https://www.voininatangra.org/modules/xcgal...6156&fullsize=1
И в България се отбелязва, само че по времето на християнският Великден, гато са боядисват яйцата и праат козунаците, които всъщност са част от този празник и съвсем резонно нямат нищо общо с възкресението на Христос. Аз съм за това да си извадим Науруз от християнският Великден и да си го направим, когато си е на 21 март. Най-големият парадокс е, че този празник е чисто български, но днес, реално не се празнува от българите във вида, в който той е възникнал в тяхната народностна среда и е асимилиран от християнският Великден, като от него е останала само обредната му страна с боренето на яйцата и похапването на козунаци. Твърде недостатъчно, за да кажем: Науруз - Нов ден! Великден! Великият ден е изместен и забит във възкресението на Христос, но не това се има впредвид в Тенгриянството. Там се има впредвид събарянето на Стената на Дивовете, която скрива Слънцето и дава началото на Великата Нощ - Нардуган/ Нартуган или Мардуган. Науруз е своего рода продължение на Нардуган. Това е денят, в който Великата нощ свършва, защото се ражда Новият ден, еквивалент на това, което библейски е "Да бъде светлина". Именно тези припокривания или по-скоро метафизични кражби, дават възможност на християнството да се насложи административно върху древната ни вяра. Тук искам да оборя написаното от Г.М. Давлетшин в неговата " За произхода на празника Науруз при татарите", че той идва от волжките българи чрез мюсюлманството, защото чрез него, те имали досег с културата на Иран и зороастризма. Това, въобще не е така. Науруз е коренен български празник!


=======================================================
М-да, това, което написах вчера, че един коренен български празник се празнува от всички други, само не и от българите и дори посочих връзката между Нардуган и Науруз. В Нардуган чрез свещеният огън зачеваме новият ден (ноща е утроба), а в Науруз го раждаме.
======================================================
Традиционната празнично-обредна култура представлява многовековния концентриран опит на тюркските татари (в по-широк смисъл – на българите). Тя представлява своеобразна забележителност на времето, съвкупност от традиции, обреди, обичаи и светогледи и съставлява неделима синкретична част от духовната култура. Ако в Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Туркменистан, Азербайджан и Таджикистан Науриз е официален празник, тогава в Татарстан и за татарите в Русия той едва се възроди през последните десетилетия и, подобно на историята на самите татари, премина през труден път на развитие. Подобни са календарните и обредни празници посветени на посрещането на слънцето, провеждани по време на пролетното равноденствие на народите по света. Виждаме същото явление при руското коледарство и татарския Науруз. И текстовете им много си приличат. Дори термините нәуруз sumү - "да кажеш науруз" и да пееш коледни песни са почти идентични.

Традиционная празднично-обрядовая культура представляет многовековой концентрированный опыт тюрков-татар (шире – булгар). Она представляет собой самобытный ориентир времени, совокупность традиций, обрядов, обычаев и мировоззрений и составляет неразрывную синкретическую часть духовной культуры. Если в Казахстане, Узбекистане, Кыргызстане, Туркмении, Азербайджане и Таджикистане Науруз официальный праздник, то в Татарстане и для татар России он только лишь возрождается в последние десятилетия и, как и сама история татар, прошёл сложный путь развития. Календарно-обрядовые праздники встречи солнца, проводимые во время весеннего равноденствия народов мира, схожи. Такое же явление мы видим с русским колядованием и татарским Наурузом. И тексты их очень схожи. Даже термины нәуруз sumү «сказать науруз» и кричать коляду почти тождественны.