(Албумът със снимки в 2 страници, тук http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=508 )

Първото докосване до скалните светилища на североизтокът български беше нещо специално и особено. Лично аз, бях свикнал само на катерене поради скалните светилища с трапецовидни ниши в Източните Родопи и то по остри стръмни сипеи, с много оскъдна растителност, където всяко подхлъзване е фатално, а всяка тревичка, за която да се хванеш – спасение, където слизането е същата мъка като катеренето, затова понякога се налагаше и слизане с “гъзомобил”. Затова, голямо беше учудването ми, когато достигайки село Рояк, община Дългопол, аз не се катерих, напротив, трябваше да стъпна върху скалният масив и да слизам до тях. Тук беше обратното. Скалните светилища на североизтокът често са скални венци разположени в речните проломи и е много трудно да се видят отдалеч. Трябва да знаеш за тях, предварително, че са там, за да ги намериш. Затова нарекох тези скални венци – “скритите планини”. На пръв поглед, те изглеждат лесни, но на терен, понякога достъпността им е такава, каквато е достъпността на скалната игла с ниши (Адамлар кая) над махала Ряката при село Безводно. Има от всичко познато, но в обратен, пропастен порядък.
Скалните ниши на североизтокът при село Рояк ( на 2 км. северозападно от село Рояк в местността “Дженевиз канара” ) се различават по формата си от тези в Източните Родопи и това не е изненада за никой. Въпреки това, те имат някои общи белези и сходства, както и своята неповторима оригиналност. Формата им при с. Рояк е най-вече кошеровидна ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4875&fullsize=1 ), овално-квадратна ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4863&fullsize=1 ), овално-трапецовидна (като пръст на човешка ръка) ( [URL=http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSCN4196-1.jpg]http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSCN4196-1.jpg[/URL] ), овално-триъгълна, кръгла ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4904&fullsize=1 ) и понякога правоъгълно-трапецовидна и една голяма правоъгълна ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4907&fullsize=1 ) . Една истинска феерия от форми, която по-рядко се среща в Източните Родопи. Там преобладаващата форма е трапецът. Основният белег на нишите при село Рояк е овалността, т.е. липсата на остри ръбове, което говори за една особена финност на енергетиката и една дълбочина на възприемане на света, не чрез умът.
Най-ярко изразените, кошеровидните ниши са обкантени с жлебове за каменни или с дупки за дървени капаци ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4873&fullsize=1 ) и една част от тях са с первази в основата си ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4890&fullsize=1 ), което ги прави само по себе си уникални. За това, за тях със сигурност можем да кажем, че повечето са били с култово предназначение. Сред трапецовидните ниши в Източните Родопи, много рядко можем да видим “ожлебени”. Там те са единични случаи.
Разположението на нишите по скалният масив при село Рояк е групово и поединично, много често в близост до земята, в средата на скалният масив и малка група на връхната част на скалата, така, както е и в Източните Родопи, но в Източните Родопи много често, голяма част от трапецовидните ниши е към или на връхната част на скалните масиви. Разбира се, при Рояк, трябва да имаме вредвид и това, че едно каменодобивното предприятие “Тиха стъпка” по времето на социализма е унищожило немалка част от скалите на платото и цяло чудо е, че имаме запазени важни неща там,а можем да си представим богатството от знаци, надписи, изображения, скални култови изсичания, какво е било.
По стоеж, нишите при Рояк са вертикални. Една единствена ниша е хоризонтално изсечена, с правоъгълно-трапецовидна форма, долу на скалата, в близост до земята и е в комбинация с кръгла ниша ( <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4881&fullsize=1' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4881&fullsize=1</a> )
Хоризонтално-трапецовидните ниши в Източните Родопи са най-често в комбинация с вертикални такива и най-вече в средата или във връхната част на скалата или скалният масив(например Гузгун кая при село Красино и около Мюрдюман кая при село Ночево), но там те са повече и често повтарящи се, особено при Гузгун кая, село Красино. Хоризонтално-трапецовидни са и нишите в Средните Родопи, в близост до град Смолян, при Кралюв камък и другаде.
По отношение разположението на нишите по скалният масив на “Дженевиз канара” ясно се откроява обособен център с ляво и дясно крило. Центърът, обаче е разположен ниско и близо до земята, а най-високо по скалният масив са разположени нишите в лявото, западно крило. В източното (дясно) крило също има високо разположени ниши ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4902&fullsize=1 ), като най-високо е разположена, почти на ръбът на върхът на скалата правоъгълната ниша ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4906&fullsize=1 ) служеща вероятно за гнездо на оброчна плоча или барелефна такава. Уникалното на центърът е самото разположение на нишите и тяхното съчетаване. То е амфитеатрално с идеята, нишите да “комуникират” помежду си ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4892&fullsize=1 ; http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4899&fullsize=1 ). За целта е използвана една отворена полукръгла скална кухина по стените, на която те са изсечени. Истинско чудо е, че тази кухина с ниши е оцеляла до днес. Такъв тип разположение, рядко се среща в Източните Родопи. Там идеята е нишите да бъдат гледани, а комуникацията помежду им се осъществява повече в тяхното групиране и пространствено съчетаване, което често изобразява определени геометрични форми, понякога вълни и спирали. Освен амфитеатралното съчетаване, в групирането на нишите при Рояк имаме и комбинация от най-различните им форми, което е част от тяхната култова уникалност ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4889&fullsize=1 ).
Другото важно е, че в пространството под тях, около тях и в тях са изсечени множество знаци, изображения, надписи. Те са толкова много и от различни времена, а това идва да покаже значимостта на скалното светилище като един духовен център през времената, в които се е осъществявало своеобразно препредаване на духовност и вяра.
Най-важното в този ред на мисли е изображението на шаман с тъпан вдясно от една от кошеровидните ниши с первази в средищната част на амфитеатралното им разположение. Под него, “в краката му” има изсичане на улей, канал,“път” или сноп, разходящ към земята и сходящ към нозете на шаманът. Разбира се, той може да бъде тълкуван и като сноп светлина или разливане на течност, вода. Именно в разходящата му част към земята се намира тризнаков надпис, който започва със знакът Y. (Разбира се, не е изключено тълкуването на фигурата и като воин с щит, пазител на светилището и ценностите му) Тази композиция отново идва да потвърди култовият характер на нишите, но и да покаже, несъмнено принадлежността им към древнобългарското тенгриянство. Предположението, което можем да изкажем е, че всяка ниша е един алп, една духовна сила със специфичен характер, а груповостта и амфитеатралността (огледалността) сумира тяхната енергетика и чрез шаманът тази енергетика се дава като познание, просветление и образование в материалният, физически свят. Това е един генератор и трансформатор на енергиите от висш порядък. Фактът, че всяка ниша е изразител на специфична енергетика, можем да съдим и по изсичанията на знаци чрез точкуване вътре в нишите, например <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4898&fullsize=1' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4898&fullsize=1</a> или <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4903&fullsize=1' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4903&fullsize=1</a>
, а има и ниша, която е под формата на гъба или руната тир (стрела) ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_0823-1.jpg ) и чрез самата си форма изразява вълна с определена дължина и честота на трептене.
В Източните Родопи рядко групи от трапецовидни ниши са съпроводени със знаци, изображения и надписи с такава гъстота и интезитет, каквато виждаме при село Рояк. Разбира се, в Източните Родопи трябва да отбележим, наличието на такива при нишите в село Обичник, Ночево, Чит кая при с.Лисиците и т.н., но тук това можем да си обясним с това, че вероятно самите трапецовидни ниши са символна писмена система, в която огромна роля играе групирането, съчетаването и цифровият му код.
При село Рояк, както и при Източните Родопи имаме изсичане на ниши при, до над или във различни видове скални изсичания като пещери, скитове, скални сводове, скални утроби, скални стълбове/фалоси и други видове скални образувания като човешки профили, фигури и т.н. Те се придружават и комуникират в близост до тях от други култови скални изсичания. При Рояк, интерес представлява изсечена в западната страна на скалният масив ниша, близо до земята, в междувеждието на две скални кухини ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...858&fullsize=1; http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4857&fullsize=1 ), които съвсем спокойно можем да оприличим на две очи щрихиращи образ, вдясно пред тях от една единична неголяма скала е изсечен уникален скален трон. Според мен това е разказ за йерархията, за ранга на жрецът обслужвал светилището, т.е. за ясновидство, прорицаване или за вещ в още по-висшето познание колобър, който е бил, освен жрец и водач или пък е символно означение на един от българските, алпи, а именно алпът Кубар Баръс. Особен интерес представлява и амфитеатралното разполовение на един ред ниши изсечено над “скална гробница” във втората “амфитеатрална заличка” в средищната част на светилището. Тази “скална гробница”, най-ниско до земята е напълно идентична с редица “скални гробници” в Източните Родопи. Тук определено можем да предположим, хтоничната насоченост на обредно-култовата дейност.
В крайна сметка дали можем да направим пряка връзка между изсичането на нишите в скалният масив на “Дженевиз канара” и т. нар. “скални манастири” ? Разбира се, такава връзка съществува, защото и едните и другите са разположени на един скален масив, но не можем да кажем със сигурност и категорично, все още, дали нишите и “скалните манастири” са от една и съща епоха, защото нишите не са около самите отвори на манастирите, а някъде по-далеч, встрани от тях. Единствена податка в тази насока са нишите изсечени под единият от големите “скални манастири” при Рояк съпроводени със скални кръгли дупки, изсечени матрично, вдясно от тях, които вероятно са бройна календарна система ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4868&fullsize=1 ). Но, това не е достатъчно. Предполагаемо, според мен, тези “скални манастири” не са били изсечени като такива, а са наследство от по-ранна епоха, когато са били скални жилища или храмове на жречеството на светилището и по-късно, при християнизирането са били превърнати в “скални манастири”. Докато в Източните Родопи, по темата, имаме един, но доста ярък случай, при който трапецовидните там ниши пряко свидетелстват за изсичането на скалният храм, това е небезизвестната “Поп Мартинова дупка” в землището на село Странджево, Крумовградско и района на село Орешари.
Къде, обаче, можем да срещнем другаде на територията на България, този тип кошеровидни ниши с перваз? Единственото място, за което със сигурност мога да ви кажа, че ги има е село Ситово в Родопите, с тази разлика, че там нишите са градени от камък, а не скално изсечени. Това идва още един да ни подскаже, че написаното във "Веда Словена" за преселението от Читска земе на Дунав и топонимът Ситска/Читска/Крайна земе е вероятно самата истина.