риятели
ДУМИТЕ НА КУБАР
(в годината Етх, 154 г. пр. н.е.)

(214) Завършил тази песен
Кубан с тези думи:
“Джам Иджик събра 7-те племена
под своята власт.

(215) Благодарение на това се образува
единният велик народ на българите,
животът на който бе направляван
от самите Небеса.

(216) Таргиз се отказа от властта,
но с това не предизвика хаос,
а накара всички да помислят
за необходимостта от единство.

(217) Азан веднъж каза,
че е решил да разшири
Кашан от Афджан-Идес
до широкия Сулдан.

(218) И се случи тъй,
че Кашан действително застана
начело на Аскъп –
сякаш той бе успял в това.

(219) Всички тези непонятни
за хората действия
стават понятни,
когато кажем:

(220) Ясно е, че тези действия
са извършени по внушението
на Тангра – и затова
те са постигнали целта си.

(221) И затова аз, Кубан, жителят
на бреговете на сакланската река,
потомък на славните Иджик,
Таргиз и Азан,

(222) който се реши да пее
за великия Аскъп,
моля Всемогъщия,
Величайшия Тангра:

(223) “Вразумявай мен, Създателю,
и моите приятели,
както вразумяваше моите предци,
помагайки им!”.

(224) След многодневен пир
приятелите се разотишли
по своите владения,
но винаги се срещали край Аратеб.

(225) Когато приятелите се срещнаха
в годината Ет [154 г.пр.н.е.]
вече на средна възраст,
аз изпях това толгау.

(226) Онези, които ще пеят
това “Чулман толгау”
след нас, - нека също
да почитат Небесата и обичая.

(227) Нека вземат те
една чаша бал
и триъгълен хляб –
и да възхвалят Всевишния.

(228) Като възхвалят Всевишния,
нека те да възславят
всички известни
и верни слуги на Тангра.

(229) А като възхвалят слугите на Тангра,
нека възхвалят нашия
скъп обичай –
опората на Българската земя.

(230) А като възхвалят обичая,
нека възхвалят всички
наши славни предци,
защитавали обичая.

(231) А като възхвалят старите
славни герои,
нека възхвалят младите
борци за обичая.

(232) Нека не угасва
огънят на Анагар
в сърцата на българите –
и пламъкът на Аратеб.

(233) Вечно здравей, Аскъп, – наши иле,
нека Тангра увеличи нашите сили!
Вечно здравей, български роде,
нека в щастие той винаги да живее!