Родословието на българските езици, извлечение от Нариман Тарих, част 1,2,3

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...5207&fullsize=1

Събрах от Нариман Тарих, част 1,2,3 всичко написано за българските езици, от него извлякох информацията за два от основните езици, които днес пряко ни засягат: балканският и българският тюрки и създадох набързо едно "родословно дърво на българските езици", защото човек, кога чете за тях в Наримана, от многото понятия се обърква и накрая излиза още по-объркан и със съмнения. Та реших да онагледя, за да опростя. Както се вижда интересът на Серафимов за негово огромно съжаление е към езикът "български тюрки", наистина един от 7-те основни български езика, на който са говорили любимите му пеласги (българи-куляни). Този език за негово огромно съжаление се нарича и тракийско-български или трек или трьок-български, той произлиза от новосубашкият (чувашкият езици). Така, че, речникът от 500 стр. със събрани думи на "тракийски език", всъщност това е "българският тюрки", но ахилският (балкански език) или днес, както го наричаме дунавско-българският е от другият клон на българските езици. Разбира се, според Даиш Карачай Ал Булгари и сведенията, които е събрал, той е синтезен български език от три други български езика: синдски (кавказки), български тюрки и древнобългарският локирски език! Затова в нашият, дунавско-български език са останали тракийски думи, топоними, имена и понятия. Разбираш ли, сега, Серафимов? Това означава, че българският тюрки създаден от барините (пеласги) е предшествал ахилският (балкански език) и това е така. От българският тюрки чрез смесването на още два български езика се е създал древногръцкият критянски език, т.е. и той е синтезен като дунавско-българският и от него вече, впоследствие и след много хилядолетия фъфлене е дошъл и днешният гръцки, но днешните гърци едва ли ще се разберат с говорещите критянски, както ние едва ли ще се разберем с пеласгите, (хахахаха), както улчиите не се разбират с персите!

"Родословното дърво", което може да бъде направено много по-добре от некой маниак на Фотошопът, аз просто го щрихирах се вижда ясно, защо на територията на днешна България се срещат много топоними на синдски и бурджански (персийски), както и от българският тюрки и карският (фински) език. Пресен пример е понятието "Олан" на което потърсих етимологията, облягайки се на карският (фински) език и защо винаги съм против, всичко в топонимично да бъде днес преименувано на дунавско-български. Често казано, тук ще го играя либерал, не националист, тъй като смятам, че ние ще загубим национално духовно-културно богатство, извършвайки универсиализация. Тези топоними не са дошли с османците на Балканите, те са си отпреди тях. Не вервате? Ку щете, вервайте! Но е ясно, щом ахилският език е смес от синдски, български тюрки и древнобългарски локирски, то съвсем резонно е той да съдържа думи и понятия от тези езици, които са се превърнали в топоними. Да, по този начин разкодирахме и топоним като "Джош теле", това е топоним на сегашната територия на България, който на дунавско български не значи нищо, но "теле" на старобългарски значи "език" и се съдържа и в карският (финският). Просто ви давам пример. Аз не съм лингвист, нямам претенции за точност и изчерпателност, като титулажно-дипломираните, които се засягат по темата, но си държа на своето. Тук искам да добавя и друго: трите групи български племена създали трите езика: български тюрки или тракийско-български, бурджански или персийски и дунавско-българският, ахилски език произхождат от Балканите и се разселват в праисторията, както казва "Нариман" в различни географски области на планетата ни. Това е един доста интересен факт и парадокс. Най-вероятно, на Балканите, когато са живели заедно са общували помежду си на локирски (древнобългарски език).

Изначално българите говорели на седем езика: древен български, наричан още старосуварски
или старосубашки език и запазен днес само от сербиите - потомци на будините и от деберите
(тивери); български тюрки, образуван от наречията на старобългарския тракийски и тузкия
(централноазиатски); ахилски (балкански), чиито наречия и днес говорят българските племена
сургути (остготи), бирисите (илири), ак-улчиите (литво-латишите), кара-улчиите (праславяните),
ухилците (угличи/уличи) и деберите (тивери); синдийски, който и сега знаят заедно с българския тюрки (чиито диалект са турски, азербайджански, староузбекският и уйгурският езици) племената барсили, бурджани, сагаки или сагдаки (саки); на сабански, който бива смятан от някои просто за наречие на български тюрки, а други разкошно го обявяват за алански език; на яндърбакски или карски (прафински) и на ищякски или яремчепийски език (праугърски,ермиаски) езици. Българите, които знаят всичките седем езика и са верни на старите български обичаи са наричани архипеи или чирмиши. Днес чирмишки групи са запазени само в Ак-Булгар (Волжка България) и Урта-Балин (Украйна). Най-добре пазят тези езици баштарите или деберите
(тивери).

***

Под властта на кулян-булярите отдавна, още на Балканите се намирали българите-сабай или
сабаните. Те са най-издръжливите и никога не се оплакващи от съдбата си българи. Част от
куляните и сабаите (хелони и сапеи по Херодот) също заминала в Акбаш (Азия). Там куляните
станали кашани/кушани, а от кашаните се отделили барините, сартите... Подвластните на
азиатските куляни-кашани сабаи, като присъединили към себе си порядъчна част от масгутоаланите (масагето-алани) и иджимданите (иседоните на Херодот)-себери се нарекли баджанаци
(печенеги). Смесилите се с тях алани и себери значително променили техния български тюрки
език и това развалено наречие нарекли сабански или кипчакски език. Понякога той бива смятан за самостоятелен български език, но това не е правилно. Самостоятелни български езици са арският или яндърбагски (на андрофагите/фини), джуграйският (угърски или праунгарски), ахилският балкански език (праславяно-илиро-балто-западнотюркски), синдският (кавказките езици), трьок-българският (тракийско-български или български тюрки), субашкият (чувашки) и ляби или иске-субашки език. Ляби или иске-субашкият (старочувашки) език към наше време се е запазил само у мермерите (берберите)... Коренните български езици са седем, но всички те произлизат от локирския език или локбирски, наричан още тузгарски, ляби-български, също и старосубашки - в чест на алпа Субан. Локирският език породил карския или фински, карският език родил праунгарския-угърски, угърският език дал синдския (кавказките езици) и новосубашкия (чувашки); синдският език произвел балканския, а новосубашкия – българския тюрки език. Мнозина неправилно наричат новосубашкия език тузки или тузгарски... Сулейман ибн Дауд (български поет и учен от XII век) нарича локирския език "старобългарски език",
50
"прабългарски" и това е правилното... Балканският ахилски език се дели на множество наречия,
на едно от които - бурджанското - говорят днес барджийците-перси и улчиите (славяните)...
Българският тюрки език на шега бива наричан смес от
бурджанското и тузкото наречие...
Едно време у нас се отделяше малко внимание на изучаването на арския (фински), угърския
(праунгарски) и улчийския (славянски) езици, но с преместването в Буляр в 1121 г. на Садък ал Галидж този пропуск бил поправен. Садък ефенди станал завеждащ катедрата по фински и славянски езици, а Хабдулла ефенди - катедрата по маджарски (унгарски) език. По думите на Садък: "Улчийският/славянски език, както и бурджанският, се е образувал от балканския ахилски език, затова много писатели наричат улчийския език и балкански език, но между тези езици, независимо от родството им, има големи разлики. Така барджийците (иранците) не разбират улчиите (славяните), макар и фарси (древноперсийският език) да се явява бурджанско наречие"...
Куляните, потомци на тази част от биджаните (пеоните на Херодот), наричани още и бели
траки, и билиши, и билджани, и билчаци (пеласгите), са едни от първите българи, проговорили
български тюрки език. При това те запазили предишната привързаност към всичко персийско.
Самакчи (писател, учен, историк, секретар) Абаз пише, че смесването на тюрко-българския,
персийския и берберския език е родило старогръцкия критянски език...

***

Българите-сармати влезли в състава на Сънджак-Българското или Иске-Булгар (Старото
българско царство) на Джам-Иджик (VI-то хилядолетие пр. н. е.) малко по-късно от другите
българи след гибелта на вожда им - брата на Кавес-Бахадир (от античния български епос
"Чулман толгау") - Сури-Бахадир или Сармади. Ако българите - кара-улчии (праславяни)
говорели на българо-ахилски (праславянски) език - смесица от трьок (тракийски), локърски или
субашки (яфето-български или "чувашки") и синдийски език (праирански), то кара-българите (от
левия бряг на Днепър) и българите от Сънджак говорели на отделилия се от субашкия език
трьок-български (тракийско- или тюрко-български). Сарматските българи говорели на вече
отделения от трьок-българския език (български тюрки) сабански език (кипчакски) и на
синдийски (праирански) език. Всички сармати дотолкова приличат на синдите (праиранци) и
така често им симпатизират, че самите перси (едно от синдийските племена) ги смятат за свои,
българизирани персийци... След преселването в Акбаш на много кара-българи (от Украйна),
които били притеснени от кимерийските (малоазиатски) българи (на границата на II - I-во
хилядолетие преди новата ера) половината сармати и хуни възприели езика български тюрки
заедно с част от угрите и чулъ-китаите (монголите)... Угрите, които възприели субашкия,
български тюрки и сабанския езици, били наречени ищяк и смятани за българи...
Когато Булюмар (Баламир, Баламбер и т. н.) обявил българския тюрки (когото много харесвал
и Атила) за главен език на Атил (Българската държава), този език станал и до днес остава главен
език за българите по света... Наистина вярно го е казал Микаил Бащу:
"По-мелодичен от най-красивата песен на славея,
по-сладък и от най-сладкия мед
и по-красив от най-красивата българка
си ти, скъп мой трьок-български език.
Когато прадядо ми дойде от Индия,
той попита почтен хорасанец: (Хорасан - Североизточен Иран)
- Разбираш ли моя говор, абай (уважително обръщение към възрастен)
или да премина на персийски език?
А благородният хорасанец отвърнал:
- Отлично те разбирам, естествено,
та ти, слава Богу, говориш
на моя роден български език!
Тогава прадядо го запитал и още:
- А има ли племена и народи такива
между Велика Индия и Велики Булгар,
които не разбират тюрко-български език?
- По всички пътища от двата Хина (Индия и Китай)
до Сула (Дунав) и Магреб (Северозападна Африка) - отвърнал абай -
звучи и дарява богатството си на всички
само нашата трьок-българска реч!
Възкликнал радостно прадядо ми тогава:
- Слава на Всевишния; не ще потрябва
по пътя си да сменям трели с вопли,
сладостта - горчива и красива - с уродство! (тоест да говори на чужд език)
След името "булгар" и молитвите към Всевишния
ти, моя родна трьок-българска реч
си най-прекрасна от всичко на света...
Не ще се уморя да ти се възхищавам!"

***

Барините са главната опора на Тухчиите в Хазария. Те произлизат от старите българи на
Балканите - бояни (пеони) или балини. Балин е старата форма на името барин - "славен". Затова
барините биват наричани и бояндури, и балинджер... От областта на река Чатърман (Стримон,
"Планинската река" или просто Струма) бояните се изселили в Онгъла (Дяснобрежна Украйна) и
западната част на Кимер или Кападокия (Капдаг, Мала Азия), където основали града БулгарАтряч (Троя) по заповед на императора Атряч-Укряч в IV-тото хилядолетие преди новата ера. От
Онкула барините-бояндури с времето се разселили по Джеремел, Кавказ, Идел, Курган (Задкаспието) и Урта-Акбаш (Централна и Средна Азия)... Така се разселила по света и друга група
българи от Ахил (Балканите) - мизийците (миджани, мизи), които били наричани агацири,
именци, трьоксаи, бриги (фриги), биркаи или бираки, миджари и бесермени...
Трета група балкански българи - чатър/чдар или бурджаните се разселила с тях. Ако барините
са създали езика български тюрки, а бурджаните - сънджакски или бурджански, то мизите са
родители на ахилския (праславянски, древнославянски) език... С времето част от барините и
азиатските мизийци заговорили на бурджански език (кавказки), а иделските мизи или миджари - на барински или български тюрки език. Така е написал Абдаллах ибн Бащу Хазари, който изучавал живота на всички български племена и записвал преданията им... За щастие всичките му трудове били запазени в Яна-Сандугач (Нови Сандугач, днес Пятигорск), от който барините успешно отбили атаката на Борис Балтавар (Светослав I Руски) в 966 година...

***


За града Булгар-Балтавар (Полтава) или Арджан
... Градът Булгар-Балтавар е основан от субага (цар, зависим от императора) на Джеремел
Кубан Боян през 499 г. преди Буртаската ера (154 г. пр. н. е.). В чест на построяването му БулгарБалтавар, наричан най-често Балтавар или Бал Кубан Боян устроил голямо празненство, на което
изпял събрания от древните български песни епос "Чулман толгау" (Епос за Чулман)... По-късно
градът бил запуснат и бил възстановен чак през 154 г. от Арджан-Бушлай, вожд на българитебаграти или бараджи, като получил и още едно име - Арджан. Реката край града също имала
няколко имена: Идел, Барсил-Идел и Барсил-кул (Ворскла). По това време в Сулак (Лявобрежна
Украйна) господствали бараджите, а в Онджак (Дяснобрежна Украйна) - старите бараджи или
наубурите (неврите), често наричани просто набии... Старите баграти се смесили силно с
българите-миджани (мизийци) и българите-агацири, включили в състава си много техни родове
и се подразделяли на багдулайци (горски дулайци), дебери (тивери) и угилци (угличи). Техен
главен език бил бащарският (дунавско-българският), от който произлизат всички ахилски
(славянски или улчийски) езици, но деберите и угилците знаели също и буртаски или български
тюрки език.

***

Син на Татра-Сарос е Атай Аудан. Атай бил ябхусир на Аскип или Сибил (Скития) 36 години
44
(375-339 г. пр. н. е.) и обичал да я нарича България. Деловодството при него се водело на
български тюрки език, а записването ставало с балкански (ахилски) букви (протокирилица)...

***

През 371 г. Кебек отново се измъкнал от бърлогата си със своите дургути и алани. Те били не
по-малко от 300 000 души и Булюмар наредил на Себер незабавно да напусне Аряк (Армения) и
Каспи-Булгар (Азербайджан) и да подсили подстъпите към Булгар-Идел (Волга). Докато Себер
отблъсквал атаките на Кебек, а Булюмар набирал сили, Кебек успял да убие добрия губернатор
на Буляр - Бозмъш - и да постави начело на Кара-Саклан (Украйна и Беларус) Буляровия син
Тиндар (Венетарий). За щастие Карадан не се присъединил към Кебек.... Едва през 372 г.
Булюмар успял да отблъсне Кебек отвъд Днестър, като оставил на поста губернатор на КараСаклан петнадесетгодишния Тиндар в памет на бащините му заслуги. Оттогава Булюмар дебнел
Кебек като ловец плячката си - Сабан и Калга му изпратили достатъчно войници! През 375 г.
Кебек отново нападнал Велика България и Тиндар веднага преминал към него заедно със 100
000 сургути (остготи). Сургутите, както и дургутите или тургути (вестготи) били кореняци
българи, но говорели наведнъж на три езика: български тюрки, кермекски (германски) и ахилски
(древнославянски). Това обстоятелство им позволявало според случая да се прикрепват ту към
горските кермеки (германците на Германия), ту към сърбите (славяните), които римляните много
обичали заради готовността да воюват за грошове против когото и да било...
Сърбите са много нечистоплътни и не се мият никога, също като чирлятите (монголите).
Никой не разбирал езика им и, за да ги разбират другите, те научили старославянския език на
българите-улчии (лато-литовците, бел. прев.). Поради това често объркваме улчиите - коренни
българи с коренен български балкански език, обичащи чистотата, честността и реда като всички
други българи, с разбойническата чума - сърбите, ненавиждащи българите. Самите сърби се
наричат "тини" или "блатни хора". Тин - блато е единствената истинска сръбска дума, кoято е
стигнала до нас...
***

Шейх Хабдулла Бащу в своята "Хазар тарих", написана въз основата на "Шамси китаб" (Книга
на Шамс) от баща му Шамс, твърди, че хазарският летопис води началото си от Пещак, син на
Айбат, известен също като Харун (Аарон). Отначало Пещак написал книга за царуването на
балтавара Айдар Курбат Балинец или Кубрат. Думата Балин се пишела и като Булун, Барин и
означавала същото, както и името Кубрат - Свещен елен или бик. При Курбат тези имена станали
царски титли. Отначало Пещак бил тенгрианец, а после станал иджам (библист); вярващите в
библията се смятали за българи, а талмудистите - не. За съжаление в небългарските страни
библистите са считани за йехуди (по-късно библистите били наречени и караими). Когато КърБаил (основател на Хазария) започнал да завладява кавказките области, Пещак незнайно защо
избягал в Урум (Ромея), където бил твърде зле посрещнат от тамошните талмудисти и приел
кръщението в православие, както и името Харун (Аарон). После се върнал по покана на КърБаил в родината, като част от книгата му останала във Византия, преведена от него на гръцки
език. В Хазария Пещак разработил утвърдения от Кър-Баил закон за забрана на талмудисти не
само да живеят в Хазария, а дори да я посещават. Както обичал да казва старият Шамс (баща на
поета Микаил Бащу), "яхудите са черни и в душа, и в тяло, и изпълняват заповедите на
Сатаната"...
В Хазария Пещак обичал да пребивава в родната си област Тамя или Утиг, по чието название
волжките българи често наричат тамошните барсили-уруси, а понякога и всички уруси -
тамянци. Утигските уруси-тамянци се отнасят към разреда на безбрадите уруси, които се
отличават от брадатите уруси с българския си дух. Тамянските уруси често казват, че се наричат
"урус" не за да се отделят от българлъка (българство, българска общност), а за да покажат, че са
най-храбрите българи. Тамянците, които са потомци на барсилските и бащарските (тракомизийски) българи, са прекрасни моряци и рибари, обичат и българските храни и напитки: месо,
кумис, шам (който те наричат по бащарски "кама", ечемичена напитка)... Те са многоезични, но
задължително знаят два езика: бащарски и български тюрки. Бащарският език (този на дунавските българи) е бащата на всички улчийски езици (славянски) и лесно им позволява да
контактуват с всички улчии (славяни). Във времената на Стара Велика България или Аскип
(Скития) всички улчии под името "халдейци" влизали в българската общност, но след смъртта на
Туки (Атила) и особено в годините на Авар-Суба (Аварския каганат) някои от улчиите излезли
от българството и станали самостоятелни племена.

Хахаха, Серафимов, ще ти се да станеш световноизвестен учен, но ние ще ти попречим;))) Кофти хора сме, наистина, но все пак требе да държим на Истината. Езикът е толкова сложна динамична система, Серафимов, че консервативността му е само потвърждение на първото. Това първо. Второ, като нафраскаш, спекулациите написани или казани, от най-различни авторитети от миналото, автоматично не означава, че и твърдението ти е вярно. Ахилският/ балкански език е смесица от три езика: локирски или прабългарски, който по-скоро трябва да бъде наречен Първобългарски, представката "Пра" и тук не е точна, вторият език е синдският (кавказки) език и третата компонента е българският тюрки, както го наричат във Волжка България или това е твоят трако-български език (езикът на българите-куляни или билишци/пеласги), но той е само една от компонентите на езикът, който говорим днес, ние, дунавските българи. Така, че, когато,казваш, нали: Аспарух, Гостун, Омуртаг имат тракийски аналози, то е именно поради това, че в нашият балкански език, присъства и тази компонента, при все, че в нашият език има и думи от финският (карски) език, който възниква като втори след Първобългарският (локирски) език, а наскоро намерих и думи идващи от синдският (кавказки) език, инак, винаги съм се дивил, откъде идат. От трикомпонентният конструкт на дунавско-българският, идват. Най ми е интересен, първобългарският, локирски език, точно какъв е, ние го позлваме, реално, понятийно и несъзнателно, но, де факто, нищо не знаем за него, т.е. не можем да кажем, тези думи и понятия в дунавско-българският са от първобългарският. Та, Серафимов, ти с пеласгите/траки, днес, не би се разбрал, ако се срещнете "тет-а-тет", може би, само отделни думи или слосъчетания биха ти говорили нещо;))) Затова, навремето са се изучавали всичките 7 български езика и е било задължително за обитателите на Идел, да ги знаят;)))

https://informativno.eu/archives/4233?fbcli...9bWWI6_MmLtWa_s

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...5251&fullsize=1

(158) Ако Тангра иска това,
да намериш някого в степта,
ще видиш по пътя ти черти:
като Атай чертите прочети!

Цитати: Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година. Предназначена за превод на богослужебна литература за християнската църква във Великоморавия, тя става и първата азбука, специално адаптирана за писане на славянски езици.
На глаголица са били написани първите преводи на църковна литература, с които св. Кирил и св. Методий и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век.
През 863 г. Константин-Кирил Философ и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. За тази цел Константин-Кирил Философ създал една нова азбука – глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Константин Философ и Методий.
През септември 885 г. папа Стефан VI издава була, с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз Святополк защитава интересите на Франкската империя и така през 886 г. и учениците на Константин-Кирил Философ и Методий са били принудени да избягат в България. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение там. С глаголица и кирилица (създадена от Климент Охридски в края на IX век) са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.

Сега, забележете: създаването на глаголицата е ромейско дело свързано с християнизацията на Великоморавия и Панония. Защо, обаче княз Михаил ги приема в България? Ами, по една проста причина: поради силната съпротива на тенгриянството. На Борис му трябват още силни оръжия за тераформацията, т.е. промяната, сиреч унищожението на Българите. И създалата се ситуация във Великоморавия му идва много добре. Чрез глаголицата, той всъщност премахва туржанската писменост създадена през 17 век пр. хр. от алпът Угер Шегор, още Турджан. Това е една писменост пряко свързана с тенгриянството, поради, което е и немислимо да остане след като християнството е станало държавна религия. Тази писменост е засвидетелствувана от Черноризец Храбър като "чертами и резками", но както се вижда, това не са точно черти и резки

Кана субиги Атай, велик български кан, той е сочен за скитски цар, но това е елинската трактовка на историята, която е скъсала тази нишка, защото Елада успява да елинизира Тракия и след това и Скития, т.е. ние, Българите на Балканите и в Причерноморският регион, без останала Евразия сме били загубени. Тука на Балканите, вероятно хората с българско самосъзнание са били една шепа, както и днес. Та, азбуката, която той научава чрез Тангра и неговият пратеник в своите младежки години и по този начин възстановява отново една скъсана историческа нишка, не остава без последствия, когато той става кана субиги на Българската Степ (Скития). Той развива изключително силна "книжовна дейност" за времето си, особено в администрацията на българската държава. Това не е отбелязано в "Сказание за Чулман", но е отбелязано в Нариман Тарих. Интересното е, че двата източника се допълват. В единият е отбелязано как Атай се научава да чете и пише на древнобългарската турджанска писменост, а Нариман Тарих ни свидетелства, как той след като става кана субиги, въвежда "книжовността", както я наричат днес, християните тази дейност в държавната администрация.

" Атай бил ябхусир на Аскип или Сибил (Скития) 36 години (44 стр.)
(375-339 г. пр. н. е.) и обичал да я нарича България. Деловодството при него се водело на
български тюрки език, а записването ставало с балкански (ахилски) букви."

Забележете, българският тюрки или така наричаният трако-български език е една от трите съставки на дунавско-българският (ахилски) език. Другите две са синдският (кавказкият) и първобългарският (локирски) език. Интересното е, че кана субиги Атай, написва за първи път името "България" на български тюрки с балкански букви! Защо, обаче, Атай избира българският тюрки? Защото той бил най-благозвучният и най-красивият от всичките седем български езика!

Из филмът "Експедиция Прародина, 6 епизод"
Диктор: Дали наистина така е звучал древният български език? Ако махнем руското влияние, дали в тези песни и танци ще отрием наследство от древните българи?
Трудно можем да отговорим на тези въпроси. Минали са повече от 1300 години, от времето, когато българите са се разделили. Единствено специалисти етнографи могат да търсят реликти и съвпадения между тукашните песни и танци и нашите народни традиции. Жалко, че няма гайди. Знаем, че чувашите свирят на два вида гайди, но в това село нямаше гайдари. Слушах езикът на тези хора и се опитвах да разбера поне отделни думи. Нали лингвисти твърдят, че вероятно така е звучал прабългарският. Те правят този извод, въз основа на няколко запазени думи от миналото. От около 100 каменни надписа запазени от Първото българско царство почти всички са написани на гръцки, но два, в които се говори за оръжие, са на старотюркски език с гръцки букви. По тези два надписа и по тюркските думи в Именника, специалистите правят изводът, че именно това е бил езикът на българите. А истината е, че никой не знае на какъв език са говорили древните българи в домовете си.
В с. Старо Афонкино, аз не можах да разбера нищо от реликтният тюркски език, на който говориха чувашите и ги помолих да говорим на руски. А те ме питаха: - Ама, как така? Наистина ли, нищо не разбирате, нито една дума? Нали сте, българи? Казах им, че българите в днешна България говорят на славянски език, който няма почти нищо общо с древният тюркски език, който те използват. Все пак, има общи думи. Например, “кака” на чувашки е “акка”; “ерген” е “еркен”; “дюшек” е “тушек”; “дотерам” на чувашки е “тотерам”. И още: “щерка” на чувашки е “хер”; “врял” е “вери”; “стар” или “вехт” е “вата” и т.н. има и ирански съвпадения в двата езика. Например, чувашите казват на виното “сара”, ние на младото вина “шира”, а на древноирански е “шире”. “Майстор” на древноирански е “устат” на чувашки е “аста”, а ние сме имали уста Колю Фичето и т.н. “Желание” на чувашки е хастар и на персийски е хастар; “лянтяй” на чувашки е “кахал” , на персийски “кахел”; “джоб” съответно е “касе” и “кисе” ; “число” е “сум” и “сон”; “наковалня” е “Сонтал” на чувашки, “Сендал” на ирански, общо около 200 съвпадения, но съвпаденията в езиците са работа на лингвистите. А ние за друго бяхме дошли в селото.


Принципно, който е правил тази експедиция е тръгнал точно както казваме ние, на гол тумбак с чифте пищови, т.е. крайно неподготвен. Българските езици са седем. Цели седем! Един, от които е ахилският (балкански език) на който говорим, ние, но това не е езикът на траките на Серафимов;))) Тъй, основата на тези езици е локирският, първобългарски език. Нашият ахилски (балкански) е смес от него и още два езика - синдският (кавказки) и българският тюрки, на който вероятно говорят чувашите. Този език е бил един от най-разпространените български езици в Азия, говорил се е почти навсякъде там. Така, че Серафимов, ще не ще, хахаха, ще трябва да се обърне към Азия, защото неговите траки са там, все още са там. Парадокс;))) Но, какво знае, Серафимов за българската история? Ню-ню....;)))) Второ, ахилският език, тук на Балканите към днешната дата е силно рационализиран. Поради географското разположение, той е подложен на непрекъснати атаки, вследствие, на което е загубил много от културно-лингвистичното си богатство, т.е. доста е опростен към днешна дата, макар, да се смята за сложен;))) Затова, когато се търсят паралели с другите български езици, трябва да се търсят във възможно най-съхранената до наши дни, негова архаична форма. Това е.

" От всички български общности само волжките българи имат обичая да се наричат трьок-българи, или тракийски българи..."

Ние също нямаме този обичай. Сега тука Фол и Серафимов почнаха да говорят за траките, тракийското ни културно наследство, чиито материални образци от злато са просто развиване на персийските в силно елинистичен стил. Толкова.
Колкото да наличието на ирански и чувашки думи в днешният български, вижте сега, българските езици са се пораждали едни от други, къде чрез клониране, но най-често чрез смесване и епосът "Сказание за Чулман" ни дава доста подробни сведения за развитието на древнобългарската етнолингвистика при формирането на българската племенна общност и народност.

Нариман Тарихи, част 5
"...По въпросите на вярата мнозинството кър-чиркеси се отнасят равнодушно, ако сред тях да
има и мюсюлмани, и християни, и джимъяри (тенгрианци)...
В Кубинеш (междуречието на Южен Буг и Днепър) и в Бъргас (Бирман, понякога
Причерноморската част между Дунав и Южен Буг) кър-чиркесите държат няколко града, но
в случай на опасност те ги изоставят без съжаление... Кър-чиркесите, които волжките
българи наричат често кър-уруси (степни уруси) или анти, имат доста на брой исторически
предания, приблизително съвпадащи с тези на гърците. Според тях отначало берберите
(мермери) създали на Балканите народа на траките, а после обединението на части от
тракийските племена с тузите или тузгарите (азиатски племена) на алп Локир довело до
образуването на българския народ.
От всички български общности само волжките българи имат обичая да се наричат трьок-
българи, или тракийски българи...
Гърците твърдят, че най-древното име на земите на Кара-Саклан (Украйна) е Бал или
Булхар. Това име се състояло от две думи: Бал или Бул, както наричали десния бряг на
Буричай (Днепър), и Хар, което било името на левия бряг на тази река. По-късно названието
се превърнало в "Булгар". Персите твърдят, че те са дали на Кара-Саклан името "Булхар" и
то означава "Крайната Земя". В това има известна доза истина. Когато алпът Локбир и
хората му - локири пристигнал там, той нарекъл Булгар по локирски Ангил, което също
означава "Крайната Земя". Страната Бал локирите нарекли Балин (поляни), а Хар - Себер.
От Булгар Локир (алп Локир или Локбир е син на алп Субан или Сабан; алпите са разумни
същества, направени от Всевишния преди човека, почти всички алпи имали облика на
великани или чудовища, но някои можели да приемат човешки облик. Много алпи служели
на Всевишния като господари на природните явления - буря, вятър, вода и т. н. и получавали
от него безсмъртие; някои алпи станали вождове и царе като Локир) направил поход към
Балканите и довел оттам в Хар много пленени траки (походът на Локир се датира към 33 000
години пр. н. е.). Тези траки от скръб по изгубената родина започнали да носят шапки и
наметала от кожите на черни овни. Черният овен и наметалото от неговата кожа на
тракийски се наричали булхар и така себерските траки също получили името булхар или
булгар. Това им прозвище случайно съвпада с персийското име на страната и им дало повод
да смятат, че предците им някога са били господари на Кара-Саклан и са я нарекли Булгар -
затова те с удоволствие приемат това си наименование.
Пленените траки били младежи от две тракийски племена - биджаните (пеони по Херодот)
и сабай (сапеи по Херодот) и трябвало да вземат за жени момичетата на локърите - те се
разселили по целия Булгар и обкръжавали земята на трако-българите. Предишните
обитатели на Булгар - улчиите - (тук лето-литовците) под натиска на локирите отстъпили
44
далеч в Бистя (Прибалтика) и другаруващите с тях траки известно време не знаели къде са
отишли приятелите им... Под влияние на локирските наречия езикът на част от трако-
българите силно се променил и накрая се получил особен смесен език, наречен трьокски
или локирски (тюрко-български език). За тюрко-българите, които обичали чистотата, било
много трудно да живеят с локирките, понеже за тях хигиената не била на почит и те не се
миели. Тогава трьок-българите взели от локирите за синовете си локирски момичета, които
отделили от племето и ги приучили към чистота. След няколко години момичетата
пораснали и станали девойки, обичащи чистотата; сега вече можели да се омъжат за трьок-
българите. На много от тях разделният от мъжете живот допаднал дотолкова, че те не искали
да се омъжват и с помощта на госпожа Умай (богиня, прамайка на много алпи и на хората,
закрилница на жените и девствениците. Позната е с десетки имена, сред които Турун-Аби,
Ашина, Артимас, Бадж-Умай и т. н.) избягали от селището си в Балин. Там те си отвоювали
земя и започнали да служат на богиня Умай. Затова ги нарекли умай-джан (амазонки) и
балин-къз (полянници). Все пак се налагало, за да запазят племето си, да се срещат с
младежи от трьок-българите, за които нямало вече годеници. По взаимна договорка тези
срещи се провеждали веднъж годишно около Науруз (българската пролетна Нова година)
край една река в Себер и били наречени Сабантуй (Празник на Любовта). Тази река нарекли
Сабан или Субан. На брега й младежите и девойките се състезавали помежду си в борба и
езда; ако момъкът спечелел, то взимал победената за невеста, ако балин-къз победяла - то тя
взимала младежа за две години в робство. По-късно трьок-българите научили къде отишли
улчиите и започнали да отиват при тях за булки на цели дружини - обичаите на траките и
улчиите били сходни и улчийките се славели с чистоплътност...
Тези тюрко-българи, които възприели трьокския или локирския език, били наречени и
янтраки (андрофагите на Херодот) или набии (напиите на Диодор). По-късно, когато вместо
думата "трьок", която означава "дракон" започнали да използват думата "берен", янтраките
се нарекли и "янберени"... Трьоките наименували пеоните и сапеиите "кряши" - гърци,
защото те се кланяли на алп Чулман (дух на подземните и наземни води), който имал вида
на дракон (барадж). След като пеоните и сапеите приели името "булгар", думата "трьок"
(трак) почнала да означава и до днес означава български народ, по-точно "българско
простолюдие"..."

17 септември 2022 г. ·

Най-добрите сведения за българските езици дава "Нариман тарих" на Даиш Карачай ал Булгари. Въз основа на тези сведения изработих нещо като схема-дърво на българските езици, която публикувах във Воините. Там, обаче като първи древнобългарски език е посочен локирският език, говорен от алпа Локър или Локир, син на алпа Субан Субаш, убит от своя баща, във голямата война, тук на Балканите. от него произлиза финският/карският и нататък - так дали;)))

Академик Фархад Нурутдинов Ал Булгари. Историята на Българите.
https://www.youtube.com/watch?v=5PERIR-UdgU

" Здравейте, сънародници българи! Дунавски, кавказки, волжки! Радостен съм да ви съобщя, че със Заповед номер 74, с дата 27 януари 2010 г. българските народи в Русия са признати в Руската държава. До тази дата, Русия отричаше, че на нейната територия, живеят български народи и наричаше българите, така, както й е изгодно, но не и българи: татари, мордва, алтайци и с други наименования, които са много. Това е велико събитие в живота на българският народ, който вече 17 000 години се развива като български народ.
По българските предания, българският народ възниква в 15 000 пр. н.е. След това, по-късно са възникнали главните български езици. Това са западно-български, който сега се нарича славянски, праславянски език, поради, което западните български езици, това са съвременните славянски езици, това е западнобългарски език и източно-българският език или тюрко-българският език или трьк-българският език и среднобългарският език или келтският език, както учените го наричат и бурджанският език или както учените го наричат древният ирански език и т.н.. Това всичко това са българските езици или корените на българските езици, за да ви е по-разбираемо. В живият днешен български език, ние ще срещнем думи, които сега говорят французите, мислейки, че са френски, коитос ега говорят славяните, мислейки, че са славянски, които сега говорят иранците мислейки, че са ирански, които сега говорят различните тюрски народи мислейки, че това са тюркски думи, но в крайна сметка, всички тези думи са български! Защото от българският език произхождат всички големи и най-известни езици на света. Това трябва да имаме впредвид. Генералният преглед на всички световни езици, който направил ученият Николай Кучмар, стигнал до извода, че българският език е праотец на всички световни езици. Той не може да каже, същото за такива редки езици като езиците на малките народи в Индонезия, Африка, Южна Америка, но езиците на основните народи всички произлизат от древнобългарският език. Това, което ученият още е могъл да установи е, че древнобългарският език е бил финският език. Впоследствие от него произлязъл древноунгарският език. Истина е, че учените спорят, дали първо не е бил древноунгарският и след това финският, но за нас, българите, това е без значение, защото и финският и древноунгарският са древнобългарски езици. От древноунгарският произлезли два древни български езика, това са древночувашки (не го бъркайте със съвременният чувашки) и езика, от който са произлезли всички индо-европейски езици. Той се нарича условно бурджански език. От бурджанският произлезли западно-българските езици, които сега се наричат славянски. От древночувашкият са произлезли тюрският език, чувашкият и т.н. и т.н. А от тюрко-българският език произлезли всички тюркски езици на света, т.е. системата на славянските и тюркски езици, всичко това е българската езикова система. "

Проф. Казимир Попконстантинов представя старобългарски надписи от Поломието
https://www.youtube.com/watch?v=sA_vKu5NIFU


От 10 мин до 11.30 мин, надпис на български тюрки: "Билге Чабъйн (по-скоро е и с "й", но може и да се пропусне) , слава тебе, мъдри" и отгоре нарисувано Зайче;))) т.е. символа на алпа Кук Куян Дванш, най-неразбрания, сложен и труден български алп, хахахахаха... Днес, де;))) Виждаме, че тогава, не е било така;))) "Билга, Билге", означава точно "мъдър", "свят" или "славен", трябва да се върна на думата, да видя, дали точно бе така, но определено тук, може би е в смисъла на "свят, свещен" в смисловия контекст на превода на изречението. Но, именно Куян дава онази мъдрост, която идва вследствие надрастването на света на интелектуалното и интелекта в измеренията на неговата спекулативност. Затова, колко точни бяхме в наричането си: "Хитростта за теб, за нас е мъдростта и с нейните зари сред българите вечен мир се възцари". Много съм точен;))) Българина е най-съвършения куянец (Хитър Петър). Това се вижда към днешна дата: "да не се мине и келепир да има във всичко;)))" Затова подходих фронтално и брутално, тръгнах към промяна в същността на алпа Куян в трансформацията на неговите моторни вибрации;))). Ако това стане, ще настане преуреждане и промяна на съзнанието на българина като цяло, а оттам и реконструкция на цялата българска народност. С това ще се решат проблеми от хилядолетия.

Когато бяхме на Равна сме го пропуснали манастира, аз лично се чудех, защо качването на скалното светилище, някак не ме удовлетвори,напълно, исках да отидем, по-нататък, по венеца и да слезем и долу, а то виж, безупречната ми интуиция, която доста често спътниите ми, не разбират, ме води. Долу е бил манастира с надписите, което фактически, веднага изважда скалното светилище от графата "природен феномен". Макар, професора, да казва, че земята го е погълнала отново. Обикновено, това понякога е много по-добре, отколкото занемарата и разрухата, на която щеше да го подложи, днешната Българска държава.


9:20. Надпис от Плиска върху стомна, отново на български куниг/български тюрки, надпис, на който, обаче, отново, не сме му "видели очите", т.е. останал е за вътрешно ползване в техните среди. Ако някой може да намери добра снимка на артефакта ще е от полза за всички.

26-27 минута: Надписите дори християнските са доста поучителни и говорят, че християнството като социална сила е една доста мощна религия. Защо? Защото представете си, какви са били Българите преди приемането на тази религия?;))) Варвари, както ги наричат елините;))) Варварин, не е точно човек, който убива с жестокост и с фантазия;))), нали, това е човек, чието съзнание, не подлежи на обработка от матричните идеологеми на еладо-римския свят, т.е. не може да се цивилизова! И каква колосална разлика имаме между тенгриянина-българин и християнина-българин! На първия, света е в краката му, а Небето - Живот, а втория е в манастира да се пали свещички светците да опростят греховете му, за да не попадне в Ада, в казаня!;))) Има една много модерна европейска сега дума за тези българи;))) - гейове!

Йордан Стайков
27:19 мин. Рунически надпис от село Черноглавци, Шуменско. Никакъв коментар;))) Артефакта се подминава, давайте следващия, дано е християнски;))) Вижте, как се формира еничарството: покръстения може да не приеме душевно и съзнателно-битийно християнството, но поколенията му ще станат най-върлите християни и съвсем съзнателно ще поругаят Бащината Вяра. Вижте, това е СМЪРТТА НА ЕДНА НАРОДНОСТ! ТАКАВА НАРОДНОСТ Е МЪРТВА! ЗАЩО? ЗАЩОТО НЕ СЪЩЕСТВУВА В БЪДЕЩЕТО! НЯМА БЪДЕЩЕ!

28:05. Амулет на глаголица от Варненския музей;))) Заклинания за прогонване на болест. Само името Иисус не е на място в тези наричания, инак те изцяло са си камски - на лечителите шамани - тенгрияни.


1:04:55-1:09:36. Накрая също стана доста интересно. Професора тълкува един надпис "Цар Иван", който обаче бил изписан над кон с плащ и смята, че това е сина на Симеон - Йоан, като казва, че той явно е събрал около себе си, недоволните от християнството, но те не са богомили;))) Тук, много правилно, професора, акцентува на това, щото сега дъновигите, богомилизираха цялата тази част от българската история... Защо, обаче? За да се премахне отново Тенгриянството с преформулировката му като богомилство. Но, то си е Тенгриянство, не богомилство. Идеята на професора за Цар Иван като реална историческа личност, син на Симеон има историческа логика, но... Все пак, тук, става въпрос за тенгрияни, чиято общност със старата писменост вече бележи огромния духовен, културен и исторически разлом/пропаст в българската народност създадена от християнството. Според мен, обаче, "Цар Иван" не е исторически, а духовен символизъм! Това е християнската и ранносредновековна преформулировка на алпа Иджик Алабуга (Иджик - кон) или Тенгрикан Аспандиат, които като цяло при дунавските българи започват да се възприемат като инкарнация или завръщане на кана субиги Аспарух. Това е засвидетелствано в "Джагфар тарих", мисля, че пета част, където е описан един дунавски българин очаква завръщането на Аспарух и освобождението от ромейско иго. Оттук и вече възрожденското "дядо Иван", което, както сами виждаме не е символ на Русия, руския цар Иван Грозни (в това няма и логика, той убива Казанското царство)и на руснаците като цяло;)))

24 ноември 2022 г. ·

https://www.youtube.com/watch?v=S5no6Y-RHgQ

Таа мадама ич не ми стои добре като водеща;))) Колкото до тази материя, вижте тази материя е много сложна, но иначе е разказана в нашите епоси и всичко там е много уточнено. Съвета ми към въпросните е, да прочетат първом епосите. Иначе, кутигури, това са си българите, а не - ние сме техни преки наследници, не, това сме ние;))) Вижте не слагайте разделителни линии на нашето пътуване във Времето! Левски го е знаел: "Ние сме Във Времето и Времето е във нас, то нас обгръща, ние него - обръщаме". Само това да беше казал, пистолет и сабя да не бе хващал, щеше да бъде велик! Това е великата тайна на Българите - Прехода през Времето! Затова е календара, с който днес правим своята нова обредност! Не се харесва на мнозина, ами прав им път, ще останат в миналото!
Ние сме, които сме! Други - няма! Ние прехождаме през Времето - непоядени! Разберете, тук не става въпрос само за география и история, тук става въпрос за метафизика. Нашето Пътуване е метафизиката, която създава своите географски и исторически образи. Кой е езика на човечеството, общия? Локирският, старобългарски език! Кои са различните езици? Седемте български езика. И не е вярно, че не са се разбирали;))) Учили са ги и седемте и са говорили и на седемте. Чак след като трябва да се мине през новото колело на Времето, езиците се забравят, все по-малко знаят и седемте езика, българите се пръскат и се създава човечеството;))) Харесва ли ви, днешното човечество? Щото на мене, не;))) Досетете се, какво ще направим в следващият времеви кръг;))))

“Родна реч УМАЙна, сладка. Реч на мама и на татка…”
Ран Босилек

Преди време Канатица беше пуснал тема за българския език. Там бях извадил от Летописите на Нариман малко повече детайли за произхода на българския език
https://www.voininatangra.org/modules/ipboa...lq78vs0ugph1jk0

В старите текстове има някои несъответствия, които се дължат на дълбоката древност, с които боравим. Кавказките езици например са различни и вероятно под бурджански (синдски), авторът визира предтечите на грузинския и арменския. Защото другите народи използват укчийски и трекбулгарски.
Важното е това, което Нариман при посещението му в дунавска България вижда.
” Те са многоезични, но всички обезателно знаят два езика: тюркобългарски и баштарски. Бащарският език [езикът на дунавските българи] е “бащата” на всички улчийски [славянски] наречия ”
Тук той е категоричен, че всички славянски езици (наречия) произлизат от езика на дунавските българи. А баштарски (от башту-родоначалник, баща) е наследник на ахилския, който вече е един от 7-те изначални езика, произлезли от прото-българския локбърски език.
Просто е! В началото на 12-и век, когато Нариман е бил у нас, българите са говорили баштарски (сегашния български) и трекбългарски (тюркски), на който са се разбирали с Нариман. Гръцкият тук, на който са общували с ромейските окупатори го броим към “многоезичните”, но не и обезателен.

Моята идея е да се намерят връзките, т.е. общите понятия между 7-те български езика или поне, тези, които са ни достъпни. Също така, да се потърси и обърне внимание на въпросният локирски език, на който сега говорили единствено берберите сиреч, неслучайно, постепенно започнахме да подработваме тази тематика, да обръщаме повече внимание на Северна Африка, сочена от Нариман като Изначална Прародина, докато Балканите са Европейската Прародина В днешния български тюрки на волжките българи в кипчакски вариант или не, има много връзки, които аз, най-вече вада от песните, слушам много песни на волжките българи, някои от тях, дори свиря и пея, оттам вада фрази, ако задълбоча, ще извадя със сигурност много близки връзки, например думата "яна" - млад, нов, "Яна ил" - нова година; "мине" - аз; (днешен волжкобългарски) "мене" - аз (днешен дунавскобългарски, макар и да се води вече остаряла форма, оти езика ни изпростява) Затва Левски казва: "губя само мене си", на днешен волжкобългарски, това звучи така "Мин үземне югалтам".
Мога да продължа "Мине" - "ми" - my (тъпия наглийски), хахахахахаха..
Или сега, последно, какво слушах, да https://www.youtube.com/watch?v=02bBz4h4Ono
"У ...крящен кит манан" - "У... християни, мани ги". "Кит манан" или днешното наше "мани ги", но не бих го разбрал, че е то, ако не е в контекста на изречението и така.
Да не говоря, че в нашия език намирам думи, директни връзки с карския (финския). Това е едно голямо поле за работа.

И това е езика на строителите на "Вавилонската кула" или "гердана на Умай", който Яга разкъсал и 72-те племена се разпръснали по цялата земя

М. Н.:
Урок по диалект на трек българския (татарски). Вижте как пеейки за "аз" казва "мен", а за "ти" казва "ю"(you?!?). :Д Лингвистите дето са се застъпвали за ностратическата теория са прави мамка му! Локирския език (древнобългарски) го е имало!!!

https://www.youtube.com/watch?v=PlFGj4vh8H4...c_PAwNRkFj1PARY


Ся, преди час с авера тука разисквахме присъствието на българския тюрки в днешния дунавско-български бащарски език и ми дойде на акъла, как бабата на клипа "Керяшенски момичета" им наруваше заранта: "къзлар, търъгъз, търъгъз", вероятно нещо от рода "ставайте, тръгвайте" или "време е" , та си спомних как в Хамзалари и Рамали употребявахме подобна дума "в търъ", която разбира се, нема да срещнете в днешния изговорен български, иначе, аз я помня, че и често я употребявам. Та зех да ровя за значението й и попаднах на още интересни успоредици.
Думата "твар", много стара наша дума, младите вече не я употребяват, но само преди 30-40 години се употребяваше и аз я знам. И тя идва от българския тюрки "тавар" - домашно животно, скот. Хахахаха....

АРЕ ЧЕСТИТО, ТРАКОЛОЗИ И ТРАКИЗАНТИ!;)))

Товар (от тюркского tavar – "домашняя живность, скот". Смещение значения следующим образом: скот – скарб – собственность – товар)

https://bg.wiktionary.org/wiki/твар?fbclid=...wlR6VsGgOZGUJcI



Ша умре ли "тюркската теория"? Не мисла;))) Такива кат Серафимов, ша а възродат!
Вече не съществуват тези тостове, при нас, ся секи пие на поразия, но навремето ги имаше, все още. Просто да отбележа, щото младите не знаат и лесно попадат в лапите на Фол и католика Серафимов. То не е лесно с чаша в ръка да напрайш тост, тва не е скандинавското "скол" и "гъл-гъл-гъл" на един дъх, и пак сипване;))), тоста, кат са фане ти говори и мой ти са отпий или ти омалей ръкътъ от държане на чашата;))))

Стакан (от tostakan - тюркской деревянной посуды типа пиалы, низкой и круглой)

http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/тос...qxgDgoRqMF6dsqQ




https://rechnik.chitanka.info/w/ичкия

А-хахахахаххахааааа, Серафимов, а-хахахахахаааа, "тюркската теория" възкръсва с пълна сила! Добре, че в съзнанието ми са заседнали, старите думи дето съм слушал, младите демократични поколения и хал-хабер си немат от тей, затва говорят за траки и Европа! Гледайте сега:
"Тези 40 дни били един от периодите, в които се събирали кукерските дружини - джураши или хонтурчи.
Празничния комплекс започвал женския събор, наречен "Къзлар ечкене"(букв."моминско пиене"), и завършвал с мъжкия такъв - "джура ечкене"("воинско пиене").
"Ечкене" е всъщност по-старата форма, на думата

"Ичкия", алкохолно питие, която употребявахме съвсем доскоро тук, при нас.
Грешни изписвания: ечкиъ ечкия ичкиъ... Не! Това са старите записвания! Има и още по-стари! Те не са грешни! Грешна ви е на майка ви, путката!
Слава на Тангра, йееееееее, ромеи гнусни....

Н. Д. :
Шиле е Яре... и идва от ЯРило

Й. С./ Н.Д.:
https://bg.wiktionary.org/wiki/шиле Шиле иди от Шиллък, стар тенгриянски древнобългарски празник. нема да влизам в спорове за тъпото славянство, защото то приключва в Украйна и защото славяни няма, има само българи! Щом го кажа, значи е така. Повече с никого не споря!

Виж сега Спаро Джаро, нещата тук, много отдавна са ясни;))) При древните българи, "Бай Хатън" - Знатната Госпожа или Знатната Дама, може и Знатната Господарка, хахаха, за да го свържем с Небет в египетския. Този титул е част от древният конструкт на българското тенгриянско семейство, което, обаче, искам да уточня е изначално полигамно, не многогамно; както днес, авраамическата доктриналност на християнството, изповяда, при все, че другите авраамически вери, юдаизма и исляма имат формули на многоженство, хахахахах. Тва сега е много трудно да бъде обяснено и възприето от днешните жени и мъже, защото тогава, това е друг тип психология и мироглед. Сега, всяка жена иска да е красива и единствена. То, реално, пак не е така, но важното е, че има вярата, а вярата дава надеждата, хахахахахах. Първом, тази структура на древнобългарското семейство иди от алпа Субан Субаш Барадж Трек - Дракона. Този алп е голям женкар;))) Принасят му се в жертва, човешки жени, но живи;))) от тях той прави своето семейство. Това е познатата ни полигамност или многоженство, което всъщност си е вид матриархат;))) Защо? Защото, Субан може да си сбира жените, да ги "колекционира", обаче, не се занимава много с тях, с тях се занимава жена му;))) хахахаххахаа или Бай Хатън или Баш Шефката!;))) Оттук и широко ширещите се, вярвания и случки за змея, който краде селската девойка. Катилите професуря подвластни на Валерия Фол ги изкараха тракийски, ама не са;))) чисто български са си тези разкази и случки, защото са истина. ЗА ТЯХ, ДОГОДИНА;))) КОГАТО Е ГОДИНАТА МУ, хахахахахахах, която всъщност е ГОДИНАТА НА БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО, хахахахахахаххахаа...Чувствам как върло ще купонясам, в Годината Верени, хахахахахахаа... Така, че Хатън е дума, която най-вероятно идва изначално от локирският, първобългарският език, езика на строителите на Вавилонската кула;))) единият общ първоезик на човечеството, защото тогава, човечеството са българите, други няма. Докато стигне до турското "кадън", минават десетки хилядолетия;))) Затова, остава в руския "хочу, хочиш, они хотят". В днешният съвременен български не е в тази форма. Според мен, дори между "кадън" и "ханъм" има разлика, макар, че те се сочат за едно и също нещо, но според мен, не е така, интуитивно го знам. "Ханъм" е над "кадън", но тва е друга тема. Хахахахахаха, католиче, дал траките са наричали жените си "хатън";))) Ами "ханъм"? Хахахаххахахахахах, щото и те са били полигамни, хахахахахахаххахахахаха
Вчера, щех го каа, ма мъ домързя;))), защо думата е от локирският, първобългарски език, езика на строителите на Вавилонската кула;))) Значи: "Намираме го в стблг. хотѣньѥ – страстно желание, а също и в стсл., стблг. хоть – любим", a в английският e "хот" - hot - горещ. Примерно hot love, мммммм, много си падам по именно този тип любов;)))


=========================================================
Спаро Джаро: " Както става ясно от заглавието – касае се за думата КАДЪНА. Нейното значение е туркиня, жена на мюсюлманин.
В БЕР, т. II [при цитиране на Габен, Княжевич и др.] е добре обяснено, че макар да се използва широко при турците, думата кадъна [kadin] е заемка от согдийски: xωt’ynh “любима жена “. Самите согдийци са набедени за иранци, но xωt’ynh “ любима жена“ не притежава обяснение на нито един ирански език.
Согдийците са част от саките, а те са обявени за принадлежащи на скитското семейство. Прародината им е Европа, защото са описани като хора със светла коса, а някои са и синеоки – все белези на народите от нашия континент. В схолия към работа на Софокъл намираме един интересен пасаж: “САКИТЕ СА ТРАКИ”.
А това, че саките са определени като скити от Страбон и др., не е никакъв проблем, защото е добре известно свидетелството на Стефан Византийски: “СКИТИТЕ СА ТРАКИЙСКИ НАРОД”. Eто как нещата започват да се подреждат
Тези от вас, които са чели книгите ми и следят блога ми, знаят, че аз считам траките за наши прадеди, а речта говорена от Орфей считам за древен вариант на българския език. В такъв случай за согдийската и приета от старите тюрки дума xωt’ynh “любима жена” би трябвало да има обяснение на български език. Такова разбира се има.
Намираме го в стблг. хотѣньѥ – страстно желание, а също и в стсл., стблг. хоть – любим. Саките са част от траките, които участват в похода на Дионис за Индия. За да се стигне до там обаче, трябва да се мине през земите на старите тюрки. Едва ли се е стигнало до сериозно смесване на саки и тюрки, но със сигурност саките са оказали силно културно влияние над тюрките, както знаем от китайските летописи."

https://www.youtube.com/watch?v=pVlfWbDyhm8

Не ми е било момък на бял барс, най ми било принц на бял кон, хахахахаххаа... "Малай" - малък. Имаме и го под формата "мала", днес повече в сръбският, както и в руският, но и ние си казваме Мала Азия, например;))) Иначе при нас се е запазило и като "малаче" ( https://rechnik.chitanka.info/w/малак ) Още една дума, свиделстваща присъствието на българският тюрки във формирането на ахилският български език на Балканите;))) Руснаците пишат на места, че тази дума произлизала от руския ( да, но руският език е развален български) и после се върнала пак при волжките българи, но други пишат, че е от тюрски произход и излиза от думата "балай" (вероятно оттук и руското "балалайка" - муз. инструмент).