"Песен за Атай" - исторически анализ

[Йордан_13]

За да разберем събитията протичащи в 75 ър на “Песен за Атай” ще направя малък анонс на предишният 74 ър 74. Чулман и неговото огледало помагат на Ат и Сарвар да се срещнат . Общото впечатление, което ни оставят предишните глави разглеждащи раждането и детството на Атай (исторически, скитският цар Атей) е на разпадащата се древнобългарска скитска държавност. Държавата е децентрализирана, без своят кана субиги, от нея са налични само отделни царства управлявани от своите субаги, които, обаче са често безсилни да спрат вълните от разбойнически нападания и грабежи и това ги отслабва още повече. Неслучайно майката на Атай загива в едно от тези разбойнически нападание, за да спаси своята малка рожба. В едни тежки и смутни времена възмъжава Атай, докато се стигне до времето на неговата сватба със Сарвар, която е ключова за преломът и неговото постепенно превръщане в кана субиги на Българската Степ (Аскъп, Скития). Можем да постулираме, че всеки ър от “Песен за Атай е едно негово стъпало на възмъжаването, една посвещенческа степен в пътят към българският трон. В крайна сметка, чак 74 ър ни разкрива, каква е причината за тоталният разпад на Аскъп след кановете Уктимас и синът му Чокър. Елинизмът отново е успял да инсталира своя пионка на тронът на Аскъп - кана субиги Сагдак. Чокър и Сагдак са неизвестни за науката, скитски царе. По принцип и въобще, малко са имената на българските скитски царе известни ни днес, особено, ако не са споменати от Херодот или от някой друг античен автор. Затова е важно, ние да си върнем този списък, защото той е и част от нашето историческо съзнание и съвест. Сагдак се споменава тук и в следващият 75 ър с действията си в Тракия (Бирак). Уникалното в 74 ър е именно сватбата на Атай като принцип, като идея, която трябва да инициира наново държавният централизъм на Аскъп. А за да я бъде тя, трябва да намерят дървото Айрамбаз, чиито плодове служат, обаче за храна на българите от Исадун (българска суба в Урал). Това начинание, още в началото е обречено на провал, но помага конят Тулпар, който е син на алпът Кук Куян Давшан или Хермес. Той обещава да помогне на Ат за Айрамбаз, защото това е дървото на неговият баща. Интересна е тази връзка на свещеното дърво, което ще стане впоследствие сватбеното дърво (кумовото дръвце) и родовото дърво на българите и алпът Кук Куян Давшан (Хермес) и ние ще го наследим като обичай чак до наши дни. В Айрамбаз ние виждаме едно развитие на образа на свещеният дъб Имен Дума (Иске Дума) в Първа Песен на Сказание за Чулман, Песен за Стара България, в чиито клони алпът Субан погребва синът си Локър убит от самият в него, в чест на който седемте племена се обединяват и стават един народ – Българският народ. Ясно е, че Имен Дума е земният образ на Бай Терек – Вселенското/Космично дърво, в чиито клони живеят самите алпи. Погребването на Локбър в клоните на дъбът Имен Дума свидетелства именно за това. Значението и функциите му като Свещеното дърво при българите се разкриват в подробности чак в Шеста Песен, “Песен за Атай”, където самият Атай като бебе ще бъде спасен в хралупата на дървото Раубаз в тяхното семейно имение, което разбойници нападат за да убият него и майка му. В това дърво се вселявала алп-биката Ингарсак/Аргимпаса (хтоничен преобраз на Кашан), един алпски образ, който се появява за първи път в Четвърта Песен на Сказанието “Песен за Маджи” (Бартатуа) 7 век. Пр. хр. и там в хралупата на дървото, Атай е откърмен и отгледан от Ингарсак/ Аргимпаса.

(158) Но най-често Джирбика
влизала в красивите дървета,
дивно цъфтящи през пролетта
и даващи заветните плодове.

(159) Тези нейни дървета
народът нарича Раубаз
и използува плодовете им,
считайки ги за целебни.

Каква, обаче е връзката между дървото Айрамбаз и алпът Кук Куян Давшан (по елински Хермес)? 74 ър на “Песен за Атай” ни свидетелства

(12) Моят баща, алпът Джуанъш,
даде дървото Айрамбаз
на Аудан – а той в замяна
даде на баща ми едно владение.

Поглеждаме към елинският свят, където тази връзка Джуанъш-Айрамбаз би трябвало да е дала отражение. Наистина я има! Павзаний казва, в своето “Описание на Елада” (9. 22. 2), че в светилището на Хермес Промахос в град Танагра в Беотия се пази едно ягодово дърво ( андрахнос ), за което се вярва, че под него като бебе е бил откърмен Хермес. (За ягодовото дърво, повече тук https://en.m.wikipedia.org/wiki/Arbutus_unedo ). Вижда се, че сведението оставено ни от Павзаний е сюжетно много близко до посоченото ни в първият ър на “Песен за Атай” ( 69. Как Атай се появил на света и бил откърмен от самата Ингарсак ), където малкият Атай е откърмен от алп биката Ингарсак/Аргимпаса в хралупата на дървото Раубаз. Връзката между Джуанъш-Хермес и кана субиги Атай , идейно и сюжетно е посочена в Сказанието чрез връщането на дървото Айрамбаз в аула на базините Елавър отъ царството на Аудан, Исадун, за да може той да се ожени за базинката Сарвар.
Разбира се, в Сказанието има на пръв поглед малко противоречие. В 71 ър – ( 71. Атай с приятелите отива на гроба на баща си и среща Сарвар )
дървото Айрамбаз се намира при базините, отгледано е от разсад даден им от алпът Иджик Апсатъ и е откраднато от тях от сънджакските разбойници, в 74 ър - 74. Чулман и неговото огледало помагат на Ат и Сарвар да се срещнат дървото е в Исадун, друго българско царство в Урал, ръководено от Аудан и същевременно им е дадено от алпът Кук Куян Хермес. Можем само да препдоложим, че алпът Кук Куян го е откраднал от сънджакските разбойници и го е дал за съхранение на Аудан в Исадун.

Интересното е, че за базините в Елавър и за българите от Исадун, Айрамбаз има голямо икономическо и социално значение. При базините отглеждането му е свързано със социалната справедливост и хармония. Чрез него икономическото благоденствие, което то ще донесе, не води до презадоволяване и социални диспропорции, а прецизно дозирано води до съвършено хармонични обществени и социални взаимоотношения
(81) Посадил Елай това дърво
в своята земя, в Елавър –
и разказал за Айрамбаз
на цялото си племе.

(82) Изумили се хората и казали:
“Сурова е понякога съдбата към нас –
понякога не ни достига за живота
онова, което се произвежда с труд.

(83) Затова ще се радваме
да вземаме от дървото
онова, което не ни достига
за живота:

(84) от храната, вещите
и разнообразните дрехи –
но не ще допуснем
никаква кражба!”.

(85) Ден и нощ
избрани хора
пазели техния Айрамбаз
от лошите хора,

(86) позволявайки да се взема от него
само онова, което е необходимо
и само на онези хора,
които действително са се трудили.

(87) Постепенно хората забравили
какво е измама,
престанали да пазят дървото
и дори да заключват домовете си.

За Исадун на Аудан дървото е с жизненоважно значение за тяхното икономическо оцеляване и понякога единствен източник на храна


(31) А когато те
наближили Ор,
Аудан ги посрещнал
с готова за бой войска.

(32) Той им казал: “Чух аз,
че ви трябва
моето дърво –
но аз не ще го дам.

(33) Опустошават разбойници
моята Булгар-Суба
и ние често се храним
само с плодовете на Айрамбаз.

(34) Така че, ако вие
се опитате да вземете
дървото насила,
ние ще се бием до смърт.

(35) Моите хора ще разбият
всеки враг –
тъй че вървете си –
тук нямате работа”.

(36) После, навеждайки глава,
Аудан казал тихо,
сякаш говорел
на самия себе си:

(37) “Само за едно нещо
аз бих дал дървото –
за това, да намерят
моя скъп син.

Всичко това ни говори защо за българите свещеното дърво е центърът на Гумното т.е. на народоформирането, на родоформирането и на семейството въобще. Неговата витална сила и плодоносност дава солиден виталитет, демографски просперитет, икономическо благоденствие и социална хармония, дълголетие на народността, родовете и семействата. Затова, когато искаме да съхраним паметта за родът си и за корените му, ние правим нашите “родословни дървета”!

След това важно отклонение, да продължим със сюжетната линия, с която започнахме да разглеждаме 74 ър. Конят Тулпар предлага своята помощ на субагата на Идел, Симбирби (за намирането на Айрамбаз), но в замяна иска ново владение за баща си, алпът Кук Куян (Хермес), защото сегашното му е равнинно и често е ограбвано от многобройни разбойнически орди. Симбирби се съгласява да отстъпи една област в Идел и така Тулпар помага на Атай, казвайки, че дървото се намира в субата (царството) на Аудан в Урал, Исадун. Аудан, обаче, никак не е склонен да го даде и посреща братята си българи с армия пред портите. В замяна той иска от Ат да намерят синът му Баръс, който е изчезнал безследно. Това е още една нерешима задача за Ат, но една от неговите приятелки-воини, красивата Айна, която е част от 40-те умайджанки (амазонки) му казва, че за намирането на Баръс е нужно едно от вълшебните огледала на Чулман. Така уравнението става с две неизвестни. Вълшебното огледало на Чулман е с тамгата “боз-идан” на него (вилица, тришула, тризъбец). Разбира се, търсенето продължило две години е безуспешно, Атай е отчаян и решава да се удави в една река. Но, на брега на реката, среща един старец, който му казва, че така и така ще се удави, поне да му остави хубавите си дрехи, на него, бедният старец. Атай се съгласява и започва да развива поясът си ( виждаме как елегантно Сказанието ни говори за българското мъжко облекло). При развиването му, обаче, изпада вълшебното огледало на Чулман. Кана субиги Сарос го е вшил навремето там, за да не го изгуби. Старецът, разбира се, вече е изчезнал, това е бил самият алп Чулман. Проблемът сега бил друг. Атай и приятелите му не знаят как да боравят с него. С напредването на човешката история и човешкото рацио, много от тайните на алпите са забравени, защото и контактът с тях от страна на българинът е повече искащ, отколкото творчески. Айна помага със своята женска интуитивност – щом огледалото е на Чулман да му го върнем в неговият извор. Когато го хвърлят в изворът, то заговаря с човешки глас: “Какво трябва да се покаже-разкаже?” Завъртане на контантактният ключ, искра и двигателят запалва...
Винаги като чета подобни редове и епизоди в Сказанието, често оставам с чувството, че чета техническите инструкции за работа на определена технология или технологии. Дори тук имаме идея за вид радарна технология на астрална основа, която открива предмети и хора по тяхната етерно-астрална вибрационност. Гадаенето и ясновидството с огледала, обаче е характерно за тази епоха. Павзаний в своят трактат “Нещата в Ахея” (11-12) описва извор пред светилището на Деметра, в който се спуска вързано с въженце огледало да докосне повърхността на водата и след молитва и прекадяване, гледат в огледалото и то им показва дали болният ще оживее или ще умре.
Него го виждаме и в сцена от съкровището от Летница, което е датирано от същият период 4 век пр. хр.! Разбира се, тази сцена е тълкувана от учените като млада жена с огледало застанала пред триглав дракон с вълчи глави протягайки към него огледало и това, според тях е първата сцена от един общ индоевропейски драконоборчески мит, в който дракон е окупирал водата, вследствие, на което настава суша и той отпускал по малко вода, срещу млада девойка за жена или храна и се тълкува, че огледалото в ръцете на тази млада девойка свидетелства, че тя е там, за да се ожени за него.
Да, но “Сказание за Чулман” в своята шеста песен, “Песен за Атай” ни свидетелства, че младата девойка, която знае, че съществуват вълшебни огледала на Чулман и споделя за тях на Атей се казва Айна и огледалото, тук, както и при Павзаний е употребено в съвсем друг контекст за гадаене и ясновидство. Съвсем резонно можем да предположим, че девойката на плочката е Айна, а триглавият дракон с вълчи глави е алпът Чулман * или алпът Субан Субаш ** (Загрей-Дионис). Това са двата алпа, които най-често метаморфозират в образът на Барадж (Дракон) в Българското Тенгриянство. Така, че тази сцена от плочката от Летница съвсем резонно може просто да ни свидетелства за вълшебното огледало на алпът Чулман представен в образът на Барадж (Дракон) !
Още повече, че разглеждайки отделните артефакти на съкровището от Летница, можем по-скоро да кажем, че то е скитско, а не тракийско! И нищо учудващо няма да има в това, особено когато сме чели Пета и Шеста Песен от “Сказание за Чулман” , където Тракия и Скития са разглеждани като едно неделимо цяло и това цяло е съвсем ясно визирано, дебело подчертано и е генералната сюжетна линия на тези две велики Песни на Сказанието.

Иcтоpиците cмятат, че пpедметите cа от ІV век пpеди Христа от времето на одриския владетел Котис. Едни са ажурни, други с рамка и фон и за пръв път в тракийско съкровище се виждат скитски мотиви ( https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/746/...64746_305_0.jpg ). Присъствието им в една находка подсказва, че са били собственост на един човек. Те са изработени от двама майстори в периода oк. 385-335 г. пp.н.е., когато е разцвета на тракийската култура и изкуство. Една от плочките, на която се вижда тракийския конник е част от герба на община Летница.
https://tres1.blog.bg/history/2019/11/27/tr...letnica.1684474

Аз смело бих предположил, че съкровището от град Летница е на кана субиги Атай или известният скитски цар Атей и че този конник е самият той, а отделните плочки представляват отделни сюжети от неговият житейски път. Те са историзъм и посвещение, несъмнено. То е заровено там, по време на походът му срещу “истрийците” и ако е така, ние имаме със сигурност едно несъмнено свидетелство, докъде е стигнал българският скитски цар по време на този свой поход. Това е районът на днешният град Летница https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%...%B8%D1%86%D0%B0 и както виждаме по картата той се намира в центърът на Дунавската равнина. Вероятно тук са достигали и границите на въпросните трибали и тяхното царство, т.е. това е бил един пограничен район. Друг е въпросът, кога е било заровено там, преди вероломното му и подло убийство от Филип Втори Македонски (т.е. ритуално) или след това, за да не попадне в ръцете на македоните.
Описанието на началото на походът към дървото Айрамбаз в 74 ър на “Песен за Атай” е доста интересно. Атай яха Тулпар и препуска към Исадун.
(20) “Аз съм Тулпар и ще ви помогна
да стигнете до Ор – батавъла
на храбрия Айдан –
стопанина на Айрамбаз”.

(21) Заравали се сега
нашите приятели.
Качил се Ат на Тулпар –
и те препуснали към Исадун.
Човек не може да не се замисли върху фактът, че има немалко барелефи на “тракийският конник” , в които самият конник се насочва към дърво.
(Вж. Варна https://apollon.blog.bg/photos/27883/thracianridervarna.jpg ; https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q...-7NU6g&usqp=CAU ) В контекста на “Песен за Атай”, връзката на конят Тулпар, Кук Куян Давшан-Хермес с дървото Айрамбаз и ездача Атай, този вид сюжети върху т. нар. “оброчни плочки на тракийският конник”, добиват вече своят смисъл.
Разбира се, след като “Сказание за Чулман”, ‘Песенз а Атай” съдържа толкова епосност, ясно, е, че тази епосност, ако е била, трябва по някакъв начин да е отразена в скитското изкуство. И ние, наистина я откриваме там!

( вж. https://www.iranicaonline.org/articles/scythians )
“ В гръко-скитското изкуство от 4 век пр. н. е. има многобройни репродукции на някои други сцени, които вероятно имат религиозно и митологично значение
На тях има изображение на седнала жена (очевидно богиня) с огледало, и на мъж или младеж пред нея, който държи ритон (намерен в Кул-Оба, Чертомлик, Огуз, Горен Рогач (Верхний Рогачик), 1-ви Мордвиновски, Мелитопол, Носаки 4 и други могили; за възможни интерпретации вж. Раевски, 1977, стр. 95-100; Бесонова, стр. 98-107). В един случай (чиния от Сахновка) тази двойка фигури е поставена в центъра на многофигурна композиция, в която има друга двойка често възпроизвеждани фигури, двама скити, пиещи от един и същ ритон (така наречена сцена на братство). Други сцени също често могат да имат митологично или епично значение, но тяхната специфична интерпретация е с много по-хипотетичен характер (гребенът от Солоха, купата от Гайманова могила, вазата от Чертомлик и др.).”

В изображенията на тези сцени върху тези артефакти, ние спокойно можем да видим нашите герои: умайджанката Айна с вълшебното огледало на Чулман, бахадирът Атай, субагът Аудан и синът му Баръс, събрани отново един с друг вследствие, на това, че с вълшебното огледало на Чулман, Айна, Атай и приятели, откриват къде се намира Баръс!

СЛЕДВА

[Йордан_13]

Откриването на Баръс, синът на Аудан, връщането на дървото Айрамбаз в аулът на базините Елавър и последвалата вследствие на това сватба на Атай с базинката Сарвар имат огромно културно, икономическо и политическо значение за Българската Степ (Аскъп). Именно чрез тази сватба и борбата за нейната реализация се ражда идеята за новото политическо обединение на Скития около един кана субиги, синът на Аудан, субагът на Исадун, Баръс. Тази идея се реализира напълно от кръгът от приятели, който се формира около Атай. Точно с тези акценти започва 75 ър на “Песен за Атай” 75. Как Атай загубил своите приятели и Сарвар Формирането на най-близкият кръг, на свитата, образно казано на бъдещият български кан е от огромно значение за българската държавност. Създаването на един атом е така, първом се изгражда протонното ядро – сватбата на Атай със Сарвар, а след него орбиталният електронен облак – групата на приятелите. Само тогава, атомът е атом и може да послужи като основна градивна материална частица. Защото, както съм казвал винаги, сам човек нищо особено не може да направи. Да, той може да вдъхнови, определен човек или група от хора, но сам по себе си, той не може да отговори на очакванията на един цял народ. Държавността е общо дело, народностно дело. Но за да е, трябва да бъде родена, откърмена и отгледана от елитът на една нация. Именно това представлява кръгът от приятели, неслучайно упоменат в 74 и 75 ър на “Песен за Атай”. Благодарение на него, Атай започва да има косвено и пряко влияние върху развитието на българската държавност дори, когато не е още кана субиги. Този кръг му трасира пътят към българският трон, този кръг не позволява пътят на съдбата му да завие в друга посока.
(1) (1)Заклели се всички приятели,
че и след сватбата
не ще напуснат Ат и Сарвар
и ще бъдат винаги с тях.

(2) Дори Байджия, като предал
властта в Джеремел на Батъш,
тръгнал с приятелите
за Булгар-Суба * (За Булгар Суба, вж. Бележки).


Дори субагът на Джеремел, Байджия жертва постът и властта си, за да бъде с Атай. Това е една необяснима постъпка за нашето време. В наше време никой не би жертвал власт заради приятелство, заради едно неизвестно, свободно и неуредено бъдеще. Човек, трябва да се замисля върху тези неща, четейки подобни редове... Каква върховна саможертва на личността, на егото прави Байджия! Байджия е символ на това, което трябва да се прави днес, в личен, социален, обществен план!
Кръгът на Приятелите се оформя в една идея – възстановената държавност и обичай в Българската Степ! На него му предстоят наистина тежки битки и изпитания, защото тогава, както и днес, Българската държавност е трън в очите на много народи и възстановяването и е битка и със свои и със чужди! Битката с чуждите, българинът по-лесно би сторил отколкото битката със своите, елинизирани събратя. Първата коалиция която се противопоставя на възстановяването на българската централна власт в Аскъп е от разбойници йермиасци, угилци (деберци) и караки. Войната с тях трае три години


(4) Три години кипяла
тук злата война,
но нашите приятели
покорили врага.

(5) Предали се йермиасците,
угилците се предали,
а караките в дебрите
бързо избягали...

Преди тази три годишна война, обаче в Кавъл, град на скитското царство Тайга, Баръс е тронуван за цар на Аскъп/Скития и това довежда до двувластие в Българската Степ. Това става (според сведения от Нариман Тарихи) в 402 г. пр. н.е. В тази година, очевидно е и сватбата на Атай и Сарвар. Атай (ако приемем, че е роден в Годината Ат 434 г. пр.н.е) е на 32 години. Барис-Тайга, управлява Аскъп/Скития 27 години (402-375 г. пр. н. е.) Така, в Скития се появяват два центъра на власт - една страна е елинизираният кана субиги Сагдак чрез когото Елада реално контролира държавата, а от друга страна са неелинизираните българи противопоставящи се на чуждите елински порядки и обичаи, начело с Баръс. Не е далече времето, когато едновременно в Тракия и Скития имахме аналогична ситуация в лицето на кановете Спарадок, Орджак и Искел (Скилес). Сега, обаче, идеята за втори център на властта, който да обедини останалите незасегнати от елинизмът български царства на Аскъп/Скития, да победи външните поддръжници на Сагдак и да го свали от тронът е повече от далновидна
Ат и кръгът от приятели формират „националната гвардия“, ако мога така да се изразя или елитната армия, с нейните „специални части“. Тази елитна гвардия се формира в движение, в битките и се състои от 40 мъже и 40 жени воини – техни съпруги. В българската историчност, душевност и духовност числото 40-сет не идва с християнството. То е едно сакрално тенгриянско число.

(7) Където и да отивали
на своя разбой враговете,
навсякъде срещали
засади те:

(8) отначало някакви си
40 бойци стреляли по тях
и ги примамвали с бягство
като кучета.

(9) А когато кучетата
се втурвали след тях,
то 40 други
им нанасяли вреда.

(10) Всеки от тези
безстрашни бойци
бил равен по сила
на орда храбреци.

(11) Не знаели злодеите,
че ритат срещу ръжен...
Да, 40 мъже,
но и 40-те им жени!

Войната с коалицията от разбойници приключва в 399 г. пр. н.е.

Разбира се, роднините на Сагдак реагират срещу тронуването на Баръс след като разбойническите племена са разбити. Разбира се, Сказанието казва, че те са се предали на Яга... затова са се опълчили на новият български кан. Българинът в своята невинност чистосърдечност на разбиранията си за род и отечество, няма как да разбере, онези негови сънародници изменили на Българското завинаги. За тях, те са го направили, защото Яга по нчякакъв начин ги е изкушил и завладял. В случат алпът Яга Албастий е сисноним на еладската цивилизация и култура и тази синонимност, трябва да признаем е напълно вярна. Тя се потвърждава и от другият исторически летопис „Историята на Нариман“, където е казано: " Светлите ни алпи, които на Тангра служат, ще ни помогнат: те се борят с тъмните зли сили и нас подтикват като тях да правим, а гърците са сила на злото.“ Яга формира задгранична коалиция от армии в помощ на Сагдак. Наясно е, че той няма д аможе да удържи тронът на Аскъп. В тази международна коалиция против Баръс са джулахците, рънджайците, байланите и караките от Бистайските лесове (вероятно Карпатите) (от „биста“ – „град“, „селище“). Байланите, вероятно са тибетските байлани (
https://ru.qaz.wiki/wiki/Tibet_and_the_Tang..._Song_dynasties ; https://ru.qaz.wiki/wiki/Pai-lang_language ), рънджайците са племена от района на река Рейн, протогермани, вероятно с български корени; джулахците са галиджийците, т.е. гали/келти (и те с български корени, според „Историята на Нариман“).


(12) Като приключили с Ибер,
всички наши приятели
бързо отишли в Кавъл –
там надвисвала беда:

(13) Тримата вуйчовци на Сагдак
се предали на Яга,
когато узнали, че в Кавъл
цар е станал Баръс.

(14) А Яга, уплашен,
в помощ на вуйчовците
изпратил джулахците,
рънджайците и байланите.

(15) А, за да имат враговете
по-голям улов,
дал им караките
от Бистайските лесове.

(16) Баръс, джеремелците
и иделците от горите
не пускали в Кавъл
тримата мерзки вуйчовци.

(17) Но ето че придошли изведнъж
наймитите на Яга
и стените на Кавъл
те обсадили.

(18) Угер помагал
на кавълчаните както можел,
но сам изнемогвал
и съобщил на приятелите:

(19) “Елате по-бързо в Кавъл,
че вражите пълчища
всеки миг ще завладеят
столицата на Тайга!”

Както се вижда, България (Аскъп) на Баръс Тайга и Атай е притисната от Яга от две страни, откъм Запад и откъм Изток. Като трябва да отбележим, че тази война срещу царството Тайга ( Уралска Скития), не е отблязана от елинските автори. Галското нашествие се отбелязва, чак когато засяга Балканите
( Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%...%B8%D1%82%D0%B5 ).

Друг е въпросът, че това е една международна коалиция от народи, които подкрепят „еладското развитие“ на Българска Скития и не желаят завръщането на Българлъка, не просто като силна държава, но и като духовна и културна тенденция. Това е важно да го отбележим, защото исторически тази ситуация ще се повтори, а илюстративно я имаме и в най-новата ни българска история.
Международната военна коалиция на Яга има първоначален успех, тя бързо успява да обсади столицата й Кавъл в 399-398 г. пр. н.е. и въпреки ожесточената съпротива, тя е на път да падне. Елитната гвардия на Атай бърза на помощ

(20) Ат, като оставил в Ор
хората на Сузук,
бързо препуска към Кавъл
с отряда приятели.

Нейната тактика, обаче не е фронталният удар на врагът в гръб, защото е доста по-многоброен. Тук виждаме за първи път описана една от исторически познатите ни тактики на българската армия – нападение срещу противникът с неголяма войскова част и внезапно бързо отстъпление, с което той бива увлечен в предварително подготвени засади.
Именно с тази тактика елитната гвардия на Ат помага за отблъсването на врагът от Кавъл, нанасяйки му тежки загуби.

(22) 100 хиляди врага
загинали в онзи бой –
така Ат защитавал
своето отечество.

(23) Всички славят приятелите –
малко е войнството им! –
А враговете бягат...
И идват отново.

Българската армия преминава в настъпление, постепенно изтиквайки многобройният враг извън пределите на Българска Скития, но многократни са опитите на международнаа коалиция на Яга да го подави чрез поредица от контранастъпления, разчитайки на своята численост. Това можем да провидим, четейки „между редовете“ на текста. Затова войната продължава цели пет години, т.е. 394-393 г.

(24) Изминават 5 години –
и в жестоки боеве
приятелите прогонват
враговете зад Джулах.

( за топонимът Джулах, вж. https://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_geo/166...%8C%D1%84%D0%B0 ).
Когато приключва тази война Атай е 40-41 годишен мъж и зад гърбът му вече не са малко дела и битки.
Сказанието не казва, какво се случва със управляващият Сагдак и роднините му, инициирали тази чуждестранна военна намеса в негова подкрепа. Най-вероятно те са напуснали България заедно с отстъпващата вражеска армия.
През 394-393 г. пр. н.е. кана субиги Баръс победоносно влиза в столицата на Българска Скития, град Джилан (днешният град Киев, според Нариман Тарихи)


(25) Влиза Баръс
в достославния Джилан:
Аскъп става единен, -
тържествувай, Ат-Арслан!

Българска Скития отново е обединена, а на тронът й отново застава кан, който ревностно следва Българският Обичай. Първата му работа, разбира се е да запали Свещеното Огнище (Аратеб) и на него да изгори всички кряшко(символно и реално) , битувало и мърсило България години наред.

(26) Цялото враже богатство –
злато, кряшско облекло –
Баръс тутакси изгорил:
ех, че славен огън бил!

(28) В онзи огън изгорили
злобните бийове – те били
натрупали богатство
от нещастията на страната.

(29) Не могли да ги
откъснат от златото –
налагало се в огъня
с боклуците им да ги хвърлят...

Тези редове показват, че изкореняването на елинизмът в България от кана субиги Баръс е процес, в който ще си отиде не само материалното богатство, което го символзиира, но с него и хората, които го изповядат като вяра и бит. Един процес, който и в днешна България, тепърва предстои!

(27) А на хората казал
техният прост господар:
“Ще бъдат всички равни
и ще работят като едно време!”.

(30) В обикновена къща
се заселил Баръс.
На трона той сядал
само на празника “Таргиз”.

(31) Когато се махнали
богатите крадци,
в живота си радост
народът усетил.

(32) Ат с приятелите
следил за това
никой да не застрашава
държавата на българите.

(33) Но, като познавали
страшната сила на приятелите,
враговете дълго не се решавали
да нарушават покоя на Булгар.

Кана субиги Баръс извършва коренно преустройство на България след Сагдак, тъй като при него, държавата е устроена по елинският образец. Затова Баръс прави преобразуванията според Българският Обичай. Разбира се, в изречението:“Ще бъдат всички равни“ , Сказанието на казва, какво означава „д абъдат равни“, помежду си като българи или пред законът или и двете едновременно, не е уточнено това и ние няма да правим свободно тълкуване в тази посока, но следващото изречение „и ще работят като едно време!” показва вече наследството от елинизмът, в което българинът с е еприучил да трупа богатства без да работи, превърнал се е не само в духовен, но и във физически лентяй.

(31) Когато се махнали
богатите крадци,
в живота си радост
народът усетил.

Тази строфа, дори няма нужда от тълкуване, тъй като в недалечно бъдеще, това ще се усети наживо и в днешна България. Нека я изживеем и в днешната ни реалност!
Атай става капаган на Баръс с функциите на днешният военен министър и министър на външните работи. Така под управлението на кана субиги Баръс, продължило цели 14 години, Българска Скития проживява мирно и радостно в небивал разцвет.
Проблемите, обаче са в нейната балканска част Тракия (Бирак) и Сказанието ни отнася към времената след смъртта на Зътолгау (Ситалк) и описва съдбата на неговият син, давайки ни историческото знание, защо той не остава задълго субаг на Тракия след смъртта му.

СЛЕДВА

* (Относно Булгар Суба)


(Нариман Тарихи, стр. 99)

Разказахме за мъките на българите-навари, а сега ще разказваме за мъченията на утигските
(севернокавказки) българи-барсили в Българското Поле (Скития). В младостта на Атай Казак,
бъдещ балтавар на Скития (Аскип) тези утигски барсили били нападнати от българите-азаки,
които грабели за себе си и тогавашния балтавар. Тогава багът Атай (IV век пр. н. е.) с част от
утигските барсили се отдалечил в съвсем необитаема област край Абрагджир (Велика България)
и там основал независимото княжество Булгар-Суба.

Текст от ВК:
...тази наша разправия е причината, заради която говорихме изобличителни думи. И там
казахме истината за родовете наши, няма да излъжем за тях, но истината ще кажем. За първия
Бан наш ще говорим и за княза ни избран. Той се казвал Кисек (така руският преводач изписва
името Казак) и водил родовете си по степта заедно с добитъка... И така заминал Кисек с хората
си и друга земя намерил, и там уседнал.

Азаките (азовци) стигнали и дотам и ограбвали барсилите от Булгар-Суба. Докато Атай сам не
станал балтавар, съседните българи продължили да нападат барсилите му, като не жалели
еднородците си.

Текст от ВК:
И ето дошли азовците в неговия край и започнали добитъка да прибират. И Кисек ги
нападнал... И хората му станали храна за гарваните...

[Йордан_13]

НЕЩАТА В ТРАКИЯ

След смъртта на великият Зътолгау (Ситалк) на тронът в Тракия, логично се възкачва синът му Идел или това е известният на науката Садок. Идел-Садок е продължител на делото на баща си за живот на държавността според Българският Обичай и близки отношения с Джилан и българският кан. Отново ще повторим: според „Сказание за Чулман“, Тракия или Егея като цяло е просто област от Българската имперска държавност към която имат претенции гръцките племена. Поради това историята на тази област е белязана именно с борбите срещу елинизмът и неговият модел на държавност. Затова, когато говорим за царете на Тракия, те са просто субаги, т.е. областни управители в България (Аскъп). Кана субиги е само управляващият в столицата Джилан (Баджту, вероятно днешен Киев). Елинската политика има два основни начина за прокарване на елинизмът като култура и бит – военно или чрез диверсия, която включва вероломство и саботажни действия в кръговете на управляващият елит в Тракия. Тези действия целят приобщаване на субагите и съответните техни съвладетели (парадинасти) към елинскита култура, бит и обичаи и разрушаването по този начин на Българската държавност на Балканите отвътре. След ударът, който са му нанесли Ситалк и Октамасад, елинизмът търси своят реванш, вдига глава, настъпва яростно и настървено. Именно в такава напрегната обстановка заема тронът на Тракия, Идел-Садок, поради, което управлението му е кратко. Срещу него отново се изправя коалиция от претенденти за тронът, които се съюзяват срещу него в лицето на брат си Джумантек, който е севтовият парадинаст Сараток I и самият Севт I, наречен в Сказанието, Кряшилем. Повече от ясно е, че Джумантек-Сараток е имал амбицията той да бъде посоченият за тронът на Българска Тракия, а не брат му. Накърненото му честолюбие, вероятно е основният мотив за тази борба за тронът срещу брат си и това го хвърля в лапите на елинизмът. Докато синът на Спарадок - Севт I има повече идеологически основания за тази борба. Една от основните тактики в елинизацията на Тракия е именно тази: да се подкрепи идеята за независимост на Тракия от Скития, за да се откъснат Балканите от духовно-културно-идейното влияние на Българският Север, което ще даде възможността за пълното и завладяване от Елада, културно и военно. По линията на Спарадок, елинизмът е успял. Севт I изразява идеята за едно независимо, самостоятелно от Скития, тракийско царство, което да води своя самостоятелна политика в Балканският Югоизток и Беломорието. Друг е въпросът на практика дали една самостоятелна Тракия има сили за това. Възкачването на скитският трон на Сагдак отваря пътят за реализацията на тези идеи. Той е почитател на елинизмът и съответно на елинският тип държавност. Поради, което него го интересуват повече парите отколкото съхранението на Българският Обичай, културата и духовността на Балканите. Това дава големи сили на коалицията Джумантек-Кряшилем или Сараток I - Севт I. Управлението на Сагдак е изключително неудобно за царуването на Идел-Садок. Той е сам и изолиран, без липса на подкрепа в столицата Джилан. Единствената му подкрепа е от страната на българското крило в Скития в лицето на Баръс-Атай, но това крило към онзи момент след смъртта на Ситалк (429 г. пр. н.е.) не е управляващото в Джилан. Това дава преимущество на съюзът Джумантек-Кряшилем или Сараток I - Севт I в династийната борба за престолът. Възползвайки се от това, Сараток I и Севт I с благословията на Сагдак успяват да убедят Идел-Садок да подпише договор за ненамеса на Скития във вътрешните работи на Тракия, а само в случаите на заплаха от външни за страната врагове.

(38) Но враждуващите братя
сключили договор:
“Не ще молим помощ
от царете на Аскъп:

(39) защото това ще доведе
до възникването на обиди
на изгубилите биракски българи
срещу басълските българи-азаки.

(40) А това ще предизвика вражда
между българите,
което ще зарадва
само нашите врагове.

(41) Затова нека
в династийните вражди
биракците се оправят сами –
без участието на азаките”.

(42) Сагдаг одобрил
това решение на биракците –
нали данъка на Басъл
Бирак плащал редовно.

Това споразумение е изцяло в ущърб на Идел-Садок. Не са ясни причините, поради, които той се съгласява с него или може би не е имал никакъв друг избор. Ненамесата на Скития във вътрешните работи на Тракия слага началото на брутална и жестока династийна война, която прераства в гражданска, такава, ако можем да употребим този термин за тогавашната ситуация. Идел–Садок интуитивно чувства какво ще се случи и че загубата на тронът, на всичко, каквото има и на животът на семейството и роднините му е неизбежна. Затова, той праща синът си Аудан да живее при Баръс в скитската Тайга, далече от възможността да бъде хванат и убит в Тракия или от самият Сагдак в Джилан. Логично, в династийната война, Идел–Садок губи тронът, но и животът на роднините си и имението си, цялото си движимо и недвижимо имущество, избити са дори стадата му от овце. Можем да си представим жестокостта и омразата на противниците му, щом дори избиват домашните му животни, вместо да ги плячкосат, продадат, изядат или присвоят. Именно, затова, ние знаем твърде малко за Садок. В по-голямата част от своето царуване, той е зает да брани тронът си и животът си и това не му позволява да разгърне своите качества като владетел, да провежда активна външна политика, която да бъде подобаващо отразена.
(44) Затова Идел
изпратил сина си Аудан
в Идел, за да не бъде
убит от роднините си.

(45) Аудан живеел в дома
на бащата на Баръс – Аудан,
когото хората наричали
също и Ер-Аудан.

(46) Когато надвили Идел
неговите съперници,
той се зарадвал
на своята предвидливост:

(47) нали двамата съперници
избили всички от дома на
разбития Идел
и дори всичките му овни.

Разбира се, Баръс не остава безучастен и предлага на Идел–Садок помощта си чрез синът му Аудан, който живее при него, но Аудан подкрепя баща си

(48) Но когато Баръс
предложил на Аудан
своята помощ, той казал:
“Баща ми, мисля, е прав:

(49) не бива да се намесват
в нашите свади
другите българи –
нека няма обиди!

(50) само ако чуждоземци
заплашват Бирак,
ще се обърна към Басъл
за помощ от него!”.

Така, властта в Тракия взема съюзът Джумантек-Кряшилем или Сараток I - Севт I, но противно на очакванията и амбициите, които Джумантек е имал в началото за тронът на брат си, на него се възкачва, не той, а синът на Спарадок, племенник на Ситалк, Кряшилем или Севт I, а Джумантек- Сараток I става съвладетел (парадинаст). Това става в 424 г. пр. н.е. Управлението на Идел-Садок е в периодът 429-424 г., т.е. около 5 години. Причините за възкачването на тронът на Кряшилем, може да са много, като например, солидна външна подкрепа от страна на Сагдак, македонците и гърците, както и в личните военни и управленски качества на самият Кряшилем или Севт I проявени по време на династийната война, впечатлили Джумантек и довели до преоценка на неговите амбиции и място в йерархията на управлението на Тракия. Единственото, което знаем за него е свързано с неговото монетосечене между 413/411 и 404 г. пр. Хр. в Тасос и в Маронея (IОрукова Й., 1992, с. 43-47) при, което той се откроява като „първият тракийски владетел поставил портретното си изображение на монета, заедно със символи свързани с култа към бог Дионис, а именно лоза и грозд.“, свидетелство за неговата активна политика по отношение провеждането на елинизмът на територията на Българска Тракия. Монетосеченето – нещото, което Уктимас/Октамасад, най-много презираше, защото бе в пълно противоречие с Българският Обичай, но въпреки това разреши на Зътолгау-Ситалк да го направи в Тракия за първи път. Тази малка недалновидност, ще се развие като голяма историческа грешка, която ще доведе до моментът на пълната елинизация на Балканите и Скития в по-нататъшният ход на историята. Елинизмът оттук нататък ще настъпва постепенно, но неудържимо, въпреки опитите на Българският Саракт да поддържа и развива Българският Обичай, чийто фундамент е твърде далеч от спекулациите на рационалният ум и неговите материални и социални изкушения. Това ще коства и загубата на Българската държавност, впоследствие.
Интересното е, че Сказанието не отразява управлението на Севт I, най-вероятно, защото неговата външна политика, не е по отношение на Скития и Джилан. Тя е активна на югоизтока и югът на Балканите към древните български земи в тази посока. Кряшилем, развива външна политика, която напълно отговаря на името му. Той ползва елинската лукавост и хитрост на юг, подновявайки съюзът с Атина, но същевременно увеличавайки данъците на елинските градове по крайбрежието на Тракийският Херсонес. Кряшилем първи започва военна експанзия за овладяването на полуостровът, търсейки по този начин морски коридор към старата българската столица Атряч (Троя) и да си осигури още един подход към древните територии на Яна Идел (старата българска империя в Мала Азия). Тази му политика ще бъде продължена от неговите наследници на тронът, независимо, че те вече ще бъдат възкачени с протекцията на Джилан, Българска Скития и император Атай/Атей. И така, независимо, че допуска разпространението на елинизмът, Кряшилем- Севт I провежда една изключително пробългарска външна политика, вероятно под давлението на Баръс и Атай, чието управление в Аскъп все повече усилва Българската държавност, а това дава своето отражение върху характерът и начинът на управление и водене на политика във всички нейни области.

Какво казва историята за неговото управление?


„ Известни са и военни действия на Севт за владеене и държане на полиси по крайбрежията па Тракийския херсонес. Полиеп разказва, че когато атиняните опустошавали надлъж по Херсонес крайбрежните места, Севт наел две хиляди лековъоръжени гети и тайно им възложил да нападат като неприятели и да опожаряват страната, както и да се нахвърлят срещу тези, които защищавали градските стени. Атиняните, като забелязали това, помислили, че гетите са неприятели на траките, излезли смело от корабите и се приближили до градските стени. В тази ситуация Севт се втурнал от стените срещу атиняните, а гетите уж се тъкмели да се наредят в боен ред с тях. Но като дошли зад гърба им, ги погубили всичките, защото се получило така, че от една страна се втурнали върху тях траките, а от друга - гетите (Polyaen. VII, 38). Тази победа на Севт I над атиняните става през 407 г. пр. Хр. По-важното е обаче, че чрез това сведение той се оказва първият одриски владетел, който оценява стратегическата важност на Херсонес и безцеремонно настъпва срещу атинските интереси там, като превзема и държи във властта си един крайбрежен полис, несъмнено с пристанище, който би трябвало да е в северната област на Полуострова. Предполага се, че този град е Кардия, но по-вероятно е, това да е Пактия на Мраморно море.“ (Из „Политиката на тракийските царе в Европейският Югоизток, Калин Порожанов.)

(51) Все пак, когато съперниците
почнали като разбойници
да ограбват владението на Идел,
Ат с приятелите се намесил:

(52) прогонил разбойниците
от Искедум в планините
и поставил за субаг
сина на Идел Аудан.

(53) И след смъртта на Аудан,
простинал на лов
за планинските разбойници,
Ат също се намесил

Интересното е, че Сказанието разглежда краят на Севтовото управление отново под сянката на случващото се с Идел–Садок. Това едва ли е случайно по този начин представено в Сказанието, защото от

„нали двамата съперници
избили всички от дома на
разбития Идел
и дори всичките му овни.“

До

„ Все пак, когато съперниците
почнали като разбойници
да ограбват владението на Идел,
Ат с приятелите се намесил“

минават цели 20 години. Когато Атай нарушава споразумението за ненамеса на скитските българи в династическите борби на тракийските българи, той е на 30-сет години, т.е. тази династийна война в Тракия е започнала, когато Атай е бил на 10 години. Сказанието най-вероятно иска да ни каже, че тази династийна борба, в крайна сметка предпоставя краят на Севтово-Саратоковото управление и макар, че кръгът на Идел–Садок да е бил победен и въпреки тежките материални и човешки загуби, които е понесъл, той е имал съпротивителни сили, с които умело на вътрешен план е подкопавал устоите на Севтово-Саратоковото управление. Ангажиран изцяло във външните държавни дела, Севт явно е пропуснал на вътрешен план възстановяването на силите на Идел–Садок. В същото време, Садок също е провел правилно своята външна политика и е спечелил за съюзник Атай и неговата „елитна гвардия“. И когато Севт отново с неистова жестокост подгонва Садок, Атай си намира повод да се намеси. Това, което най-вероятно се случва е, че той сваля от тронът Кряшилем-Севт I, синът на Спарадок и неговият съвладетел Джумантек–Сараток I и слага на него, другият син на Садок, Аудан, който до този момент е в изгнание в Скития или това е известният на историческата наука Амадок- Медок.

(52) прогонил разбойниците
от Искедум в планините
и поставил за субаг
сина на Идел Аудан.

Това става някъде след 404 г. пр. н.е. По това време, Баръс дори още не е провъзгласен за кана субиги на царство Тайга. Той става такъв в 402 г. пр. н.е. Актът на Атай в Тракия е с особена дързост, но интересното е, че Сагдак не застава срещу него, не защитава Севт I - Кряшилем, може би, страхувайки се от самият Атай или страхувайки се от гражданска война в Скития, но най-вероятното е, че този акт него също го устройва, тъй като Скития по този начин възстановява правото си да влияе пряко и на вътрешната политика на Тракия. И както ще видим, това е точно така. Атай просто взема Тракия „под своето крило“. Действията на Атай в Тракия усилват неговата мощ и влияние и Сагдак би трябвало да види в това заплаха за тронът си, но дори и да е видял, явно в този период, той не е бил в състояние да се противопостави. Когато го прави, за да защити тронът си, той търси външни съюзници.
За завръщането на фаворитът на Идел-Садок на тронът в Тракия, Сказанието не казва нищо повече, освен да каже за причината за неговата смърт. За нас, исторически е важно, че вече родословието на Меток или просто Мето, както е днешният изговор на това име, не е неизвестно. Той е син на Садок и чрез него, Садок получава своят реванш. По отношение външната си политика Аудан-Меток продължава делотo на предшественикът си Севт I - Кряшилем и дори назначава за свой парадинаст, Месадовият син, Севт II, който вероятно е от Спарадоковият род в опит да извърши помирение и да прекрати вътрешните династийни борби. Опит, който няма да е особено сполучлив в началото. Тази самостоятелна външна политика на Тракия на юг към Тракийският Херсонес и Атина със сигурност се дължи на отслабеното влияние на Скития на Балканите по времето на Сагдак. Защото, когато Атай поставя Аудан-Меток на престолът, дори още Баръс не е кана субиги на царството Тайга. Това обяснява защо в конфликта с парадинаста си Севт II посредническа роля играе не Скития, а Атина. Вероятно това става по времето на нападението на международната коалиция от армии подкрепящи управлението на Сагдак срещу Баръс и Атай и те не са във възможност да му помогнат. Това дава възможност на Атина да се намеси във вътрешните работи на Тракия, в един продължаващ с нова сила, династиен конфликт, създаден със сигурност от самата нея с идеите за самостоятелно царство и царуване на Севт II. Идеята на този изкуствено конфликт, обаче, не е свалянето на Аудан–Меток, а осигуряването на дългосрочно влияние на Атина във вътрешните работи на Тракия. За целта, елините използват институцията на съвладетелят – парадинаста.

„За разлика от предшествениците на цар Медок/Меток/ Амадок I
за него няма никакви преки или косвени данни относно количеството
на събираните данъци както от елинските полиси, така и от
подвластните тракийски епюси.“

Това е цената на „уреждането“ на конфликта на Аудан-Меток с парадинаста си Севт II от страна на Атина. Елинските полиси са освободени от данъци. Нещо, което субагът Кадъш или Котис I ще поправи съвсем скоро след царуването на Аудан–Меток.
Проблемите на Аудан–Медок във вътрешен план не са само със Севт II. Негов успех е безспорно засилващата се централизация на държавността, която изключва възможността за сепаратизъм на отделните племена в различните области. Но, за целта, той трябва да овладее и вътрешният хаос, настъпил след дългата династийна война и да се справи с върлуващото разбойничество, което подкопава стабилността. Именно на един такъв поход срещу върлуващите горски разбойници, Аудан-Меток се разболява и умира.

Това става през 387/386 г. пр. н.е.

Трябва да отбележим, че Сказанието „пропуска“ царуването Хебризелм (387/386 -383/382 г. пр. хр.), според други източници ( 399 /394 – 384 г. пр.н.е.) и направо отива към Котис I. Разбира се, царуването на Хебризелм е не е дълго, в порядъкът на 10 години, но все пак е достатъчно дълго, за да е значимо. Най-вероятната причина за неговото неотбелязване в Сказанието е, че неговото встъпване на тронът в Тракия е в периодът след възцаряването на Баръс, 394-393 г. пр. хр. и Сказанието акцентува повече на пробългарските реформиране на държавата направено от Баръс, което е по-значимо като събитие, отколкото външната политика на Хебризелм, която по отношение на Мала Азия създава предмостията, на които след това ще стъпи здраво Котис I, но също така, трябва да имаме впредвид, че самият Хебризелм е пълномощен посланик на парадинаста на Аудан-Меток, Севт II, с който подкрепеният от Атай, субаг на Тракия е в пряк конфликт. Не е ясно, какво е участието на Хебризелм в този конфликт, но като пълномощен посланик със сигурност е подкрепял Севт II. Явно е, че Хебризелм се качва на престолът, без съгласието на Аскъп, но с одобрението на Атина и това си проличава от добронамеренето отношение на Хебризелм към нея, нещо, което със сигурност е дразнило много българският престол в Скития и ние можем да търсим причините за свършекът на управлението на Хебризелм именно в Атай, който със сигурност е предприел действия в тази посока.


„ Така много добре се вижда, че Хебризелм уверено ръководи
държавата си в преговорите с Атина, обвързва интересите на двете
страни с владеене и права над кораби и пристанище (или пристанища)-тоест
с взаимоизгодна търговия, поради което организира и издава
монетни емиси в Кипсела, към устието на река Марица. Тези факти
означават, че при цар Хебризелм Кипсела се превръща в негова потрайно
обитавана резиденциална столица. Очевидно е, че
политическият център на Одриската държава е преместен трайно на юг
със стъпване на Тракийско море западно от Херсонес. За да се случи
това, несъмнено е била активирана ролята на известните одриските
резиденции в този район, а именно Одрюса, Апрос, Беос кенос, Гейстой
- на континента около Кипсела и Дорискос от юг „ (Порожанов К., 201 О
в, с. 17-29).

След свалянето на Хебризелм, Атай/Атей се заема лично с вътрешните работи на Тракия, за да избегне поредният трудно овладяем хаос.
Той избира и поставя за цар на Тракия, не кой да е, а един от неговите, най-доверени дружинници, в елитната му армейска част, който Атей обиква като свой син (понеже не може да има деца от жена си Сарвар), а именно Кадъш или това е исторически известният Котис I.

(53) И след смъртта на Аудан,
простинал на лов
за планинските разбойници,
Ат също се намесил:

(54) поставил за субаг
сина на Аудан – Кадъш,
който служил навремето
в неговата дружина.

(55) Кадъш със съжаление
напуснал дружината на Ат:
той се привързал към Атай
като към роден баща.

(56) И Ат бил обикнал
Кадъш като свой син –
но сам той му наредил
да стане субаг на Бирак.

„С него се свързва разцветът на Одриското царство.
Писмените извори не съобщават никаква информация за произхода или родословното дърво на Котис, както и за начина, по който идва на власт.“

Разбира се, нормално е, елинските писмени извори, да не съобщават нищо, защото по този начин трябва да отбележат влиянието на Скития върху елинската външна политика и най-вече нейните неудачи. Но, „Сказание за Чулман“ ни дава вече тази историческа информация. Котис I е трек-саклан, от тракийските българи, но е на военна служба в своята младост при азаките (скитските българи) на Атай/Атей. Именно, на това, че е обгорял в битките и е като приемен син на Атай/Атей, той добива опит и в държавните дела, и на това се дължи разцветът на Одриското царство.

(60) А техния приемен син Кадъш,
закалил се в дружината на Ат,
станал силен бахадир
и смел владетел.

Другите важни фактори, са, че пробългарското крило е победило в Аскъп, Баръс е на скитският трон, Атай е негов капаган. България е силна с тези двама управляващи и може да настъпи мощно в офанзива към елинизмът. Разбира се, Кадъш-Котис I, не гори от желание да стане цар на Тракия. Той знае, какво го чака там и отговорностите, които трябва да носи, вече като субаг. Но, Атей е зад него. Още повече, по този начин, както ще видим по-нататък Скития и Тракия (в лицето на Атей и Кадъш-Котис I) , най-накрая започват да действат като една държава в ущърб на враговете на Българите!
Затова първите му действия са във вътрешната политика. Обикновено, историчексите източници ни давата сведения за тракийските царе, само, когато техните действия са накърнили гръцките интереси и ни дават сведения, за вътрешният живот на Тракия, само, когато той е свързан с техните интереси. Останалото просто не ги интересува.
В този ред на мисли, Кадъш-Котис I е от коляното на Ситалк и първата му работа е да формира в Тракия по подобие на Скития, елитна военна част, вид вътрешни войски, с които да спре набезите на планинските разбойници в Тракия, които не са никак безобидни. Ние ще видим, тяхното историческо ехо в периодът на турското робство в образа на „кърджалиите“ и сами можем да оценим каква заплаха са те за една държава. Разбира се, част от тези разбойници са участвали в династическите борби срещу Идел-Садок, участвали са в разграбването на имението му и в избиването на роднините му. Кадъш-Котис I не може да прости това. Той е закален със скитската суровост и безпощадност. Разбира се, тези планински разбойници, не са неизвестни на науката ни. Това са прословутите беси. Със сигурност тяхната кръв тече и в жилите на Мехмед Синап от село Бръщен (вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%...%BD%D0%B0%D0%BF ) , който е описан много добре в книгата „Миналото на Чепеларе“ от Васил Дечов и идейността и мислите, с която той реанимира планинското разбойничество в онзи исторически период.
Разбира се, такива проблеми с „разбойничеството“ има и Римската империя като заваевател и интересното е, че тя е подкрепена от одрисите в този период, което можем да счетем като стратегически грешка от тяхна страна, но да отбележим фактите:
„ Но бесите, прочути като „разбойници на разбойниците'', се спускали с други племена от родопските си скривалища и продължавали опустошенията. Тогава проконсулът Апий Клавдий бил пратен със силна войска в родопския лабиринт да изкорени тракийското разбойничество. Клавдий се вплел в кървави и продължителни боеве, но след като дал много жертви, се разболял и умрял. Удало се след това на проконсула Марк Лукул, през 73 г. пр. н. е. да разбие бесите в кръвопролитно сражение из Родопите, подпомогнат на-вярно от одрисите.”
(http://www.velingradbg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=0&lang=bg )

Именно затова Кадъш-Котис I създава специални военни сили, с които да се справи с тази вътрешна заплаха за неговото царуване и той го прави блестящо.

(61) Свикал той храбреците
в своята дружина
и, като ги обучил на бой,
обуздал планинските разбойници.

(62) Отмъщавайки за избитите си роднини,
Кадъш избил
семействата на убийците, но съжалил
малките внуци на убийците.


Укрепването на страната на вътрешен план му дава вече сили да започне настъпателна външна политика, която продължава делото на предшествениците си Севт I и Меток, настъпвайки военно към Тракийският Херсонес и почти го завладява. Разбира се, сега, тази политика е подкрепена от Скития в лицето на Баръс и Атай и тя е в особен ущърб на гърците, но и на македонците, които също явно имат интереси там. Нещо, което исторически не е отбелязано.

(63) Като укрепил страната, той
завладял брега на морето,
прогонвайки оттам
кряшците и макиданците.

(64) Сега вместо
чуждоземни търговци
в Аскъп затъргували
търговците на биракските българи.

(65) Те били честни –
и басълските българи
радушно ги посрещали
и им се възхищавали.

(66) Недоволните от това кряшци
причаквали биракските търговци
и ги нападали,
но не успели да им попречат.

Тракийският Херсонес в онези времена е важно търговско средище,з ащото стои между Азия и Европа и владенето му, носи сериозни приходи в хазната, на кочто ид а е държава. Завладявайки военно полуостровът, Кадъш-Котис I нанася солидна икономическа вреда на елините и македонците, които винаги са били против съществуването на централизирана Българска държавност, не просто на Балканите,а където и да е по света! А икономическата вреда нанесена на врагът означава и реално военно поражение на бойното поле, защото отслабва и военната мощ. Чрез Кадъш-Котис I, тракийските българи за първи път излизат на свободна търговия в тази част на света и по този начин, заместват гърците в търговията със Скития

(64) Сега вместо
чуждоземни търговци
в Аскъп затъргували
търговците на биракските българи.

(65) Те били честни –
и басълските българи
радушно ги посрещали
и им се възхищавали.

Оказва се, че търговията, не е нещо лошо, не е измама, когато в нея не участват елините, а участва Българската Добродетел и когато Българската Държавност я закриля и подпомага!
Да видим как исторически е отразен този период в елинските изворови източници:

„ Началото на самостоятелните военни действия на Котис I срещу
Сестос се поставя през лятото на 363 г. пр. Хр. (Цветкова, Ю„ 2008, с.
199). То се свързва със стратегството на Ергофил от 363/362 г. пр. Хр.,
заменен през 362 г. пр. Хр. на Полуострова от Автокъл, защото е
загубил крепости в Тракия (Demosthen. XIX, 180; XXIII, 104). Оказва се,
че, според Дсмостен, по това време реално в ръцете на Атина остават
Сестос (Demosthen. L, 20), Елайус и Критоте (Demostl1en. XXIII, 158).
Така се очертава следната картина: от общо 12 града на Тракийския
херсонес през 363/362 г. пр. Хр. Котис 1 успешно завладява и държи 9, а
в ръцете на атиняните остават 3, от които на първо място по важност е
Сестос. Очевидно Котис I не бърза да се хвърли направо към голямата
цел - Сестос, а първо осигурява своя тил чрез завладяване на почти
всички други полиси от Полуострова. Следващият ход на одриския цар
е устремът към Сестос.“

(К. Порожанов, „Политиката на одриските царе в европейският югоизток“)

Важното, което ни дава Сказанието в тази посока е, какво се е случило с градовете завладяни от Кадъш-Котис, а именно, че те са превърнати във важни търговски средища на тракийските българи, дава ни и информация за характерът на търговията и търговските контакти.

* Сагдак, възможни етимологии

1.Осетински саг „елен“ от сака „клон, крайник, рог на елен, рог“.

2.Sagadar, per Abaev : saka- + - dar 'да имаш елени' е името на племе близо до Дунав [ Абаев VI, 1949, 179]. На тюркски: сага - тюркски етноним, - дар-лар е множествено число; Sagadar е "Sags".

3.от тюркски sak ~ sagy „защита, охрана, предпазливост“; sagdak „колчан“, т.е. „калъф за оръжие за защита“.


СЛЕДВА

[Йордан_13]

Защо, може? Ние сме, първите!;))) Пройнов правилно се преориентира да говори за скитите, а не, за траките;))), тъй като това са Българите през желязната епоха! Българите са един особен, доста парадоксален народ, защото са Междинното Звено между Тангра и човечеството, между алпите и хората, хем са алпи, хем са и човеци. Затова първи тях, алпът Бури/Чин/Синдиу научава на металообработката и грънчарството! Неслучайно, догодина ще го честваме под формата Барс в Годината Барс или Годината Бури, както я наричам аз;))) Колкото до Херодот и мечът, дето бил забит на дървената платформа, за Херодот, това може да е почитание на Арес, но Херодот, трябва да се научи да не спекулира;))) и да не приписва на Българите извратените гръцки богове, а да предава точно видяното, мечът забит на убата е винаги в почитание на алпът Урус Бабай Кубар - Барс или техният Зевс! Аресчо е като невинно пале, пред военните сили на Урус Бабай Кубар Барс, затова неслучайно той влиза в царските инсигнии и гербът ни днес;)))

http://bultimes.info/%D1%81%D1%82%D0%B5%D1...7Q2Jgb5szytk8gc

[Йордан_13]

" Женуря, понятието "грък", може и да е ново, но понятието "елин" в културен контекст, хич не е и за ваше сведение, българите категорично са отричали, идеята на "кряшците" (о-в Крит) да стана "елини", т.е. елинизмът е бил както духовно-културна, така и политическа експанзия, налаган е бил с оръжие, колкото да не ви се верва и съответно, българското оръжие му е противостояло с идеята за централизираната българска държавност в лицето на Кана като изразител на Българският Обичай! Затова елинската културна общност, не е българската културна общност, вижте там, некви траки, може да са искали да секат пари и да ходят в коприна (както казват нашите източници в "кряшки дрехи"), но Българите не са искали. Не са искали Еуропцата, дето сега са блъскате като овце в нея да ва рани... Че и католика Серафимов е в Холандия, той не е в България, той не тегли като нас, юлара, нали, не е в село Борец, за да дойда от село Зелениково и да го спеша да ми изкопа капията на "Кушулан". Че ний за тва ги ползвахме тия, навремето, по социализъма, кво си мислите? Затва не давам и католичка да ма командва!:hammer: И именно целият край на желязната епоха е белязан с тази борба - Борбата на Българите срещу Кряшизмът или сега, както го наричаме Елинизъм. Ние нямаме нищо общо него! Затова, те ни наричат "варвари",защото си имаме нашето си и не искаме да приемем тяхното, тяхната "лгбт цивилизация":tooth:. Не-елините са варвари, но това не е обидно, а е Достойно! Ако някой се чувства елин, значи генът му е от кряшците, толкова "

[Йордан_13]

Писачите на учебници, въобще не пропускаха Одриската държава! По времето на социализма по история доста обстойно учехме за нея! Даскала Костадинов обичаше да казва: " И сега, ученици, да си припомним, защо Одриската държава не успява както Българската? Посочете ми причините!" И аз първи вдигах ръка, за да му ги посоча и да пооплюя вашите траки;)))
Вижте, не се помъквайте по подобни лексиконни истории, както ги наричам аз;))) Това е лексиконна история с излишно и нереално напомпване на историческите факти. Да, трек-сакланите, това е истинското име на тези племена са били винаги разединени. Този техен манталитет и досега е останал у нас. Иджик, сина на Умай, прави тук чрез тях първата патриархална държава, като им става самият той цар, хахахаха, въвеждайки им правила за държавна организация, прекратявайки клановите и междуплеменни борби и войни! Тази зависимост да имаш цар от другаде и до днес си я носим, още оттогава, както и това инстинктивно да отхвърляме възможността, сънародник от махалата да ни е цар!;))) НИМА НЕ ГО ВИЖДАТЕ? НИМА СТЕ СЛЕПИ? Погледнете се, бе! Погледнете какво сте сега и ще разберете! Защо Тергес е най-известен? Защото я пряко свързан с Български Скития или Булгар Аскъп, както е в "Сказание за Чулман". Тука без Българска Скития, Одриско царство не може да съществува, а когато е било голямо, то е, защото е провеждало съвместна активна, антиелинска политика с Българска Скития. Оставено на самотек, Одриското царство бързо се разпада на части, (това ще ви го кажат и официалните учени), започват под давлението на Атина и Македония люти династически борби и то такива, че биват убивани дори пеленачетата на сънародниците им, добитъка и биват разрушени до дъно сградите. Всичко това е описано в "Сказание за Чулман", четете и няма нужда, други да ви говорят глупости. Неслучайно, под давление на Българска Скития, тук упорито продължават опитите за установяване на централизирана власт и вижте значимите царе на Тракия, като Ситалк например, цялата им вътрешна политика е за сломяване на другите пелемена и приобщаването им към Одриската държава. Ситалк умира именно при един такъв поход срещу трибалите, които и досега носят този сепаратизъм, говоря за Северозападна България;))) Котис е военноначалник от ордата на Атай и Атай/Атей го слага за цар на Тракия и тогава наистина Тракия достига най-голямото си могъщество, ама вижте, това е благодарение на кана субиги Атай. Неслучайно, аз правя исторически анализи на "Песен за аскъпските бахадири" и "Песен за Атай", където съм ги писал, повечето от тези неща. Това за Котис, още не съм. Кога успява централизацията на властта в Тракия? Чак, когато идва Ордата на Аспарух. Вижте, пак извън Тракия, идва;))) Хахахахаха... Ще им са католиците да изкарат трек сакланите, "вся и всьо", но истината е, че са постна чорбица, нищо не става от тях. Вижте са днес, погледнете са!;))) Става ли нещо от нас? Нищо не става от нас!;))) Пияници и алкохолици! Траки;))) А... Тва е. И тва 500 години не е верно, това са пълни глупости, я има 100-200 години, я няма, останалото време си е просто държавица, силно зависима от Елада и непрекъснато воюваща против това влияние, което в крайна сметка я убива и впоследствие убива и Българска Скития. Най-големите врагове са ни гърците и евреите.


Люси Генчева. Любопитни факти и открития
22 ч ·
УЧИЛИ ЛИ СТЕ, ЧЕ ТРАКИТЕ БИЛИ РАЗЕДИНЕНИ И НИКОГА НЕ СА СЕ ОБЕДИНЯВАЛИ?
ДАЛИ СЛУЧАЙНО ПИСАЧИТЕ НА УЧЕБНИЦИ СА ПРОПУСНАЛИ ОДРИСКАТА ИМПЕРИЯ?
ТЯ ВЛАДЕЕЛА 500 ГОДИНИ ЗЕМИТЕ НА ГЕТИ, ПЕОНИ, АГРИАНИ, КРОВИЗИ И ЛЕЕИ.
Тукидид пише, че Одриската империя няма равна на себе си по богатство и мощ в цяла Европа. Държавата на одриса Терес се простирала от Абдера (град на брега на Бяло Море) до делтата на река Дунав. виж: Thuc.-II-96-97
⬤ Одриската Империя е създадена през 480 г. пр.н.е. и просъществува повече от 500 година до завладяването ѝ от Рим през първи век от.н.е.
Цар Терес - енергичният и смел владетел на одрисите успява да обедини не само своите поданици, но също така многобройните гети, кровизи, агриани, пеони, лееи.
Името на одрисите е важно за нашата история защото е лесно обяснимо на български език и е едно от многото доказателства за нашия местен произход.
⬤ ОДРИСИ е свързано със старобългарската дума ОДРИНА – ограждение,
а също и с одър (с древно значение колове, дъски).
Одриси означава – тези, които живеят в ограждения, градове.
С подобна семантика е името на мосюнойките,
то идва от мосюна – кула.
Името на астите пък идва от трако-пеласгийската дума асту- град, укрепено селище.
⬤ Името на основателят на Одриското Царство – Терес се тълкува лесно на български.
Терес означава страшният, този, който тресе, разтърсва, със същия смисъл е и нашето име Страхил.
Тук ще бъде добавена една интересна подробност.
⬤ В някога българския град Дурач е намерен един особен надпис.
Той е каталогизиран като Epidamnos-414, а текста намираме важно за нас име - Τηρεὺς Τρεβελλίου -Терес Тервелов,
Терес син на Тервел.
Оказва се, че по време на Античността на Балканите е живял човек, който е носел името на древен одриски цар, а името на баща му е идентично на това на по-късен български владетел.
Кой обаче да поднесе на българския читател тази информация?
Няма да го намерите и в учебния материал.
Защо ли?
След завладяването им от Рим одрисите разбира се не са изчезвали,
не са се изпарявали мистериозно,
а само името им е загубено защото са били асимилирани от друго тракийско племе.
Този процес се обяснява много добре от Дион Касий,
който казва,
че по негово време (II-ри- III-ти век) много от тракийските племена вече не носели старите си имена,
а били наричани различно виж:
Dio-51-27.
Понеже провинция Мизия обхващала голяма област, то племената наричани в древността одриси, гети и др. вече носели названието мизи,
които по-късно биват наречени българи.
---------------------------
На картинката е Армията на Одриската Империя.
Древните ни деди са
създали внушителна армия.
Войската, която е била подчинена на одриските царе можела да достигне до 150 000 души.
Впечатляващата ѝ численост карала всички съседи на предците ни да треперят от страх.
- Виж: Thuc.-II-96-97
0 коментара