В предаването "Час по история" по Канал 1, имаше предаване за готите и те бяха обявени, засега за 4-тият компонент на дунавската българска народност, като повечето професуря беха против третият елемент- траките, хахаххаха, като казаха, че дори да ги е имало в периодът 4 век, те са били незначителна маса спрямо "готското море", а в 7 век, въобще липсват. С една дума, дойдоха на моето, че "траките ги нема"!:tooth: Брях, един път титулажите, да са съгласни с мен. Колкото до техните светилища, освен това край Слънчевец, което яко гъмжи от руни и е явно на "малите" , вероятно принадлежащи към остроготите (блестящите, слънчевите), като гледам централният слънчев символ, който имат на светилището си. Оттук и името на самата махала Слънчевец! Велико място. Всъщност, ние открихме още едно тяхно сакрално място в Североизтокът, което гъмжи от руни и рунни надписи, ама го пазим в тайна. Какво да ви кажа, "Нариман Тарих" ги нарича просто "българите-худи", които си имат своите особености, спрямо другите българи и Даиш Карачай Ал Булгари, не си блъска главите като наште учени, какви са готите, хахахахха... Тези светилища явно са възникнали след 348 г., когато от Дакия те се заселват около районът Велико Търново и основават селището Никополис, а след това и из целият Североизток. Вероятно и Талим таш и Чубра таш край Котел са техни светилища. Все хубави места

Напънах се и направих една извадка от Нариман Тарих, част 1,2,3 на сведенията свързани с тях.

Стр.7.

Българите - народът, съставен от седемте племена по-късно включили в състава си още десетки групи. Те станали българи и забравили старите си племенни имена... Изначално българите говорели на седем езика: древен български, наричан още старосуварски или старосубашки език и запазен днес само от сербиите - потомци на будините и от деберите (тивери); български тюрки, образуван от наречията на старобългарския тракийски и тузкия (централноазиатски); ахилски (балкански), чиито наречия и днес говорят българските племена сургути (остготи), бирисите (илири), ак-улчиите (литво-латишите), кара-улчиите (праславяните), ухилците (угличи/уличи) и деберите (тивери); синдийски, който и сега знаят заедно с българския тюрки (чиито диалект са турски, азербайджански, староузбекският и уйгурският езици) племената барсили, бурджани, сагаки или сагдаки (саки); на сабански, който бива смятан от някои просто за наречие на български тюрки, а други разкошно го обявяват за алански език; на яндърбакски или карски (прафински) и на ищякски или яремчепийски език (праугърски, ермиаски) езици. Българите, които знаят всичките седем езика и са верни на старите български обичаи са наричани архипеи или чирмиши. Днес чирмишки групи са запазени само в Ак-Булгар (Волжка България) и Урта-Балин (Украйна). Най-добре пазят тези езици баштарите или деберите (тивери).



Стр.28


След Кахил властта в Идел отишла в ръцете на брата на Карт-Джам, Сура-Сармади. Сармади, в чест на когото източните българи са наричани сармати, заспал по-рано от Карт-Джам и се събудил преди него. Докато брат му спял, Сармади се оженил за жена му. Когато Карт-Джам се събудил то извикал Сармади на дуел, но после решили с бившата жена на Карт-Джам да остане тоя от тях, който прояви по-голяма доблест в похода срещу халджавузите (нечистите; може би по-късно ще разберем кои са те). От този поход се върнал само Сармади и тръгнал слух, че той е убил брат си. Синът на Карт-Джам - Джам-Иджик Аудан - повярвал на слуха и поискал от Турун-Аби съд срещу Сур-Сармади. След като му било отказано, той събрал хората си и заминал за Сънджак. Дотогава той бил пълномощник на Идел на остров Чулман и Руджан. На остров Чулман обичащият го алп Арбай му отделил за живеене една област - бъдещият Садъм (Швеция). Там Джам-Иджик Аудан (Один) управлявал без много шум своите хора, наричани худи (гети, готи). Думата худ у българите означавал човек, а а при небългарите - българин... След това Турун-Аби научила за пребиваването на Джам-Иджик на острова и накарала Чулман да изпрати худите в Кара-Сувар (междуречието на Одер и Висла). Оттам Джам- Иджик оставил част от худите по тези места и след известно време заминал за Улаг (Влахия). Там също прекарал някое време и заминал за областта Инеш-Дар (Днестър), където го нарекли Таргиз и Таргитай, или "Днестърския". След заминаването му от Чулман му дали и името Гуругла или "Син на Другия свят или на Могилата", защото смятали, че остров Чулман е на другия свят... Във Влахия, както и в Кара-Сувар останала част от хората му, но той все още имал немалко българи-худи. Садъмците (скандинавци) твърдят, че че и в тази част на остров Чулман, която в чест на Джам нарекли Джамал (Ямал), останали доста българи-худи; Умай не преследвала тях, а само Аудан... За доказателство на това твърдение жителите на 300 садъмски бийори (голям проход, фиорд), носещи имена като "булгарски" или "бургалски" показват запазени части от български кораби от онова време и камъни с надписи на имената от българите на Джам-Иджик: Барис, Турун, Бурджан, Барин, Каймар, Угер, Хакан, Мал, Рямджи (!), Тънъш, Биркай, Утай и много други. В подкрепа на това указват, че частта от страната им до днес се нарича Джамал (Ямал) - както в древността наричали Аудан. В стари времена често към имената добавяли суфикса -ал, така от Джам се получава Джамал, от Туки - Тукал, от Джура - Джурал и т. н. Трудно се възразява срещу такова нещо... Те пазят и обичат старите български названия - худ, балан или балин (!), балта, бирак или байраг - това им качество предизвиква уважение...


Стр.44

Когато изпадналият в безумие български субаг (цар) на Искел (Украйна и Беларус) Керман (това е вождът на готите Германарих), който помагал усърдно на Кебек в безобразията му убил зверски дъщерята на Вил, то Сар и Джамин така наранили Керман, че той не можел повече да ходи и вършел всичко седешком. Императорът на Атил-Булгар (Скитска България) Кама-Батир, зависим от Кебек, в този случай заел страната на улу-тархана Кебек и Керман, така Вил бил принуден да премине на страната на хуните на Булюмар (Баламбер, бъдещ император на българите)... Син на Ищяк бил Туки, който имал син Урус и дъщеря Хирка, която се омъжила за сина на император Булюмар - Алип-бей. Урус имал син Джангиз или Джанги, който при Туки Атилле (Атила) станал капахан (министър-председател) на Атил-Булгар или Джунгар (Хунгар), както била наричана България в годините на управление на Втората Хунска династия на Булюмар. Син на Джангиз бил Кадиш, който умрял година преди Атила. Кадиш бил капахан при императорите Елак и Джангиз (Дингезих). Когато Кадиш починал - а това станало 10 години след смъртта на Атила (463 г.) - преди смъртта си той пратил сина си Талиш с държавните документи в стана на Бел или Бел-Кермек (най-малкият син на Атила), а самият той останал в стана на Джангиз (син на Атила, български император 454-463 г.) и загинал там... Талиш бил капахан 19 години (463-482 г.) при император Бел-Кермек, който управлявал Българската Империя 26 години. Благодарение именно на него през това време Аскип или Сибил (Скития) най-често наричали Атил-Булгар, Булгар иле или Булгар Джамлък (Българската империя). След като в 482 г. ромеите (уруми, византийци) с помощта на худите (готите) изтикали император Кермек от Кара-Бурджан (Дунавска България) в Кара-Булгар (Чернигов, днес в Украйна), Талиш напуснал държавната служба и се върнал в Бурджан (Предкавказието), където в земите на Тухчиите се намирало родовото му имение - Джулут (Кабардино-Балкария). Талиш се върнал в Бурджан покръстен в православието и тази вяра била изповядвана дълго време от потомците му. По тази причина в Джулут бързо се стекли християните от цял Капкай (Кавказ) и от околните страни...

Стр.50.

За града Булгар-Балтавар (Полтава) или Арджан ... Градът Булгар-Балтавар е основан от субага (цар, зависим от императора) на Джеремел Кубан Боян през 499 г. преди Буртаската ера (154 г. пр. н. е.). В чест на построяването му Булгар- Балтавар, наричан най-често Балтавар или Бал Кубан Боян устроил голямо празненство, на което изпял събрания от древните български песни епос "Чулман толгау" (Епос за Чулман)... По-късно градът бил запуснат и бил възстановен чак през 154 г. от Арджан-Бушлай, вожд на българите- баграти или бараджи, като получил и още едно име - Арджан. Реката край града също имала няколко имена: Идел, Барсил-Идел и Барсил-кул (Ворскла). По това време в Сулак (Лявобрежна Украйна) господствали бараджите, а в Онджак (Дяснобрежна Украйна) - старите бараджи или наубурите (неврите), често наричани просто набии... Старите баграти се смесили силно с българите-миджани (мизийци) и българите-агацири, включили в състава си много техни родове и се подразделяли на багдулайци (горски дулайци), дебери (тивери) и угилци (угличи). Техен главен език бил бащарският (дунавско-българският), от който произлизат всички ахилски (славянски или улчийски) езици, но деберите и угилците знаели също и буртаски или български тюрки език. Когато Бушлай паднал в сблъсък с новите българи - готите, които протестирали срещу размера на хунския данък, който им бил наложен и, честно казано, били напълно прави, най-силен в Кара-Саклан (Украйна) станал деберският род Анджи или Анчи. (Ето ги и антите, бел. прев). Един от Антите - Баджа (Баж) - преминал на страната на Втората Хунска династия и бил убит за това от верния на Първата Хунска династия Тиндар (Венетарий) през 375 година... За тази постъпка кансюбиги (император) от Втората Хунска династия Булюмар, който провъзгласил старата Велика България за "Нова Велика България" или Хуно-Българска държава, нападнал Тиндар и го убил в сражение.

Стр.51.
Аскал, който се отличил при победата над Тиндар през същата 375 г. по заповед на Булюмар построил за него рядом с карамаджа (карамат, храм) Баджту крепостта Кан-Балин, коятостанала новата столица на Булюмар (Баламбер, Владимир). Названието на този храм народът запазил като Бащу, любимото название на града Кий (Киев)... На мястото на Балтавар живеели барсилите, на тяхно име била наречена тукашната река Арджан/Артан Идел, която станала река Барис-кул (Река на барсилите, Ворскла), а на мястото на Бер-Сала или Барадж-Сала (Переяславл) живеели багратите и тяхното име получил основаният от тях град (Барадж-Баградж значи Змей, Дракон). Малко по-късно Барис-кул била наречена и Барис-Идел, защото на бреговете на тази река живеели седем български племена (важно, край Ворскла!) (Идел - седем племена): барсили или себери, бараджите, артан-улчиите (лето-литовци, които се смятали за българи; е, най-сетне разбрахме кои са улчиите, скъпи читатели!), бирулите (готското племе херули, което се смятало за българско, кунгратите или ермиите (ермихионите), аланите или масагети и маджарите или иджимдани (иседоните, първоначално живели между реките Урал и Ишим). Артан-улчиите довели тук худите (готи), а част от бирулите довели от Алтън-Уба (Таврия - Крим и прилежащите Причерноморие и Приазовие) абарите-авари...

Стр.58

През 859 г. цар Борис под влияние на вожда на покръстените славяни Тудар (Тодор) сключил с ромейския император (кан-урум) тайно споразумение да оказва помощ на ромеите срещу хазарските гарнизони в Добруджа. Дунавските българи се отказали да участват в тая война, а Тудар се присъединил към ромеите с 50 000-ди "криви славяни" от раджийските (рашки) сърби. Ромеите и сърбите заедно победили барините на Алип-Гали и съюзниците им - тукашните деберски и и улички българи (тивери и угличи, тверци и уличи, при което 20 000-ди българи били убити. За щастие уруският флот на Хазария навреме доплувал до устието на Дунав и прехвърлил барините на левия бряг на Иждар (Сула и Иждар са имена на река Дунав, бел. прев.). Микаил Бащу заедно със 700 барини бил пленен от ромеите, но му тежало повече това, че врагът изгорил училищата и мечетите му... Като научил за вероломното нападение на ромеите над хазарските българи, Иляс се разярил подобаващо и заповядал на варягите (худи, готи) на Аскал и на антските пехотинци на Джир-Ас (Дир, внук на Крум и син на Будим) да атакуват Истанбул (Цариград, царски (истан) и град (бул). В 860 г. това нападение било осъществено с успех. За награда хакан-бекът присвоил на Аскал почетното име Урум-Аскал (Ромеят). Кан-урумът се изплашил (византийският император) и през 861 г. пратил в Хазария голямо посолство начело с Куштан (Константин Философ)... То върнало пленниците, в това число и Микаил Бащу и подписало договор за трикратно увеличаване на сунитските и шиитски кервани, пътуващи от Хазария за Византия и обратно... Доволният Иляс веднага пратил в Панония (Банджар) две маджарски армии на Стария Арбат (внук на Юлай-Бат), сформирани от печенеги-ищяки (угри, възприели българския тюрки език) и тези българи-маджари в течение на две години (862-863 г.) успешно отнели от Кара-Бурджан голяма част от Авар-Суба (Авария, Унгария) и заставили царя Борис отново да се подчини на Хазария. За да получи милостта на Иляс цар Борис убил вожда Тудар и другите улчийски вождове - участници в нападението над барините на Алип-Гали...


Стр.65. Още повече оногури напуснали Урта-Акбаш (Централна Азия) след земетресението от 137 г. пр. н. е., когато бил разрушен главният им град Тамта-Булгар. Този град хуните наричат също Бангур или Бугур-Бугат, а къзъл-хинците (китайците) - Бугу или Булгаш, което на техния език също означава "български"... По-късно градът бил възстановен, но след това земетресение съвсем се обезлюдил. Не по-малко от 100 000 тамтайски българи - бангури или бугури - се присъединили към ордата на Булгар Газан, благодарение на което той успял през зимата по леда да прекоси Бугур-Идел (Аму-Даря) и да превземе великия град Бахта-Булгар (Балх, Бактрия). По същата причина, по която предишната кашанска (средноазиатска) суба на Булгар Газан наричали Тугар, Бахта-Българската област след това нарекли и Тугарска (Тохар, Тохаристан)... Сред познавачите на историята няма единодушие по въпроса колко пъти Булгар Газан е воювал за Бахта-Булгар - един, два или три (от 137 до 121 г. пр. н. е.). Не подлежи на никакво съмнение обаче това, че в края на краищата той превзел този славен град и го направил своя столица, където известно време прекарал Кичи-Аламир-Султан (Малкият Дарий, Александър Македон- ски, който бил невисок на ръст)... А земетресението от 575 година, казват някои, разрушило част от укрепленията на Боспор и помогнало на Дугар-Джангиз (Анагей) да превземе Бершуд (това е второто име на Боспорското царство, Баджпир). Към него тогава се присъединили не по-малко от 100 000 худи (готи), които знаели кермекски (германски), урумски (гръцки) и бащарски (съвременният дунавско-български език). Думата худ означавала опълченец... До днес у някои от българите се използва думата хунтай в смисъла на военно събрание, военен съвет. Това ни подсказва, че по-рано думата худе са произнасяли като "хунте"... Някои дори твърдят, че думата хун е образувана от думата хунте (хунта, бел прев.). Как да знаем, как да разберем...

Стр.74.
Например иделските (волжките) българи наричат 74 масгутите байлари или байдари - и защо? Защото думата "мас", която означава главен, велик, голям иделците произнасят като бай, а думата "гуд" или "худ", която означава народ, племе те изговарят като лар, дар....(Появи се връзка на готи и масагети, бел. прев. И като имаме предвид произхода на думата боляри - байлар...богати, уважавани мъже...) В Акбаш (Азия) само барсилите и сартите произнасят думата "булгар" правилно - булгар, бургар...

Стр.97-98

Разяреният Кама-Батир заповядал на Булюмар насила да събере гостите. Същата 360-та година Булюмар и Сабан отишли до река Кама или Нокор-рят (Нукрат, Вятка днес), където заловили повечето братя на Турун и ги накарали на място да пият за здравето на императора и младоженците от огромен хунски котел. По хунски обичай при завземане на някоя област задължително се устройвало напиване от големите хунски котли, в което участвали победителите и победените, след което котелът се оставял на мястото и победените всяка година в деня на подчинението им на хуно-българите били длъжни да пият от него и да прославят българската доблест... После българите-хуни се отправили към губерния Кук-Бирман (Северното Приморие, руското Поморие), където заловили още двама от синовете на Кама-Батир и на брега на река Бишектай (Люлката на народа, Вичегда) също устроили победно напиване от хунски котел. По-късно тези места нарекли Кама-Газан (Вятският Котел, днес Котелнич в Кировска област на Руската Федерация) и Саха-Туба (Български Котел, Сака-Туба; днес Сиктивкар на арски/фински език)... За да отличават Нукрат и връхната част на Чулман, които у арите/фини имат еднакво име - Кама - те нарекли Нукрат просто "Кама", а Горен Чулман - Карга-Кама (Гарванова Кама)... Пияните до безсъзнание синове на Кама-Батир превозили в Руджан-Булгар, където се състояла сватбата на Булюмар и госпожица Туран (праобраз на принцеса Турандот). На тази сватба се запознали и харесали Тучи и дъщерята на вожда на тандарите госпожица Алан. Скоро след това те станали съпрузи и им се родил син, нарекли го на бащата на Алан - Сабан....Следващата 361- ва годинаБулюмар и тъстът му Сабан по заповед на Кама-Батир тръгнали срещу Керман (Германарих). Половината от воините на Керман - тургути (вестготи) и калгайските алани на Кебек избягали оттатък река Инеш-Дар (Днестър). Останал без тяхна помощ и възможност да избяга заради мъчещите го рани, получени в една междуособна битка, сакланският велик господар Керман не поискал да изпита униженията на плена и се самоубил. Успехите в управлението на Кара-Сакланската губерния развили в него не набожност, а сатанински високо самомнение, което го повлякло в дълбините на ада...


Стр.99.

През 362-ра година Кебек неочаквано напуснал днестърските си укрепления и с 200 000-ди тургути (вестготи) и алани заел Бирман и Калга-Суба, после с половината от силите си заминал за Армения на помощ на Рим и арменските му съюзници през владенията на Боспор (Баджпир). Боспор нямал право да пуска през земите си каквито и да било войски без разрешение на императора на Велика България, затова Кама-Батир решил да накаже боспорците. Успял да направи това през 363-та година - цялата 362-ра имперските войски изтиквали аланите и тургутите от Маджар към Утиг. Кебек разбил в Армения персийската войска и през Боспор се прибрал обратно в леговището си в Бирлад (Румъния). Булюмар успял да вземе след година с помощта на бирюлите (херули) Боспор и да затвори проходите през Капкай (Кавказкия хребет). Междувременно разбрал, че може да сломи Кебек само ако повика 400-500 000-ди хунски конника и решил да ги получи колкото се може по-бързо от Азия... След като се укрепил на трона, Булюмар с подкрепата на Тучи сключил 99 съюз с Персия и изпратил Сабан, който принадлежал към благородниците - потомци на малкия син на Туман (III век пр. н. е.) - родътТуба - да завоюват целия Хин (Китай, Монголия, Югоизточна Азия, Корея). Със Сабан на поход тръгнали 100 000-ди тиндари и 50 000-ди чирмиши или северноиделски българи на Калга. Преди похода те извършили обред за почитане на Тангра в двете главни молитвени места на Велика България - в град Велики Болгар и Алабуга...


Стр.100

През 371 г. Кебек отново се измъкнал от бърлогата си със своите дургути и алани. Те били не по-малко от 300 000 души и Булюмар наредил на Себер незабавно да напусне Аряк (Армения) и Каспи-Булгар (Азербайджан) и да подсили подстъпите към Булгар-Идел (Волга). Докато Себер отблъсквал атаките на Кебек, а Булюмар набирал сили, Кебек успял да убие добрия губернатор на Буляр - Бозмъш - и да постави начело на Кара-Саклан (Украйна и Беларус) Буляровия син Тиндар (Венетарий). За щастие Карадан не се присъединил към Кебек.... Едва през 372 г. Булюмар успял да отблъсне Кебек отвъд Днестър, като оставил на поста губернатор на Кара- Саклан петнадесетгодишния Тиндар в памет на бащините му заслуги. Оттогава Булюмар дебнел Кебек като ловец плячката си - Сабан и Калга му изпратили достатъчно войници! През 375 г. Кебек отново нападнал Велика България и Тиндар веднага преминал към него заедно със 100 000 сургути (остготи). Сургутите, както и дургутите или тургути (вестготи) били кореняци българи, но говорели наведнъж на три езика: български тюрки, кермекски (германски) и ахилски (древнославянски). Това обстоятелство им позволявало според случая да се прикрепват ту към горските кермеки (германците на Германия), ту към сърбите (славяните), които римляните много обичали заради готовността да воюват за грошове против когото и да било... Сърбите са много нечистоплътни и не се мият никога, също като чирлятите (монголите). Никой не разбирал езика им и, за да ги разбират другите, те научили старославянския език на българите-улчии (лато-литовците, бел. прев.). Поради това често объркваме улчиите - коренни българи с коренен български балкански език, обичащи чистотата, честността и реда като всички други българи, с разбойническата чума - сърбите, ненавиждащи българите.