗВЕЗДА НА ЕВРЕИТЕ!
https://bnppress.com/2023/10/12/звездата-на...AbPKSBSH765VcQU

Не е въобще еврейски символ, а древнобългарски, затова се среща по териториите на днешна Армения, толкова рано, да не говорим, че в индуизма е символ на Шива - Създател и Разрушител и въобще, евреите доста са закъсняли, но историческите събития ги идентифицираха с този символ, макар, че, той няма нищо общо с тях. Ако Давид не им беше цар, те нямаше да имат този символ;)) Както казва "Джагфар тарих", това е символ на Тангра, вижте, макар че, са мюсюлмани, волжките българи, не си позволяват да ислямизират символа. Те си го възприемат като част от своето си българско културно наследство, макар да са мюсюлмани и то доста фанатични мюсюлмани са;))), типична и отличителна черта на българина, ако е с дявола, да е по-дявол от дявола;))) Затва всички искат да донесат верите си при нас и да ни направат техни изповедници;))) Това е част и от нашата психология на толерантност към чуждото, която бързо преминва в коленопреклонение и чуждопоклонство;)))
Така символа пътува през културите. "Нариман тарих", пък казва, че това е и символ на алпа Субан Субаш, откъдето вече ясно, защо след като Давид става цар, този символ става и държавен символ на Израел и печат на Соломон, което пък ще дойде да обясни факта, защо Соломон, си е падал по жените езичнички и ги е колекционирал, тъй да се каже, хахахахахахха... от време на време се е сещал За Яхве, но за него, определено Яхве е бил чужд бог;))) Горките евреи...;)))
Мен, като са ме питали по този въпрос, винаги съм отговарял,че шестолъчката символизира Тангра като създател на небето и земята. Триъгълника нагоре, това е планината Самар, символ на неговото творческо проявление и небе, а триъгълника надолу, манифестацията на неговите енергии, на творческата му сила, за материализация на видимата Вселена и свят, на нашата триизмерна обективност. Затова триъгълника, надолу се възприема при нас и като символ на смирението пред Тангра, в тоя ред на мисли, това е смирение и пред Умай, която е манифестираната му творческа сила за сътворение на света и управлението на нашата планета Земя. Държавата е именно част от тази божествена манифестация. Така се е възприемало при нас, така го възприема, по-късно и християнството Царството Божие като Царство земно. За нас, българите, това не е нещо имагинерно, а винаги си има реално основание;))) И така, по вертикалата трите свята - горен, долен, а там където се пресичат двата триъгълника в средата - среден.
===========================================================
Както разбрахме, разкривайки тайните на Давидовото "Господ е Пастир мой", разбрахме, че този пастир е Субан Субаш. Самият Субан, обаче не оре. Той е патрон на скотовъдците;))) Когато ядосаната на българите Умай, праща Улят Сомор да изтрепе с болест добитъка им, т.е. да ги лиши от икономиката им;))), на помощ на българите идва големияъ изменник;))), унуката й Иджик Алабуга. Той е, който изобретява плуга, (Хурса го реализира), и учи българите на земеделие, за да не умрат от глад. Тук отново виждаме идеята за закрилата, съхранението и спасението, но вече целенасочена към българите за разлика от Субан, който разрушава Стената на Дивовете заради жена си, Байгал, а не заради българите;))) Но, той е син на Субан и в този контекст, негов аватар, защото ние, знаем, че земеделие без скотовъдство не става;))) Сега, произвеждаме изкуствени торове, но тогава, животното е, което дава торта, с която захранваме земята, за да храни растенията;))) Иджик създава и кастата на земеделците, т.нар. барсолджийци - орачите. Но, естествено в контекста на авраамизма вече, сичку е един Господ , но пак със свита - ангели и светци;))). Та, Иджик Алабуга е българското "Отче Човеколюбче", т.е. един предан и обичащ българите алп. Вервайте ми, голяма част от алпите, по принцип не обичат хората, хахахахахаха... Даже си спомням един момент посочен в Нариман тарих, мисля, че в който се казва, че при Симеон дошли тук, от степите на Азия, наши сродници, които му били съюзници и поискали да останат. Добре, ама те, тенгрияни и Симеон, казал: "Може, ако се покръстите". И те казали: "Ааа, щом е така, мерси" и тръгнали са връщат, но на Симеон, те му трябвали и понеже, нали, образован византиец, почнал да ги клати: - Абе, глейте ся, не се плашете, то ристиянството е същото като вашата вяра в Иджик Алабуга (праотец и покровител на българите), т.е. Христос е Иджик" и от дума на дума ги убедил и склонил;))))

https://liternet.bg/publish/akaloianov/slavite/sybralii.htm

САМСИ ГОСПОД ПАСТИР И ОРАЧ. Самси Господ подготвя новия ред, сече зелен явор, за да направи нови ведра за виното от лозата, посадена в рая от неговите слуги, мъртвите души. А лозата е хем бяла, хем черна! Богомилски дуализъм ли е това или новопридобит скепсис за тринадесет века? Нямаме отговор, но сме сигурни, че нашите предци са вярвали прилежно, че във вечно повтарящия се двубой между силите на хаоса и на злото и силите на реда и на доброто в крайна сметка доброто начало ще победи. Достигнала до нас. чрез жива памет, тази бъднивечерска философия е приела златотъканата християнска одежда и останала с българската си кожа. Вярвали са, че небето се отваря и в този миг пожелаеш ли си нещо, Господ ще ти го даде. Може би са си пожелавали и рая божи - "дето Господ хлебец яде, дето Господ винце пие", скромен рай в небето над измъчена земя.
За любопитните да надникнат в тайните на народната душа ще добавим, че "груповият портрет" на Бога с Божата майка и светците е рядко срещан в коледните песни и то само в три мотива: Господ на гости начело на кавалкада от светци, Господ пастир на свещеното стадо и Господ орач. Последният е познат само чрез песен, записана от българи в Молдавия, отнесена там през преселенията по време на руско-турските войни. От тези преселници е записана и пространната българска легенда за сътворението на света от българина Деня в селото Дюлбени, публикувана през 1868 г. в Белград в сп. "Общ труд". Между другото е съобщено, че е разказана от Деня на Коледа, но според нас потребността да се припомни този мит идва закономерно.
"Самси Господ и светии орат край Черно море" излъчва успокоение като икона - без да бъде прекалено конкретно-сетивна и пасторално-пантеистична, тя е продължение на възхвалите на земеделския труд, на стратурковото рало, жеглици от босилек, на воловете-ангели. И участвува пълноценно в диалога с видението на Йордан Йовков в ,,Жетварят", в което благославящият Христос пристъпва сред зрелите жита на златна Добруджа, за да остане тя българска, дори когато е окупирана.
"Простите орачи" на Отец Паисий са носили този образ в душите си цяло хилядолетие - богът-орач се възпява за пръв път на български език през Х в. от Поп Еремия в "Повест за кръстното дърво".
"И видя Господ, че денят минава напразно и взе ралото в ръцете си, та изора три бразди, па обърна, даде му ралото и рече: "Сбогом, ори, брате!" О, дивно чудо! Как дойде Господ и не отмина своя народ, но се яви орач! О, блажено дърво, което Господ взе в ръцете си! О, блажено рало и блажен остен! О, блажени волове, които вървяха пред Господа! О, блажена земя, която Господ ора!"
Не е ли същото, както в коледната песен: "Самси Господ плуг държеше. Божа майка жито фърга!"

https://liternet.bg/publish/akaloianov/slav...zzZzcf8oNgFXyLw

Малкото момче на коня, което е изобразено само с една глава, върху т. нар. "кончета амулети", които се откриха и в Североизточна и Северозападна България, това е Малечко Палечко, Педя човек - лакът брада или просто Иджик Алабуга Бармакти;))) (палец)
-------------------------------------------------------------------------
Хубостта, вселенският ред, е и чудно хубава църква, съградена от светец, та в една песен Господ възкликва: "Отде се взе друго небе, друго слънце, други звезди?" Все същият знак за космоса - слънцето, месеца и звездите, се намира и върху ризата, дарена на мома от Божа майка. Както трябва да се очаква, мярата за световния ред е изказ на видения в душата на българина: орачът с двата волове-ангели, силното стадо с виторогите златоноги овни и медното гумно със златния стожер, на който е вързан враният кон с ездач малко момче. Прибавянето на днешно слово към тези видения само би нарушило мярата и очарованието би изчезнало!

[Йордан_13]

***

[18j]

Във връзка с рептилите и драконите мога да споделя, понеже имам приятели, които ей така повлияни от пропагандата спрягат постоянно рептилите заедно с масони евреи ционисти и илюминати, в един назидателен тон, гледат разни видеа и то може да не е невярно. Според мен, може да има същества, с рептилско днк и антропогенен вид благодарение на някакви способности да си сменят вида пред хората, те може и да са някаква мафия или тайно общество и така някой някъде да е разкрил нещо нередно и да го оповестява.. както и да е, но аз винаги казвам: чакай!
В човешкия мозък един от съставните елементи е рептилоидния мозък, в основата, където се свързва с гръбнака. Това са най-базисните импулси за оцеляване и развиване на потомството. Ти не може да го подтиснеш този мозък защото също отделя секрети и импулси, а и не трябва, но може да го канализираш ако искаш или можеш. А вероятно има хора, които в развитието си изцяло са поддали на тези импулси и чрез начина си на мислене и живот са се идентифицирали с гущер дракон змия и съответно ритуали практики са довели в генетиката разни способности а най-да си го кажем като се обладават момите и се раждат юнаците с рептилското днк.
А това за Св Георги го приемам като символ да опитомиш тези първични импулси и не я приемам като нещо лошо в смисъл лош символ, а по-скоро като етап в даден път на развитие. Не знам дали има друг такъв символ освен в християнството, защото конника си го има но убиването на змея не съм сигурен, за мен по стечение на обстоятелствата този светия никога не бил издиган на почит за разлика от други християнски. Но определено ако св георги е пазител на българската армия това си е подигравка и като се замисля в контекста на тази студия символно убиеца на дракона е точно обратното на това което армията на Трьок Барадж трябва да носи като символика.
Благодарности на Данчо още веднъж, че го изважда да се знае, че с издигането на Саракта, бай гошо отива в пенсия от БА защото ние като наследници на трьок сакаланите не бихме искали да подтиснем победим у себе си точно енергетиката на змея. Каква епохална измама за нас като народ и държава символ само по себе си на тоталната загуба на идентичност на балканския народ. Някога Алп Карга е заспал и някой е издигнал иконата на победата над Него като военен знакна българите за чиста подигравка. Вероятно за това е гневен и фучи във пламъци, но то на края от Него зависи. Да видим дали сега се е събудил трайно и ще започнат нови процеси или просто усещаме вълните по-силно защото е Неговата година.

[anti666]

Лей-лей Субане, български алпе. НаЛЕЙ вино, да пием!
За някой лей-лей, за други олелей. Годината започна с олелей за Домусите, че рижавите фир-болги им взеха белото. Добро начало!

Честита новата 6792. Да е спорна на всички Българи. Най-българският алп е с нас.